Шрӣмад Бха̄гаватам 3.8.27

मुखेन लोकार्तिहरस्मितेन
परिस्फुरत्कुण्डलमण्डितेन ।
शोणायितेनाधरबिम्बभासा
प्रत्यर्हयन्तं सुनसेन सुभ्र्वा ॥ २७ ॥
мукхена лока̄рти-хара-смитена
париспхурат-кун̣д̣ала-ман̣д̣итена
шон̣а̄йитена̄дхара-бимба-бха̄са̄
пратярхаянтам̇ сунасена субхрва̄

Дума по дума

мукхенас изражението на лицето; лока-а̄рти-харакойто отстранява страданията на преданите; смитенас усмивка; париспхуратблестящи; кун̣д̣алаобици; ман̣д̣итенаукрасено с; шон̣а̄йитенапризнателен; адхарана устните му; бимбаотражение; бха̄са̄лъчи; пратярхаянтамотвръщайки; су-насенакрасивия му нос; су-бхрва̄и красиви вежди.

Превод

Освен това Той беше признателен на преданите за тяхното служене и отстраняваше страданията им с красивата си усмивка. Ликът му, украсен с обици, бе неповторимо прекрасен, защото отразяваше сиянието на устните му и прелестта на носа и на веждите му.

Пояснение

Преданото служене, което човек отдава, кара Бога да се чувства изключително задължен. Многобройните трансценденталисти се занимават с най-различни форми на духовни дейности, но сред всички тези дейности преданото служене на Бога е уникално. Преданите не искат от Бога нищо в отплата за служенето си. Те се отказват дори и от най-желаното, от освобождението, въпреки че Богът лично им го предлага. По този начин Той става един вид „длъжник“ на преданите и единственото, което може да направи, е да се опита да им се отплати за тяхното служене с вечноомайната си усмивка. Преданите се чувстват безкрайно удовлетворени от усмихнатото лице на Бога и така са щастливи. А като ги вижда толкова щастливи, Богът изпитва още по-голямо удоволствие. По този начин чрез размяната на служене и признателност Богът и преданите са в непрекъсната трансцендентална надпревара помежду си.