Шрӣмад бха̄гаватам 3.8.27
Текст
париспхурат-кун̣д̣ала-ман̣д̣итена
шон̣а̄йитена̄дхара-бимба-бха̄са̄
пратярхаянтам̇ сунасена субхрва̄
Дума по дума
мукхена – с изражението на лицето; лока-а̄рти-хара – който отстранява страданията на преданите; смитена – с усмивка; париспхурат – блестящи; кун̣д̣ала – обици; ман̣д̣итена – украсено с; шон̣а̄йитена – признателен; адхара – на устните му; бимба – отражение; бха̄са̄ – лъчи; пратярхаянтам – отвръщайки; су-насена – красивия му нос; су-бхрва̄ – и красиви вежди.
Превод
Освен това Той беше признателен на преданите за тяхното служене и отстраняваше страданията им с красивата си усмивка. Ликът му, украсен с обици, бе неповторимо прекрасен, защото отразяваше сиянието на устните му и прелестта на носа и на веждите му.
Пояснение
Преданото служене, което човек отдава, кара Бога да се чувства изключително задължен. Многобройните трансценденталисти се занимават с най-различни форми на духовни дейности, но сред всички тези дейности преданото служене на Бога е уникално. Преданите не искат от Бога нищо в отплата за служенето си. Те се отказват дори и от най-желаното, от освобождението, въпреки че Богът лично им го предлага. По този начин Той става един вид „длъжник“ на преданите и единственото, което може да направи, е да се опита да им се отплати за тяхното служене с вечноомайната си усмивка. Преданите се чувстват безкрайно удовлетворени от усмихнатото лице на Бога и така са щастливи. А като ги вижда толкова щастливи, Богът изпитва още по-голямо удоволствие. По този начин чрез размяната на служене и признателност Богът и преданите са в непрекъсната трансцендентална надпревара помежду си.