Шрӣмад Бха̄гаватам 3.8.18

क एष योऽसावहमब्जपृष्ठ
एतत्कुतो वाब्जमनन्यदप्सु ।
अस्ति ह्यधस्तादिह किञ्चनैत-
दधिष्ठितं यत्र सता नु भाव्यम् ॥ १८ ॥
ка еш̣а йо 'са̄в ахам абджа-пр̣ш̣т̣ха
етат куто ва̄бджам ананяд апсу
асти хй адхаста̄д иха кин̃чанаитад
адхиш̣т̣хитам̇ ятра сата̄ ну бха̄вям

Дума по дума

ках̣кой; еш̣ах̣това; ях̣ асау ахамче аз съм; абджа-пр̣ш̣т̣хеотгоре на лотоса; етаттова; кутах̣откъде; ва̄или; абджамлотосов цвят; ананятиначе; апсувъв водата; астиима; хисъс сигурност; адхаста̄тотдолу; ихав това; кин̃чананещо; етаттова; адхиш̣т̣хитамразположено; ятракъдето; сата̄от само себе си; нуили не; бха̄вямтрябва да бъде.

Превод

В неведението си Брахма̄ размишляваше: Кой съм аз, който съм седнал тук, върху този лотос? Откъде израства самият той? Долу трябва да има нещо… Това, от което израства лотосът, трябва сигурно да е във водата.

Пояснение

Въпросите, върху които Брахма̄ размишлявал в началото на сътворението на материалния космос, и до днес са предмет, над който размишляват учени и философи. Най-интелигентните хора са тези, които се опитват да открият причината за своето собствено съществуване и за съществуването на цялото космическо творение, а по този начин и първоначалната причина на всичко съществуващо. Ако търсят отговор на въпроса си по правилен начин, с постоянство и отречение, техните усилия на всяка цена ще се увенчаят с успех.