Шрӣмад Бха̄гаватам 3.8.24

प्रेक्षां क्षिपन्तं हरितोपलाद्रे:
सन्ध्याभ्रनीवेरुरुरुक्‍ममूर्ध्न: ।
रत्नोदधारौषधिसौमनस्य
वनस्रजो वेणुभुजाङ्‌घ्रि पाङ्‌घ्रे : ॥ २४ ॥
прекш̣а̄м̇ кш̣ипантам̇ харитопала̄дрех̣
сандхя̄бхра-нӣвер уру-рукма-мӯрдхнах̣
ратнодадха̄раушадхи-сауманася
вана-сраджо вен̣у-бхуджа̄н̇гхрипа̄н̇гхрех̣

Дума по дума

прекш̣а̄мпанорамата; кш̣ипантамзатъмняваше; харитазелено; упалакорал; адрех̣на хълма; сандхя̄-абхра-нӣвех̣на дрехата на вечерното небе; уруголям; рукмазлато; мӯрдхнах̣на върха; ратнаскъпоценни камъни; удадха̄раводопади; аушадхитреви; сауманасяна пейзажа; вана-сраджах̣гирлянд от цветя; вен̣удреха; бхуджаръце; ан̇гхрипадървета; ан̇гхрех̣нозе.

Превод

Великолепието на трансценденталното тяло на Бога надминаваше по красота кораловата планина. Кораловата планина е наметната с прекрасната дреха на вечерното небе, ала пред жълтите одежди на Бога красотата на тази наметка помръкваше. Билото на кораловата планина е увенчано със злато, но шлемът на Бога, украсен със скъпоценни камъни, затъмняваше блясъка му. Планината е обкичена с гирлянди от водопади, треви и цветя, но красотата на този планински пейзаж помръкваше пред великолепието на гигантското тяло на Бога и неговите ръце и нозе, украсени със скъпоценни камъни, перли, листа от туласӣ и цветни венци.

Пояснение

Красотата на природните картини, която поразява въображението на хората, е само изкривено отражение на трансценденталното тяло на Бога. Затова този, който е покорен от красотата на Бога, става равнодушен към великолепието на материалната природа, въпреки че не го подценява. В Бхагавад-гӣта̄ (2.59) се казва, че този, който е привлечен от парам, от Върховния, вече не изпитва влечение към никакви по-низши неща.