Шрӣмад Бха̄гаватам 3.8.29

परार्ध्यकेयूरमणिप्रवेक-
पर्यस्तदोर्दण्डसहस्रशाखम् ।
अव्यक्तमूलं भुवनाङ्‌घ्रि पेन्द्र-
महीन्द्रभोगैरधिवीतवल्शम् ॥ २९ ॥
пара̄рдхя-ке’ра-ман̣и-правека-
паряста-дордан̣д̣а-сахасра-ша̄кхам
авякта-мӯлам̇ бхувана̄н̇гхрипендрам
ахӣндра-бхогаир адхивӣта-валшам

Дума по дума

пара̄рдхямного ценни; ке’раукрашения; ман̣и-правекаизключителни скъпоценни камъни; парястаразпръскващи; дордан̣д̣аръце; сахасра-ша̄кхамс хиляди клонки; авякта-мӯламсамоподдържащ се; бхуванавселенски; ан̇гхрипадървета; индрамБогът; ахи-индраАнантадева; бхогаих̣с качулки; адхивӣтазаобиколен; валшамрамене.

Превод

Както сандаловото дърво е отрупано с благоуханни цветове и клонки, така тялото на Бога бе украсено с прекрасни скъпоценни камъни и бисери. Той бе дървото, което само се подхранва, Господарят на всички същества във вселената. И както сандаловото дърво е обвито от много змии, така неговото тяло бе покрито от качулките на Ананта.

Пояснение

В тази строфа внимание заслужава думата авякта-мӯлам. Обикновено корените на дървото остават скрити от погледа. Що се отнася до Бога обаче, Той самият е корен на себе си, защото няма друга причина за съществуването му освен него самия. Във Ведите се казва, че Богът е сва̄шрая̄шрая – Той сам е опора за себе си, за него няма никаква друга опора. Следователно думата авякта може да се отнася само до Върховния Бог и до никого другиго.