Шрӣмад бха̄гаватам 3.8.21
Текст
сва-дхиш̣н̣ям а̄са̄дя пунах̣ са девах̣
шанаир джита-шва̄са-нивр̣тта-читто
няш̣ӣдад а̄рӯд̣ха-сама̄дхи-йогах̣
Дума по дума
татах̣ – след това; нивр̣ттах̣ – изостави това начинание; апратилабдха-ка̄мах̣ – не успял да достигне желаната цел; сва-дхиш̣н̣ям – своето място; а̄са̄дя – зае; пунах̣ – отново; сах̣ – той; девах̣ – полубогът; шанаих̣ – без да отлага; джита-шва̄са – като контролираше дишането си; нивр̣тта – изостави; читтах̣ – интелигентност; няш̣ӣдат – седна; а̄рӯд̣ха – неотстъпно; сама̄дхи-йогах̣ – в медитация върху Бога.
Превод
Тогава, след като не успя да постигне желаната цел, той прекрати търсенето и отново се върна горе на лотоса. И там, като започна да контролира дишането си и като отдръпна съзнанието си от всички материални обекти, Брахма̄ съсредоточи ума си върху Върховния Бог.
Пояснение
За да постигне сама̄дхи, човек трябва да съсредоточи ума си върху върховната причина на всички причини дори ако не знае каква е Нейната истинска природа – личностна, безличностна или локализирана. Съсредоточаването на ума върху Върховния е безспорно форма на предано служене. Когато човек спре да разчита на усилията на собствените си сетива и концентрира ума си върху върховната причина, това е белег за себеотдаване, а себеотдаването на свой ред е сигурен белег за предано служене. Така че всяко живо същество, което иска да разбере изначалната причина на съществуването си, трябва да отдава предано служене на Бога.