Шрӣмад бха̄гаватам 3.8.9
Текст
муних̣ пуластйена пура̄н̣ам а̄дям
со 'хам̇ таваитат катхая̄ми ватса
шраддха̄лаве нитям ануврата̄я
Дума по дума
прова̄ча – каза; махям – на мен; сах̣ – той; дая̄лух̣ – добросърдечен; уктах̣ – споменат по-преди; муних̣ – мъдрец; пуластйена – от мъдреца Пуластя; пура̄н̣ам а̄дям – най-важната от всички Пура̄н̣и; сах̣ ахам – също и аз; тава – на теб; етат – това; катхая̄ми – ще разкажа; ватса – мой скъпи сине; шраддха̄лаве – на този, който вярва; нитям – винаги; ануврата̄я – на този, който е последовател.
Превод
По съвет на великия мъдрец Пуластя великият мъдрец Пара̄шара, споменат по-горе, предаде на мен най-важната от всички Пура̄н̣и (Бха̄гаватам). А сега, скъпи сине, това, което чух, аз ще разкажа на тебе, защото ти винаги си бил мой верен последовател.
Пояснение
Великият мъдрец Пуластя е прародител на всички демони. Веднъж Пара̄шара започнал едно жертвоприношение, в огъня на което трябвало да изгорят всички демони, тъй като един от тях бил убил и погълнал баща му. Великият мъдрец Васиш̣т̣ха Муни пристигнал на мястото на жертвоприношението и помолил Пара̄шара да спре гибелното си деяние. Заради положението на мъдреца Васиш̣т̣ха и уважението, с което той се ползвал сред другите мъдреци, Пара̄шара не могъл да отхвърли молбата му. Щом Пара̄шара спрял жертвоприношението, Пуластя, бащата на демоните, бил възхитен от браминската му природа и го благословил да стане велик разказвач на Пура̄н̣ите – ведическите писания, които допълват Ведите. Пуластя се възхитил от постъпката на Пара̄шара, който заради браминското си качество да е великодушен и незлоблив простил на демоните. Пара̄шара можел да унищожи в жертвоприношението всички демони, но си помислил: „те разкъсват живи същества – хора и животни, – защото такава е природата им, но трябва ли заради това аз да потъпквам браминското си качество милост?“ Когато станал велик разказвач на Пура̄н̣ите, Пара̄шара говорил най-вече върху Шрӣмад Бха̄гавата Пура̄н̣а, която е най-важната от всички Пура̄н̣и. Маитрея Муни възнамерявал да разкаже същия Бха̄гаватам, който бил чул от Пара̄шара, а Видура бил достоен да го чуе, защото бил изпълнен с преданост и покорно следвал наставленията на по-издигнатите от него. Така Шрӣмад Бха̄гаватам се предавал по веригата на ученическата последователност от незапомнени времена, много преди Вя̄садева. Тези, които се зоват историци, изчисляват възрастта на Пура̄н̣ите на няколкостотин години, но Пура̄н̣ите всъщност съществуват от незапомнени времена, много преди времето, установено от историците материалисти и спекулиращите философи.