Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Хиран̣я̄кш̣а завладява всички посоки на вселената

मैत्रेय उवाच
निशम्यात्मभुवा गीतं कारणं शङ्कयोज्झिता: ।
तत: सर्वे न्यवर्तन्त त्रिदिवाय दिवौकस: ॥ १ ॥
маитрея ува̄ча
нишамя̄тма-бхува̄ гӣтам̇
ка̄ран̣ам̇ шан̇кайоджджхита̄х̣
татах̣ сарве нявартанта
тридива̄я диваукасах̣

Дума по дума

маитреях̣мъдрецът Маитрея; ува̄чаказа; нишамякато изслушаха; а̄тма-бхува̄от Брахма̄; гӣтамобяснение; ка̄ран̣ампричината; шан̇кая̄от страха; уджджхита̄х̣освободени; татах̣тогава; сарвевсички; нявартантасе разотидоха; три-дива̄яна райските планети; дива-окасах̣полубоговете (които обитават висшите планети).

Превод

Шрӣ Маитрея каза: Полубоговете, обитаващи висшите планети, напълно се освободиха от страховете си, когато Брахма̄, роденият от Виш̣н̣у, им обясни коя е причината за мрака, обгърнал света. След това те се разотидоха по планетите си.

Пояснение

Полубоговете, които живеят на висшите планети, също се боят, когато вселената потъне в мрак или се случат други подобни бедствия. Затова те отишли да потърсят съвет от Брахма̄. Това ясно показва, че в материалния свят чувството на страх присъства у всяко живо същество. Четирите основни дейности на материалното битие са храненето, спането, самозащитата (предизвикана от чувството на страх) и размножаването. Страхът присъства и у полубоговете. На всяка планета – дори на висшите планетарни системи, Слънцето и Луната – действат все същите принципи на животинско съществуване. Ако не беше така, тогава щяха ли полубоговете да се боят от мрака? Разликата между полубоговете и обикновените хора е в това, че полубоговете се обръщат за помощ към авторитети, докато земните жители са склонни по-скоро да отхвърлят авторитетите. Ако хората се обръщаха за помощ към авторитети, те лесно щяха да преодоляват всички трудни ситуации във вселената. На бойното поле Курукш̣етра Арджуна също бил в безизходица, но се обърнал към авторитет, Кр̣ш̣н̣а, и намерил разрешение на проблема си. Поуката от този инцидент е, че когато се озовем в трудно положение, трябва да се обърнем към авторитет, който е в състояние правилно да ни обясни случилото се. Тогава съмненията ни ще се разсеят. Полубоговете отишли при Брахма̄, за да научат кой е източникът на страданията им, и когато изслушали неговото обяснение, се успокоили и кротко се разотишли по домовете си.
दितिस्तु भर्तुरादेशादपत्यपरिशङ्किनी ।
पूर्णे
वर्षशते साध्वी पुत्रौ प्रसुषुवे यमौ ॥ २ ॥
дитис ту бхартур а̄деш̣а̄д
апатя-паришан̇кинӣ
пӯрн̣е варш̣а-шате са̄дхвӣ
путрау прасуш̣уве ямау

Дума по дума

дитих̣Дити; туно; бхартух̣на съпруга ѝ; а̄деш̣а̄тчрез повелята; апатяот децата ѝ; паришан̇кинӣразтревожена от бедите; пӯрн̣ецели; варш̣а-шатеслед сто години; са̄дхвӣдобродетелната жена; путраудвама сина; прасуш̣увероди; ямаублизнаци.

Превод

Добродетелната Дити много се тревожеше заради бедите, които децата в утробата ѝ причиняваха на полубоговете и които бяха предсказани от съпруга ѝ. Тя роди своите синове близнаци след бременност, продължила цели сто години.
उत्पाता बहवस्तत्र निपेतुर्जायमानयो: ।
दिवि
भुव्यन्तरिक्षे च लोकस्योरुभयावहा: ॥ ३ ॥
утпа̄та̄ бахавас татра
нипетур джа̄яма̄найох̣
диви бхувй антарикш̣е ча
локасьору-бхая̄ваха̄х̣

Дума по дума

утпа̄та̄х̣природни бедствия; бахавах̣много; татратам; нипетух̣случиха се; джа̄яма̄найох̣при раждането им; дивина райските планети; бхувина Земята; антарикш̣ев космическото пространство; чаи; локасяна света; урумного; бхая-а̄ваха̄х̣причинявайки страх.

Превод

Когато двамата демони се родиха, на райските планети, на земните планети и в пространството между тях започнаха да се случват страшни и удивителни аномалии и природни бедствия.
सहाचला भुवश्चेलुर्दिश: सर्वा:
प्रजज्वलु: ।
सोल्काश्चाशनय: पेतु: केतवश्चार्तिहेतव: ॥ ४ ॥
саха̄чала̄ бхуваш челур
дишах̣ сарва̄х̣ праджаджвалух̣
солка̄ш ча̄шанаях̣ петух̣
кетаваш ча̄рти-хетавах̣

Дума по дума

сахазаедно с; ачала̄х̣планините; бхувах̣на Земята; челух̣разтърсваха; дишах̣посоки; сарва̄х̣всички; праджаджвалух̣пламтяха като огън; сасъс; улка̄х̣метеори; чаи; ашанаях̣мълнии; петух̣падаха; кетавах̣комети; чаи; а̄рти-хетавах̣причината за неблагоприятните събития.

Превод

На Земята планините се разтърсваха от силни трусове и навсякъде като че ли бушуваха пожари. Започнаха да се появяват различни неблагоприятни планети, такива като Сатурн, а заедно с тях падаха комети, метеори и мълнии.

Пояснение

Когато на някоя планета станат природни бедствия, това означава, че там се е родил демон. В днешно време броят на демоните се увеличава, затова и природните бедствия също зачестяват. Думите на Бха̄гаватам не оставят място за никакво съмнение.
ववौ वायु: सुदु:स्पर्श: फूत्कारानीरयन्मुहु: ।
उन्मूलयन्नगपतीन्वात्यानीको रजोध्वज: ॥ ५ ॥
вавау ва̄юх̣ судух̣спаршах̣
пхӯт-ка̄ра̄н ӣраян мухух̣
унмӯлаян нага-патӣн
ва̄тя̄нӣко раджо-дхваджах̣

Дума по дума

ваваудухаха; ва̄юх̣ветрове; су-дух̣спаршах̣неприятни за осезанието; пхӯт-ка̄ра̄нсвистящи звуци; ӣраяниздавайки; мухух̣отново и отново; унмӯлаянизкоренявайки; нага-патӣнгигантски дървета; ва̄тя̄ураганен вятър; анӣках̣армии; раджах̣прах; дхваджах̣знамена.

Превод

Духаха ветрове, изключително неприятни за осезанието, които неуморно свистяха и изкореняваха гигантски дървета. Бурите бяха войските им, а облаците прах – бойните им знамена.

Пояснение

Когато се случват природни бедствия – мощни урагани, мъчителни горещини, силни снеговалежи и вихрушки, които изкореняват дървета, – това значи, че се увеличава демоничното население. В днешно време много страни по земното кълбо страдат от подобни бедствия. Целият свят изпитва на гърба си това. Няма достатъчно слънчева светлина, винаги е облачно, падат силни снеговалежи или сковават тежки студове. Това показва, че тези места са населени с демонични хора, които се отдават на забранени, греховни дейности.
उद्धसत्तडिदम्भोदघटया नष्टभागणे ।
व्योम्नि प्रविष्टतमसा न स्म व्याद‍ृश्यते पदम् ॥ ६ ॥
уддхасат-тад̣ид-амбхода-
гхат̣ая̄ наш̣т̣а-бха̄ган̣е
вьомни правиш̣т̣а-тамаса̄
на сма вя̄др̣шяте падам

Дума по дума

уддхасатвисок смях; тад̣итсветкавица; амбходаот облаците; гхат̣ая̄натрупани; наш̣т̣азагубени; бха̄-ган̣енебесни светила; вьомнив небето; правиш̣т̣аобгърнати; тамаса̄от мрак; нане; сма вя̄др̣шятеможеха да се видят; падамвсяко място.

Превод

Небесните светила бяха закрити с плътна завеса от облаци, в която от време на време проблясваха светкавици, сякаш някой се кикотеше. Навсякъде царуваше пълен мрак и не можеше да се види нищо.
चुक्रोश विमना वार्धिरुदूर्मि: क्षुभितोदर: ।
सोदपानाश्च सरितश्चुक्षुभु: शुष्कपङ्कजा: ॥ ७ ॥
чукроша вимана̄ ва̄рдхир
удӯрмих̣ кш̣убхитодарах̣
содапа̄на̄ш ча сариташ
чукш̣убхух̣ шуш̣ка-пан̇каджа̄х̣

Дума по дума

чукрошаридаеше силно; вимана̄х̣съкрушен от мъка; ва̄рдхих̣океанът; удӯрмих̣високи вълни; кш̣убхитанеспокойни; ударах̣създанията в него; са-удапа̄на̄х̣с питейната вода на езерата и кладенците; чаи; саритах̣реките; чукш̣убхух̣се вълнуваха; шуш̣каувяхваха; пан̇каджа̄х̣лотосите.

Превод

Океанът силно стенеше с високите си вълни, сякаш бе съкрушен от мъка, а създанията, които обитаваха дълбините му, неспокойно се стрелкаха насам-натам. Реките и езерата се вълнуваха, а лотосите започнаха да увяхват.
मुहु: परिधयोऽभूवन् सराह्वो: शशिसूर्ययो: ।
निर्घाता रथनिर्ह्रादा विवरेभ्य: प्रजज्ञिरे ॥ ८ ॥
мухух̣ паридхайо 'бхӯван
сара̄хвох̣ шаши-сӯряйох̣
ниргха̄та̄ ратха-нирхра̄да̄
виваребхях̣ праджагире

Дума по дума

мухух̣отново и отново; паридхаях̣мъгливи ореоли; абхӯвансе появяваха; са-ра̄хвох̣по време на затъмненията; шашина луната; сӯряйох̣на слънцето; ниргха̄та̄х̣силни гръмотевици; ратха-нирхра̄да̄х̣грохот, подобен на трополене на колесници; виваребхях̣от планинските пещери; праджагиресе разнасяше.

Превод

По време на слънчевите и лунните затъмнения мъгливи ореоли се появяваха около слънцето и луната. Чуваше се тътен от гръмотевици дори когато в небето нямаше облаци, а от планинските пещери се разнасяше грохот, подобен на трополене на колесници.
अन्तर्ग्रामेषु मुखतो वमन्त्यो वह्निमुल्बणम् ।
सृगालोलूकटङ्कारै: प्रणेदुरशिवं शिवा: ॥ ९ ॥
антар-гра̄меш̣у мукхато
вамантьо вахним улбан̣ам
ср̣га̄лолӯка-т̣ан̇ка̄раих̣
пран̣едур ашивам̇ шива̄х̣

Дума по дума

антах̣вътре в; гра̄меш̣уселата; мукхатах̣от устите си; вамантях̣бълвайки; вахнимогън; улбан̣амстрашен; ср̣га̄лачакали; улӯкабухали; т̣ан̇ка̄раих̣с крясъците си; пран̣едух̣виеха; ашивамзлокобно; шива̄х̣женски чакали.

Превод

Насред селата зловещо виеха женски чакали, бълвайки силен огън от устите си, а мъжките чакали и бухалите им отвръщаха с крясъци.
सङ्गीतवद्रोदनवदुन्नमय्य शिरोधराम् ।
व्यमुञ्चन् विविधा वाचो ग्रामसिंहास्ततस्तत: ॥ १० ॥
сан̇гӣтавад роданавад
уннамайя широдхара̄м
вямун̃чан вивидха̄ ва̄чо
гра̄ма-сим̇ха̄с татас татах̣

Дума по дума

сан̇гӣта-ваткато пеене; родана-ваткато ридание; уннамайяпроточвайки; широдхара̄мшия; вямун̃чаннадаваха; вивидха̄х̣различен; ва̄чах̣вой; гра̄ма-сим̇ха̄х̣кучетата; татах̣ татах̣тук-там.

Превод

Тук-там се виждаха кучета, които лаеха, проточили шии, и понякога на човек му се струваше като че ли пееха, а друг път – сякаш ридаеха.
खराश्च कर्कशै: क्षत्त: खुरैर्घ्नन्तो धरातलम् ।
खार्काररभसा मत्ता: पर्यधावन् वरूथश: ॥ ११ ॥
кхара̄ш ча каркашаих̣ кш̣аттах̣
кхураир гхнанто дхара̄-талам
кха̄рка̄ра-рабхаса̄ матта̄х̣
парядха̄ван варӯтхашах̣

Дума по дума

кхара̄х̣магарета; чаи; каркашаих̣с тежки; кш̣аттах̣о, Видура; кхураих̣копита; гхнантах̣удряйки; дхара̄-талампо земната повърхност; кха̄х̣-ка̄раревейки; рабхаса̄х̣стремително; матта̄х̣безумно; парядха̄вантичаха насам-натам; варӯтхашах̣на стада.

Превод

О, Видура, магаретата стремително препускаха насам-натам на стада, като удряха земята с тежките си копита и диво ревяха.

Пояснение

И магаретата смятат себе си за много уважавана порода. Когато препускат на стада във всички посоки, изразявайки животинската си радост, това се смята за много лош знак.
रुदन्तो रासभत्रस्ता नीडादुदपतन् खगा: ।
घोषेऽरण्ये च पशव: शकृन्मूत्रमकुर्वत ॥ १२ ॥
руданто ра̄сабха-траста̄
нӣд̣а̄д удапатан кхага̄х̣
гхош̣е 'ран̣йе ча пашавах̣
шакр̣н-мӯтрам акурвата

Дума по дума

рудантах̣с писък; ра̄сабхаот магаретата; траста̄х̣уплашени; нӣд̣а̄тот гнездото; удапатанизлитаха; кхага̄х̣птиците; гхош̣ев оборите; аран̣йев горите; чаи; пашавах̣животните; шакр̣ттор; мӯтрамурина; акурватаизхвърляха.

Превод

Уплашени от рева на магаретата, птиците излитаха с писък от гнездата си, а животните в оборите и в горите изпускаха изпражнения и урина.
गावोऽत्रसन्नसृग्दोहास्तोयदा: पूयवर्षिण: ।
व्यरुदन्देवलिङ्गानि द्रुमा: पेतुर्विनानिलम् ॥ १३ ॥
га̄во 'трасанн аср̣г-доха̄с
тояда̄х̣ пӯя-варш̣ин̣ах̣
вярудан дева-лин̇га̄ни
друма̄х̣ петур вина̄нилам

Дума по дума

га̄вах̣кравите; атрасанужасени; аср̣ккръв; доха̄х̣давайки; тояда̄х̣облаци; пӯягной; варш̣ин̣ах̣валейки; вяруданронеха сълзи; дева-лин̇га̄ниизображенията на боговете; друма̄х̣дървета; петух̣падаха; вина̄без; аниламвятър.

Превод

Ужасени, кравите даваха кръв вместо мляко, от облаците валеше гной, изображенията на боговете в храмовете плачеха с истински сълзи, а дърветата се сгромолясваха, когато нямаше и полъх от вятър.
ग्रहान् पुण्यतमानन्ये भगणांश्चापि दीपिता: ।
अतिचेरुर्वक्रगत्या युयुधुश्च परस्परम् ॥ १४ ॥
граха̄н пун̣ятама̄н анйе
бхаган̣а̄м̇ш ча̄пи дӣпита̄х̣
атичерур вакра-гатя̄
ююдхуш ча параспарам

Дума по дума

граха̄нпланети; пун̣я-тама̄нблагоприятни; анйедруги (злокобни планети); бха-ган̣а̄ннебесни светила; чаи; аписъщо; дӣпита̄х̣ярко блестейки; атичерух̣застъпиха се; вакра-гатя̄поеха в обратна посока; ююдхух̣влязоха в конфликт; чаи; парах̣-парамедна с друга.

Превод

Злокобните планети, такива като Марс и Сатурн, ярко заблестяха и затъмниха благоприятните (Меркурий, Юпитер и Венера), както и много други небесни светила. Планетите започнаха да изместват орбитите си и да влизат в конфликт една с друга.

Пояснение

Цялата вселена функционира под въздействието на трите гун̣и на материалната природа. Живите същества, които са в гун̣ата на доброто, се наричат благочестиви – благочестиви земи, дървета и т.н. Същото е и с планетите: някои от тях се смятат за благочестиви, а други – за неблагочестиви. Сатурн и Марс са неблагочестиви планети. Когато ярко светят благочестивите планети, това е добър знак, а когато неблагочестивите планети засилят блясъка си, това не вещае нищо добро.
दृष्ट्वान्यांश्च महोत्पातानतत्तत्त्वविद: प्रजा: ।
ब्रह्मपुत्रानृते भीता मेनिरे विश्‍वसम्प्लवम् ॥ १५ ॥
др̣ш̣т̣ва̄ня̄м̇ш ча махотпа̄та̄н
атат-таттва-видах̣ праджа̄х̣
брахма-путра̄н р̣те бхӣта̄
менире виш̣ва-самплавам

Дума по дума

др̣ш̣т̣ва̄след като видяха; аня̄ндругите; чаи; маха̄големи; утпа̄та̄нлоши знамения; а-тат-таттва-видах̣не знаейки тайната (на предзнаменованията); праджа̄х̣хора; брахма-путра̄нсиновете на Брахма̄ (четиримата Кума̄ри); р̣теосвен; бхӣта̄х̣уплашени; мениремислеха; виш̣ва-самплавамразрушението на вселената.

Превод

Като отбелязаха тези и още много други знамения, предвещаващи лоши времена, всички бяха обзети от неописуем страх, с изключение на четиримата мъдреци, синове на Брахма̄, които знаеха за падението на Джая и Виджая и за раждането им като синове на Дити. Но другите не знаеха тайната на предзнаменованията и мислеха, че е настъпило разрушението на вселената.

Пояснение

седма глава на Бхагавад-гӣта̄ се обяснява, че природните закони са толкова сурови, че живото същество не е в състояние да ги преодолее. Там се казва още, че само онези, които напълно са се отдали на Кр̣ш̣н̣а и са постигнали Кр̣ш̣н̣а съзнание, могат да бъдат спасени. От текста на Шрӣмад Бха̄гаватам научаваме, че раждането на двамата велики демони предизвикало множество природни бедствия. Можем да направим аналогия и да стигнем до заключението, че когато на земята се случват аномалии и природни бедствия, това е знак за раждането на личности с демонични наклонности или за увеличаване на демоничното население. По онова време имало само двама демони – синовете на Дити, – и въпреки това раждането им било съпроводено от толкова много беди. В днешно време, и особено в епохата на Кали, бедствия от подобен характер се случват постоянно, което ясно показва, че демоничното население осезателно се увеличава.
За да се предотврати увеличаването на демоничното население, във ведическата култура са предвидени множество правила и норми, даващи правилна насока на обществения живот, а от тях най-важен е процесът гарбха̄дха̄на, който осигурява зачеването на достойни деца. В Бхагавад-гӣта̄ Арджуна споменава пред Кр̣ш̣н̣а, че ако се зачева нежелано поколение (варн̣а-сан̇кара), светът ще се превърне в истински ад. Всички хора жадуват да има мир по света, но в същото време се раждат милиони нежелани деца, които, подобно на демоните, родени от Дити, са заченати, без да се е извършила церемонията гарбха̄дха̄на. Дити била толкова обсебена от похотта, че принудила мъжа си да влезе в интимни отношения с нея по неблагоприятно време. Затова тя родила демони, които причинили много беди. Когато хората водят полов живот, за да създават деца, те трябва да следват процеса за зачеване на добро потомство. Ако семейните се придържат към принципите на ведическата култура, ще се раждат благочестиви деца, а не демони, което по естествен начин ще донесе мир и спокойствие на целия свят. Ако не спазваме нормите на живот, предназначени да осигурят спокойствие в обществото, не можем да очакваме мир. Нещо повече, тогава ще бъдем принудени да търпим сурови наказания от страна на природата.
तावादिदैत्यौ सहसा व्यज्यमानात्मपौरुषौ ।
ववृधातेऽश्मसारेण कायेनाद्रिपती इव ॥ १६ ॥
та̄в а̄ди-даитяу сахаса̄
вяджяма̄на̄тма-пауруш̣ау<
вавр̣дха̄те 'шма-са̄рен̣а
ка̄йена̄дри-патӣ ива

Дума по дума

таутези двамата; а̄ди-даитяудемони в началото на творението; сахаса̄бързо; вяджяма̄напроявявайки; а̄тмасвоето; пауруш̣аумогъщество; вавр̣дха̄теизраснаха; ашма-са̄рен̣акато от стомана; ка̄йенас телосложение; адри-патӣдве огромни планини; ивакато.

Превод

У двамата демони, които се родиха в ония древни времена, започнаха да се забелязват необикновени черти. Телата им, излети сякаш от стомана, бързо израснаха като две огромни планини.

Пояснение

В този свят има две категории хора: едните се наричат демони, а другите – полубогове. Полубоговете се грижат за духовното израстване на човешкото общество, а демоните се интересуват от материалното развитие и усъвършенстването на тялото. Двамата демони, родени от Дити, направили телата си яки като стомана и били толкова високи, че сякаш опирали в небето. Те освен това носели скъпи украшения и заради всички тези неща си мислели, че са постигнали целта на живота. Първоначалният план бил двамата пазачи на Вайкун̣т̣ха, Джая и Виджая, да се родят в материалния свят, където по силата на проклятието на мъдреците да играят ролята на смъртни врагове на Върховната Божествена Личност. И така, демонични по природа, те били изпълнени с такава ненавист към Бога, че напълно го игнорирали и се грижели единствено за удобствата и съвършенството на тялото си.
दिविस्पृशौ हेमकिरीटकोटिभि-
र्निरुद्धकाष्ठौ स्फुरदङ्गदाभुजौ ।
गां कम्पयन्तौ चरणै: पदे पदे
कट्या सुकाञ्‍च्यार्कमतीत्य तस्थतु: ॥ १७ ॥
диви-спр̣шау хема-кирӣт̣а-кот̣ибхир
нируддха-ка̄ш̣т̣хау спхурад-ан̇гада̄-бхуджау
га̄м̇ кампаянтау чаран̣аих̣ паде паде
кат̣я̄ сука̄н̃чя̄ркам атӣтя тастхатух̣

Дума по дума

диви-спр̣шаудокосвайки небето; хемазлатни; кирӣт̣ана шлемовете им; кот̣ибхих̣с върховете; нируддхапрепречваха; ка̄ш̣т̣хаупосоките; спхуратблестящи; ан̇гада̄гривни; бхуджауна чиито ръце; га̄мземята; кампаянтауразтърсваха; чаран̣аих̣с краката си; паде падена всяка крачка; кат̣я̄с кръстовете си; су-ка̄н̃чя̄с богато украсени колани; аркамслънцето; атӣтязакриваха; тастхатух̣стояха изправени.

Превод

Туловищата им бяха толкова грамадни, че върховете на златните им корони сякаш целуваха небето. Двамата препречваха взора във всички посоки, а когато вървяха, с всяка своя крачка разтърсваха земята. Ръцете им бяха украсени с блестящи гривни, а когато застанеха прави, двамата закриваха слънцето с талиите си, препасани със скъпи колани.

Пояснение

В демоничния тип цивилизация хората се стремят да постигнат такова тяло, че когато вървят по улицата, земята под тях да трепери, а когато се изправят, да закриват слънцето и целия хоризонт. Ако хората от някоя националност се отличават със силни тела, страната им се смята за една от високоразвитите в материално отношение страни в света.
प्रजापतिर्नाम तयोरकार्षीद्
य: प्राक् स्वदेहाद्यमयोरजायत ।
तं वै हिरण्यकशिपुं विदु: प्रजा
यं तं हिरण्याक्षमसूत साग्रत: ॥ १८ ॥
праджа̄патир на̄ма тайор ака̄рш̣ӣд
ях̣ пра̄к сва-деха̄д ямайор аджа̄ята
там̇ ваи хиран̣якашипум̇ видух̣ праджа̄
ям̇ там̇ хиран̣я̄кш̣ам асӯта са̄гратах̣

Дума по дума

праджа̄патих̣Кашяпа; на̄маимена; тайох̣на двамата; ака̄рш̣ӣтдаде; ях̣който; пра̄кпърви; сва-деха̄тот тялото; ямайох̣на близнаците; аджа̄ятабе роден; тамнего; ваинаистина; хиран̣якашипумХиран̣якашипу; видух̣знаят; праджа̄х̣хората; ямкогото; тамнего; хиран̣я̄кш̣амХиран̣я̄кш̣а; асӯтароди; са̄тя (Дити); агратах̣първо.

Превод

Праджа̄пати Кашяпа, създателят на живите същества, даде имена на двамата си близнаци: този, който бе роден пръв от Дити, бе наречен Хиран̣я̄кш̣а, а този, който бе заченат пръв, получи името Хиран̣якашипу.

Пояснение

В авторитетното ведическо произведение Пин̣д̣а сиддхи е изложено научно описание на зачатието и бременността. Там се казва, че когато мъжкият секрет влезе в овуларната секреция в матката под формата на две капки, в утробата на майката се образуват два зародиша и по-късно тя ражда близнаците в последователност, обратна на реда на зачеването им. Детето, което е било заченато първо, се ражда второ, а детето, което е било заченато второ, се ражда първо. Детето, което е било заченато първо, се намира зад второто и когато дойде време те да се родят, най-напред се появява второто дете, а след него – първото. В този случай Хиран̣я̄кш̣а бил заченат втори и затова се родил пръв, а Хиран̣якашипу се родил след него, защото бил заченат пръв.
चक्रे हिरण्यकशिपुर्दोर्भ्यां ब्रह्मवरेण च ।
वशे सपालाँल्लोकांस्त्रीनकुतोमृत्युरुद्धत: ॥ १९ ॥
чакре хиран̣якашипур
дорбхя̄м̇ брахма-варен̣а ча
ваше са-па̄ла̄л̐ лока̄м̇с трӣн
акуто-мр̣тюр уддхатах̣

Дума по дума

чакренаправен; хиран̣якашипух̣Хиран̣якашипу; дорбхя̄мс двете си ръце; брахма-варен̣ачрез благословията на Брахма̄; чаи; вашепод своята власт; са-па̄ла̄нзаедно с покровителите им; лока̄нсветовете; трӣнтри; акутах̣-мр̣тюх̣не се боеше от смърт от никого; уддхатах̣надменен.

Превод

По-големият син, Хиран̣якашипу, не знаеше що е страх, тъй като бе получил благословия от Брахма̄, според която нито едно създание в трите свята не можеше да причини смъртта му. Той бе горд и надменен заради тази благословия и съумя да завладее и трите планетарни системи.

Пояснение

Както ще стане ясно от следващите глави, Хиран̣якашипу се подложил на сурови отречения и лишения, за да удовлетвори Брахма̄ и да получи от него благословията да стане безсмъртен. Всъщност Брахма̄, въпреки че е съзидател на вселената, не може да благослови никого с безсмъртие, но по заобиколен начин Хиран̣якашипу успял да получи обещанието му, че никой в материалния свят няма да може да го убие. С други думи, демонът идвал от обителта Вайкун̣т̣ха, затова никое създание от материалния свят не било в състояние да сложи край на живота му. Богът пожелал да се яви лично, за да го убие. Човек може да е много горд с материалните си постижения и със знанията си, но те не го правят неподвластен на четирите принципа на материалното съществуване: раждане, смърт, старост и болести. Богът искал да даде нагледен урок на хората, че дори Хиран̣якашипу, който бил толкова могъщ и силен, не можел да живее повече, отколкото му било съдено. Човек може да стане силен и недостижим като Хиран̣якашипу и да завладее и трите свята, но въпреки това той не може да живее вечно и да запази завинаги завоеванията си. Толкова много императори са идвали на власт и после са потъвали в забвение… Такъв е ходът на световната история.
हिरण्याक्षोऽनुजस्तस्य प्रिय: प्रीतिकृदन्वहम् ।
गदापाणिर्दिवं यातो युयुत्सुर्मृगयन् रणम् ॥ २० ॥
хиран̣я̄кш̣о 'нуджас тася
приях̣ прӣти-кр̣д анвахам
гада̄-па̄н̣ир дивам̇ я̄то
юютсур мр̣гаян ран̣ам

Дума по дума

хиран̣я̄кш̣ах̣Хиран̣я̄кш̣а; ануджах̣по-малък брат; тасянегов; приях̣любимец; прӣти-кр̣тготов да удовлетвори; ану-ахамвсеки ден; гада̄-па̄н̣их̣с боздуган в ръка; дивамкъм висшите планети; я̄тах̣тръгна; юютсух̣с желание да се бие; мр̣гаянтърсейки; ран̣амсражение.

Превод

По-малкият брат, Хиран̣я̄кш̣а, бе готов да направи всичко, за да удовлетвори големия си брат с делата си. Той взе един боздуган на рамо и тръгна из вселената, изпълнен с бойно настървение, за да достави удоволствие на Хиран̣якашипу.

Пояснение

Човекът с демоничен манталитет си поставя за цел да научи всички членове на своето семейство да експлоатират богатствата на вселената в интерес единствено на собственото си сетивно наслаждение, докато религиозните по дух хора се стремят да използват всичко в служене на Бога. Могъщият Хиран̣якашипу направил и по-малкия си брат Хиран̣я̄кш̣а силен като себе си, за да може да разчита на неговата помощ в битките си срещу всички и в покоряването на материалната природа. Той желаел да управлява вселената вечно. Такива са по дух действията на демоничните живи същества.
तं वीक्ष्य दु:सहजवं रणत्काञ्चननूपुरम् ।
वैजयन्त्या स्रजा जुष्टमंसन्यस्तमहागदम् ॥ २१ ॥
там̇ вӣкш̣я дух̣саха-джавам̇
ран̣ат-ка̄н̃чана-нӯпурам
ваиджаянтя̄ сраджа̄ джуш̣т̣ам
ам̇са-няста-маха̄-гадам

Дума по дума

тамнего; вӣкш̣явидян; дух̣саханеобуздан; джавамнрав; ран̣атзвънтейки; ка̄н̃чаназлатни; нӯпурамгривни за крака; ваиджаянтя̄ сраджа̄с гирлянд от ваиджаянтӣ; джуш̣т̣амукрасен; ам̇сана рамото си; нястаподпрян; маха̄-гадамогромен боздуган.

Превод

Нравът на Хиран̣я̄кш̣а бе див и невъздържан. На глезените си демонът носеше звънтящи златни гривни, на шията си – дълъг гирлянд, а на рамото си бе подпрял огромен боздуган.
मनोवीर्यवरोत्सिक्तमसृण्यमकुतोभयम् ।
भीता निलिल्यिरे देवास्तार्क्ष्यत्रस्ता इवाहय: ॥ २२ ॥
мано-вӣря-варотсиктам
аср̣н̣ям акуто-бхаям
бхӣта̄ нилильире дева̄с
та̄ркш̣я-траста̄ ива̄хаях̣

Дума по дума

манах̣-вӣряс психическа и физическа сила; варас наградата; утсиктамгорд; аср̣н̣ямневъзможно да бъде възпрян; акутах̣-бхаямне се боеше от никого; бхӣта̄х̣ужасени; нилильирекриеха се; дева̄х̣полубоговете; та̄ркш̣яГаруд̣а; траста̄х̣уплашени; ивакато; ахаях̣змии.

Превод

Психическата и физическата му сила, както и благословията, с която го бяха дарили, го правеха непоносимо горд. Затова полубоговете се изпълваха с ужас дори само като го видеха и се разбягваха, подобно на змии, които се крият уплашени от Гаруд̣а.

Пояснение

Обикновено асурите имат силни тела, както се описва тук, затова те са много стабилни психически и притежават необикновено могъщество. След като получили благословията да не могат да бъдат убити от никое живо същество във вселената, Хиран̣я̄кш̣а и Хиран̣якашипу практически били почти безсмъртни и затова не се бояли от нищо.
स वै तिरोहितान् दृष्ट्वा महसा स्वेन दैत्यराट् ।
सेन्द्रान्देवगणान् क्षीबानपश्यन् व्यनदद् भृशम् ॥ २३ ॥
са ваи тирохита̄н др̣ш̣т̣ва̄
махаса̄ свена даитя-ра̄т̣
сендра̄н дева-ган̣а̄н кш̣ӣба̄н
апашян вянадад бхр̣ш̣ам

Дума по дума

сах̣той; ваинаистина; тирохита̄низчезнаха; др̣ш̣т̣ва̄видя; махаса̄от могъществото; свенанеговото; даитя-ра̄т̣главният сред Даитите (демоните); са-индра̄нзаедно с Индра; дева-ган̣а̄нполубоговете; кш̣ӣба̄нопиянени; апашянне намирайки; вянадатизрева; бхр̣ш̣амсилно.

Превод

Като не откри Индра и останалите полубогове, които преди бяха опиянени от властта си, главният сред Даитите разбра, че те са се скрили в страх пред могъществото му, и изрева с всичка сила.
ततो निवृत्त: क्रीडिष्यन् गम्भीरं भीमनिस्वनम् ।
विजगाहे महासत्त्वो वार्धिं मत्त इव द्विप: ॥ २४ ॥
тато нивр̣ттах̣ крӣд̣иш̣ян
гамбхӣрам̇ бхӣма-нисванам
виджага̄хе маха̄-саттво
ва̄рдхим̇ матта ива двипах̣

Дума по дума

татах̣тогава; нивр̣ттах̣завърна се; крӣд̣иш̣янза забавление; гамбхӣрамдълбок; бхӣма-нисванамиздавайки ужасен звук; виджага̄хегмурна се; маха̄-саттвах̣могъщото същество; ва̄рдхимв океана; маттах̣побеснял; ивакато; двипах̣слон.

Превод

Щом се завърна от райските планети, за свое забавление могъщият демон се гмурна като побеснял слон в дълбокия океан, който страховито ревеше.
तस्मिन् प्रविष्टे वरुणस्य सैनिका
यादोगणा: सन्नधिय: ससाध्वसा: ।
अहन्यमाना अपि तस्य वर्चसा
प्रधर्षिता दूरतरं प्रदुद्रुवु: ॥ २५ ॥
тасмин правиш̣т̣е варун̣ася саиника̄
я̄до-ган̣а̄х̣ санна-дхиях̣ саса̄дхваса̄х̣
аханяма̄на̄ апи тася варчаса̄
прадхарш̣ита̄ дӯратарам̇ прадудрувух̣

Дума по дума

тасмин правиш̣т̣екогато влезе в океана; варун̣асяна Варун̣а; саиника̄х̣воините; я̄дах̣-ган̣а̄х̣водните обитатели; санна-дхиях̣обзети; са-са̄дхваса̄х̣от страх; аханяма̄на̄х̣без да е ударен; апидори; тасянегово; варчаса̄от величието; прадхарш̣ита̄х̣поразени; дӯра-тарамнадалече; прадудрувух̣бързо избягаха.

Превод

Когато той скочи в океана, водните обитатели от войската на Варун̣а, обзети от страх, се разбягаха надалече. Така Хиран̣я̄кш̣а показа на всички величието си, без да нанесе дори един удар.

Пояснение

Понякога демоните и материалистите изглеждат непобедими и успяват да наложат господството си над целия свят. В случая виждаме как благодарение на демоничното си могъщество Хиран̣я̄кш̣а фактически завладял цялата вселена. Дори полубоговете се разбягали от страх пред необикновената му сила. От Хиран̣якашипу и Хиран̣я̄кш̣а се бояли и полубоговете в космоса, и водните обитатели в океана.
स वर्षपूगानुदधौ महाबल-
श्चरन्महोर्मीञ्‍छ्वसनेरितान्मुहु: ।
मौर्व्याभिजघ्ने गदया विभावरी-
मासेदिवांस्तात पुरीं प्रचेतस: ॥ २६ ॥
са варш̣а-пӯга̄н удадхау маха̄-балаш
чаран махормӣн̃ чхвасанерита̄н мухух̣
маурвя̄бхиджагхне гадая̄ вибха̄варӣм
а̄седива̄м̇с та̄та пурӣм̇ прачетасах̣

Дума по дума

сах̣той; варш̣а-пӯга̄нв продължение на много години; удадхаув океана; маха̄-балах̣могъщ; чарандвижейки се; маха̄-ӯрмӣнгигантски вълни; швасанаот вятъра; ӣрита̄низдигани; мухух̣отново и отново; маурвя̄железен; абхиджагхнетой удряше; гадая̄с боздугана си; вибха̄варӣмВибха̄варӣ; а̄седива̄нстигна до; та̄тао, скъпи Видура; пурӣмстолицата; прачетасах̣на Варун̣а.

Превод

Могъщият Хиран̣я̄кш̣а скита из океана много, много години и през цялото време непрестанно блъскаше с железния си боздуган гигантските океански вълни, издигани от вятъра. Накрая той стигна до Вибха̄варӣ, столицата на Варун̣а.

Пояснение

Варун̣а е божеството, което управлява водите, и столицата му Вибха̄варӣ се намира във водното царство.
तत्रोपलभ्यासुरलोकपालकं
यादोगणानामृषभं प्रचेतसम् ।
स्मयन् प्रलब्धुं प्रणिपत्य नीचव-
ज्जगाद मे देह्यधिराज संयुगम ॥ २७ ॥
татропалабхя̄сура-лока-па̄лакам̇
я̄до-ган̣а̄на̄м р̣ш̣абхам̇ прачетасам
смаян пралабдхум̇ пран̣ипатя нӣчавадж
джага̄да ме дехй адхира̄джа сам̇югам

Дума по дума

татратам; упалабхякато достигна; асура-локана владенията, в които живеят демоните; па̄лакампазителят; я̄дах̣-ган̣а̄на̄мна водните създания; р̣ш̣абхамгосподарят; прачетасамВарун̣а; смаянусмихвайки се; пралабдхумза да се забавлява; пран̣ипатяпоклони се; нӣча-ваткато човек с низше потекло; джага̄датой каза; мена мен; дехидай; адхира̄джао, велики господарю; сам̇югамбитка.

Превод

Вибха̄варӣ е домът на Варун̣а, който е господар на водните създания и пазител на низшите владения на вселената, където живеят демоните. Там Хиран̣я̄кш̣а падна в краката на Варун̣а, сякаш бе от най-низше потекло, и за да се подиграе с него, каза с усмивка: „О, велики господарю, сражавай се с мен!“.

Пояснение

Демоничната по дух личност постоянно предизвиква другите и се опитва със сила да им вземе притежанията. Тук Хиран̣я̄кш̣а проявява в пълна степен тези симптоми, като моли за сражение човек, който няма никакво желание да се бие.
त्वं लोकपालोऽधिपतिर्बृहच्छ्रवा
वीर्यापहो दुर्मदवीरमानिनाम् ।
विजित्य लोकेऽखिलदैत्यदानवान्
यद्राजसूयेन पुरायजत्प्रभो ॥ २८ ॥
твам̇ лока-па̄ло 'дхипатир бр̣хач-чхрава̄
вӣря̄пахо дурмада-вӣра-ма̄нина̄м
виджитя локе 'кхила-даитя-да̄нава̄н
яд ра̄джасӯйена пура̄яджат прабхо

Дума по дума

твамти (Варун̣а); лока-па̄лах̣повелител на планетата; адхипатих̣владетел; бр̣хат-шрава̄х̣с голяма слава; вӣрямогъщество; апахах̣отнето; дурмадана надменните; вӣра-ма̄нина̄ммислещи се за велики герои; виджитяпобеди; локена света; акхилавсички; даитядемони; да̄нава̄нДа̄навите; ятпоради което; ра̄джа-сӯйенас жертвоприношение ра̄джасӯя; пура̄преди; аяджатобожаван; прабхоо, господарю.

Превод

Ти си повелител на цяла област от вселената и владетел с голяма слава. Веднъж ти пречупи могъществото на надменните и самомнителни воини, победи всички Даити и Да̄нави по света и направи жертвоприношение ра̄джасӯя за Бога.
स एवमुत्सिक्तमदेन विद्विषा
द‍ृढं प्रलब्धो भगवानपां पति: ।
रोषं समुत्थं शमयन् स्वया धिया
व्यवोचदङ्गोपशमं गता वयम् ॥ २९ ॥
са евам утсикта-мадена видвиш̣а̄
др̣д̣хам̇ пралабдхо бхагава̄н апа̄м̇ патих̣
рош̣ам̇ самуттхам̇ шамаян свая̄ дхия̄
вявочад ан̇гопашамам̇ гата̄ ваям

Дума по дума

сах̣Варун̣а; евамтака; утсиктанадменен; маденасъс суета; видвиш̣а̄от врага; др̣д̣хамдълбоко; пралабдхах̣подигран; бхагава̄нобожаван; апа̄мна водите; патих̣господарят; рош̣амгняв; самуттхамнадигнал се; шамаяновладявайки; свая̄ дхия̄с разума си; вявочатотговори; ан̇гао, скъпи; упашамамвъздържащи се от война; гата̄х̣отишли; ваямние.

Превод

Така врагът, чиято суета и надменност не знаеха граници, се подигра с дълбоко почитания господар на водите. Варун̣а се разсърди страшно, но с помощта на разума си успя да овладее гнева, който се надигаше у него, и отговори: Уважаеми, ние се въздържаме от война, защото сме прекалено стари за сражения.

Пояснение

Както виждаме, материалистите винаги се стремят да предизвикват войни и да създават конфликти, дори когато няма никаква причина за това.
पश्यामि नान्यं पुरुषात्पुरातनाद्
य: संयुगे त्वां रणमार्गकोविदम् ।
आराधयिष्यत्यसुरर्षभेहि तं
मनस्विनो यं गृणते भवाद‍ृशा: ॥ ३० ॥
пашя̄ми на̄ням̇ пуруш̣а̄т пура̄тана̄д
ях̣ сам̇юге тва̄м̇ ран̣а-ма̄рга-ковидам
а̄ра̄дхайиш̣ятй асурарш̣абхехи там̇
манасвино ям̇ гр̣н̣ате бхава̄др̣ша̄х̣

Дума по дума

пашя̄мивиждам; нане; анямдруг; пуруш̣а̄тосвен личността; пура̄тана̄тнай-древна; ях̣която; сам̇югев битка; тва̄мтеб; ран̣а-ма̄ргав бойното изкуство; ковидаммного опитен; а̄ра̄дхайиш̣ятище удовлетвори; асура-р̣ш̣абхао, най-велик сред асурите; ихиобърни се към; тамнего; манасвинах̣герои; ямкоито; гр̣н̣атевъзхваляват; бхава̄др̣ша̄х̣като теб.

Превод

Ти си толкова опитен воин, че аз не знам никой друг, който да може да те удовлетвори, като се сражава с теб, освен най-древната личност, Бог Виш̣н̣у. Затова, о, най-велик сред асурите, отиди при него, когото дори герои като теб възхваляват.

Пояснение

Върховният Бог винаги наказва агресивните материалисти, задето нарушават мира и спокойствието в света. Ето защо Варун̣а посъветвал Хиран̣я̄кш̣а да търси Виш̣н̣у и да се сражава с него, защото единствено Той може да удовлетвори войнствените му пориви.
तं वीरमारादभिपद्य विस्मय:
शयिष्यसे वीरशये श्वभिर्वृत: ।
यस्त्वद्विधानामसतां प्रशान्तये
रूपाणि धत्ते सदनुग्रहेच्छया ॥ ३१ ॥
там̇ вӣрам а̄ра̄д абхипадя висмаях̣
шайиш̣ясе вӣра-шайе швабхир вр̣тах̣
яс твад-видха̄на̄м асата̄м̇ праша̄нтайе
рӯпа̄н̣и дхатте сад-ануграхеччхая̄

Дума по дума

тамнего; вӣрамвеликият герой; а̄ра̄тбързо; абхипадякогато отидеш; висмаях̣освободен от гордост; шайиш̣ясеще легнеш; вӣрашайена бойното поле; швабхих̣от кучета; вр̣тах̣заобиколен; ях̣Той, който; тват-видха̄на̄мкато теб; асата̄мна злите твари; праша̄нтайеза изтреблението; рӯпа̄н̣иформи; дхаттеТой приема; сатдобродетелните; ануграхада дари с милостта си; иччхая̄с желание.

Превод

Варун̣а продължи: Когато отидеш при него, бързо ще се освободиш от гордостта си и ще легнеш на бойното поле, заобиколен от кучета, за да заспиш завинаги. Той приема формата на различни инкарнации, такива като Вара̄ха, точно за да изтреби злите твари като теб и да дари с милостта си добродетелните.

Пояснение

Асурите не знаят, че телата им са изградени от петте елемента на материалната природа и че когато умрат, ще служат за забавление на кучетата и лешоядите. Варун̣а посъветвал Хиран̣я̄кш̣а да се срещне с Виш̣н̣у в инкарнацията му на глиган, за да може да бъде утолена жаждата му за ожесточени битки и могъщото му тяло да загине.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към седемнадесета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, нареченаХиран̣я̄кш̣а завладява всички посоки на вселената“.