Хиран̣я̄кш̣а завладява всички посоки на вселената

Полубоговете, които живеят на висшите планети, също се боят, когато вселената потъне в мрак или се случат други подобни бедствия. Затова те отишли да потърсят съвет от Брахма̄. Това ясно показва, че в материалния свят чувството на страх присъства у всяко живо същество. Четирите основни дейности на материалното битие са храненето, спането, самозащитата (предизвикана от чувството на страх) и размножаването. Страхът присъства и у полубоговете. На всяка планета – дори на висшите планетарни системи, Слънцето и Луната – действат все същите принципи на животинско съществуване. Ако не беше така, тогава щяха ли полубоговете да се боят от мрака? Разликата между полубоговете и обикновените хора е в това, че полубоговете се обръщат за помощ към авторитети, докато земните жители са склонни по-скоро да отхвърлят авторитетите. Ако хората се обръщаха за помощ към авторитети, те лесно щяха да преодоляват всички трудни ситуации във вселената. На бойното поле Курукш̣етра Арджуна също бил в безизходица, но се обърнал към авторитет, Кр̣ш̣н̣а, и намерил разрешение на проблема си. Поуката от този инцидент е, че когато се озовем в трудно положение, трябва да се обърнем към авторитет, който е в състояние правилно да ни обясни случилото се. Тогава съмненията ни ще се разсеят. Полубоговете отишли при Брахма̄, за да научат кой е източникът на страданията им, и когато изслушали неговото обяснение, се успокоили и кротко се разотишли по домовете си.

Когато на някоя планета станат природни бедствия, това означава, че там се е родил демон. В днешно време броят на демоните се увеличава, затова и природните бедствия също зачестяват. Думите на Бха̄гаватам не оставят място за никакво съмнение.

Когато се случват природни бедствия – мощни урагани, мъчителни горещини, силни снеговалежи и вихрушки, които изкореняват дървета, – това значи, че се увеличава демоничното население. В днешно време много страни по земното кълбо страдат от подобни бедствия. Целият свят изпитва на гърба си това. Няма достатъчно слънчева светлина, винаги е облачно, падат силни снеговалежи или сковават тежки студове. Това показва, че тези места са населени с демонични хора, които се отдават на забранени, греховни дейности.

И магаретата смятат себе си за много уважавана порода. Когато препускат на стада във всички посоки, изразявайки животинската си радост, това се смята за много лош знак.

Цялата вселена функционира под въздействието на трите гун̣и на материалната природа. Живите същества, които са в гун̣ата на доброто, се наричат благочестиви – благочестиви земи, дървета и т.н. Същото е и с планетите: някои от тях се смятат за благочестиви, а други – за неблагочестиви. Сатурн и Марс са неблагочестиви планети. Когато ярко светят благочестивите планети, това е добър знак, а когато неблагочестивите планети засилят блясъка си, това не вещае нищо добро.

седма глава на Бхагавад-гӣта̄ се обяснява, че природните закони са толкова сурови, че живото същество не е в състояние да ги преодолее. Там се казва още, че само онези, които напълно са се отдали на Кр̣ш̣н̣а и са постигнали Кр̣ш̣н̣а съзнание, могат да бъдат спасени. От текста на Шрӣмад Бха̄гаватам научаваме, че раждането на двамата велики демони предизвикало множество природни бедствия. Можем да направим аналогия и да стигнем до заключението, че когато на земята се случват аномалии и природни бедствия, това е знак за раждането на личности с демонични наклонности или за увеличаване на демоничното население. По онова време имало само двама демони – синовете на Дити, – и въпреки това раждането им било съпроводено от толкова много беди. В днешно време, и особено в епохата на Кали, бедствия от подобен характер се случват постоянно, което ясно показва, че демоничното население осезателно се увеличава.

За да се предотврати увеличаването на демоничното население, във ведическата култура са предвидени множество правила и норми, даващи правилна насока на обществения живот, а от тях най-важен е процесът гарбха̄дха̄на, който осигурява зачеването на достойни деца. В Бхагавад-гӣта̄ Арджуна споменава пред Кр̣ш̣н̣а, че ако се зачева нежелано поколение (варн̣а-сан̇кара), светът ще се превърне в истински ад. Всички хора жадуват да има мир по света, но в същото време се раждат милиони нежелани деца, които, подобно на демоните, родени от Дити, са заченати, без да се е извършила церемонията гарбха̄дха̄на. Дити била толкова обсебена от похотта, че принудила мъжа си да влезе в интимни отношения с нея по неблагоприятно време. Затова тя родила демони, които причинили много беди. Когато хората водят полов живот, за да създават деца, те трябва да следват процеса за зачеване на добро потомство. Ако семейните се придържат към принципите на ведическата култура, ще се раждат благочестиви деца, а не демони, което по естествен начин ще донесе мир и спокойствие на целия свят. Ако не спазваме нормите на живот, предназначени да осигурят спокойствие в обществото, не можем да очакваме мир. Нещо повече, тогава ще бъдем принудени да търпим сурови наказания от страна на природата.

В този свят има две категории хора: едните се наричат демони, а другите – полубогове. Полубоговете се грижат за духовното израстване на човешкото общество, а демоните се интересуват от материалното развитие и усъвършенстването на тялото. Двамата демони, родени от Дити, направили телата си яки като стомана и били толкова високи, че сякаш опирали в небето. Те освен това носели скъпи украшения и заради всички тези неща си мислели, че са постигнали целта на живота. Първоначалният план бил двамата пазачи на Вайкун̣т̣ха, Джая и Виджая, да се родят в материалния свят, където по силата на проклятието на мъдреците да играят ролята на смъртни врагове на Върховната Божествена Личност. И така, демонични по природа, те били изпълнени с такава ненавист към Бога, че напълно го игнорирали и се грижели единствено за удобствата и съвършенството на тялото си.

В демоничния тип цивилизация хората се стремят да постигнат такова тяло, че когато вървят по улицата, земята под тях да трепери, а когато се изправят, да закриват слънцето и целия хоризонт. Ако хората от някоя националност се отличават със силни тела, страната им се смята за една от високоразвитите в материално отношение страни в света.

В авторитетното ведическо произведение Пин̣д̣а сиддхи е изложено научно описание на зачатието и бременността. Там се казва, че когато мъжкият секрет влезе в овуларната секреция в матката под формата на две капки, в утробата на майката се образуват два зародиша и по-късно тя ражда близнаците в последователност, обратна на реда на зачеването им. Детето, което е било заченато първо, се ражда второ, а детето, което е било заченато второ, се ражда първо. Детето, което е било заченато първо, се намира зад второто и когато дойде време те да се родят, най-напред се появява второто дете, а след него – първото. В този случай Хиран̣я̄кш̣а бил заченат втори и затова се родил пръв, а Хиран̣якашипу се родил след него, защото бил заченат пръв.

Както ще стане ясно от следващите глави, Хиран̣якашипу се подложил на сурови отречения и лишения, за да удовлетвори Брахма̄ и да получи от него благословията да стане безсмъртен. Всъщност Брахма̄, въпреки че е съзидател на вселената, не може да благослови никого с безсмъртие, но по заобиколен начин Хиран̣якашипу успял да получи обещанието му, че никой в материалния свят няма да може да го убие. С други думи, демонът идвал от обителта Вайкун̣т̣ха, затова никое създание от материалния свят не било в състояние да сложи край на живота му. Богът пожелал да се яви лично, за да го убие. Човек може да е много горд с материалните си постижения и със знанията си, но те не го правят неподвластен на четирите принципа на материалното съществуване: раждане, смърт, старост и болести. Богът искал да даде нагледен урок на хората, че дори Хиран̣якашипу, който бил толкова могъщ и силен, не можел да живее повече, отколкото му било съдено. Човек може да стане силен и недостижим като Хиран̣якашипу и да завладее и трите свята, но въпреки това той не може да живее вечно и да запази завинаги завоеванията си. Толкова много императори са идвали на власт и после са потъвали в забвение… Такъв е ходът на световната история.

Човекът с демоничен манталитет си поставя за цел да научи всички членове на своето семейство да експлоатират богатствата на вселената в интерес единствено на собственото си сетивно наслаждение, докато религиозните по дух хора се стремят да използват всичко в служене на Бога. Могъщият Хиран̣якашипу направил и по-малкия си брат Хиран̣я̄кш̣а силен като себе си, за да може да разчита на неговата помощ в битките си срещу всички и в покоряването на материалната природа. Той желаел да управлява вселената вечно. Такива са по дух действията на демоничните живи същества.

Обикновено асурите имат силни тела, както се описва тук, затова те са много стабилни психически и притежават необикновено могъщество. След като получили благословията да не могат да бъдат убити от никое живо същество във вселената, Хиран̣я̄кш̣а и Хиран̣якашипу практически били почти безсмъртни и затова не се бояли от нищо.

Понякога демоните и материалистите изглеждат непобедими и успяват да наложат господството си над целия свят. В случая виждаме как благодарение на демоничното си могъщество Хиран̣я̄кш̣а фактически завладял цялата вселена. Дори полубоговете се разбягали от страх пред необикновената му сила. От Хиран̣якашипу и Хиран̣я̄кш̣а се бояли и полубоговете в космоса, и водните обитатели в океана.

Варун̣а е божеството, което управлява водите, и столицата му Вибха̄варӣ се намира във водното царство.

Демоничната по дух личност постоянно предизвиква другите и се опитва със сила да им вземе притежанията. Тук Хиран̣я̄кш̣а проявява в пълна степен тези симптоми, като моли за сражение човек, който няма никакво желание да се бие.

Както виждаме, материалистите винаги се стремят да предизвикват войни и да създават конфликти, дори когато няма никаква причина за това.

Върховният Бог винаги наказва агресивните материалисти, задето нарушават мира и спокойствието в света. Ето защо Варун̣а посъветвал Хиран̣я̄кш̣а да търси Виш̣н̣у и да се сражава с него, защото единствено Той може да удовлетвори войнствените му пориви.

Асурите не знаят, че телата им са изградени от петте елемента на материалната природа и че когато умрат, ще служат за забавление на кучетата и лешоядите. Варун̣а посъветвал Хиран̣я̄кш̣а да се срещне с Виш̣н̣у в инкарнацията му на глиган, за да може да бъде утолена жаждата му за ожесточени битки и могъщото му тяло да загине.