Шрӣмад бха̄гаватам 3.17.7
Текст
чукроша вимана̄ ва̄рдхир
удӯрмих̣ кш̣убхитодарах̣
содапа̄на̄ш ча сариташ
чукш̣убхух̣ шуш̣ка-пан̇каджа̄х̣
удӯрмих̣ кш̣убхитодарах̣
содапа̄на̄ш ча сариташ
чукш̣убхух̣ шуш̣ка-пан̇каджа̄х̣
Дума по дума
чукроша – ридаеше силно; вимана̄х̣ – съкрушен от мъка; ва̄рдхих̣ – океанът; удӯрмих̣ – високи вълни; кш̣убхита – неспокойни; ударах̣ – създанията в него; са-удапа̄на̄х̣ – с питейната вода на езерата и кладенците; ча – и; саритах̣ – реките; чукш̣убхух̣ – се вълнуваха; шуш̣ка – увяхваха; пан̇каджа̄х̣ – лотосите.
Превод
Океанът силно стенеше с високите си вълни, сякаш бе съкрушен от мъка, а създанията, които обитаваха дълбините му, неспокойно се стрелкаха насам-натам. Реките и езерата се вълнуваха, а лотосите започнаха да увяхват.