Когато се съберат учени хора, ако някой иска да приветства говорещия или да се обърне към него, трябва да притежава следните качества. Той трябва да е възрастен човек, глава на семейство. Освен това той трябва да има много обширни познания. Шрӣ Шаунака Р̣ш̣и притежавал всички тези качества, затова се изправил да поздрави Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ, след като той изразил желанието си да изложи Шрӣмад Бха̄гаватам точно както го е чул от Шукадева Госва̄мӣ, а също и както сам го е разбрал. Личното прозрение не означава, че човек от славолюбие показва собствената си ученост и се опитва да надмине предишния а̄ча̄ря. Той трябва да има пълна вяра в предишния а̄ча̄ря и в същото време толкова добре да разбира съдържанието, че да може да го представя по подходящ начин в съответствие с конкретните обстоятелства. Трябва да се запази първоначалният замисъл на автора. Човек не трябва да търси в текста таен смисъл, но в същото време трябва да представя текста така, че да заинтригува слушателите и да им даде възможност да вникнат в него. Това означава човек да разбира текста. На Шаунака, който водел събранието, му било достатъчно да чуе, че говорителят, Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ, казва ятха̄дхӣтам и ятха̄-мати, за да оцени достойнствата му. Затова той го поздравил много въодушевено. Учените хора не трябва да се съгласяват да слушат личности, които не представят истински а̄ча̄ря. На това събрание, където Бха̄гаватам бил изговорен за втори път, и разказвачът, и слушателите отговаряли на всички необходими изисквания. За да може лесно да се постигне истинската цел, която преследва четенето на Бха̄гаватам, винаги трябва да се осигурява изпълнението на тези условия. В противен случай, ако четенето на Бха̄гаватам преследва някакви странични цели, то се превръща в безполезен труд и за говорещия, и за слушателите.

Обзет от голяма радост, Шаунака Госва̄мӣ се обръща към Сӯта Госва̄мӣ и два пъти повтаря името му, защото той и всички мъдреци искали да чуят Шрӣмад Бха̄гаватам, който бил изговорен от Шукадева Госва̄мӣ. Те не искали да го слушат от измамник, който ще тълкува текста с користни цели. Обикновено разказвачите на Бха̄гаватам са или професионалисти, или привидно учени имперсоналисти, които не могат да проникнат в трансценденталните лични дейности на Върховната Личност. За да подкрепят възгледите си с твърдения от Бха̄гаватам, тези имперсоналисти изкривяват смисъла на някои изказвания в него, а професионалните разказвачи се насочват направо към Десета песен и извращават най-поверителната част от забавленията на Бога. И едните, и другите не са достойни разказвачи на Бха̄гаватам. Само този, който е готов да представи Бха̄гаватам така, както го е дал Шукадева Госва̄мӣ и представителят му, и този, който е готов да слуша Шукадева Госва̄мӣ и представителя му, може да участва в истински трансцендентални беседи върху Шрӣмад Бха̄гаватам.

Шрӣмад Бха̄гаватам е изключителният дар на Шрӣла Вя̄садева, затова ученият Шаунака муни задава толкова много въпроси. Той знаел, че Шрӣла Вя̄садева вече е обяснил Ведите на много места, в това число и с Маха̄бха̄рата, която е достъпна за разбирането на неинтелигентните жени, шӯдри и паднали представители на семействата на два пъти родените. Шрӣмад Бха̄гаватам стои над всички тези писания, защото съдържанието му няма отношение към нищо светско. Затова всички тези въпроси са много мъдри и подходящи.

Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ бил освободена душа и затова постоянно внимавал да не падне в плен на илюзорната енергия. Тази бдителност е обяснена много добре в Бхагавад-гӣта̄. Дейностите на освободените души се различават от дейностите на обусловените души. Освободената душа постоянно се усъвършенства по пътя на духовното развитие, което е като сън за обусловената душа. Обусловената душа не може да си представи истинските дейности на освободената душа. Докато обусловената душа още не се е пробудила за духовни дейности, освободената душа вече ги извършва. По подобен начин дейностите на обусловената душа са като сън за освободените личности. Отстрани може да изглежда, че двата вида личности са на едно и също равнище, но дейностите им всъщност са напълно противоположни: вниманието на едните винаги е съсредоточено върху сетивното наслаждение, а на другите – върху себепознанието. Обусловената душа е погълната от материята, а освободената е напълно безразлична към нея. Това равнодушие се обяснява по следния начин.

В Бхагавад-гӣта̄ (5.18) се казва, че благодарение на духовното си зрение ученият мъдрец вижда по един и същ начин образования и благороден бра̄хман̣а, чан̣д̣а̄ла (кучеядеца), кучето и кравата. Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ бил достигнал това равнище и затова не правел разлика между мъжете и жените – той виждал всички като живи същества, облечени в различни дрехи. Девойките, които се къпели в реката, можели да разберат какво се крие в ума на един мъж просто като наблюдавали поведението му; по същия начин когато погледнем детето, можем да разберем колко е невинно то. Шукадева Госва̄мӣ бил младеж на шестнайсет години и всички части на тялото му били развити. Той нямал по себе си никакви дрехи, както и девойките. Но той се бил издигнал над половите взаимоотношения и затова изглеждал като невинно дете. Благодарение на необикновените си способности девойките усетили това и затова не му обърнали внимание. Но когато оттам минал баща му, те бързо се облекли. Тези момичета можели да му бъдат дъщери или внучки, но в присъствието му направили това, което е прието в обществото, защото Шрӣла Вя̄садева заемал позицията на семеен. Един семеен човек трябва да прави разлика между мъжете и жените, иначе не би могло да бъде семеен. Следователно човек трябва да се опита да разбере разликата между тялото и душата, без да обръща внимание на пола. Докато вижда тези различия, той не трябва да се опитва да става сання̄сӣ като Шукадева Госва̄мӣ. Поне теоретично той трябва да е убеден, че живото същество не е нито мъж, нито жена. Външната телесна дреха е създадена от материалната природа, за да привлича другия пол и с това да държи хората в мрежите на материалното битие. Освободените души стоят над тези различия. Те не правят разлика между живите същества. Те виждат във всички единното духовно начало. Съвършенството в това духовно зрение е освобождението и Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ го бил постигнал. Шрӣла Вя̄садева също бил постигнал трансценденталното равнище, но понеже бил семеен, се подчинявал на обществените порядки и не се държал като освободена душа.

Днешният град Делхи по-рано се е наричал Хастина̄пура в чест на основателя си цар Хастӣ. След като напуснал бащиния си дом, Госва̄мӣ Шукадева се скитал като някакъв луд и затова жителите много трудно можели да разпознаят в него духовно извисената личност. Следователно мъдрецът може да бъде разпознат не по външния му вид, а по думите му. При великия мъдрец, са̄дху, човек трябва да отива не за да го види, а за да го чуе. Ако човек не е готов да слуша това, което са̄дху казва, от срещата му с него няма никаква полза. Шукадева Госва̄мӣ бил са̄дху, който можел да говори за трансценденталните дейности на Бога. Той не се интересувал дали се харесва на жителите. Хората го разпознавали, когато започвал да говори върху Бха̄гаватам, но той никога не показвал фокуси, както това правят илюзионистите. Външно той приличал на недоразвит ням побъркан, но всъщност бил най-издигнатата трансцендентална личност.

Тук се казва, че в Шрӣмад Бха̄гаватам е представена квинтесенцията на Ведите. Бха̄гаватам не е измислен епос, както понякога смятат необразованите. Той се нарича още Шука-сам̇хита̄, ведическият химн, изговорен от великия освободен мъдрец Шукадева Госва̄мӣ.

Шукадева Госва̄мӣ срещнал император Парӣкш̣ит и му разказал Шрӣмад Бха̄гаватам. Той нямал обичай да остава в дома на семейните повече от половин час (по времето, когато доели кравите) и просто молел за милостиня щастливия стопанин. Той правел това, за да освети дома му с благодатното си присъствие. Затова Шукадева Госва̄мӣ е съвършен проповедник, установен на трансцендентално равнище. Тези, които са приели живота в отречение и са се посветили на проповядването на посланието на Бога, трябва да разберат от примера на Шукадева Госва̄мӣ, че нямат никаква друга работа със семейните, освен да ги просвещават в трансценденталното знание. Те трябва да приемат от тях милостиня само за да осветят дома им. Този, който се е отрекъл от живота, не трябва да се блазни от материалните притежания на семейните, защото по този начин ще стане зависим от светски хора. А за този, който е приел живот в отречение, това е по-опасно от отрова и от самоубийство.

Раждането на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит било необикновено, защото когато бил в утробата на майка си, той бил спасен от Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност. Дейностите му също били удивителни, защото наказал Кали, когато той се опитал да убие една крава. Убиването на кравите означава край на човешката цивилизация. Той искал да защити кравата, за да не бъде убита от олицетворението на греха. Смъртта му също била необикновена, защото той бил предизвестен за нея, което не се случва с никое смъртно същество. След като научил за смъртта си, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се приготвил да напусне тялото си, като седнал на брега на Ганг и започнал да слуша описанията на трансценденталните дейности на Бога. През цялото време, докато слушал Бха̄гаватам, той не ял и не пил нищо и не заспал дори за миг. Така че всичко у него е удивително и си заслужава внимателно да изслушаме какви са били деянията му. Тук мъдреците изразяват желанието си да научат повече за него.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил император на целия свят, на всички морета и океани. Той получил царството си без никакви усилия: наследил го от дедите си – от Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и братята му. Той управлявал царството много добре и заслужил доброто име на прадедите си. Така че богатството и управлението не му създавали никакви безпокойства. Защо тогава се наложило да изостави всичко това и да седне на брега на Ганг, за да пости в очакване на смъртта? Това наистина изглежда необичайно и всички изгаряли от нетърпение да научат причината.

Нищо не помрачавало живота на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Той бил съвсем млад и можел да живее щастливо, като се наслаждава на силата и богатствата си. Затова нямало никаква причина да се оттегля от активния живот. Събирането на държавните данъци също не му създавало затруднения, защото той бил толкова могъщ и храбър, че дори враговете му идвали при него, падали в нозете му и в името на собственото си благо му давали всичките си богатства. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил благочестив цар. Той побеждавал всичките си врагове и царството му процъфтявало: в изобилие имало мляко, зърно и метали, реките били пълноводни, а планините – богати на руда. И така, в материално отношение всичко било напълно благополучно. Нямало причини Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит преждевременно да се разделя с царството и с живота си. Мъдреците с нетърпение очаквали да научат защо станало така.

Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа бил съвършен цар и глава на семейство, защото бил предан на Божествената Личност. Един предан на Бога по естествен начин придобива всички добри качества. Императорът бил пример в това отношение. Самият той не бил привързан към материалните богатства, които притежавал. Но тъй като царят трябвало да се грижи за всестранното благополучие на народа си, той постоянно се трудел за доброто на поданиците си не само в този им живот, но и в следващия. Той не разрешавал да се отварят кланици и не допускал да се убиват крави. Той не бил глупав и пристрастен управник, който защитава едни живи същества, а в същото време позволява други да бъдат убивани. Той бил предан на Бога и знаел съвършено добре как да управлява така, че всички живи същества да бъдат щастливи – и хора, и животни, и растения. Той не бил користен и себичен. Егоизмът на човека може да бъде насочен към самия него или да се разпростира върху обкръжението му, но цар Парӣкш̣ит стоял и над едното, и над другото. Единственото му желание било да удовлетвори Върховната Истина, Божествената Личност. Царят е представител на Върховния Бог и интересите му не трябва да се разминават с интересите на Бога. Върховният Бог иска всички живи същества да му се подчиняват и да станат щастливи. Затова царят е длъжен да води поданиците си по пътя обратно към царството на Бога. Той така трябва да организира дейностите им, че накрая всички да могат да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Под управлението на цар, който е представител на Бога, царството процъфтява. Хората не са принудени да ядат животни – има достатъчно зърнени храни, мляко, плодове и зеленчуци. И хората, и животните могат да ядат вкусни храни до насита. А когато живите същества са сити и има къде да се подслонят; когато спазват предписаните правила, те не си причиняват едно на друго никакви безпокойства. Император Парӣкш̣ит бил достоен цар и по време на управлението му всички били щастливи.

Разликата между Ведите и Пура̄н̣ите е като между бра̄хман̣ите и паривра̄джаките. Целта на бра̄хман̣ите е да извършват плодоносните жертвоприношения, споменати във Ведите, а паривра̄джака̄ча̄риите, учените проповедници, имат за цел да дарят всеки с трансцендентално знание. Затова те невинаги произнасят ведическите мантри съвършено, докато бра̄хман̣ите, които извършват ведически обреди, редовно пеят ведическите химни и владеят ритмиката и мелодиката им до съвършенство. Но това не означава, че дейността на бра̄хман̣ите е по-важна от дейността на странстващите проповедници. Дейностите им са едновременно еднакви и различни, защото водят към постигането на една и съща цел, но по различни начини.

Между ведическите мантри и това, което се обяснява в Пура̄н̣ите и Итиха̄сите, също няма разлика. Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ в Ма̄дхяндина-шрути се споменава, че всички Веди (Са̄ма, Атхарва, Р̣г и Яджур), Пура̄н̣ите, Итиха̄сите, Упаниш̣адите и пр. са произлезли от дъха на Върховното Същество. Единствената разлика между тях е, че ведическите мантри започват най-често с пран̣ава ом̇ка̄ра и за да се овладее ритмически правилно произнасянето им, е необходимо известно обучение. Но това не означава, че Шрӣмад Бха̄гаватам е по-маловажен от ведическите мантри. Напротив, както се каза вече, той е зрелият плод на всички Веди. Освен това най-съвършената освободена душа, Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ, бил потопен в изучаване на Бха̄гаватам, въпреки че вече бил постигнал себепознание. Шрӣла Сӯта Госва̄мӣ следвал примера му и позицията му ни най-малко не се снижава от това, че не владеел изкуството на метрически правилното произнасяне на ведическите мантри, което зависи повече от практиката, отколкото от дълбокото осъзнаване на смисъла им. Да проумеем смисъла на ведическите мантри, е много по-важно, отколкото да ги повтаряме като папагали.

Четирите епохи се редуват в следната последователност: Сатя, Два̄пара, Трета̄ и Кали. Но понякога те се застъпват. Такова застъпване имало при управлението на Ваивасвата Ману, в двайсет и осмото извъртане на четирите епохи, и третата се появила преди втората. Именно в тази епоха дошъл Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а – затова настъпили някои промени. Майка на великия мъдрец била Сатяватӣ, дъщерята на Васу (един рибар), а баща му бил великият Пара̄шара муни. Това е историята на раждането на Вя̄садева. Всяка епоха се разделя на три периода, които се наричат сандхя̄. Вя̄садева се появил в третата сандхя̄ от тази особена епоха.

Река Сарасватӣ тече през тази област от Хималаите, която се нарича Бадарика̄шрама. Мястото, за което става дума тук, е Шамя̄пра̄са в Бадарика̄шрама. Там живее Шрӣ Вя̄садева.

Великите мъдреци като Вя̄садева са освободени души и ясно могат да виждат всичко, което става в миналото и бъдещето. Той видял какви отклонения ще настъпят в епохата на Кали и направил необходимото, за да могат хората да се усъвършенстват дори в тази мрачна епоха. Хората от епохата на Кали са прекалено много съсредоточени върху тленната материя. От невежество те не могат да видят в какво се състои истинската ценност на живота и не могат да постигнат духовно знание.

Непроявените сили на времето са толкова могъщи, че с течение на времето унищожават цялата материя и тя потъва в забвение. В Кали юга, последната от цикъла на четирите епохи, под влиянието на времето настъпва упадък на всичко материално. В тази епоха продължителността на живота на повечето хора намалява, отслабва и паметта им. Дейностите на материята вече не са така интензивни. Земята не произвежда толкова зърнени храни, колкото в миналите епохи. Кравите не дават вече толкова много мляко. Раждат се по-малко плодове и зеленчуци. Затова на животните, на хората и на всички живи същества не им достига здрава, силна храна. При липсата на толкова много жизненонеобходими неща естествено е, че продължителността на живота се скъсява, паметта отслабва, интелигентността намалява, хората стават лицемерни в отношенията си и т.н.

Великият мъдрец Вя̄садева могъл да види това с помощта на трансценденталното си зрение. Както един астролог може да види бъдещата ни съдба и астрономът може да предскаже слънчевите и лунните затъмнения, така освободените души, които гледат през призмата на писанията, могат да предскажат бъдещето на човечеството. Те могат да го видят благодарение на проницателното зрение, което са придобили в резултат на духовната практика.

Всички такива трансценденталисти, които по природа са предани на Бога, горят от желание да служат за благото на всички хора. Те са истинските приятели на хората, а не така наречените „народни водачи“, които не могат да предвидят какво ще стане и след пет минути. В сегашната епоха и хората, и „водачите“ им са неудачници, които нямат вяра в духовното знание и са повлияни от епохата на Кали. Те постоянно страдат от най-различни болести. Сега например много хора боледуват от туберкулоза, открити са много болници, а по-рано това го нямаше, защото времената бяха по-благоприятни. Злощастните хора от тази епоха не обичат да се срещат с трансценденталистите, представители на Шрӣла Вя̄садева, които постоянно са заети с безкористно служене и винаги мислят как могат да помогнат на хората от всички обществени подразделения и начини на живот. Трансценденталистите, които продължават мисията на Вя̄са, На̄рада, Мадхва, Чайтаня, Рӯпа, Сарасватӣ и пр., са най-големите благодетели на човечеството. Те не се отличават един от друг. Личностите може да са различни, но мисията им е една и съща – да върнат падналите души вкъщи, обратно при Бога.

По-рано е имало само една Веда, която се наричала Яджур и в която се говорело за четирите вида жертвоприношения. Но за да се улесни извършването им, тази Веда била разделена на четири части според жертвоприношенията, които пречистват дейностите на хората от четирите начина на живот. Освен четирите Веди (Р̣г, Яджур, Са̄ма и Атхарва), съществуват още Пура̄н̣ите, Маха̄бха̄рата, Сам̇хитите и пр., които се наричат пета Веда. Шрӣ Вя̄садева и многобройните му ученици са исторически личности, които били много милостиви и състрадателни към падналите души от епохата на Кали. Всъщност Пура̄н̣ите и Маха̄бха̄рата били съставени на основата на свързани помежду си исторически факти, които обясняват учението на четирите Веди. В достоверността на Пура̄н̣ите и Маха̄бха̄рата не може да има никакво съмнение. Те са неотделими от Ведите. В Чха̄ндогя Упаниш̣ад (7.1.4), Пура̄н̣ите и Маха̄бха̄рата, обикновено известни като исторически хроники, са наречени пета Веда. Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ това е начинът, по който можем да установим истинската стойност на свещените писания.

Различните Веди били поверени на различни авторитетни учени, които да ги разработят по различни начини.

В шрути-мантрите също се казва, че Ан̇гира̄ Муни, който много стриктно следвал суровите предписания на Атхарва Веда, станал водач на последователите ѝ.

Ведите са първоизточникът на всяко знание. Няма област от знанието, било то светско или трансцендентално, която да не е застъпена в първоначалния текст на Ведите. Те просто били разделени на различни клонове и по-късно били разработени от велики, уважавани и образовани учители. С други думи, чрез различните ученически последователности ведическото знание било разделено на различни клонове и така се разпространило из целия свят. Затова никой не може да твърди, че съществува знание, което е независимо от Ведите.

Ведата е една и тук се обясняват причините за разделянето ѝ на части. На обикновените хора им е трудно да я разберат, защото тя е семето на цялото знание. Има едно строго ограничение, което гласи, че ако човек не е издигнат бра̄хман̣а, който притежава всички необходими качества, той не трябва да се опитва да изучава Ведите. Това ограничение е било тълкувано по най-различни погрешни начини. Една група хора, които твърдят, че притежават брахмински качества само защото произхождат от семейства на бра̄хман̣и, заявяват, че само кастата на бра̄хман̣ите има право да изучава Ведите. Други приемат това като несправедливост спрямо хората от другите касти, които не са се родили в семейства на бра̄хман̣и. И двете групи се заблуждават. Ведите са предмет, който е трябвало да бъде обясняван дори на Брахма̄джӣ, и това е направил самият Върховен Бог. Така че този предмет могат да разберат само хора, които притежават качества изключително в проявлението на доброто. Личностите, които са в проявлението на страстта и на невежеството, не могат да разберат ведическия текст. Крайната цел на ведическото знание е Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност. Хората, които се намират в проявлението на страстта и на невежеството, много рядко успяват да разберат тази Личност. В Сатя юга всички са били в проявлението на доброто. В Трета̄ и в Два̄пара юга влиянието на това качество постепенно е отслабвало и хората са деградирали. В днешно време проявлението на доброто почти не се среща. Затова милосърдният и могъщ мъдрец Шрӣла Вя̄садева разделил Ведите на различни части, така че дори и не особено интелигентните хора, които се намират в проявлението на страстта и на невежеството, да могат да следват това знание практически. Това се обяснява в следващата шлока.

Приятелите на два пъти родените – това са хората, които произхождат от семейства на бра̄хман̣и, кш̣атрии и вайши или родове с духовни традиции, но самите те не са постигнали равнището на предците си. Тези потомци на два пъти родените не могат да бъдат признати за два пъти родени, защото не притежават необходимата чистота. Пречистващите обреди започват още преди раждането на детето. Пречистващият обред за влагане на семето се нарича гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра. Този, който не е минал през гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра, т.е. духовното планиране на семейството, не може да бъде приет за два пъти роден. След гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра следват други пречистващи обреди, един от които е церемонията за получаването на свещения шнур. Тя се извършва, когато се дава духовно посвещение. След тази сам̇ска̄ра човек може с пълно основание да се нарече два пъти роден. Първото раждане – това е сам̇ска̄рата, при която се влага семето, а второто раждане е духовното посвещение. Човекът, който е минал през тези важни сам̇ска̄ри, има истинското право да се нарича два пъти роден.

Ако бащата и майката не съблюдават правилата на духовното планиране на семейството и зачеват децата си под въздействието на страстта, децата им се наричат двиджа-бандху. Безусловно тези двиджа-бандху не са толкова интелигентни, колкото децата от истинските семейства на два пъти родените. Те спадат към категорията на шӯдрите и жените, които по природа са по-малко интелигентни. Шӯдрите и жените не преминават през никаква сам̇ска̄ра, освен сватбената церемония.

Хората с по-ниска интелигентност – жените, шӯдрите и недостойните синове на висшите касти – са лишени от качествата, които са необходими, за да бъде разбрана целта на трансценденталните Веди. За тях била съставена Маха̄бха̄рата. Целта на Маха̄бха̄рата е да предаде на хората целта на Ведите, затова в Маха̄бха̄рата е поместена Бхагавад-гӣта̄, обобщението на Ведите. Нискоинтелигентните хора обичат повече да слушат истории, отколкото философия. По тази причина Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а изложил философията на Ведите под формата на Бхагавад-гӣта̄. И Вя̄садева, и Бог Кр̣ш̣н̣а са на трансцендентално равнище, затова те обединили усилията си за благото на падналите души на тази епоха. В Бхагавад-гӣта̄ е изложена същината на цялото ведическо знание. Заедно с Упаниш̣адите Бхагавад-гӣта̄ е книгата, която съдържа началното знание за духовните ценности. Философията на Веда̄нта могат да изучават само тези, които са минали през първата степен на духовното образование. В духовното служене, или преданото служене на Бога, могат да проникнат само ония, които вече са постигнали първата степен. Преданото служене е велика наука и най-великият учител в нея е самият Бог в образа на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. А личностите, които са упълномощени от него, могат да посвещават и други в трансценденталното любовно служене на Бога.

Вътре в себе си Шрӣ Вя̄садева не чувствал удовлетворение, въпреки че бил съставил произведения, по ценност равни на Ведите, и правел това за благото на всички хора. Той очаквал, че ще бъде удовлетворен от тази дейност, но не постигнал удовлетворение.

Мъдрецът започнал да търси причината за вътрешната си неудовлетвореност. Ако човек не чувства удовлетворение в сърцето си, никога не може да постигне съвършенство. Това удовлетворение той трябва да търси извън материята.

Никой не може да разбере смисъла на Ведите, ако не следва строгия обет на ученичеството и не принадлежи към ученическата последователност. Този, който желае да постигне това, трябва да обожава Ведите, духовните учители и жертвения огън. Всички тези тънкости на ведическото знание са последователно изложени в Маха̄бха̄рата, за да могат да бъдат разбрани от жените, работниците и недостойните потомци на семействата на бра̄хман̣и, кш̣атрии и вайши. В сегашната епоха Маха̄бха̄рата има по-голямо значение от първоначалните Веди.

Несъмнено Шрӣла Вя̄садева бил постигнал всичко, което може да се постигне с помощта на Ведите. Живото същество, което е потънало в материята, може да се пречисти, като извършва дейностите, предписани във Ведите, но това все още не е най-висшето достижение. Докато не постигне висшата цел, живото същество няма да може да заеме естественото си трансцендентално положение, дори и да притежава всичко. Като че ли Шрӣла Вя̄садева бил изгубил нишката, която води към най-главното, и затова се чувствал неудовлетворен.

Тук Шрӣла Вя̄садева сам е изразил неудовлетворението, което чувствал. Той бил неудовлетворен, защото не бил посочил естественото състояние на живото същество – да отдава предано служене на Бога. Докато човек не се установи в естественото си състояние на служене, нито той, нито Богът ще бъдат напълно удовлетворени. Вя̄садева открил пропуска си, когато На̄рада Муни, духовният му учител, дошъл при него. Срещата им се описва по следния начин.

Празнотата, която чувствал Вя̄садева, не се дължала на недостиг на знание. Бха̄гавата дхарма е чисто предано служене на Бога, до което монистите нямат достъп. Те не се числят към парамахам̇сите (най-съвършените сред личностите, приели живота в отречение). Шрӣмад Бха̄гаватам изобилства с разкази за трансценденталните дейности на Божествената Личност. Макар че Вя̄са бил инкарнация на Бога, надарена с особени пълномощия, той чувствал неудовлетворение, защото никъде в произведенията си не бил обяснил както трябва трансценденталните дейности на Бога. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а лично бил вложил вдъхновението в сърцето му, затова сега той почувствал тази празнота. Тук категорично се казва, че без трансцендентално любовно служене на Бога всичко е безсмислено и пусто, а в трансценденталното служене всичко става осезаемо и реално и няма нужда човек да се занимава допълнително с плодоносни дейности или емпирични философски разсъждения.

Думата видхи обозначава Брахма̄, първото сътворено живо същество. Той е и първият ученик и учител върху Ведите. Той получил знанието от Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и го предал най-напред на На̄рада. Значи На̄рада е вторият а̄ча̄ря в линията на ученическата последователност. Той е представител на Брахма̄ и затова трябва да бъде почитан колкото самия Брахма̄, бащата на всички видхи (предписания). И всички останали ученици в тази верига трябва да бъдат почитани наравно с първоначалния духовен учител, защото са негови представители.