Шрӣмад Бха̄гаватам 1.4.17-18
Деванагари
भौतिकानां च भावानां शक्तिह्रासं च तत्कृतम् ।
अश्रद्दधानान्नि:सत्त्वान्दुर्मेधान् ह्रसितायुष: ॥ १७ ॥
दुर्भगांश्च जनान् वीक्ष्य मुनिर्दिव्येन चक्षुषा ।
सर्ववर्णाश्रमाणां यद्दध्यौ हितममोघदृक् ॥ १८ ॥
अश्रद्दधानान्नि:सत्त्वान्दुर्मेधान् ह्रसितायुष: ॥ १७ ॥
दुर्भगांश्च जनान् वीक्ष्य मुनिर्दिव्येन चक्षुषा ।
सर्ववर्णाश्रमाणां यद्दध्यौ हितममोघदृक् ॥ १८ ॥
Стих
бхаутика̄на̄м̇ ча бха̄ва̄на̄м̇
шакти-хра̄сам̇ ча тат-кр̣там
ашраддадха̄на̄н них̣саттва̄н
дурмедха̄н храсита̄юш̣ах̣
шакти-хра̄сам̇ ча тат-кр̣там
ашраддадха̄на̄н них̣саттва̄н
дурмедха̄н храсита̄юш̣ах̣
дурбхага̄м̇ш ча джана̄н вӣкш̣я
мунир дивйена чакш̣уш̣а̄
сарва-варн̣а̄шрама̄н̣а̄м̇ яд
дадхяу хитам амогха-др̣к
мунир дивйена чакш̣уш̣а̄
сарва-варн̣а̄шрама̄н̣а̄м̇ яд
дадхяу хитам амогха-др̣к
Дума по дума
бхаутика̄на̄м ча — също и всичко, което е направено от материя; бха̄ва̄на̄м — действия; шакти-хра̄сам ча — упадъкът на природните сили; тат-кр̣там — извършен чрез това; ашраддадха̄на̄н — на невярващите; них̣саттва̄н — неспокойни поради отсъствието на проявлението на доброто; дурмедха̄н — неразумни; храсита — намаляла; а̄юш̣ах̣ — продължителността на живота; дурбхага̄н ча — също и нещастните; джана̄н — всички хора; вӣкш̣я — като видя; муних̣ — муни; дивйена — чрез трансценденталното; чакш̣уш̣а̄ — зрение; сарва — всички; варн̣а-а̄шрама̄н̣а̄м — на всички обществени разделения и начини на живот; ят — това, което; дадхяу — размишлявал; хитам — благо; амогха-др̣к — този, който притежава пълно знание.
Превод
С трансценденталното си зрение великият мъдрец, който притежаваше пълно знание, предвиди, че под влияние на тази епоха ще настъпи упадък на всичко материално. Той предвиди още, че невярващите хора ще имат кратък живот и поради липсата на добродетели ще бъдат неспокойни. Затова той потъна в размисъл, какво може да се направи за доброто на хората от всички обществени подразделения и начини на живот.
Пояснение
Непроявените сили на времето са толкова могъщи, че с течение на времето унищожават цялата материя и тя потъва в забвение. В Кали юга, последната от цикъла на четирите епохи, под влиянието на времето настъпва упадък на всичко материално. В тази епоха продължителността на живота на повечето хора намалява, отслабва и паметта им. Дейностите на материята вече не са така интензивни. Земята не произвежда толкова зърнени храни, колкото в миналите епохи. Кравите не дават вече толкова много мляко. Раждат се по-малко плодове и зеленчуци. Затова на животните, на хората и на всички живи същества не им достига здрава, силна храна. При липсата на толкова много жизненонеобходими неща естествено е, че продължителността на живота се скъсява, паметта отслабва, интелигентността намалява, хората стават лицемерни в отношенията си и т.н.
Великият мъдрец Вя̄садева могъл да види това с помощта на трансценденталното си зрение. Както един астролог може да види бъдещата ни съдба и астрономът може да предскаже слънчевите и лунните затъмнения, така освободените души, които гледат през призмата на писанията, могат да предскажат бъдещето на човечеството. Те могат да го видят благодарение на проницателното зрение, което са придобили в резултат на духовната практика.
Всички такива трансценденталисти, които по природа са предани на Бога, горят от желание да служат за благото на всички хора. Те са истинските приятели на хората, а не така наречените „народни водачи“, които не могат да предвидят какво ще стане и след пет минути. В сегашната епоха и хората, и „водачите“ им са неудачници, които нямат вяра в духовното знание и са повлияни от епохата на Кали. Те постоянно страдат от най-различни болести. Сега например много хора боледуват от туберкулоза, открити са много болници, а по-рано това го нямаше, защото времената бяха по-благоприятни. Злощастните хора от тази епоха не обичат да се срещат с трансценденталистите, представители на Шрӣла Вя̄садева, които постоянно са заети с безкористно служене и винаги мислят как могат да помогнат на хората от всички обществени подразделения и начини на живот. Трансценденталистите, които продължават мисията на Вя̄са, На̄рада, Мадхва, Чайтаня, Рӯпа, Сарасватӣ и пр., са най-големите благодетели на човечеството. Те не се отличават един от друг. Личностите може да са различни, но мисията им е една и съща – да върнат падналите души вкъщи, обратно при Бога.