Шрӣмад бха̄гаватам 1.4.32
Текст
маняма̄нася кхидятах̣
кр̣ш̣н̣ася на̄радо 'бхя̄га̄д
а̄шрамам̇ пра̄г уда̄хр̣там
Дума по дума
тася – негов; евам – така; кхилам – несъвършено; а̄тма̄нам – душа; маняма̄нася – мислейки наум; кхидятах̣ – съжалявайки; кр̣ш̣н̣ася – на Кр̣ш̣н̣а-ваипа̄яна Вяса; на̄радах̣ абхя̄га̄т – На̄рада дойде там; а̄шрамам – колибата; пра̄к – преди; уда̄хр̣там – каза.
Превод
Както се спомена и по-рано, На̄рада пристигна в колибата на Кр̣ш̣н̣а-дваипа̄яна Вя̄са на брега на Сарасватӣ точно когато Вя̄садева съжаляваше за несъвършенството си.
Пояснение
Празнотата, която чувствал Вя̄садева, не се дължала на недостиг на знание. Бха̄гавата дхарма е чисто предано служене на Бога, до което монистите нямат достъп. Те не се числят към парамахам̇сите (най-съвършените сред личностите, приели живота в отречение). Шрӣмад Бха̄гаватам изобилства с разкази за трансценденталните дейности на Божествената Личност. Макар че Вя̄са бил инкарнация на Бога, надарена с особени пълномощия, той чувствал неудовлетворение, защото никъде в произведенията си не бил обяснил както трябва трансценденталните дейности на Бога. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а лично бил вложил вдъхновението в сърцето му, затова сега той почувствал тази празнота. Тук категорично се казва, че без трансцендентално любовно служене на Бога всичко е безсмислено и пусто, а в трансценденталното служене всичко става осезаемо и реално и няма нужда човек да се занимава допълнително с плодоносни дейности или емпирични философски разсъждения.