Шрӣмад Бха̄гаватам 1.4.31
Деванагари
किं वा भागवता धर्मा न प्रायेण निरूपिता: ।
प्रिया: परमहंसानां त एव ह्यच्युतप्रिया: ॥ ३१ ॥
प्रिया: परमहंसानां त एव ह्यच्युतप्रिया: ॥ ३१ ॥
Стих
ким̇ ва̄ бха̄гавата̄ дхарма̄
на пра̄йен̣а нирӯпита̄х̣
прия̄х̣ парамахам̇са̄на̄м̇
та ева хй ачюта-прия̄х̣
на пра̄йен̣а нирӯпита̄х̣
прия̄х̣ парамахам̇са̄на̄м̇
та ева хй ачюта-прия̄х̣
Дума по дума
ким ва̄ — или пък; бха̄гавата̄х̣ дхарма̄х̣ — дейностите на живите същества в преданото служене; на — не; пра̄йен̣а — почти; нирӯпита̄х̣ — посочено; прия̄х̣ — скъпи; парамахам̇са̄на̄м — на съвършените същества; те ева — това също; хи — несъмнено; ачюта — непогрешим; прия̄х̣ — привлекателен.
Превод
Може би причината за това е, че не изтъкнах особеното място на преданото служене на Бога, което е скъпо и на съвършените същества, и на непогрешимия Бог.
Пояснение
Тук Шрӣла Вя̄садева сам е изразил неудовлетворението, което чувствал. Той бил неудовлетворен, защото не бил посочил естественото състояние на живото същество – да отдава предано служене на Бога. Докато човек не се установи в естественото си състояние на служене, нито той, нито Богът ще бъдат напълно удовлетворени. Вя̄садева открил пропуска си, когато На̄рада Муни, духовният му учител, дошъл при него. Срещата им се описва по следния начин.