Шрӣмад Бха̄гаватам 1.4.30
Деванагари
तथापि बत मे दैह्यो ह्यात्मा चैवात्मना विभु: ।
असम्पन्न इवाभाति ब्रह्मवर्चस्य सत्तम: ॥ ३० ॥
असम्पन्न इवाभाति ब्रह्मवर्चस्य सत्तम: ॥ ३० ॥
Стих
татха̄пи бата ме даихьо
хй а̄тма̄ чаива̄тмана̄ вибхух̣
асампанна ива̄бха̄ти
брахма-варчася саттамах̣
хй а̄тма̄ чаива̄тмана̄ вибхух̣
асампанна ива̄бха̄ти
брахма-варчася саттамах̣
Дума по дума
татха̄пи — въпреки че; бата — недостатък; ме — мой; даихях̣ — установен в тялото; хи — несъмнено; а̄тма̄ — живо същество; ча — и; ева — дори; а̄тмана̄ — изглежда че е; вибхух̣ — достатъчен; асампаннах̣ — лишен от; ива а̄бха̄ти — изглежда че е; брахма-варчася — на веда̄нтистите; саттамах̣ — върховният.
Превод
Чувствам, че нещо не ми достига, въпреки че притежавам всичко, което изискват Ведите.
Пояснение
Несъмнено Шрӣла Вя̄садева бил постигнал всичко, което може да се постигне с помощта на Ведите. Живото същество, което е потънало в материята, може да се пречисти, като извършва дейностите, предписани във Ведите, но това все още не е най-висшето достижение. Докато не постигне висшата цел, живото същество няма да може да заеме естественото си трансцендентално положение, дори и да притежава всичко. Като че ли Шрӣла Вя̄садева бил изгубил нишката, която води към най-главното, и затова се чувствал неудовлетворен.