ТЕКСТ 32
Text 32
Текст
Texto
маняма̄нася кхидятах̣
кр̣ш̣н̣ася на̄радо 'бхя̄га̄д
а̄шрамам̇ пра̄г уда̄хр̣там
manyamānasya khidyataḥ
kṛṣṇasya nārado ’bhyāgād
āśramaṁ prāg udāhṛtam
Дума по дума
Palabra por palabra
тася – негов; евам – така; кхилам – несъвършено; а̄тма̄нам – душа; маняма̄нася – мислейки наум; кхидятах̣ – съжалявайки; кр̣ш̣н̣ася – на Кр̣ш̣н̣а-ваипа̄яна Вяса; на̄радах̣ абхя̄га̄т – На̄рада дойде там; а̄шрамам – колибата; пра̄к – преди; уда̄хр̣там – каза.
Превод
Traducción
Както се спомена и по-рано, На̄рада пристигна в колибата на Кр̣ш̣н̣а-дваипа̄яна Вя̄са на брега на Сарасватӣ точно когато Вя̄садева съжаляваше за несъвършенството си.
Como se dijo antes, Nārada llegó a la cabaña de Kṛṣṇa-dvaipāyana Vyāsa, situada a orillas del Sarasvatī, justo cuando Vyāsadeva se lamentaba de sus defectos.
Пояснение
Significado
Празнотата, която чувствал Вя̄садева, не се дължала на недостиг на знание. Бха̄гавата дхарма е чисто предано служене на Бога, до което монистите нямат достъп. Те не се числят към парамахам̇сите (най-съвършените сред личностите, приели живота в отречение). Шрӣмад Бха̄гаватам изобилства с разкази за трансценденталните дейности на Божествената Личност. Макар че Вя̄са бил инкарнация на Бога, надарена с особени пълномощия, той чувствал неудовлетворение, защото никъде в произведенията си не бил обяснил както трябва трансценденталните дейности на Бога. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а лично бил вложил вдъхновението в сърцето му, затова сега той почувствал тази празнота. Тук категорично се казва, че без трансцендентално любовно служене на Бога всичко е безсмислено и пусто, а в трансценденталното служене всичко става осезаемо и реално и няма нужда човек да се занимава допълнително с плодоносни дейности или емпирични философски разсъждения.
El vacío que Vyāsadeva sentía no se debía a su falta de conocimiento. El bhāgavata-dharma es puramente servicio devocional del Señor, al cual el monista no tiene acceso. El monista no se cuenta entre los paramahaṁsas (los miembros más perfectos de la orden de vida de renuncia). El Śrīmad-Bhāgavatam está lleno de narraciones acerca de las actividades trascendentales de la Personalidad de Dios. Aunque Vyāsadeva era una divinidad apoderada, aun así se sentía insatisfecho, porque en ninguna de sus obras se hallaban explicadas apropiadamente las actividades trascendentales del Señor. Śrī Kṛṣṇa infundió directamente la inspiración en el corazón de Vyāsadeva, y por eso este sintió el vacío del que se habló antes. Aquí se expresa de forma definitiva que, sin el amoroso servicio trascendental del Señor, todo queda vacío; mas en el servicio trascendental del Señor, todo se vuelve tangible, sin ningún esfuerzo separado de trabajo fruitivo o especulación filosófica empírica.