Шрӣмад Бха̄гаватам 1.4.5
Деванагари
दृष्ट्वानुयान्तमृषिमात्मजमप्यनग्नं
देव्यो ह्रिया परिदधुर्न सुतस्य चित्रम् ।
तद्वीक्ष्य पृच्छति मुनौ जगदुस्तवास्ति
स्त्रीपुम्भिदा न तु सुतस्य विविक्तदृष्टे: ॥ ५ ॥
देव्यो ह्रिया परिदधुर्न सुतस्य चित्रम् ।
तद्वीक्ष्य पृच्छति मुनौ जगदुस्तवास्ति
स्त्रीपुम्भिदा न तु सुतस्य विविक्तदृष्टे: ॥ ५ ॥
Стих
др̣ш̣т̣ва̄нуя̄нтам р̣ш̣им а̄тмаджлам апй анагнам̇
девьо хрия̄ паридадхур на сутася читрам
тад вӣкш̣я пр̣ччхати мунау джагадус тава̄сти
стрӣ-пум-бхида̄ на ту сутася вивикта-др̣ш̣т̣ех̣
девьо хрия̄ паридадхур на сутася читрам
тад вӣкш̣я пр̣ччхати мунау джагадус тава̄сти
стрӣ-пум-бхида̄ на ту сутася вивикта-др̣ш̣т̣ех̣
Дума по дума
др̣ш̣т̣ва̄ — като видя; ануя̄нтам — следвайки; р̣ш̣им — мъдрецът; а̄тмаджам — неговият син; апи — въпреки; анагнам — неразсъблечен; девях̣ — красиви девойки; хрия̄ — от свян; паридадхух̣ — покриха телата си; на — не; сутася — на сина; читрам — удивително; тат вӣкш̣я — като видя това; пр̣ччхати — питане; мунау — на този муни (Вя̄са); джагадух̣ — отговори; тава — твоят; асти — има; стрӣ-пум — мъжки и женски; бхида̄ — разлики; на — не; ту — но; сутася — на сина; вивикта — пречистен; др̣ш̣т̣ех̣ — на този, който гледа.
Превод
Когато Шрӣ Вя̄садева, който вървеше след сина си, мина покрай едни красиви млади девойки, които се къпеха голи, те покриха телата си с дрехите си, макар че самият Вя̄садева не беше гол. Но те не бяха направили това, когато покрай тях мина синът му. Мъдрецът ги помоли да обяснят защо са постъпили така и те отговориха, че синът му е пречистен и когато ги гледа, не вижда различията между мъжете и жените, а Вя̄садева ги вижда.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (5.18) се казва, че благодарение на духовното си зрение ученият мъдрец вижда по един и същ начин образования и благороден бра̄хман̣а, чан̣д̣а̄ла (кучеядеца), кучето и кравата. Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ бил достигнал това равнище и затова не правел разлика между мъжете и жените – той виждал всички като живи същества, облечени в различни дрехи. Девойките, които се къпели в реката, можели да разберат какво се крие в ума на един мъж просто като наблюдавали поведението му; по същия начин когато погледнем детето, можем да разберем колко е невинно то. Шукадева Госва̄мӣ бил младеж на шестнайсет години и всички части на тялото му били развити. Той нямал по себе си никакви дрехи, както и девойките. Но той се бил издигнал над половите взаимоотношения и затова изглеждал като невинно дете. Благодарение на необикновените си способности девойките усетили това и затова не му обърнали внимание. Но когато оттам минал баща му, те бързо се облекли. Тези момичета можели да му бъдат дъщери или внучки, но в присъствието му направили това, което е прието в обществото, защото Шрӣла Вя̄садева заемал позицията на семеен. Един семеен човек трябва да прави разлика между мъжете и жените, иначе не би могло да бъде семеен. Следователно човек трябва да се опита да разбере разликата между тялото и душата, без да обръща внимание на пола. Докато вижда тези различия, той не трябва да се опитва да става сання̄сӣ като Шукадева Госва̄мӣ. Поне теоретично той трябва да е убеден, че живото същество не е нито мъж, нито жена. Външната телесна дреха е създадена от материалната природа, за да привлича другия пол и с това да държи хората в мрежите на материалното битие. Освободените души стоят над тези различия. Те не правят разлика между живите същества. Те виждат във всички единното духовно начало. Съвършенството в това духовно зрение е освобождението и Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ го бил постигнал. Шрӣла Вя̄садева също бил постигнал трансценденталното равнище, но понеже бил семеен, се подчинявал на обществените порядки и не се държал като освободена душа.