Шрӣмад Бха̄гаватам 1.4.12
Деванагари
शिवाय लोकस्य भवाय भूतये
य उत्तमश्लोकपरायणा जना: ।
जीवन्ति नात्मार्थमसौ पराश्रयं
मुमोच निर्विद्य कुत: कलेवरम् ॥ १२ ॥
य उत्तमश्लोकपरायणा जना: ।
जीवन्ति नात्मार्थमसौ पराश्रयं
मुमोच निर्विद्य कुत: कलेवरम् ॥ १२ ॥
Стих
шива̄я локася бхава̄я бхӯтайе
я уттама-шлока-пара̄ян̣а̄ джана̄х̣
джӣванти на̄тма̄ртхам асау пара̄шраям̇
мумоча нирвидя кутах̣ калеварам
я уттама-шлока-пара̄ян̣а̄ джана̄х̣
джӣванти на̄тма̄ртхам асау пара̄шраям̇
мумоча нирвидя кутах̣ калеварам
Дума по дума
шива̄я — благополучие; локася — на всички живи същества; бхава̄я — за разцвета; бхӯтайе — за икономическото развитие; йе — този, който е; уттама-шлока-пара̄ян̣а̄х̣ — отдаден на каузата на Божествената Личност; джана̄х̣ — хората; джӣванти — живеят; на — но не; а̄тма-артхам — личен интерес; асау — това; пара-а̄шраям — убежище за другите; мумоча — изостави; нирвидя — освободен от всякакви привързаности; кутах̣ — каква бе причината; калеварам — тленно тяло.
Превод
Тези, които са се отдали на каузата на Божествената Личност, живеят само в името на благополучието, напредъка и щастието на другите. Те не преследват никакви користни цели. Императорът (Парӣкш̣ит) не бе привързан към светските притежания, но защо трябваше да напуска тленното си тяло, щом то бе закрила за другите?
Пояснение
Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа бил съвършен цар и глава на семейство, защото бил предан на Божествената Личност. Един предан на Бога по естествен начин придобива всички добри качества. Императорът бил пример в това отношение. Самият той не бил привързан към материалните богатства, които притежавал. Но тъй като царят трябвало да се грижи за всестранното благополучие на народа си, той постоянно се трудел за доброто на поданиците си не само в този им живот, но и в следващия. Той не разрешавал да се отварят кланици и не допускал да се убиват крави. Той не бил глупав и пристрастен управник, който защитава едни живи същества, а в същото време позволява други да бъдат убивани. Той бил предан на Бога и знаел съвършено добре как да управлява така, че всички живи същества да бъдат щастливи – и хора, и животни, и растения. Той не бил користен и себичен. Егоизмът на човека може да бъде насочен към самия него или да се разпростира върху обкръжението му, но цар Парӣкш̣ит стоял и над едното, и над другото. Единственото му желание било да удовлетвори Върховната Истина, Божествената Личност. Царят е представител на Върховния Бог и интересите му не трябва да се разминават с интересите на Бога. Върховният Бог иска всички живи същества да му се подчиняват и да станат щастливи. Затова царят е длъжен да води поданиците си по пътя обратно към царството на Бога. Той така трябва да организира дейностите им, че накрая всички да могат да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Под управлението на цар, който е представител на Бога, царството процъфтява. Хората не са принудени да ядат животни – има достатъчно зърнени храни, мляко, плодове и зеленчуци. И хората, и животните могат да ядат вкусни храни до насита. А когато живите същества са сити и има къде да се подслонят; когато спазват предписаните правила, те не си причиняват едно на друго никакви безпокойства. Император Парӣкш̣ит бил достоен цар и по време на управлението му всички били щастливи.