Преди стиховете
Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Описание на Джамбӯдвӣпа
След разказа си за достойния Маха̄ра̄джа Прияврата и неговите потомци Шукадева Госва̄мӣ описал планината Меру и планетарната система Бхӯ-ман̣д̣ала. Бхӯ-ман̣д̣ала може да се сравни с разцъфнал лотос, а нейните седем острова са сърцевината на лотоса. В средата на тази сърцевина се простират земите на Джамбӯдвӣпа. Там има планина от чисто злато, наречена Сумеру. Тя е висока 84 000 йоджани, от които 16 000 са скрити в земните недра. Билото ѝ е широко 32 000 йоджани, а основата ѝ обхваща 16 000 йоджани. (Една йоджана е приблизително тринадесет километра.) Сумеру е царят на планините, опората на планетата Земя.
В южната част на земите, наречени Ила̄вр̣та-варш̣а, се издигат планините Химава̄н, Хемакӯт̣а и Ниш̣адха, а на север са Нӣла, Швета и Шр̣н̇га. На изток и на запад се намират други две огромни планини – Ма̄лява̄н и Гандхама̄дана. Сумеру е заобиколена от четири планински вериги – Мандара, Мерумандара, Супа̄ршва и Кумуда; всяка от тях е с дължина и височина 10 000 йоджани. Там растат дървета, високи 1100 йоджани – манго, розова ябълка, кадамба и банян. Има езера от мляко, мед, сок от захарна тръстика и сладка вода. Те изпълняват всички желания. Там се простират градините Нандана, Читраратха, Ваибхра̄джака и Сарватобхадра. Близо до планината Супа̄ршва се издига дървото кадамба, от чиито хралупи текат потоци мед. А в планината Кумуда расте баняновото дърво Шатавалша; от неговите корени извират реки от прясно и кисело мляко и от много други ценни вещества. Около Сумеру като тичинки в средата на лотоса са разположени двайсет планински вериги, сред които Куран̇га, Курара, Кусумбха, Ваикан̇ка и Трикӯт̣а. На изток от Сумеру са планините Джат̣хара и Девакӯт̣а, на запад – Павана и Па̄рия̄тра, на юг са Каила̄са и Каравӣра, а на север – Тришр̣н̇га и Макара. Тези осем планини са дълги около 18 000 йоджани, широки 2000 йоджани и високи 2000 йоджани. Насред билото на Сумеру е разположена Брахмапурӣ, обителта на Брахма̄. Четирите ѝ страни са дълги по 10 000 йоджани. Около нея се намират градовете на цар Индра и седем други полубогове. Тези градове са четири пъти по-малки от Брахмапурӣ.
Деванагари
राजोवाच
उक्तस्त्वया भूमण्डलायामविशेषो यावदादित्यस्तपति यत्र चासौ ज्योतिषां गणैश्चन्द्रमा वा सह दृश्यते ॥ १ ॥
उक्तस्त्वया भूमण्डलायामविशेषो यावदादित्यस्तपति यत्र चासौ ज्योतिषां गणैश्चन्द्रमा वा सह दृश्यते ॥ १ ॥
Стих
ра̄джова̄ча
уктас твая̄ бхӯ-ман̣д̣ала̄я̄ма-вишеш̣о я̄вад а̄дитяс тапати ятра ча̄сау джьотиш̣а̄м̇ ган̣аиш чандрама̄ ва̄ саха др̣шяте.
уктас твая̄ бхӯ-ман̣д̣ала̄я̄ма-вишеш̣о я̄вад а̄дитяс тапати ятра ча̄сау джьотиш̣а̄м̇ ган̣аиш чандрама̄ ва̄ саха др̣шяте.
Дума по дума
ра̄джа̄ ува̄ча — Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит каза; уктах̣ — вече бе казано; твая̄ — от теб; бхӯ-ман̣д̣ала — на планетарната система Бхӯ-ман̣д̣ала; а̄я̄ма-вишеш̣ах̣ — точната дължина на радиуса; я̄ват — докъдето; а̄дитях̣ — Слънцето; тапати — топли; ятра — където; ча — също; асау — това; джьотиш̣а̄м — на небесните светила; ган̣аих̣ — множество; чандрама̄ — Луната; ва̄ — или; саха — с; др̣шяте — се вижда.
Превод
Цар Парӣкш̣ит каза на Шукадева Госва̄мӣ: О, бра̄хман̣е, ти ми обясни, че радиусът на Бхӯ-ман̣д̣ала се простира докъдето стигат светлината и топлината на Слънцето и все още могат да се видят Луната и звездите.
Пояснение
В този стих се казва, че планетарната система Бхӯ-ман̣д̣ала се простира дотам, докъдето стигат слънчевите лъчи. Според съвременните астрономически изчисления, слънчевите лъчи достигат Земята от разстояние 150 000 000 километра. Ако приемем тази информация за достоверна, то радиусът на Бхӯ-мандала е именно 150 000 000 километра. Мантрата Га̄ятрӣ започва с думите ом̇ бхӯр бхувах̣ свах̣. Думата бхӯр назовава Бхӯ-ман̣д̣ала. Тат савитур варен̣ям: светлината на Слънцето озарява цялата Бхӯ-ман̣д̣ала; затова се покланяме на Слънцето. Звездите, наречени накш̣атри, не са различни слънца, както предполагат съвременните астрономи. От Бхагавад-гӣта̄ (10.21) научаваме, че те са небесни тела, подобни на Луната (накш̣атра̄н̣а̄м ахам̇ шашӣ). Като нея те светят с отразена слънчева светлина. Освен нашите съвременни забележителни предположения за разположението на планетите, разбираме, че небесното пространство с разнообразните си планети е изучавано много преди записването на Шрӣмад Бха̄гаватам. Шукадева Госва̄мӣ обяснява местоположението на планетарните системи и това доказва, че тази информация е била известна много, много преди беседата между него и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Мъдреците от времето на ведическата цивилизация добре познавали структурата на различните планетарни системи.
Деванагари
तत्रापि प्रियव्रतरथचरणपरिखातै: सप्तभि: सप्त सिन्धव उपक्लृप्ता यत एतस्या: सप्तद्वीपविशेषविकल्पस्त्वया भगवन् खलु सूचित एतदेवाखिलमहं मानतो लक्षणतश्च सर्वं विजिज्ञासामि ॥ २ ॥
Стих
татра̄пи прияврата-ратха-чаран̣а-парикха̄таих̣ саптабхих̣ сапта синдхава упакл̣пта̄ ята етася̄х̣ сапта-двӣпа-вишеш̣а-викалпас твая̄ бхагаван кхалу сӯчита етад ева̄кхилам ахам̇ ма̄нато лакш̣ан̣аташ ча сарвам̇ ви-джигя̄са̄ми.
Дума по дума
татра апи — в тази Бхӯ-ман̣д̣ала; прияврата-ратха-чаран̣а-парикха̄таих̣ — от коловозите, издълбани от колелата на колесницата на Прияврата Маха̄ра̄джа, докато той обикаляше Сумеру, следвайки Слънцето; саптабхих̣ — от седемте; сапта — седем; синдхавах̣ — океани; упакл̣пта̄х̣ — създадени; ятах̣ — заради които; етася̄х̣ — на Бхӯ-ман̣д̣ала; сапта-двӣпа — на седемте острова; вишеш̣а-викалпах̣ — вида на построението; твая̄ — от теб; бхагаван — велики светецо; кхалу — наистина; сӯчитах̣ — описано; етат — това; ева — безспорно; акхилам — целия въпрос; ахам — аз; ма̄натах̣ — от гледна точка на размери; лакш̣ан̣атах̣ — и характеристики; ча — също; сарвам — всичко; ви-джигя̄са̄ми — искам да зная.
Превод
Господарю мой, движещите се колела от колесницата на Маха̄ра̄джа Прияврата оставиха седем коловоза, в които се образуваха седемте океана. Те разделят Бхӯ-ман̣д̣ала на седем острова. Ти спомена накратко техните размери, имена и отличителни характеристики. Иска ми се да чуя повече подробности. Моля те, изпълни молбата ми.
Деванагари
भगवतो गुणमये स्थूलरूप आवेशितं मनो ह्यगुणेऽपि सूक्ष्मतम आत्मज्योतिषि परे ब्रह्मणि भगवति वासुदेवाख्ये क्षममावेशितुं तदु हैतद् गुरोऽर्हस्यनुवर्णयितुमिति ॥ ३ ॥
Стих
бхагавато гун̣амайе стхӯла-рӯпа а̄вешитам̇ мано хй агун̣е 'пи сӯкш̣матама а̄тма-джьотиш̣и паре брахман̣и бхагавати ва̄судева̄кхйе кш̣амам а̄вешитум̇ тад у хаитад гуро 'рхасй ануварн̣айитум ити.
Дума по дума
бхагаватах̣ — на Върховната Божествена Личност; гун̣а-майе — върху външния облик, изграден от трите проявления на материалната природа; стхӯла-рӯпе — грубата форма; а̄вешитам — установен; манах̣ — умът; хи — именно; агун̣е — трансцендентален; апи — въпреки; сӯкш̣матаме — в по-малката си форма на Парама̄тма̄ в сърцето; а̄тма-джьотиш̣и — който излъчва сиянието Брахман; паре — върховното; брахман̣и — духовно същество; бхагавати — Върховната Божествена Личност; ва̄судева-а̄кхйе — известен като Бхагава̄н Ва̄судева; кш̣амам — подходящ; а̄вешитум — да усвои; тат — това; у ха — безспорно; етат — това; гуро — о, духовни учителю; архаси ануварн̣айитум — моля те, обясни нагледно; ити — така.
Превод
Когато умът е съсредоточен върху външния облик на Върховната Божествена Личност, изграден от проявленията на природата – гигантската вселенска форма, той постига равнището на чистото добро. В това трансцендентално състояние човек може да разбере Върховния Бог, Ва̄судева, чийто самоозарен фин образ е отвъд природните проявления. Повелителю мой, моля те, обясни нагледно как се възприема този образ, покриващ цялата вселена.
Пояснение
Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит вече бил посъветван от своя духовен учител Шукадева Госва̄мӣ да мисли за вселенската форма на Бога и царят изпълнил волята му. Вселенската форма безспорно е материална, но тъй като всичко е разширение от енергията на Върховната Божествена Личност, в крайна сметка нищо не е материално. Ето защо умът на Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа бил пропит с духовно съзнание. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ е казал:
пра̄пан̃чикатая̄ буддхя̄
хари-самбандхи-вастунах̣
мумукш̣убхих̣ паритя̄го
ваира̄гям̇ пхалгу катхяте
хари-самбандхи-вастунах̣
мумукш̣убхих̣ паритя̄го
ваира̄гям̇ пхалгу катхяте
Всичко е свързано с Върховната Божествена Личност, дори материалните неща. Следователно всичко трябва да се използва в служене на Бога. Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура превежда този стих по следния начин:
хари-сева̄я я̄ха̄ хая анукӯла
виш̣ая балия̄ та̄ха̄ра тя̄ге хая бхула
виш̣ая балия̄ та̄ха̄ра тя̄ге хая бхула
„Нищо, свързано с Върховната Божествена Личност, не бива да се отхвърля с мисълта, че е материално или подходящо за сетивно наслаждение“. Дори пречистените сетива са духовни. Когато Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит мислел за вселенската форма на Бога, умът му определено се намирал на трансцендентално равнище. И макар неговият интерес към подробностите за вселената да изглеждал безпричинен, той всъщност я възприемал във връзка с Върховния Бог; затова тези географски сведения не били материални, а трансцендентални. На друго място в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.20) На̄рада Муни казва: идам̇ хи вишвам̇ бхагава̄н иветарах̣ – цялата вселена е Върховната Божествена Личност, въпреки че изглежда различна от нея. Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа нямал нужда от това космологично описание, но то също било духовно и трансцендентално, защото царят смятал вселената за разширение от енергията на Бога.
Нашето проповядване е свързано с много финансови операции, недвижими имоти и продажба на книги, но тъй като тези сделки се извършват в името на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, те не бива да се смятат за материални. Ако някой е зает с такива операции, това не означава, че не е в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако той строго спазва принципа да повтаря всеки ден шестнайсет кръга от маха̄-мантрата, неговите търговски връзки с материалния свят в името на проповядването също са част от духовния процес на Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Деванагари
ऋषिरुवाच
न वै महाराज भगवतो मायागुणविभूते: काष्ठां मनसा वचसा वाधिगन्तुमलं विबुधायुषापि पुरुषस्तस्मात्प्राधान्येनैव भूगोलकविशेषं नामरूप मानलक्षणतो व्याख्यास्याम: ॥ ४ ॥
न वै महाराज भगवतो मायागुणविभूते: काष्ठां मनसा वचसा वाधिगन्तुमलं विबुधायुषापि पुरुषस्तस्मात्प्राधान्येनैव भूगोलकविशेषं नामरूप मानलक्षणतो व्याख्यास्याम: ॥ ४ ॥
Стих
р̣ш̣ир ува̄ча
на ваи маха̄ра̄джа бхагавато ма̄я̄-гун̣а-вибхӯтех̣ ка̄ш̣т̣ха̄м̇ манаса̄ вачаса̄ ва̄дхигантум алам̇ вибудха̄юш̣а̄пи пуруш̣ас тасма̄т пра̄дха̄н-йенаива бхӯ-голака-вишеш̣ам̇ на̄ма-рӯпа-ма̄на-лакш̣ан̣ато вя̄кхя̄ся̄мах̣.
на ваи маха̄ра̄джа бхагавато ма̄я̄-гун̣а-вибхӯтех̣ ка̄ш̣т̣ха̄м̇ манаса̄ вачаса̄ ва̄дхигантум алам̇ вибудха̄юш̣а̄пи пуруш̣ас тасма̄т пра̄дха̄н-йенаива бхӯ-голака-вишеш̣ам̇ на̄ма-рӯпа-ма̄на-лакш̣ан̣ато вя̄кхя̄ся̄мах̣.
Дума по дума
р̣ш̣их̣ ува̄ча — Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи да говори; на — не; ваи — именно; маха̄-ра̄джа — велики царю; бхагаватах̣ — на Върховната Божествена Личност; ма̄я̄-гун̣а-вибхӯтех̣ — от преобразуването на материалните качества; ка̄ш̣т̣ха̄м — края; манаса̄ — с ум; вачаса̄ — със словата; ва̄ — или; адхигантум — да разбере изцяло; алам — способен; вибудха-а̄юш̣а̄ — с живот, дълъг като живота на Брахма̄; апи — дори; пуруш̣ах̣ — човек; тасма̄т — следователно; пра̄дха̄нйена — с общо описание на главните местности; ева — несъмнено; бхӯ-голака-вишеш̣ам — конкретно описание на Бхӯлока; на̄ма-рӯпа — имена и форми; ма̄на — размери; лакш̣ан̣атах̣ — според характеристиките; вя̄кхя̄ся̄мах̣ — ще се опитам да обясня.
Превод
Великият р̣ш̣и Шукадева Госва̄мӣ каза: Скъпи царю, материалната енергия на Върховната Божествена Личност се простира безкрайно. Този свят е изтъкан от материалните качества саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а, но никой не може да го обясни цялостно, дори да разполага с живот, дълъг като живота на Брахма̄. В материалния свят никой не е съвършен, а несъвършени хора не биха могли да направят точно описание на вселената дори след продължителни умувания и догадки. Все пак ще се опитам да ти опиша Бхӯлока и други главни области на вселената с техните названия, особености, размери и общи характеристики.
Пояснение
Материалният свят представлява само една четвърт от творението на Върховната Божествена Личност, но е безкраен и никой не може цялостно да го изследва или опише дори ако има рядката възможност да живее стотици милиони години като Брахма̄. Съвременните астрономи и други учени се опитват да опишат вселенската подредба и космическото пространство, а някои от тях са на мнение, че трепкащите звезди са далечни слънца. Но от Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че звездите (накш̣атра) светят с отразена слънчева светлина като Луната. Те не са самостойни светила. Бхӯлока е тази част от космическото пространство, ограничена в обсега на слънчевите лъчи и топлина. Естествено се налага заключението, че вселената се простира в космоса, докъдето стига погледа ни, и включва в себе си блещукащите звезди. Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ признал, че не може да представи пълно описание на огромната материална вселена, но въпреки това се съгласил да предаде на царя всичко научено по веригата на парампара̄. Едно е ясно – щом не можем да разберем материалните разширения на Върховната Божествена Личност, то какво остава за необятния духовен свят. Брахма сам̇хита̄ (5.33) отсъжда:
адваитам ачютам ана̄дим ананта-рӯпам
а̄дям̇ пура̄н̣а-пуруш̣ам̇ нава-яуванам̇ ча
а̄дям̇ пура̄н̣а-пуруш̣ам̇ нава-яуванам̇ ча
Никой, дори могъщият Брахма̄, не може да установи безкрайните разширения на Говинда, Върховната Божествена Личност; какво да говорим за нищожните учени, с несъвършените им сетива и уреди. Те не разполагат с точни сведения дори за тази вселена. Ето защо трябва да приемем сведенията на ведическите източници, предложени от авторитети като Шукадева Госва̄мӣ.
Деванагари
यो वायं द्वीप: कुवलयकमलकोशाभ्यन्तरकोशो नियुतयोजन विशाल: समवर्तुलो यथा पुष्करपत्रम् ॥ ५ ॥
Стих
йо ва̄ям̇ двӣпах̣ кувалая-камала-коша̄бхянтара-кошо ниюта-йоджана-виша̄лах̣ самавартуло ятха̄ пуш̣кара-патрам.
Дума по дума
ях̣ — който; ва̄ — или; аям — този; двӣпах̣ — остров; кувалая — Бхӯлока; камала-коша — на сърцевината на лотоса; абхянтара — вътрешност; кошах̣ — среда; ниюта-йоджана-виша̄лах̣ — с диаметър 100 000 йоджани (1 300 000 километра); самавартулах̣ — съвършено кръгла или с равни дължина и ширина; ятха̄ — като; пуш̣кара-патрам — лист на лотос.
Превод
Планетарната система Бхӯ-ман̣д̣ала прилича на разцъфнал лотос, а седемте ѝ острова представляват сърцевината на този лотос. Дължината и ширината на Джамбӯдвӣпа – островната земя, която се намира в средата на сърцевината – са 100 000 йоджани. Джамбӯдвӣпа е овална като листо на лотос.
Деванагари
यस्मिन्नव वर्षाणि नवयोजनसहस्रायामान्यष्टभिर्मर्यादागिरिभि: सुविभक्तानि भवन्ति ॥ ६ ॥
Стих
ясмин нава варш̣а̄н̣и нава-йоджана-сахасра̄я̄ма̄нй аш̣т̣абхир маря̄да̄-гирибхих̣ сувибхакта̄ни бхаванти.
Дума по дума
ясмин — в тази Джамбӯдвӣпа; нава — девет; варш̣а̄н̣и — области; нава-йоджана-сахасра — с дължина 9000 йоджани; а̄я̄ма̄ни — измервайки; аш̣т̣абхих̣ — от осем; маря̄да̄ — очертаващи границите; гирибхих̣ — планини; сувибхакта̄ни — напълно отделени една от друга; бхаванти — са.
Превод
Джамбӯдвӣпа е разделена на девет области, всяка с дължина 9000 йоджани (117 000 километра). Осем планини очертават границите между тях и напълно ги отделят една от друга.
Пояснение
Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура цитира следния пасаж от Ва̄ю Пура̄н̣а, в който е описано местоположението на Хима̄лаите и други планини:
дханурват сам̇стхите гйейе две варш̣е дакш̣ин̣оттаре; дӣргха̄н̣и татра чатва̄ри чатурасрам ила̄вр̣там ити дакш̣ин̣оттаре бха̄ратоттара-куру-варш̣е чатва̄ри ким̇пуруш̣а-хариварш̣а-рамяка-хиран̣мая̄ни варш̣а̄н̣и нӣла-ниш̣адхайос тирашчинӣбхӯя самудра-правиш̣т̣айох̣ сам̇лагнатвам ан̇гӣкр̣тя бхадра̄шва-кетума̄лайор апи дханур-а̄кр̣титвам; атас тайор даиргхята ева мадхйе сан̇кучитатвена нава-сахасра̄я̄матвам; ила̄вр̣тася ту мерох̣ сака̄ша̄т чатур-дикш̣у нава-сахасра̄я̄матвам̇ сам̇бхавет вастутас тв ила̄вр̣та-бхадра̄шва-кетума̄ла̄на̄м̇ чатус-трим̇шат-сахасра̄я̄матвам̇ гйеям.
Деванагари
एषां मध्ये इलावृतं नामाभ्यन्तरवर्षं यस्य नाभ्यामवस्थित: सर्वत: सौवर्ण: कुलगिरिराजो मेरुर्द्वीपायामसमुन्नाह: कर्णिकाभूत: कुवलयकमलस्य मूर्धनि द्वात्रिंशत् सहस्रयोजनविततो मूले षोडशसहस्रं तावतान्तर्भूम्यां प्रविष्ट: ॥ ७ ॥
Стих
еш̣а̄м̇ мадхйе ила̄вр̣там̇ на̄ма̄бхянтара-варш̣ам̇ яся на̄бхя̄м авастхитах̣ сарватах̣ сауварн̣ах̣ кула-гири-ра̄джо мерур двӣпа̄я̄ма-самунна̄хах̣ карн̣ика̄-бхӯтах̣ кувалая-камалася мӯрдхани два̄-трим̇шат сахасра-йоджана-витато мӯле ш̣од̣аша-сахасрам̇ та̄ват а̄нтар-бхӯмя̄м̇ правиш̣т̣ах̣.
Дума по дума
еш̣а̄м — тези области на Джамбӯдвӣпа; мадхйе — сред; ила̄вр̣там на̄ма — на име Ила̄вр̣та-варш̣а; абхянтара-варш̣ам — вътрешната област; яся — на която; на̄бхя̄м — в пъпа; авастхитах̣ — разположена; сарватах̣ — изцяло; сауварн̣ах̣ — направена от злато; кула-гири-ра̄джах̣ — най-прочутата от прочутите планини; мерух̣ — връх Меру; двӣпа-а̄я̄ма-самунна̄хах̣ — чиято височина е равна на ширината на Джамбӯдвӣпа; карн̣ика̄-бхӯтах̣ — като околоплодник; кувалая — на тази планетарна система; камалася — като лотос; мӯрдхани — на върха; два̄-трим̇шат — трийсет и две; сахасра — хиляди; йоджана — йоджани (всяка по тринадесет километра); витатах̣ — обхваща; мӯле — в основата; ш̣од̣аша-сахасрам — шестнайсет хиляди йоджани; та̄ват — толкова; а̄нтах̣-бхӯмя̄м — в земята; правиш̣т̣ах̣ — влезли.
Превод
Една от тези варш̣и, или области, наречена Ила̄вр̣та, се намира точно в средата на лотоса. Там се издига златната планина Сумеру, която е като плодник на гигантския лотос Бхӯ-ман̣д̣ала. Височината на Сумеру е равна на ширината на Джамбӯдвӣпа – 100 000 йоджани (1 300 000 километра). От тях 16 000 йоджани (208 000 километра) са скрити в земните недра, тоест планината се издига 84 000 йоджани (1 092 000 километра) над земната повърхност. Билото ѝ е широко 32 000 йоджани (416 000 километра), а основата ѝ – 16 000 йоджани.
Деванагари
उत्तरोत्तरेणेलावृतं नील: श्वेत: शृङ्गवानिति त्रयो रम्यकहिरण्मयकुरूणां वर्षाणां मर्यादागिरय: प्रागायता उभयत: क्षारोदावधयो द्विसहस्रपृथव एकैकश: पूर्वस्मात्पूर्वस्मादुत्तर उत्तरो दशांशाधिकांशेन दैर्घ्य एव ह्रसन्ति ॥ ८ ॥
Стих
уттароттарен̣ела̄вр̣там̇ нӣлах̣ шветах̣ шр̣н̇гава̄н ити трайо рамяка-хиран̣мая-курӯн̣а̄м̇ варш̣а̄н̣а̄м̇ маря̄да̄-гираях̣ пра̄г-а̄ята̄ убхаятах̣ кш̣а̄рода̄вадхайо дви-сахасра-пр̣тхава екаикашах̣ пӯрвасма̄т пӯрвасма̄д уттара уттаро даша̄м̇ша̄дхика̄м̇шена даиргхя ева храсанти.
Дума по дума
уттара-уттарен̣а ила̄вр̣там — на север от Ила̄вр̣та-варш̣а; нӣлах̣ — Нӣла; шветах̣ — Швета; шр̣н̇гава̄н — Шр̣н̇гава̄н; ити — така; траях̣ — три планини; рамяка — Рамяка; хиран̣мая — Хиран̣мая; курӯн̣а̄м — на областта Куру; варш̣а̄н̣а̄м — на варш̣ите; маря̄да̄-гираях̣ — планините, които очертават границите; пра̄к-а̄ята̄х̣ — простиращи се на изток; убхаятах̣ — от изток и от запад; кш̣а̄рода — океан от солена вода; авадхаях̣ — стигащи до; дви-сахасра-пр̣тхавах̣ — широки две хиляди йоджани; ека-екашах̣ — една след друга; пӯрвасма̄т — от предишната; пӯрвасма̄т — от предишната; уттарах̣ — на север; уттарах̣ — на север; даша-ам̇ша-адхика-ам̇шена — една десета от предишната; даиргхях̣ — по дължина; ева — несъмнено; храсанти — се скъсяват.
Превод
На север от Ила̄вр̣та-варш̣а една след друга се намират три планини – Нӣла, Швета и Шр̣н̇гава̄н. Те бележат границите на варш̣ите Рамяка, Хиран̣мая и Куру. Планините са широки 2000 йоджани (26 000 километра). От изток и от запад склоновете им се спускат до бреговете на соленоводния океан. От юг на север дължината на всяка следваща планина е с една десета по-малка от дължината на предишната, но височината им е еднаква.
Пояснение
В тази връзка Мадхва̄ча̄ря цитира следните стихове от Брахма̄н̣д̣а Пура̄на:
ятха̄ бха̄гавате тӯктам̇
бхауванам̇ коша-лакш̣ан̣ам
тася̄виродхато йоджям
аня-грантха̄нтаре стхитам
бхауванам̇ коша-лакш̣ан̣ам
тася̄виродхато йоджям
аня-грантха̄нтаре стхитам
ман̣д̣оде пуран̣ам̇ чаива
вятя̄сам̇ кш̣ӣра-са̄гаре
ра̄ху-сома-равӣн̣а̄м̇ ча
ман̣д̣ала̄д дви-гун̣октита̄м
винаива сарвам уннеям̇
йоджана̄бхедато 'тра ту
вятя̄сам̇ кш̣ӣра-са̄гаре
ра̄ху-сома-равӣн̣а̄м̇ ча
ман̣д̣ала̄д дви-гун̣октита̄м
винаива сарвам уннеям̇
йоджана̄бхедато 'тра ту
От тях научаваме, че встрани от Слънцето и Луната се намира невидимата планета Ра̄ху. Движенията на Ра̄ху причиняват слънчевите и лунните затъмнения. Предполагаме, че съвременните експедиции до Луната погрешно отиват до Ра̄ху.
Деванагари
एवं दक्षिणेनेलावृतं निषधो हेमकूटो हिमालय इति प्रागायता यथा
नीलादयोऽयुतयोजनोत्सेधा हरिवर्षकिम्पुरुषभारतानां यथासङ्ख्यम् ॥ ९ ॥
नीलादयोऽयुतयोजनोत्सेधा हरिवर्षकिम्पुरुषभारतानां यथासङ्ख्यम् ॥ ९ ॥
Стих
евам̇ дакш̣ин̣енела̄вр̣там̇ ниш̣адхо хемакӯт̣о хима̄лая ити пра̄г-а̄ята̄ ятха̄ нӣла̄дайо 'юта-йоджанотседха̄ хари-варш̣а-кимпуруш̣а-бха̄рата̄на̄м̇ ятха̄-сан̇кхям.
Дума по дума
евам — така; дакш̣ин̣ена — на юг; ила̄вр̣там — от Ила̄вр̣та-варш̣а; ниш̣адхах̣ хема-кӯт̣ах̣ хима̄лаях̣ — планините Ниш̣адха, Хемакӯт̣а и Хима̄лая; ити — така; пра̄к-а̄ята̄х̣ — простиращи се от изток; ятха̄ — както; нӣла-а̄даях̣ — Нӣла и другите планини; аюта-йоджана-утседха̄х̣ — високи десет хиляди йоджани; хари-варш̣а — областта Хари-варш̣а; кимпуруш̣а — областта Кимпуруш̣а; бха̄рата̄на̄м — областта Бха̄рата-варш̣а; ятха̄-сан̇кхям — според броя.
Превод
А южно от Ила̄вр̣та-варш̣а, простиращи се от изток на запад, са други три големи планини, наречени Ниш̣адха, Хемакӯт̣а и Хима̄лая. Високи по 10 000 йоджани (130 000 километра), те са естествени граници между областите Хари-варш̣а, Кимпуруш̣а-варш̣а и Бха̄рата-варш̣а (Индия).
Деванагари
तथैवेलावृतमपरेण पूर्वेण च माल्यवद्गन्धमादनावानीलनिषधायतौ द्विसहस्रं पप्रथतु: केतुमालभद्राश्वयो: सीमानं विदधाते ॥ १० ॥
Стих
татхаивела̄вр̣там апарен̣а пӯрвен̣а ча ма̄лявад-гандхама̄дана̄в а̄нӣла-ниш̣адха̄ятау дви-сахасрам̇ папратхатух̣ кетума̄ла-бхадра̄швайох̣ сӣма̄нам̇ видадха̄те.
Дума по дума
татха̄ ева — по същия начин; ила̄вр̣там апарен̣а — в западната част на Ила̄вр̣та-варш̣а; пӯрвен̣а ча — и на изток; ма̄лявад-гандха-ма̄данау — граничните планини Ма̄лява̄н на запад и Гандхама̄дана на изток; а̄-нӣла-ниш̣адха-а̄ятау — на север чак до планината Нӣла и на юг до планината Ниш̣адха; дви-сахасрам — две хиляди йоджани; папратхатух̣ — се простират; кетума̄ла-бхадра̄швайох̣ — на двете варш̣и Кетума̄ла и Бхадра̄шва; сӣма̄нам — границата; видадха̄те — определят.
Превод
На запад и на изток от Ила̄вр̣та-варш̣а се намират още две големи планини, Ма̄лява̄н и Гандхама̄дана. Те са високи по 2000 йоджани (26 000 километра) и стигат чак до планините Нӣла на север и Ниш̣адха на юг. Те бележат границите на Ила̄вр̣та-варш̣а и на варш̣ите Кетума̄ла и Бхадра̄шва.
Пояснение
Има толкова много планини дори на нашата земна планета. Струва ни се обаче, че техните размери не са изчислени точно. Когато летяхме над Мексико на път за Каракас, видяхме много планини и се съмняваме, че тяхната височина, дължина и ширина са измерени правилно. Поради това, както посочва Шукадева Госва̄мӣ в Шрӣмад Бха̄гаватам, опитите ни да гадаем размерите на големите планински вериги във вселената са безсмислени. Шукадева Госва̄мӣ вече обясни, че изследвания от този род са непосилни, дори ако разполагахме с живота на Брахма̄. Би трябвало просто да приемем неговите авторитетни сведения и да преценяваме проявения космос като творение на външната енергия на Върховната Божествена Личност. Размерите, изложени тук, били те 10 000 йоджани или 100 000 йоджани, трябва да се смятат за достоверни, защото са дадени от Шукадева Госва̄мӣ. Експерименталните методи на познание не могат нито да потвърдят, нито да опровергаят твърденията на Шрӣмад Бха̄гаватам. От нас се иска само да слушаме тези твърдения от авторитети. Ако можем да оценим необятната енергия на Върховната Божествена Личност, това ще ни е от голяма полза.
Деванагари
मन्दरो मेरुमन्दर: सुपार्श्व: कुमुद इत्ययुतयोजनविस्तारोन्नाहा मेरोश्चतुर्दिशमवष्टम्भगिरय उपक्लृप्ता: ॥ ११ ॥
Стих
мандаро мерумандарах̣ супа̄ршвах̣ кумуда итй аюта-йоджана-виста̄ронна̄ха̄ мерош чатур-дишам аваш̣т̣амбха-гирая упакл̣пта̄х̣.
Дума по дума
мандарах̣ — планината Мандара; меру-мандарах̣ — планината Мерумандара; супа̄ршвах̣ — планината Супа̄ршва; кумудах̣ — планината Кумуда; ити — така; аюта-йоджана-виста̄ра-унна̄ха̄х̣ — които са високи и широки десет хиляди йоджани; мерох̣ — на Сумеру; чатух̣-дишам — четирите страни; аваш̣т̣амбха-гираях̣ — планини, които са като пояс около Сумеру; упакл̣пта̄х̣ — разположени.
Превод
Голямата планина Сумеру е заобиколена с пояс от четири планини – Мандара, Мерумандара, Супа̄ршва и Кумуда. Дължината и височината им са по 10 000 йоджани (130 000 километра).
Деванагари
चतुर्ष्वेतेषु चूतजम्बूकदम्बन्यग्रोधाश्चत्वार: पादप प्रवरा: पर्वतकेतव इवाधिसहस्रयोजनोन्नाहास्तावद् विटपविततय: शतयोजनपरिणाहा: ॥ १२ ॥
Стих
чатурш̣в етеш̣у чӯта-джамбӯ-кадамба-нягродха̄ш чатва̄рах̣ па̄дапа-правара̄х̣ парвата-кетава ива̄дхи-сахасра-йоджанонна̄ха̄с та̄вад вит̣апа-витатаях̣ шата-йоджана-парин̣а̄ха̄х̣.
Дума по дума
чатурш̣у — върху четирите; етеш̣у — Мандара и останалите планини; чӯта-джамбӯ-кадамба — дървета манго, джамбӯ (розова ябълка) и кадамба; нягродха̄х̣ — и банян; чатва̄рах̣ — четири вида; па̄дапа-правара̄х̣ — най-величествените дървета; парвата-кетавах̣ — като пилони на планините; ива — като; адхи — повече; сахасра-йоджана-унна̄ха̄х̣ — високи хиляда йоджани; та̄ват — колкото; вит̣апа-витатаях̣ — дължината на клоните; шата-йоджана — сто хиляди йоджани; парин̣а̄ха̄х̣ — широки.
Превод
По върховете на тези четири планини се издигат като пилони четири дървета – манго, джамбӯ, кадамба и банян. Стволовете им са широки 100 йоджани (1300 километра), а височината им е 1100 йоджани (14 000 километра). И техните клони се простират на 1100 йоджани.
Деванагари
ह्रदाश्चत्वार: पयोमध्विक्षुरसमृष्टजला यदुपस्पर्शिन उपदेवगणा योगैश्वर्याणि स्वाभाविकानि भरतर्षभ धारयन्ति ॥ १३ ॥ देवोद्यानानि च भवन्ति चत्वारि नन्दनं चैत्ररथं वैभ्राजकं सर्वतोभद्रमिति ॥ १४ ॥
Стих
храда̄ш чатва̄рах̣ пайо-мадхв-икш̣ураса-мр̣ш̣т̣а-джала̄ яд-упаспаршина упадева-ган̣а̄ йогаишваря̄н̣и сва̄бха̄вика̄ни бхаратарш̣абха дха̄раянти; деводя̄на̄ни ча бхаванти чатва̄ри нанданам̇ чаитраратхам̇ ваибхра̄джакам̇ сарватобхадрам ити.
Дума по дума
храда̄х̣ — езера; чатва̄рах̣ — четири; паях̣ — мляко; мадху — мед; икш̣у-раса — сок от захарна тръстика; мр̣ш̣т̣а-джала̄х̣ — пълно с чиста вода; ят — на които; упаспаршинах̣ — тези, които използват течностите; упадева-ган̣а̄х̣ — полубоговете; йога-аишваря̄н̣и — всички съвършенства на мистичната йога; сва̄бха̄вика̄ни — без нарочни усилия; бхарата-р̣ш̣абха — о, най-велики от династията Бхарата; дха̄раянти — притежават; дева-удя̄на̄ни — райски градини; ча — също; бхаванти — има; чатва̄ри — четири; нанданам — градината Нандана; чаитра-ратхам — градината Чаитраратха; ваибхра̄джакам — градината Ваибхра̄джака; сарватах̣-бхадрам — градината Сарватобхадра; ити — така.
Превод
О, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, най-велики от династията Бхарата, между четирите планини се намират четири големи езера. Водата на първото езеро има вкус на мляко, водата на второто – вкус на мед, а водата на третото – на сок от захарна тръстика. Четвъртото езеро е пълно с чиста вода. Сиддхи, ча̄ран̣и, гандхарви и други божествени създания обичат да се наслаждават на тези езера. Те притежават по рождение мистичните съвършенства, например способността да стават по-малки от най-малкото и по-големи от най-голямото. Там има и четири райски градини, наречени Нандана, Чаитраратха, Ваибхра̄джака и Сарватобхадра.
Деванагари
येष्वमर परिवृढा: सह सुरललनाललामयूथपतय उपदेवगणैरुपगीयमानमहिमान: किल विहरन्ति ॥ १५ ॥
Стих
йеш̣в амара-паривр̣д̣ха̄х̣ саха сура-лалана̄-лала̄ма-ю̄тха-патая упадева-ган̣аир упагӣяма̄на-махима̄нах̣ кила вихаранти.
Дума по дума
йеш̣у — в които; амара-паривр̣д̣ха̄х̣ — най-видните полубогове; саха — с; сура-лалана̄ — на съпругите на полубоговете и второстепенните полубогове; лала̄ма — на тези жени, които са като украшения; ю̄тха-патаях̣ — съпрузите; упадева-ган̣аих̣ — от нисшите полубогове (гандхарвите); упагӣяма̄на — възпявано; махима̄нах̣ — величието им; кила — наистина; вихаранти — забавляват се.
Превод
Видните полубогове заедно със своите съпруги, които са като накити от райска красота, посещават тези градини и се забавляват, докато други по-незначителни полубогове, гандхарвите, пеят химни за тяхното величие.
Деванагари
मन्दरोत्सङ्ग एकादशशतयोजनोत्तुङ्गदेवचूतशिरसो गिरिशिखरस्थूलानि फलान्यमृतकल्पानि पतन्ति ॥ १६ ॥
Стих
мандаротсан̇га ека̄даша-шата-йоджаноттун̇га-девачӯта-ширасо гири-шикхара-стхӯла̄ни пхала̄нй амр̣та-калпа̄ни патанти.
Дума по дума
мандара-утсан̇ге — по ниските склонове на планината Мандара; ека̄даша-шата-йоджана-уттун̇га — високо 1100 йоджани; девачӯта-ширасах̣ — от върха на манговото дърво Девачӯта; гири-шикхара-стхӯла̄ни — обемисти като планински върхове; пхала̄ни — плодове; амр̣та-калпа̄ни — сладки като нектар; патанти — падат.
Превод
По ниските склонове на планината Мандара расте мангово дърво, наречено Девачӯта. То е високо 1100 йоджани. От него за радост на райските обитатели падат плодове, големи като планински върхове и сладки като нектар.
Пояснение
Във Ва̄ю Пура̄н̣а великите мъдреци също споменават това дърво:
аратнӣна̄м̇ шата̄нй аш̣т̣а̄в
ека-ш̣аш̣т̣й-адхика̄ни ча
пхала-прама̄н̣ам а̄кхя̄там
р̣ш̣ибхис таттва-даршибхих̣
ека-ш̣аш̣т̣й-адхика̄ни ча
пхала-прама̄н̣ам а̄кхя̄там
р̣ш̣ибхис таттва-даршибхих̣
Деванагари
तेषां विशीर्यमाणानामतिमधुरसुरभिसुगन्धि बहुलारुणरसोदेनारुणोदा नाम नदी मन्दरगिरिशिखरान्निपतन्ती पूर्वेणेलावृतमुपप्लावयति ॥ १७ ॥
Стих
теш̣а̄м̇ вишӣряма̄н̣а̄на̄м ати-мадхура-сурабхи-сугандхи-бахула̄рун̣а-расодена̄рун̣ода̄ на̄ма надӣ мандара-гири-шикхара̄н нипатантӣ пӯрвен̣ела̄вр̣там упапла̄ваяти.
Дума по дума
теш̣а̄м — на плодовете на мангото; вишӣряма̄н̣а̄на̄м — смачкани, защото падат от върха; ати-мадхура — много сладък; сурабхи — ароматен; сугандхи — примесен с други благоухания; бахула — големи количества; арун̣а-раса-удена — червеникав сок; арун̣ода̄ — Арун̣ода̄; на̄ма — на име; надӣ — реката; мандара-гири-шикхара̄т — от върха на планината Мандара; нипатантӣ — спускайки се; пӯрвен̣а — в източната част; ила̄вр̣там — през Ила̄вр̣та-варш̣а; упапла̄ваяти — тече.
Превод
Месестите плодове, падащи от такава височина, се разцепват и от тях потича сладък сок, чийто аромат става още по-силен, щом се смеси с други благоухания. Този сок образува водопади по планинските склонове и се превръща в река, наречена Арун̣ода̄, която спокойно и плавно тече в източната част на Ила̄вр̣та.
Деванагари
यदुपजोषणाद्भवान्या अनुचरीणां पुण्यजनवधूनामवयवस्पर्शसुगन्धवातो दशयोजनं समन्तादनुवासयति ॥ १८ ॥
Стих
яд-упаджош̣ан̣а̄д бхава̄ня̄ анучарӣн̣а̄м̇ пун̣я-джана-вадхӯна̄м аваява-спарша-сугандха-ва̄то даша-йоджанам̇ саманта̄д анува̄саяти.
Дума по дума
ят — на които; упаджош̣ан̣а̄т — понеже пият ароматната вода; бхава̄ня̄х̣ — на Бхава̄нӣ, жената на Шива; анучарӣн̣а̄м — лични прислужници; пун̣я-джана-вадхӯна̄м — съпругите на най-благочестивите якш̣и; аваява — до крайниците; спарша — от докосването; сугандха-ва̄тах̣ — вятърът, наситен с аромат; даша-йоджанам — до десет йоджани (около сто и тридесет километра); саманта̄т — наоколо; анува̄саяти — разнася уханието.
Превод
Благочестивите съпруги на якш̣ите са лични прислужници на Бхава̄нӣ, съпругата на Шива. Тъй като пият вода от река Арун̣ода̄, телата им ухаят и вятърът разнася приятното благоухание чак на десет йоджани.
Деванагари
एवं जम्बूफलानामत्युच्चनिपातविशीर्णानामनस्थिप्रायाणामिभकायनिभानां रसेन जम्बू नाम नदी मेरुमन्दरशिखरादयुतयोजनादवनितले निपतन्ती दक्षिणेनात्मानं यावदिलावृतमुपस्यन्दयति ॥ १९ ॥
Стих
евам̇ джамбӯ-пхала̄на̄м атючча-нипа̄та-вишӣрн̣а̄на̄м анастхи-пра̄я̄н̣а̄м ибха-ка̄я-нибха̄на̄м̇ расена джамбӯ на̄ма надӣ меру-мандара-шикхара̄д аюта-йоджана̄д авани-тале нипатантӣ дакш̣ин̣ена̄тма̄нам̇ я̄вад ила̄вр̣там упасяндаяти.
Дума по дума
евам — също; джамбӯ-пхала̄на̄м — на плодовете джамбӯ (розова ябълка); ати-учча-нипа̄та — падащи от голяма височина; вишӣрн̣а̄на̄м — смачкани; анастхи-пра̄я̄н̣а̄м — с много малки семена; ибха-ка̄я-нибха̄на̄м — огромни като слонски туловища; расена — от сока; джамбӯ на̄ма надӣ — река на име Джамбӯ-надӣ; меру-мандара-шикхара̄т — от върха на планината Мерумандара; аюта-йоджана̄т — с височина десет хиляди йоджани; авани-тале — на земята; нипатантӣ — падащи; дакш̣ин̣ена — в южната част; а̄тма̄нам — самата; я̄ват — цялата; ила̄вр̣там — Ила̄вр̣та-варш̣а; упасяндаяти — тече през.
Превод
И зрелите плодове на дървото джамбӯ, с много малки семена, също падат от високо и се смачкват. Те са големи като слонски туловища и от техния сок се образува реката Джамбӯ-надӣ. Тя се спуска на 10 000 йоджани – от върха на Мерумандара до южната част на Ила̄вр̣та – и залива цялата земя със сока си.
Пояснение
Можем да си представим колко сок трябва да се съдържа в плод, голям като слон, но с малки семки. Не е чудно, че сокът от смачканите плодове се излива на водопади и наводнява земите на Ила̄вр̣та. Както ще бъде обяснено в следващите стихове, от него се образуват огромни количества злато.
Деванагари
तावदुभयोरपि रोधसोर्या मृत्तिका तद्रसेनानुविध्यमाना वाय्वर्कसंयोगविपाकेन सदामरलोकाभरणं जाम्बूनदं नाम सुवर्णं भवति ॥ २० ॥
यदु ह वाव विबुधादय: सह युवतिभिर्मुकुटकटककटिसूत्राद्याभरणरूपेण खलु धारयन्ति ॥ २१ ॥
यदु ह वाव विबुधादय: सह युवतिभिर्मुकुटकटककटिसूत्राद्याभरणरूपेण खलु धारयन्ति ॥ २१ ॥
Стих
та̄вад убхайор апи родхасор я̄ мр̣ттика̄ тад-расена̄нувидхяма̄на̄ ва̄йв-арка-сам̇ьога-випа̄кена сада̄мара-лока̄бхаран̣ам̇ джа̄мбӯ-надам̇ на̄ма суварн̣ам̇ бхавати; яд у ха ва̄ва вибудха̄даях̣ саха юватибхир мукут̣а-кат̣ака-кат̣и-сӯтра̄дй-а̄бхаран̣а-рӯпен̣а кхалу дха̄раянти.
Дума по дума
та̄ват — изцяло; убхайох̣ апи — на двата; родхасох̣ — бряга; я̄ — която; мр̣ттика̄ — пръстта; тат-расена — със сока на плодовете, който образува река; анувидхяма̄на̄ — пропита; ва̄ю-арка-сам̇ьога-випа̄кена — от химичната реакция с въздуха и слънчевите лъчи; сада̄ — вечно; амара-лока-а̄бхаран̣ам — което се използва за накитите на полубоговете, обитатели на райските планети; джа̄мбӯ-надам на̄ма — наречено Джа̄мбӯ-нада; суварн̣ам — злато; бхавати — се превръща; ят — което; у ха ва̄ва — наистина; вибудха-а̄даях̣ — великите полубогове; саха — с; юватибхих̣ — вечно младите си съпруги; мукут̣а — корони; кат̣ака — гривни; кат̣и-сӯтра — пояси; а̄ди — и прочее; а̄бхаран̣а — различни накити; рӯпен̣а — под формата; кхалу — безспорно; дха̄раянти — притежават.
Превод
Пръстта по бреговете на река Джамбӯ-надӣ попива сока, а когато въздухът и слънцето я изсушат, се образуват огромни залежи от злато, наречено Джа̄мбӯ-нада. Майсторите в рая изработват от него най-различни накити. Затова обитателите на райските планети и младите им съпруги са окичени с пищни златни корони, гривни и колани и така се радват на живота.
Пояснение
По волята на Върховната Божествена Личност по речните брегове на някои планети се образува злато. Бедните земни жители с ограничени познания стават почитатели на някой т.нар. бхагава̄н, който може да материализира нищожно количество злато. Но от стиха разбираме, че на една от висшите планетарни системи в този материален свят пръстта по бреговете на Джамбӯ-надӣ се смесва с плодовия сок на реката и от реакцията с въздуха и слънчевите лъчи се превръща в злато. Така мъжете и жените там носят разкошни златни украшения и изглеждат много красиви. За съжаление, златните запаси на земята са оскъдни, правителствата ги съхраняват в резервен фонд, а в обращение пускат книжни пари. Банкнотите нямат истинско златно покритие, тази хартия е без стойност, но въпреки това хората са горди с материалните си постижения. Днес младите момичета и жени носят накити от пластмаса, не от злато, хората използват пластмасови съдове и принадлежности, вместо златни и се мислят за много богати. Затова човечеството в съвременната епоха е описано с думите манда̄х̣ суманда-матайо манда-бха̄гя̄ хй упадрута̄х̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.1.10). Тоест хората са много порочни и трудно разбират величието на Върховната Божествена Личност. Те са наречени суманда-матаях̣, защото представите им са така изопачени, че са готови да приемат за Бог всеки мошеник, изфабрикувал малко злато. А те самите, непритежаващи никакво злато, прекарват злочестия си живот в нищета.
Понякога тези злочести хора искат да се издигнат до райските планети при разкоша и великолепието, споменати в стиха. Но чистите предани на Бога изобщо не се стремят към подобен разкош. Те дори сравняват златото с яркожълто изпражнение. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху поучавал преданите да не се блазнят от златни скъпоценности и красиво облечени жени. На дханам̇ на джанам̇ на сундарӣм: преданият не бива да се изкушава от златото, хубавите жени или престижа да има много последователи. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху искрено се молел: мама джанмани джанманӣшваре бхавата̄д бхактир ахаитукӣ твайи – „О, Господи, благослови ме да ти служа предано. Не искам нищо друго“. Преданият би се помолил за освобождение от материалния свят. Това е единственият му стремеж.
айи нанда-танӯджа кин̇карам̇
патитам̇ ма̄м̇ виш̣аме бхава̄мбудхау
кр̣пая̄ тава па̄да-пан̇каджа-
стхита-дхӯлӣ-садр̣шам вичинтая
патитам̇ ма̄м̇ виш̣аме бхава̄мбудхау
кр̣пая̄ тава па̄да-пан̇каджа-
стхита-дхӯлӣ-садр̣шам вичинтая
Смиреният предан има една-единствена молба към Бога: „Моля те, избави ме от материалния свят, пълен с разнообразни материални богатства, и ми позволи да се подслоня в твоите лотосови нозе“.
Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура се моли:
ха̄ ха̄ прабху нанда-сута, вр̣ш̣абха̄ну-сута̄-юта,
карун̣а̄ караха еи-ба̄ра
нароттама-да̄са кая, на̄ т̣хелиха ра̄н̇га̄-па̄я,
тома̄ вине ке а̄чхе а̄ма̄ра
карун̣а̄ караха еи-ба̄ра
нароттама-да̄са кая, на̄ т̣хелиха ра̄н̇га̄-па̄я,
тома̄ вине ке а̄чхе а̄ма̄ра
„О, Господи, сине на Нанда Маха̄ра̄джа, ти стоиш пред мен с любимата си Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, дъщерята на Вр̣ш̣абха̄ну. Приеми ме като прашинка в твоите лотосови нозе. Моля те, не ме отхвърляй, защото нямам друго убежище“.
А Прабодха̄нанда Сарасватӣ посочва, че издигнатото положение на полубоговете, украсени със златни корони и накити, е просто една фантасмагория (три-даша-пӯр а̄ка̄ша-пуш̣па̄яте). Техните богатства не привличат предания. Той се стреми да бъде прашинка в лотосовите нозе на Бога.
Деванагари
यस्तु महाकदम्ब: सुपार्श्वनिरूढो यास्तस्य कोटरेभ्यो विनि:सृता: पञ्चायामपरिणाहा: पञ्च मधुधारा: सुपार्श्वशिखरात्पतन्त्योऽपरेणात्मानमिलावृतमनुमोदयन्ति ॥ २२ ॥
Стих
яс ту маха̄-кадамбах̣ супа̄ршва-нирӯд̣хо я̄с тася кот̣аребхьо виних̣ср̣та̄х̣ пан̃ча̄я̄ма-парин̣а̄ха̄х̣ пан̃ча мадху-дха̄ра̄х̣ супа̄ршва-шикхара̄т патантьо 'парен̣а̄тма̄нам ила̄вр̣там анумодаянти.
Дума по дума
ях̣ — което; ту — но; маха̄-кадамбах̣ — дървото на име Маха̄кадамба; супа̄ршва-нирӯд̣хах̣ — което расте на склона на планината Супа̄ршва; я̄х̣ — което; тася — на това; кот̣аребхях̣ — от хралупите; виних̣ср̣та̄х̣ — течащи; пан̃ча — пет; а̄я̄ма — вя̄ма, единица за мярка, равна приблизително на 1,8 м; парин̣а̄ха̄х̣ — чиито размери; пан̃ча — пет; мадху-дха̄ра̄х̣ — медни потока; супа̄ршва-шикхара̄т — от върха на Супа̄ршва; патантях̣ — спускащи се надолу; апарен̣а — от западната страна на планината Сумеру; а̄тма̄нам — цялата; ила̄вр̣там — Ила̄вр̣та-варш̣а; анумодаянти — започва да ухае.
Превод
На склона на планината Супа̄ршва расте прочутото голямо дърво Маха̄кадамба. От хралупите му извират пет реки от мед, широки по пет вя̄ми. Потоците от мед се спускат от върха на планината и протичат през цялата Ила̄вр̣та-варш̣а, тръгвайки от запад. Навсякъде въздухът е напоен със сладкото му ухание.
Пояснение
Една вя̄ма е разстоянието между двете разперени встрани ръце. Това прави около 2 метра. Тоест реките били широки около 9 метра, или общо 45 метра.
Деванагари
या ह्युपयुञ्जानानां मुखनिर्वासितो वायु: समन्ताच्छतयोजनमनुवासयति ॥ २३ ॥
Стих
я̄ хй упаюн̃джа̄на̄на̄м̇ мукха-нирва̄сито ва̄юх̣ саманта̄ч чхата-йоджанам анува̄саяти.
Дума по дума
я̄х̣ — които (потоците от мед); хи — наистина; упаюн̃джа̄на̄на̄м — на тези, които пият; мукха-нирва̄ситах̣ ва̄юх̣ — дъхът от устата; саманта̄т — навсякъде; шата-йоджанам — чак на сто йоджани (хиляда и триста километра); анува̄саяти — се изпълват със сладък мирис.
Превод
Вятърът разнася аромата от устата на хората, които са пили меда, и насища с благоухание земята на сто йоджани наоколо.
Деванагари
एवं कुमुदनिरूढो य: शतवल्शो नाम वटस्तस्य स्कन्धेभ्यो नीचीना: पयोदधिमधुघृतगुडान्नाद्यम्बरशय्यासनाभरणादय: सर्व एव कामदुघा नदा: कुमुदाग्रात्पतन्तस्तमुत्तरेणेलावृतमुपयोजयन्ति ॥ २४ ॥
Стих
евам̇ кумуда-нирӯд̣хо ях̣ шатавалшо на̄ма ват̣ас тася скандхебхьо нӣчӣна̄х̣ пайо-дадхи-мадху-гхр̣та-гуд̣а̄нна̄дй-амбара-шайя̄сана̄бхаран̣а̄даях̣ сарва ева ка̄ма-дугха̄ нада̄х̣ кумуда̄гра̄т патантас там уттарен̣ела̄вр̣там упайоджаянти.
Дума по дума
евам — така; кумуда-нирӯд̣хах̣ — израснало в планината Кумуда; ях̣ — това; шата-валшах̣ на̄ма — дървото Шатавалша (наречено с това име заради стотиците си стъбла); ват̣ах̣ — банян; тася — на него; скандхебхях̣ — от дебелите клони; нӣчӣна̄х̣ — извиращи; паях̣ — мляко; дадхи — кисело мляко; мадху — мед; гхр̣та — пречистено масло; гуд̣а — меласа; анна — зърно; а̄ди — и прочее; амбара — дрехи; шайя̄ — постели; а̄сана — столове за сядане; а̄бхаран̣а-а̄даях̣ — носейки накити и др.; сарве — всичко; ева — безспорно; ка̄ма-дугха̄х̣ — изпълняващи всички желания; нада̄х̣ — големи реки; кумуда-агра̄т — от върха на планината Кумуда; патантах̣ — течащи; там — към тази; уттарен̣а — в северната част; ила̄вр̣там — земята, наречена Ила̄вр̣та-варш̣а; упайоджаянти — носят щастие.
Превод
А в планината Кумуда се издига гигантско баняново дърво, наречено Шатавалша, защото има сто дебели клони. От клоните се спускат корени, а от тях извират много реки. Реките текат от върха на планината към северната част на Ила̄вр̣та-варш̣а и носят благоденствие на живеещите там. Благодарение на тези реки те имат предостатъчно прясно и кисело мляко, мед, пречистено масло (гхи), меласа, зърно, дрехи, постелки и завивки, мебели и накити. Всичко, което желаят, е осигурено в изобилие и те са много щастливи.
Пояснение
Благоденствието на човечеството не зависи от демонична цивилизация, в която няма нито култура, нито знание, а само гигантски небостъргачи и автомобили, постоянно фучащи по магистралите. Даровете на природата са предостатъчни. Хората са истински богати, когато имат в изобилие прясно и кисело мляко, мед, зърно, пречистено масло, меласа, дхотита, сарита, легла и завивки, мебели и накити. И когато пълноводната река напоява земята, тези неща лесно могат да се произведат, а гладът и оскъдицата ще изчезнат. Но както е описано във ведическите произведения, всичко това зависи от извършването на жертвоприношения.
анна̄д бхаванти бхӯта̄ни
парджаня̄д анна-самбхавах̣
ягя̄д бхавати парджаньо
ягях̣ карма-самудбхавах̣
парджаня̄д анна-самбхавах̣
ягя̄д бхавати парджаньо
ягях̣ карма-самудбхавах̣
„Живите същества се поддържат със зърнени храни, родени благодарение на дъжда. Дъждовете падат в резултат от изпълнението на ягя (жертвоприношение), а ягя се ражда от предписаните задължения“. Това са наставленията на Бхагавад-гӣта̄ (3.14). Ако хората ги следват с пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, човешкото общество ще преуспява, а те ще живеят щастливо не само в този живот, но и в следващия.
Деванагари
यानुपजुषाणानां न कदाचिदपि प्रजानां वलीपलितक्लमस्वेददौर्गन्ध्यजरामयमृत्युशीतोष्णवैवर्ण्योपसर्गादयस्तापविशेषा भवन्ति यावज्जीवं सुखं निरतिशयमेव ॥ २५ ॥
Стих
я̄н упаджуш̣а̄н̣а̄на̄м̇ на када̄чид апи праджа̄на̄м̇ валӣ-палита-клама-сведа-даургандхя-джара̄мая-мр̣тю-шӣтош̣н̣а-ваиварн̣ьопасарга̄даяс та̄па-вишеш̣а̄ бхаванти я̄вадж джӣвам̇ сукхам̇ ниратишаям ева.
Дума по дума
я̄н — които (всички богатства, които се произвеждат благодарение на реките, описани по-рано); упаджуш̣а̄н̣а̄на̄м — на хората, които изцяло използват; на — не; када̄чит — по никое време; апи — несъмнено; праджа̄на̄м — на жителите; валӣ — бръчки; палита — посивели коси; клама — умора; сведа — пот; даургандхя — лоша миризма от нечиста пот; джара̄ — старост; а̄мая — болести; мр̣тю — преждевременна смърт; шӣта — страшен студ; уш̣н̣а — палеща горещина; ваиварн̣я — повяхване на свежестта на тялото; упасарга — изпитания; а̄даях̣ — и прочее; та̄па — страдания; вишеш̣а̄х̣ — видове; бхаванти — са; я̄ват — докато; джӣвам — живот; сукхам — щастие; ниратишаям — безкрайно; ева — само.
Превод
Жителите на материалния свят, които се радват на богатствата на тези реки, нямат бръчки и косите им не побеляват. Никога не чувстват умора, а потта им не издава лоша миризма. Не знаят що е старост, болести или преждевременна смърт, не се измъчват от силен студ или палеща горещина, а телата им не губят своята свежест. Те живеят щастливо и безгрижно чак до идването на смъртта.
Пояснение
Този стих загатва за усъвършенстването на човешкото общество дори в материалния свят. Трудните условия в този материален свят могат да бъдат преодолени с достатъчно мляко, мед, пречистено масло, меласа, зърно, накити, постели, мебели и пр. Това е човешка цивилизация. Със земеделие могат да се произведат тонове зърно, а млякото и пречистеното масло ще дойдат от добрата грижа за кравите. Големи количества мед могат да се получат, ако се опазват горите. За нещастие в съвременната цивилизация хората безогледно избиват кравите, източника на мляко и масло, изсичат дърветата, които дават мед, и вместо да се занимават със земеделие – строят фабрики за гайки, болтове, автомобили и спиртни напитки. Как ще бъдат щастливи? Те са принудени да изпитат всички страдания на материализма. Телата им се сбръчкват и съсухрят, докато накрая не заприличат на джуджета, а понеже ядат противни неща, потта им издава лоша миризма. Това не е човешка цивилизация. Ако наистина искат да бъдат щастливи в този живот и да извоюват най-доброто възможно положение в следващия, хората трябва да приемат ведическата обществена система. Във ведическата цивилизация всичко необходимо, изброено по-горе, е в изобилие.
Деванагари
कुरङ्गकुररकुसुम्भवैकङ्कत्रिकूटशिशिरपतङ्गरुचकनिषधशिनीवासकपिलशङ्खवैदूर्यजारुधिहंसऋषभनागकालञ्जरनारदादयो विंशतिगिरयो मेरो: कर्णिकाया इव केसरभूता मूलदेशे परित उपक्लृप्ता: ॥ २६ ॥
Стих
куран̇га-курара-кусумбха-ваикан̇ка-трикӯт̣а-шишира-патан̇га-ручака-ниш̣адха-шинӣва̄са-капила-шан̇кха-ваидӯря-джа̄рудхи-хам̇са-р̣ш̣абха-на̄га-ка̄лан̃джара-на̄рада̄дайо вим̇шати-гирайо мерох̣ карн̣ика̄я̄ ива кесара-бхӯта̄ мӯла-деше парита упакл̣пта̄х̣.
Дума по дума
куран̇га — Куран̇га; курара — Курара; кусумбха-ваикан̇ка-трикӯт̣а-шишира-патан̇га-ручака-ниш̣адха-шинӣва̄са-капила-шан̇кха-ваидӯря-джа̄рудхи-хам̇са-р̣ш̣абха-на̄га-ка̄лан̃джара-на̄рада — имената на планините; а̄даях̣ — и прочее; вим̇шати-гираях̣ — двайсет планини; мерох̣ — на планината Сумеру; карн̣ика̄я̄х̣ — на плодника на лотос; ива — като; кесара-бхӯта̄х̣ — тичинки; мӯла-деше — в подножието; паритах̣ — от всички страни; упакл̣пта̄х̣ — по волята на Върховната Божествена Личност.
Превод
В подножието на планината Меру има красива верига от планини, които са като тичинки около плодника на лотос. Имената им са Куран̇га, Курара, Кусумбха, Ваикан̇ка, Трикӯт̣а, Шишира, Патан̇га, Ручака, Ниш̣адха, Синӣва̄са, Капила, Шан̇кха, Ваидӯря, Джа̄рудхи, Хам̇са, Р̣ш̣абха, На̄га, Ка̄лан̃джара и На̄рада.
Деванагари
जठरदेवकूटौ मेरुं पूर्वेणाष्टादशयोजनसहस्रमुदगायतौ द्विसहस्रं पृथुतुङ्गौ भवत: । एवमपरेण पवनपारियात्रौ दक्षिणेन कैलासकरवीरौ प्रागायतावेवमुत्तरतस्त्रिशृङ्गमकरावष्टभिरेतै: परिसृतोऽग्निरिव परितश्चकास्ति काञ्चनगिरि: ॥ २७ ॥
Стих
джат̣хара-девакӯт̣ау мерум̇ пӯрвен̣а̄ш̣т̣а̄даша-йоджана-сахасрам удага̄ятау дви-сахасрам̇ пр̣тху-тун̇гау бхаватах̣; евам апарен̣а павана-па̄рия̄трау дакш̣ин̣ена каила̄са-каравӣрау пра̄г-а̄ята̄в евам уттаратас тришр̣н̇га-макара̄в аш̣т̣абхир етаих̣ париср̣то 'гнир ива париташ чака̄сти ка̄н̃чана-гирих̣.
Дума по дума
джат̣хара-девакӯт̣ау — планините Джат̣хара и Девакӯт̣а; мерум — Сумеру; пӯрвен̣а — на изток; аш̣т̣а̄даша-йоджана-сахасрам — осемнайсет хиляди йоджани; удага̄ятау — простиращи се от север на юг; дви-сахасрам — две хиляди йоджани; пр̣тху-тун̇гау — с ширина и височина; бхаватах̣ — има; евам — също; апарен̣а — на запад; павана-па̄рия̄трау — две планини на име Павана и Па̄рия̄тра; дакш̣ин̣ена — от южната страна; каила̄са-каравӣрау — планините Каила̄са и Каравӣра; пра̄к-а̄ятау — разположени от изток на запад; евам — също; уттаратах̣ — на север; тришр̣н̇га-макарау — планините Тришр̣н̇га и Макара; аш̣т̣абхих̣ етаих̣ — от осемте планини; париср̣тах̣ — заобиколена; агних̣ ива — като огън; паритах̣ — от всички страни; чака̄сти — ярко блести; ка̄н̃чана-гирих̣ — златната планина Сумеру, наричана още Меру.
Превод
Източно от Сумеру се издигат две планини – Джат̣хара и Девакӯт̣а, които се простират от север на юг на 18 000 йоджани (234 000 километра). На запад от Сумеру се намират планините Павана и Па̄рия̄тра, също разпрострени от север и на юг и на същото разстояние. От южната страна на Сумеру са планините Каила̄са и Каравӣра, разположени от изток и на запад на 18 000 йоджани, а на север се намират планините Тришр̣н̇га и Макара със същото разположение и дължина. Всички планини са широки и високи по 2000 йоджани (26 000 километра). Сумеру, планината от масивно злато, блестяща като огън, е заобиколена от тези осем планини.
Деванагари
मेरोर्मूर्धनि भगवत आत्मयोनेर्मध्यत उपक्लृप्तां पुरीमयुतयोजनसाहस्रीं समचतुरस्रां शातकौम्भीं वदन्ति ॥ २८ ॥
Стих
мерор мӯрдхани бхагавата а̄тма-йонер мадхята упакл̣пта̄м̇ пурӣм аюта-йоджана-са̄хасрӣм̇ сама-чатурасра̄м̇ ша̄такаумбхӣм̇ ваданти.
Дума по дума
мерох̣ — на планината Сумеру; мӯрдхани — на главата; бхагаватах̣ — на най-могъщото същество; а̄тма-йонех̣ — на Брахма̄; мадхятах̣ — в средата; упакл̣пта̄м — разположен; пурӣм — големият град; аюта-йоджана — десет хиляди йоджани; са̄хасрӣм — хиляди; сама-чатурасра̄м — с една и съща дължина от всички страни; ша̄та-каумбхӣм — направен от чисто злато; ваданти — великите учени мъдреци казват.
Превод
Насред билото на Меру е разположен градът на Брахма̄. Всяка от четирите му страни е дълга десет хиляди йоджани. Изграден е от чисто злато, затова образованите учени и мъдреци го наричат Ша̄такаумбхӣ.
Деванагари
तामनुपरितो लोकपालानामष्टानां यथादिशं यथारूपं तुरीयमानेन पुरोऽष्टावुपक्लृप्ता: ॥ २९ ॥
Стих
а̄м анупарито лока-па̄ла̄на̄м аш̣т̣а̄на̄м̇ ятха̄-дишам̇ ятха̄-рӯпам̇ турӣя-ма̄нена пуро 'ш̣т̣а̄в упакл̣пта̄х̣.
Дума по дума
та̄м — този велик град на име Брахмапурӣ; анупаритах̣ — заобиколен; лока-па̄ла̄на̄м — на владетелите на планетите; аш̣т̣а̄на̄м — осем; ятха̄-дишам — според посоките; ятха̄-рӯпам — точно като град Брахмапурӣ; турӣя-ма̄нена — с големина една четвърт; пурах̣ — градове; аш̣т̣ау — осем; упакл̣пта̄х̣ — разположени.
Превод
Брахмапурӣ е заобиколен от градовете на осемте главни владетели на планетарните системи, пръв сред които е цар Индра. Те приличат на Брахмапӯри, но са четири пъти по-малки.
Пояснение
Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че владенията на Брахма̄ и на осемте подчинени владетели са споменати и в други Пура̄н̣и.
мерау нава-пӯра̄н̣и сюр
мановатй амара̄ватӣ
теджоватӣ сам̇яманӣ
татха̄ кр̣ш̣н̣а̄н̇гана̄ пара̄
мановатй амара̄ватӣ
теджоватӣ сам̇яманӣ
татха̄ кр̣ш̣н̣а̄н̇гана̄ пара̄
шраддха̄ватӣ гандхаватӣ
татха̄ ча̄ня̄ маходая̄
яшоватӣ ча брахмендра
бахя̄дӣна̄м̇ ятха̄-крамам
татха̄ ча̄ня̄ маходая̄
яшоватӣ ча брахмендра
бахя̄дӣна̄м̇ ятха̄-крамам
Градът на Брахма̄ е познат като Мановатӣ, а градовете на Индра, Агни и другите помощници се наричат Амара̄ватӣ, Теджоватӣ, Сам̇яманӣ, Кр̣ш̣н̣а̄н̇гана̄, Шраддха̄ватӣ, Гандхаватӣ, Маходая̄ и Яшоватӣ. Брахмапурӣ се намира в средата, а осемте пурӣ я заобикалят от всички страни.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху шестнадесета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Описание на Джамбӯдвӣпа“.