Бог Кр̣ш̣н̣а влиза в Два̄рака̄

Заради битката при Курукш̣етра Богът, когото всички жители обичали, дълго време бил далеч от процъфтяващата си столица Два̄рака̄ и жителите ѝ много тъгували, разделени от него. Когато Богът слиза на Земята, с него идват и вечните му придружители, както свитата винаги придружава царя. Тези спътници на Бога са вечно освободени души, които не могат да понесат да бъдат разделени от Бога дори за миг, защото изпитват към него силна обич. Затова жителите на град Два̄рака̄ били потиснати и скръбни и всеки миг очаквали пристигането на Бога. Като чули радостния звук на раковината, те веднага се оживили и унинието им мигом се разсеяло. Желанието им да видят Бога при себе си станало още по-силно и те се приготвили да посрещнат Кр̣ш̣н̣а както подобава. Това са признаците на искрената любов към Бога.

Червеникавият оттенък на бялата раковина, появил се при допира до устните на Бога, е символ, който има духовен смисъл. Богът е напълно духовен, а материята е невежество за духовното битие. Всъщност в духовното просветление няма нищо материално. То идва при досега с Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Богът се намира във всяка частица от битието и може да прояви присъствието си у всеки. Чрез силната любов към Бога и чрез преданото служене, или с други думи, чрез духовното съприкосновение с Бога, всичко добива червеникава духовна окраска, подобно на раковината в ръката на Бога, а парамахам̇сите, изключително мъдрите хора, са като лебед, който се гмурка във водите на духовното блаженство, вечно украсени с лотосовите нозе на Бога.

Както вече обяснихме, всички жители на Два̄рака̄ от времето на Бог Кр̣ш̣н̣а били освободени души, дошли заедно с Бога като негова свита. Всички горели от желание да видят Бога, макар че благодарение на духовната си връзка с него никога не се били разделяли. Както гопӣте във Вр̣нда̄вана мислели за Кр̣ш̣н̣а, докато Той пасял кравите извън селото, така жителите на Два̄рака̄ били погълнати от мисли за Бога, докато Той бил далеч от тях, за да участва в битката при Курукш̣етра. Един известен бенгалски писател твърди, че Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана, Кр̣ш̣н̣а в Матхура̄ и Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄ са различни личности. От гледна точка на историята това заключение е съвършено невярно. Кр̣ш̣н̣а в Курукш̣етра и Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄ са една и съща личност.

Заради отсъствието на Бога от Два̄рака̄ жителите на трансценденталния град били изпаднали в униние, така както ние тъгуваме нощем, задето слънцето го няма. Звукът, който възвестил пристигането на Бог Кр̣ш̣н̣а, бил като предизвестие за утринната зора. И когато слънцето на Кр̣ш̣н̣а изгряло, всички жители на Два̄рака̄ се събудили от сън и се устремили към него да го видят. Преданите на Бога не знаят друг защитник.

Звукът на Бога е тъждествен с Бога, както вече се опитахме да обясним, основавайки се на недвойствената позиция на Бога. В положението, в което се намираме сега, материалното ни битие е изпълнено със страх. От четирите трудности в материалното съществуване – осигуряването на храна, намирането на подслон, страха и размножаването – най-много ни тревожи страхът. Ние постоянно се боим, защото не знаем каква беда ни очаква в следващия момент. Цялото материално битие е изпълнено с проблеми, затова страхът винаги ще ни безпокои най-много. Той се дължи на общуването ни със заблуждаващата енергия на Бога, наречена ма̄я̄, външна енергия. Но щом се разнесе звукът на Бога под формата на святото му име, провъзгласено от Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, всичкият страх изчезва. Това свято име се състои от следните шестнайсет думи:

Можем да се възползваме от тези звуци и с тяхна помощ да се освободим от всички заплахи и неприятности на материалното битие.

Тук Върховният Бог е описан като а̄тма̄ра̄ма. Той е завършен и цялостен и няма нужда да търси щастие извън самия себе си. Той е самодостатъчен, защото самото му трансцендентално съществувание е пълно блаженство. Той съществува вечно, Той е всезнаещ и всеблажен. Затова Той няма нужда от никакви подаръци, колкото и ценни да са те. Но въпреки това, тъй като е доброжелател на всички, Той приема от всекиго всичко, което му се предлага с чиста преданост. Той самият няма нужда от тези неща, защото те са произведени от собствената му енергия. Даровете, предлагани на Бога, тук са сравнени със светилник, предлаган на слънчевия бог при обожаването му. Всичко, което има природата на огън и светлина, не е нищо друго, освен еманация от енергията на слънцето, но въпреки това за да обожаваме слънцето, трябва да му предложим светилник. Този, който обожава слънцето, иска да получи нещо от него, но в преданото служене на Бога и дума не може да става за някакви искания от страна на Бога или на предания. Всичко е проявление на чистата любов и привързаност между тях.

Богът е върховният баща на всички живи същества, затова ония, които съзнават тези жизненоважни взаимоотношения с Бога, могат да се обръщат към него със синовна молба – бащата безусловно ще бъде радостен да изпълни желанията на покорните си синове. Богът е като дърво на желанията и по безпричинната му милост всеки може да получи от него всичко. Но тъй като е върховен баща, Богът не дава на чистия предан това, което се смята препятствие за преданото служене. Благодарение на трансценденталната привлекателност на Бога тези, които му отдават предано служене, могат да се издигнат до равнището на чистото предано служене.

Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог, както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄, Брахма сам̇хита̄ и други авторитетни ведически писания. Никой не е равен на него, нито по-велик от него – това отсъждат всички писания. Зависимите живи същества, които са неотделими части от Върховния Бог, са подвластни на влиянието на времето и пространството. Живите същества са подчинен брахман, а Върховният Бог е господстващият Абсолют. Щом забравим тази проста истина, попадаме под влиянието на илюзията и като в гъст мрак потъваме сред трите вида страдания. Ясното съзнание на знаещото живо същество е съзнанието за Бога, в което живото същество отдава почит на Бога при всички обстоятелства.

Вседобрата Божествена Личност е творец на вселената и затова мисли за благото на всички добри живи същества. Богът съветва добродетелните живи същества да следват добрите му съвети, защото така ще постигнат успех във всички области на живота. Няма нужда да обожават някой друг, освен Бога. Богът е всесилен и ако остане удовлетворен от покорството ни в лотосовите му нозе, ще ни дари с всички благословии, за да постигнем успех и в материално, и в духовно отношение. Човешката форма на живот е възможност да се постигне духовното битие, защото в нея всеки може да разбере вечната си връзка с Бога. Взаимоотношенията между нас и Бога са вечни и не могат да бъдат прекъснати, нито да изчезнат. За известно време можем да ги забравим, но по милостта на Бога можем и да ги възстановим, ако следваме наставленията, изложени в писанията на всички времена и места по света.

Само чистите предани могат да видят вечната личностна форма на Бога. Богът не е безличностен – Той е Върховната Абсолютна Божествена Личност, която с помощта на преданото служене човек може да срещне лице в лице. Това е непостижимо дори за обитателите на висшите планети. Когато Брахма̄джӣ и другите полубогове искат да се обърнат за съвет към Бог Виш̣н̣у, който е пълна част от Бог Кр̣ш̣н̣а, те трябва да чакат на брега на млечния океан, където на Белия остров (Шветадвӣпа) лежи Бог Виш̣н̣у. Млечният океан и планетата Шветадвӣпа са точно копие на Ваикун̣т̣халока в тази вселена. Нито Брахма̄джӣ, нито Индра, нито останалите полубогове могат да отидат на острова Шветадвӣпа. Но те могат да застанат на брега на млечния океан и оттам да предадат посланието си на Бог Виш̣н̣у, наречен още Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Следователно полубоговете рядко виждат Бога, а по милостта му жителите на Два̄рака̄ могат да го видят със собствените си очи, защото са чисти предани, освободени от материалните замърсявания на плодоносните дейности и емпиричните философски разсъждения. Това е изначалното положение на живите същества; всеки може да го достигне, като възстанови естественото си първоначално състояние на съществуване, което може да разкрие само с помощта на преданото служене.

Всички сме много горди с материалните си сетива и се опитваме да правим експерименти, за да установим съществуването на Бога. Но ние забравяме, че сетивата ни не са абсолютни. Те могат да функционират само в определени условия. Да вземем за пример очите. Докато има слънчева светлина, те могат да действат до известна степен. Но при липса на светлина са напълно безпомощни. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който е изначалният Бог и Абсолютната Истина, може да бъде сравнен със слънцето. Без него цялото ни знание е или невярно, или непълно. Мракът е противоположността на слънцето и по подобен начин противоположност на Кр̣ш̣н̣а е ма̄я̄, илюзията. Преданите могат да виждат всяко нещо в истинската му светлина благодарение на светлината, която се разпръсква от Кр̣ш̣н̣а. По милостта на Бога чистите предани не могат да остават в мрака на невежеството. Затова винаги трябва да сме пред погледа на Бог Кр̣ш̣н̣а, за да можем да виждаме и себе си, и Бога с различните му енергии. Както не можем да видим нищо, ако слънцето го няма, така без действителното присъствие на Бога не можем да видим нищо, дори самите себе си. Без него цялото ни знание е покрито от илюзия.

Привлекателността на Бог Кр̣ш̣н̣а е толкова силна, че почувства ли веднъж влечение към него, човек никога вече не може да понесе раздялата. Защо става така? – Защото ние сме свързани с Бога вечно, както слънчевите лъчи са вечно свързани със слънчевия диск. Слънчевите лъчи са молекулни частици от слънчевото излъчване и затова не могат да бъдат отделени от слънцето. Облаците принудително ги разделят за кратко време, но щом небето се проясни, в присъствието на слънцето слънчевите лъчи отново показват целия си блясък. По същия начин живите същества, които са молекулни частици от цялостния дух, са отделени от Бога чрез изкуственото покривало на ма̄я̄, заблуждаващата енергия. Заблуждаващата енергия, т.е. завесата на ма̄я̄, трябва да се отдръпне – тогава живото същество ще може да види Бога лице в лице и всичките му страдания веднага ще се стопят. Всеки от нас иска да се спаси от страданията си, но не знае как да го направи. Тук е посочено разрешението и само от нас зависи дали ще поемем по верния път или не.

Планетата На̄галока е разположена по-ниско в сравнение със Земята; известно е, че до нея трудно достигат слънчевите лъчи. Но мракът на тази планета се разпръсква от искрящите скъпоценни камъни върху главите на На̄гите (божествени змии). Знае се, че на На̄галока има красиви градини, потоци и пр. за наслаждение на На̄гите. От дадения стих научаваме, че тази планета е много добре пазена от жителите си. Два̄рака̄ също била добре защитена от потомците на Вр̣ш̣н̣и, които по могъщество не отстъпвали на Бога (в пределите на силата, която Той проявявал на Земята).

Човешката цивилизация може да стане съвършена, ако правилно се използват даровете на природата. По това описание на богатството на Два̄рака̄ можем да съдим, че тя била обградена от цветни и овощни градини, от езера, покрити с разцъфнали лотоси. Тук не се говори за фабрики и заводи, които се поддържат от кланици, макар те да са станали неотделима част от съвременните градове. Но дори и съвременният човек не е загубил напълно склонността си да използва даровете на природата. Водачите на съвременното общество избират за резиденциите си места с живописна природа, паркове и езера, а оставят обикновените хора да живеят в пренаселените градове, където няма паркове и градини. Естествено, Два̄рака̄ била съвсем различна, както виждаме от описанието в тази шлока. Цялата дха̄ма, т.е. мястото, където се намирали домовете на хората, била обградена от градини и паркове с изкуствени езера, в които растели лотоси. Ясно се вижда, че всички хора зависели от даровете на природата, от плодовете и цветята, и нямали нужда от промишлени предприятия, от които възникват мръсните колиби и предградия. Напредъкът на цивилизацията се измерва не с увеличаването броя на фабриките и заводите, които разрушават възвишените наклонности на човешкото същество, а с развиването на потенциалните духовни заложби на хората и на възможността им да се върнат обратно при Бога. Растежът на фабриките и заводите се нарича угра-карма, т.е. дейности, които са много лоши; те разрушават възвишените чувства у човека и в обществото, превръщайки света в затвор за демони.

В тази шлока се говори за благочестиви дървета, които раждат плодове и цветя през различните годишни времена. Неблагочестивите дървета са безполезни и стават само за горене. В днешно време такива дървета се засаждат от двете страни на шосетата. Човешката енергия трябва да се използва правилно за развиване на фините сетива, с които човек постига духовното – това е ключът за разрешаването на всички проблеми в живота. Плодовете, цветята, красивите градини, парковете и водоизточниците, в които сред лотосите плуват лебеди и патици; кравите, които дават достатъчно мляко и масло – това са неща, много важни за развитието на фините тъкани в човешкото тяло. За разлика от тях мрачните мини, заводи, фабрики и работилници са като затвори и развиват у работниците демонични наклонности. Ония, които имат власт и богатство, преуспяват за сметка на работниците; затова между тези две групи стават ожесточени сблъсъци. Два̄рака̄-дха̄ма, описана в тази шлока, е образец за човешка цивилизация.

Украсата за празниците и тържествата също се правела от различни предмети, които са дарове на природата – бананови и мангови дървета, плодове и цветя. Манговите дървета, кокосовите палми и банановите дървета и до днес се считат за благоприятни знаци. По знамената, за които се говори по-горе, били изрисувани ликовете на Гаруд̣а и на Ханума̄н, двама велики слуги на Бога. Преданите и до днес обожават такива картини и украшения – за да доставят удоволствие на господаря, оказват по-голяма почит на слугата му.

Благоуханните води се приготвяли от екстракта на рози, кеора и други цветя. С тях се пръскали улиците и алеите на Два̄рака̄дха̄ма. Тези места, пазарите и местата, където се събирали хората, били старателно почистени. От горното описание става ясно, че град Два̄рака̄дха̄ма бил доста голям, имал множество големи улици, алеи, площади, паркове, градини и водни басейни. Всичко било приятно украсено с цветя и плодове. А на всички обществени места били посипани цветя, плодове и зърна в чест на Бога. Целите зърна и покълналите семена от плодни дървета се смятали за благоприятни знаци. Индусите и до ден-днешен ги използват в празничните дни.

Ведическият обичай за посрещане на гости не е сух и официален. При посрещането не само се украсявали пътищата и улиците, както се каза по-горе, но и се обожавал Богът с благовония, светилници, цветя, сладкиши, плодове и други вкусни ястия, според възможностите на всеки. Всичко това се предлагало на Бога и после остатъците от храната се раздавали на събралите се жители. Това никак не приличало на скованите приеми в днешно време. Всеки дом бил гостоприемно отворен за Бога, затова от всяка къща надолу по улиците на жителите се раздавала храна и празникът преминавал много тържествено. Нито една церемония не е завършена, ако на нея не се раздава храна – такъв е обичаят във ведическата култура.

Васудева е син на цар Шӯрасена, съпруг на Девакӣ и баща на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Освен това той е брат на Кунтӣ и баща на Субхадра̄. Субхадра̄ се омъжила за братовчед си Арджуна – този обичай и до днес се среща в някои части на Индия. Васудева бил министър на Уграсена и по-късно се оженил за осем от дъщерите на брата на Уграсена, Девака. Девакӣ е една от тях. Кам̇са бил шурей на Васудева и Васудева доброволно приел да бъде затворен от него и да му предаде осмия си син. Но по волята на Кр̣ш̣н̣а това не се случило. Като вуйчо на Па̄н̣д̣авите, Васудева играел важна роля в пречистващите ритуали, през които минали те. Той изпратил да повикат от Шатаср̣н̇га Парвата жреца Кашяпа, който извършил необходимите церемонии. Когато зад решетките на затвора на Кам̇са се появил Кр̣ш̣н̣а, Васудева го пренесъл в Гокула, в дома на Нанда Маха̄ра̄джа, който го осиновил. Кр̣ш̣н̣а и Баладева напуснали Земята преди Васудева, затова след смъртта на Васудева Арджуна (неговият племенник) се погрижил за погребалната церемония.

Акрӯра е главнокомандващ на династията Вр̣ш̣н̣и и велик предан на Бог Кр̣ш̣н̣а. Той постигнал съвършенство в преданото служене, като следвал един от процесите му – отдаване на молитви. Акрӯра бил съпруг на Сӯтанӣ, дъщерята на Ахӯка. Той бил на страната на Арджуна, когато по волята на Кр̣ш̣н̣а Арджуна отвлякъл Субхадра̄. След като той успял да отвлече Субхадра̄, Кр̣ш̣н̣а и Акрӯра отишли при него. И двамата му поднесли дарове. Акрӯра бил на сватбата на Абхиманю, сина на Субхадра̄, когато той се женел за Уттара̄, майката на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Акрӯра не бил в много добри отношения с тъста си Ахӯка. Но и двамата били предани на Бога.

Уграсена е един от могъщите царе на династията Вр̣ш̣н̣и и братовчед на Маха̄ра̄джа Кунтибходжа. Той се наричал още и Ахӯка. Негов министър бил Васудева, а могъщият Кам̇са му бил син. Кам̇са хвърлил в тъмница баща си и станал цар на Матхура̄. По милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а и на брат му, Бог Баладева, Кам̇са бил убит и Уграсена отново заел мястото си на престола. Когато Ша̄лва нападнал град Два̄рака̄, Уграсена се сражавал много храбро и успял да отблъсне врага. Уграсена питал На̄рададжӣ за божествеността на Кр̣ш̣н̣а. Когато династията Яду била пред унищожение, на Уграсена поверили парчето желязо, появило се от утробата на Са̄мба. Той го разбил на дребни късове, смлял ги и ги смесил с морска вода на брега на Два̄рака̄. След това наложил пълна забрана върху употребата на спиртни напитки в град Два̄рака̄ и в цялото царство. След смъртта си Уграсена постигнал освобождение.

Баладева е божественият син на Васудева и Рохин̣ӣ. Той е известен и като Рохин̣ӣ-нандана, любимия син на Рохин̣ӣ. Когато след споразумението с Кам̇са Васудева се съгласил да влезе в затвора, Баладева заедно с майка си Рохин̣ӣ също бил поверен на грижите на Нанда Маха̄ра̄джа. Освен Кр̣ш̣н̣а, Нанда Маха̄ра̄джа осиновил и Баладева. Бог Кр̣ш̣н̣а и Бог Баладева още от най-ранно детство непрекъснато били заедно, макар че не били истински братя. Баладева е пълно проявление на Върховната Божествена Личност, затова по могъщество е равен на Кр̣ш̣н̣а. Той принадлежи към виш̣н̣у-таттва (категорията на Бога). Заедно с Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Баладева бил на церемонията сваям̇вара на Драупадӣ. Когато Арджуна отвлякъл Субхадра̄ по замисления от Кр̣ш̣н̣а план, Баладева много се разгневил и поискал веднага да убие Арджуна. Заради скъпия си приятел Шрӣ Кр̣ш̣н̣а паднал в нозете на Бог Баладева и го помолил да не се гневи. Това удовлетворило Шрӣ Баладева. Веднъж Той се разгневил и на Кауравите и поискал да хвърли целия им град в дълбините на Ямуна̄. Но Кауравите го удовлетворили, като се предали в божествените му лотосови нозе. Всъщност Баладева бил седмият син на Девакӣ и се появил преди да се роди Бог Кр̣ш̣н̣а, но по волята на Бога бил преместен в утробата на Рохин̣ӣ, за да избегне гнева на Кам̇са. Затова Баладева е известен и като Сан̇карш̣ан̣а, който също е пълна част от Шрӣ Баладева. Той се нарича Баладева, защото е могъщ колкото Бог Кр̣ш̣н̣а и може да дарява преданите с духовна сила. Във Ведите се казва, че никой не може да узнае Върховния Бог, без да спечели благоразположението на Баладева. Бала означава духовна, а не физическа сила. Някои ограничени хора тълкуват бала като сила на тялото, но никой не може да постигне духовно познание чрез физическа сила. Физическата сила свършва заедно с края на материалното тяло, а духовната сила следва трансценденталната душа в преселението ѝ – по този начин силата, дадена от Баладева, никога не се губи. Тя е вечна, затова Баладева е духовният учител на всички предани.

Шрӣ Баладева бил приятел на Кр̣ш̣н̣а и като възпитаник на Са̄ндӣпани Муни. В детството си заедно с Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Той убил много асури, сред които е Дхенука̄сура в Та̄лавана. По време на битката при Курукш̣етра Той не взел ничия страна и направил всичко възможно да предотврати тази война. Той бил благоразположен към Дурьодхана, но въпреки това запазил неутралитет. Баладева станал свидетел на схватката с боздугани между Дурьодхана и Бхӣмасена. Той много се разгневил, когато Бхӣмасена ударил Дурьодхана по бедрото, т.е. под пояса, и пожелал да отмъсти на Бхӣмасена за тази нечестна постъпка. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а спасил Бхӣма от гнева му. Но отвратен от Бхӣмасена, Баладева веднага си тръгнал и след заминаването му Дурьодхана рухнал на земята и се простил с живота си. Баладева извършил погребалната церемония на Абхиманю, сина на Арджуна, защото бил вуйчо на покойния. Па̄н̣д̣авите били така обзети от мъка, че не били в състояние да извършат церемонията. Когато накрая Баладева напускал този свят, от устата му излязла Шешана̄га, една голяма бяла змия, която го отнесла.

Прадюмна е инкарнация на Ка̄мадева, а според други – инкарнация на Санат-кума̄ра. Той се родил като син на Божествената Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и Лакш̣мӣдевӣ Шрӣматӣ Рукмин̣ӣ, най-високопоставената царица в Два̄рака̄. Той бил един от тези, които отишли да поздравят Арджуна за сватбата му със Субхадра̄. Прадюмна бил един от великите пълководци, които се сражавали с Ша̄лва. Докато се биел с него, Прадюмна загубил съзнание. Колесничарят му го извел от бойното поле и го откарал обратно в бойния стан, но Прадюмна останал много недоволен от тази постъпка и отправил тежки укори към колесничаря си. Както и да е, той отново се сражавал с Ша̄лва и победил. От На̄рададжӣ Прадюмна научил всичко за различните полубогове. Той е третата от четирите пълни експанзии на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Прадюмна разпитвал баща си Шрӣ Кр̣ш̣н̣а за величието на бра̄хман̣ите. Когато се разгоряла братоубийствената война между потомците на Яду, той умрял от ръката на Бходжа, друг цар на Вр̣ш̣н̣ите. След смъртта си Прадюмна заел изначалното си положение.

Ча̄рудеш̣н̣а е друг син на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и Рукмин̣ӣдевӣ. Той също присъствал на сваям̇варата на Драупадӣ. Ча̄рудеш̣н̣а бил велик воин като братята си и баща си. Сражавал се с Вивинидхака и го убил.

Са̄мба е един от великите герои на династията Яду, син на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и съпругата му Джа̄мбаватӣ. От Арджуна той научил изкуството да се пускат стрели, а по времето на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил член на учреденото от него събрание. Са̄мба присъствал на Ра̄джасӯя-ягя, извършена от Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. По времето на Прабха̄са-ягя, когато се били събрали всички Вр̣ш̣н̣и, Са̄тяки разказал на Бог Баладева за славните дейности на Са̄мба. Са̄мба бил и на ашвамедха-ягята, извършена от Юдхиш̣т̣хира. Веднъж братята му го преоблекли като бременна жена и отишли заедно с него при едни р̣ш̣и. Са̄мба попитал на шега р̣ш̣ите какво ще роди. Те отговорили, че ще роди един къс желязо, който ще причини братоубийствена война в рода Яду. На следващата сутрин от утробата на Са̄мба излязъл един голям железен къс, който дали на Уграсена, за да направи каквото е необходимо. Предсказаната братоубийствена война наистина избухнала и Са̄мба загинал в нея.

И така, всички синове на Бог Кр̣ш̣н̣а излезли от дворците си, изоставяйки всичките си занимания, включително почивката и храната си, и се спуснали да срещнат великия си баща.

Ведическият обичай за посрещане на велики личности създава атмосфера на уважение, пропита с обич и благоговение. Благоприятната обстановка при един такъв прием се създава чрез описаните по-горе предмети: раковини, цветя, благовония и украсени слонове, и чрез опитни бра̄хман̣и, които произнасят стихове от ведическите писания. Този начин на посрещане е изпълнен с искреност както от страна на посрещачите, така и от страна на посрещаните.

Ние не изпитваме неприязън дори към проститутките, ако те са предани на Бога. Дори в днешно време в големите градове на Индия има много проститутки, които са искрени предани на Бога. Поради превратностите на съдбата човек може да е принуден да си изкарва прехраната по начин, който не се ползва с голямо уважение в обществото, но това не може да бъде препятствие за преданото служене на Бога. Преданото служене не може да бъде спряно от никакви обстоятелства. От тук става ясно, че дори в онези дни, преди около пет хиляди години, в град като Два̄рака̄, в който живеел Бог Кр̣ш̣н̣а, имало проститутки. Това означава, че те са необходими на обществото, за да се поддържа в него нужният ред. Правителството разрешава да се отварят барове и заведения, но това не означава, че насърчава алкохолизма. Работата е в това, че има една категория хора, които ще пият независимо от всичко, и опитът показва, че налагането на сух режим в големите градове само поощрява контрабандата на алкохол. Така и за мъжете, които не могат да получат удовлетворение у дома си, са необходими такива отстъпки, защото ако няма проститутки, тези долни хора ще предизвикват други да проституират. По-добре на пазара да има проститутки, за да се поддържа чистотата в обществото. По-добре е да се поддържа едно съсловие от проститутки, отколкото да се насърчава проституцията в самото общество. Истинският път за възвисяването на обществения морал е всички хора да получават знание и да бъдат предани на Бога – това ще сложи край на всички явления, които водят до деградация.

Когато бил семеен, Шрӣ Билваман̇гала Т̣ха̄кура, велик а̄ча̄ря от ваиш̣н̣ава школата на Виш̣н̣усва̄мӣ, бил много привързан към една проститутка, Чинта̄ман̣и, която била предана на Бога. Една бурна нощ, когато от небето се изливал пороен дъжд и трещели гръмотевици, този Т̣ха̄кура дошъл в къщата на Чинта̄ман̣и. Тя била изумена как той е успял да дойде в такава ужасна нощ и да прекоси разпенилата се река. Чинта̄ман̣и казала на Т̣ха̄кура Билваман̇гала, че влечението му към плътта на такава нищожна жена като нея би било полезно, ако можеше да бъде насочено към предано служене на Бога. По този начин той би развил привързаност към трансценденталната красота на Бога. Това бил съдбоносен час в живота на Т̣ха̄кура. По-късно той приел проститутката за свой духовен учител. На няколко места в литературните си произведения Билваман̇гала Т̣ха̄кура възславя името ѝ за това, че му показала верния път.

В Бхагавад-гӣта̄ (9.32) Богът казва: „О, сине на Пр̣тха̄, дори низшите чан̣д̣а̄ли и тези, които са родени в семейства на невярващи, дори проститутките ще достигнат съвършенство в живота, ако приемат подслон при чистото предано служене на мен, защото низшият произход и трудът, чрез който човек си изкарва прехраната, не са препятствия по пътя на преданото служене. Този път е открит пред всеки, който иска да го следва“.

Очевидно е, че проститутките на Два̄рака̄, които с такова нетърпение очаквали да се срещнат с Бога, били чисти негови предани и затова напредвали по пътя към освобождението, както твърди Бхагавад-гӣта̄. Следователно единствената промяна, необходима в обществото, е да се полагат съгласувани усилия, за да се превърнат гражданите в предани на Бога. По този начин у тях спонтанно ще се развият всички добри качества на небесните обитатели. От друга страна, колкото и напреднали от материална гледна точка да са тези, които не са предани, те не притежават никакви добри качества. Разликата между тях и преданите е, че преданите на Бога са поели пътя към освобождението, докато неотдадените вървят по пътя към все по-голямото заплитане в мрежите на материалното робство. Критерий за прогреса на цивилизацията е доколко хората са образовани и напредват по пътя към освобождението.

Оттук става ясно, че преди пет хиляди години обществото също се нуждаело от услугите на драматурзи, актьори, танцьори, певци, историци, генеалози, публични оратори и пр. Повечето танцьори, певци и драматични актьори произлизали от кастата на шӯдрите, докато учените историци, генеалози и оратори произхождали от кастата на бра̄хман̣ите. Всички принадлежали към определено съсловие и получавали необходимата подготовка в семействата си. Тези драматурзи, танцьори, певци, историци, генеалози и оратори подробно се спирали не на обикновени събития, а на свръхчовешките дейности на Бога в различните епохи и милениуми. Те не ги разглеждали в хронологичен ред. Всички Пура̄н̣и описват исторически събития, които са свързани единствено с Върховния Бог и са се случили в различни епохи и времена и на различни планети. Затова в тях не откриваме никаква хронологическа последователност. По тази причина съвременните историци не могат да открият връзката между тях и необосновано заключават, че Пура̄н̣ите са едни измислени истории.

Дори само преди сто години всички драматични представления в Индия били посветени на свръхчовешките дейности на Върховния Бог. Обикновените хора истински се забавлявали на драматичните представления, а трупите я̄три представяли по чудесен начин свръхчовешките дейности на Бога. Така дори простият земеделец, въпреки че не притежавал академична образованост, ставал съпричастен на знанието, изложено във ведическите писания. Следователно актьорите, танцьорите, певците, ораторите и пр. са необходими за духовното просвещаване на обикновените хора. Генеалозите давали подробни сведения за потомците на даден род. Даже и в днешно време водачите по местата за поклонение в Индия могат да дадат на новодошлите пълни сведения за родословното им дърво. Това чудо понякога привлича множество посетители, които искат да узнаят тези неща.

Върховната Божествена Личност не е безличностна и не е безжизнен обект, който не може да откликва на чувствата на преданите си. Важна тук е думата ятха̄-видхи, която означава „точно както подобава“. Богът общува „както подобава“ с различните си поклонници и предани. Естествено, чистите предани са само един вид, защото не служат на никого другиго, освен на Бога. Затова Богът също им отвръща „както подобава“: винаги внимателно следи всичките им дейности. Но има и такива, които считат Бога за безличностен. Към тях Богът на свой ред също не изпитва особен интерес. Богът удовлетворява всеки според степента, в която той е развил духовното си съзнание. Тук, в отношенията на Бога с различните посрещачи, виждаме един пример за такава взаимност.

В чест на посрещането на Бога дошли всякакви хора, като се започне от Васудева, Уграсена и Гаргамуни – бащата, дядото и учителя на Кр̣ш̣н̣а – и се стигне до проститутките и чан̣д̣а̄лите, които се хранят с кучета. Богът поздравил всеки един от тях както подобавало, в зависимост от положението, което заемала съответната личност. Като чисти живи същества, ние всички сме неотделими от Бога частици, вечно свързани с него. Затова за него никой не е чужд. В зависимост от степента на замърсяване от проявленията на материалната природа чистите живи същества заемат различни по важност положения, но Богът обича еднакво всичките си неотделими частици, независимо от материалните им позиции. Той идва единствено за да призове тези живи същества материалисти да се върнат обратно в царството му. Интелигентните хора се възползват от тази възможност, която Божествената Личност предлага на всички живи същества. Богът не отказва на никого достъп до царството си. Дали ще приеме този път или не, зависи от живото същество.

Бра̄хман̣ите никога не се занимавали да трупат пари за времето, когато ще се оттеглят от вихъра на активния живот. Когато станели немощни старци, те се обръщали към царските събрания и просто като възхвалявали славните дейности на царете, заедно със съпругите си получавали всичко, което им било необходимо за живот. Тези бра̄хман̣и не били платени ласкатели на царете, защото царете наистина извършвали славни дейности. С възвишените си слова бра̄хман̣ите пробуждали у тях искрено желание за още повече благочестиви дейности. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а заслужава всички възхвали и като възхвалявали Бога, молещите се бра̄хман̣и и всички останали сами ставали славни.

Разбира се, да видиш Бога, е велико събитие, както смятали и жените на град Два̄рака̄. В Индия някои отдадени жени и до днес следват този пример. Особено в празничните дни на церемониите Джхулана и Джанма̄ш̣т̣амӣ индийските жени се тълпят в храма на Бога, където се извършва обожание на вечната му трансцендентална форма. Трансценденталната форма на Бога, която е поставена в храма, не се различава от личната форма на Бога. Тази форма се нарича арча-виграха или арча инкарнация. Богът я проявява чрез вътрешната си енергия само за да даде възможност на безбройните си предани в материалния свят да извършват предано служене. Материалните сетива не могат да възприемат духовната природа на Бога, затова Той приема арча-виграха, която привидно е изградена от материални елементи, като глина, дърво и камък, но в действителност не притежава никакви материални замърсявания. Богът е каиваля (единен), в него няма материя. Всемогъщият Бог е единствен и неповторим, затова може да се появи във всякаква форма, без да се замърси с материални схващания. Следователно празниците, които се честват в храма на Бога, не се различават от тържествата в Два̄рака̄ преди около пет хиляди години, на които Богът лично присъствал. Упълномощените а̄ча̄рии, които познават до съвършенство тази наука, основават такива храмове на Бога в съответствие с определени регулиращи принципи само за да дадат възможност на обикновения човек да се доближи до Бога. Но ограничените хора, които не са запознати с тази наука, погрешно смятат това велико начинание за идолопоклонничество и се опитват да си дават мнението за неща, за които не са дорасли. Затова жените и мъжете, които идват на празниците в храмовете на Бога просто за да погледат трансценденталната му форма, са хиляди пъти по-славни от тези, които не вярват в нея.

Тази шлока показва, че всички жители на Два̄рака̄ притежавали огромни дворци, а това пък говори за благополучието на града. Жените се били качили на покривите, за да погледат шествието и да видят Бога. Те не се смесвали с тълпата на улицата и по този начин безупречно запазвали доброто си име. В онези времена не съществувало неестественото равенство между жените и мъжете. Уважението към жените се запазва по-лесно, когато те са отделени от мъжете. Двата пола не трябва да общуват помежду си неограничено и произволно.

Когато жените на Два̄рака̄ се качили на покривите на дворците си, те дори и не помислили, че много пъти са виждали красивото тяло на непогрешимия Бог. Това показва, че желанието им да гледат Бога никога не можело да бъде заситено. По закона на пресищането всеки материален предмет, който видим няколко пъти, загубва привличащата си сила. Този закон действа в материалния свят, но в духовните владения той губи силата си. В дадената шлока особено внимание заслужава думата „безпогрешен“, защото макар че Богът милостиво бил дошъл на Земята, Той оставал непогрешим. Живите същества са склонни да падат, защото когато влязат в съприкосновение с материалния свят, забравят духовната си същност. Така материалното тяло, което получават, под влияние на природните закони става подчинено на раждането, растежа, промяната, равновесието, израждането и разрушението. Но тялото на Бога не е такова. Той идва такъв, какъвто е, и никога не попада под властта на законите на материалните проявления. Тялото му е източник на всичко, което съществува. То е вместилище на всички красоти, непостижими за представите и опита ни. Никой не може да се насити да съзерцава трансценденталното тяло на Бога, защото то проявява все нова и нова красота. Трансценденталното име, форма, качества, обкръжение и всичко останало, свързано с Бога, е духовно проявление. Никой не може да се насити на повтарянето на святото име на Бога, никому не омръзват разговорите за качествата на Бога, а обкръжението му няма граници. Той е източник на всичко и е безкраен.

Има различни видове човешки същества и всички търсят наслаждение от различни обекти. Има личности, които се стремят към благоразположението на богинята на щастието – за тях ведическите писания съобщават, че стотици хиляди богини на щастието с благоговение служат на Бога в чинта̄ман̣и-дха̄ма*, трансценденталната му обител, където всички дървета са дървета на желанията, а жилищата са изградени от философски камък. Там естественото занимание на Бог Говинда е да пасе кравите сурабхи. Ако сме привлечени от външността на Бога, веднага ще видим богините на щастието. Заради склонността си към умозрителни разсъждения имперсоналистите не могат да видят тези богини. А художниците, които се прекланят пред красотата на творението, трябва да се стремят към красивото лице на Бога, за да получат пълно удовлетворение. В лицето на Бога е събрана цялата красота. Това, което хората наричат красива природа, не е нищо друго, освен усмивката на Бога, а сладките песни на птиците са шепотът на Бога. Има полубогове, които отговарят за отделните раздели от управлението на космоса. В управлението на държавата също има мънички „богове“. Те винаги се боят от съперници, но ако се приютят в ръцете на Бога, Той всякога ще ги закриля от нападките на враговете. Един верен слуга на Бога, който се занимава с управление, е съвършен ръководител и може да защитава интересите на хората. Останалите, които претендират да се наричат управници, са символи на един анахронизъм и довеждат хората, които са под тяхно управление, до болезнени страдания. Управниците могат да бъдат в безопасност само когато ги защитават ръцете на Бога. Върховният Бог е същината на всичко, Той се нарича са̄рам. А тези, които го възпяват и говорят за него, са са̄ран̇ги, т.е. чисти предани. Чистите предани винаги копнеят за лотосовите нозе на Бога. Лотосът дава един особен вид мед, който доставя трансцендентално удоволствие на преданите. Като пчели преданите винаги са жадни за този мед. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ, велик предан и а̄ча̄ря от Гауд̣ӣя-ваиш̣н̣ава-сампрада̄я, е написал песен за този лотосов мед, в която сравнява себе си с пчела: „О, мой Боже Кр̣ш̣н̣а, позволи ми да Ти отдам молитвите си. Умът ми е като пчела, която е жадна за мед. Бъди милостив и дай на тази пчела място при лотосовите си нозе, откъдето извира всичкият трансцендентален мед. Знам, че дори велики полубогове като Брахма̄ не могат да видят лъчите от ноктите Ти, макар че години наред остават потънали в съзерцание. Но аз имам това желание, о, безпогрешни, защото Ти си много милостив към душите, отдали се на теб. О, Ма̄дхава, знам също, че нямам истинска преданост, за да мога да служа в лотосовите Ти нозе. Но понеже си изключително могъщ, Ти можеш да осъществиш и невъзможното. Пред лотосовите Ти нозе е жалък дори нектарът на небесното царство; затова те така ме привлякоха. О, върховна вечност, нека умът ми се установи върху лотосовите Ти нозе, за да мога вечно да се наслаждавам на вкуса на трансценденталното служене на теб“. Преданите са доволни да бъдат в лотосовите нозе на Бога; те не се стремят да видят красивото му лице, нито искат защитата на силните му ръце. Те са смирени по природа, а Богът винаги е много благосклонен към смирените предани.

*чинта̄ман̣и-пракара-садмасу калпа-вр̣кш̣а-
лакш̣а̄вр̣теш̣у сурабхӣр абхипа̄лаянтам
лакш̣мӣ-сахасра-шата-самбхрама-севяма̄нам
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
(Брахма сам̇хита̄, 5.29)

Слънцето, луната, дъгата и светкавиците не се появяват в небето по едно и също време. Когато изгрее слънцето, лунната светлина загубва силата си, а ако има облаци и дъга, не може да има светкавици. Цветът на тялото на Бога е като цвета на млад облак през дъждовния сезон. Тук Богът е сравнен с облак. Белият чадър над главата му е като слънцето, буйното ветрило от опашка на як – като луната, дъждът от цветя – като звездите, а жълтите дрехи на Бога – като дъгата. Но всички тези небесни явления не могат да съществуват едновременно, затова не могат да участват в общо сравнение. Това може да стане само когато мислим за необикновеното могъщество на Бога. Богът е всемогъщ и в негово присъствие благодарение на непроницаемата му енергия всичко невъзможно става възможно. Шествието му по улиците на Два̄рака̄ било толкова красиво, че не може да се сравни с нищо друго, освен с тези природни явления.

Оттук става ясно, че Васудева, бащата на Бог Кр̣ш̣н̣а, имал отделен дом, където живеел с осемнайсетте си съпруги, от които Шрӣматӣ Девакӣ е родна майка на Бог Кр̣ш̣н̣а. Но въпреки това останалите съпруги обичали Кр̣ш̣н̣а не по-малко, както ще научим от следващата шлока. Бог Кр̣ш̣н̣а също не правел разлика между родната си майка и мащехите си и отдал почитания на всички съпруги на Васудева, които се били събрали в чест на пристигането му. Според писанията човек има седем майки: родната майка, съпругата на духовния учител, съпругата на бра̄хман̣а, съпругата на царя, кравата, дойката и земята. Всички те са му майки. От това наставление на ша̄стрите следва, че мащехата, която е съпруга на бащата, също трябва да бъде смятана за майка, защото бащата е един от духовните учители. Бог Кр̣ш̣н̣а, господарят на вселената, се показал в ролята на съвършен син само за да даде пример на другите как да се отнасят с мащехите си.

Когато Бог Кр̣ш̣н̣а бил във Вр̣нда̄вана, дори виметата на кравите овлажнявали от обич към него. Присъствието му карало да тече мляко от гърдите на всяко живо същество, което го обичало, да не говорим за мащехите му, които по нищо не се различавали от собствената му майка.

Бог Кр̣ш̣н̣а имал шестнайсет хиляди сто и осем съпруги и всяка от тях имала отделен дворец с всичко необходимо, с дворове и градини. В Десета песен подробно са описани тези дворци. Те били изградени от най-хубав мрамор. Осветявали ги скъпоценни камъни, украсявали ги завеси и килими от кадифе и коприна, които имали красиви шарки и били избродирани със златна дантела. Божествената Личност е този, който притежава цялата сила, енергия, богатства, красота, знание и отречение. Затова в дворците на Бога имало всичко необходимо за удовлетворяване на желанията му. Богът е безкраен, следователно желанията му също са безкрайни, както и възможностите за удовлетворяването им. Всичко било безкрайно и тук накратко е описано като сарва-ка̄мам, „изпълнено с всички желани неща“.

Както се каза по-горе, Богът влязъл в дворците си, където живеели шестнайсет хиляди сто и осемте му царици. Това означава, че Той веднага се разпространил в толкова пълни експанзии, колкото били цариците и дворците, и едновременно влязъл във всеки един дворец. Това е друго проявление на вътрешната му енергия. Той може да се разшири в толкова духовно тъждествени форми, в колкото пожелае, и в същото време да остане единствен и неповторим. В шрути-мантрите се потвърждава, ча Абсолютът е единствен, но когато пожелае, Той става много. Тези многообразни експанзии на Върховния Бог се проявяват като пълни и отделени части. Отделените части представят енергията му, а пълните части са проявления на Личността му. По този начин Върховният Бог се проявил в шестнайсет хиляди сто и осем пълни експанзии и влязъл едновременно във всеки един от дворците на цариците. Това се нарича вайбхава, трансцендентално могъщество на Бога. Заради тези си способности Богът се нарича Йогешвара. Обикновено един йогӣ, или живо същество, което владее мистични сили, може да се разшири най-много в десет експанзии на собственото си тяло. Но Богът може да се разпространи в стотици хиляди форми или до безкрайност – както пожелае. Невярващите се удивяват, че Бог Кр̣ш̣н̣а се оженил за повече от шестнайсет хиляди принцеси, защото мислят, че Той е като тях и измерват могъществото му със собствените си ограничени възможности. Но човек трябва да знае, че Богът не е на равнището на живите същества, които са само експанзии на междинната му енергия; човек никога не трябва да приравнява собственика на енергията със самата енергия, макар че разликата между тях е много малка. Цариците също били експанзии на вътрешната енергия на Бога – по този начин енергоизточникът и енергията постоянно обменяли помежду си трансцендентално удоволствие, което се нарича забавления на Бога. Затова човек не бива да се чуди, че Богът имал толкова много съпруги. Нещо повече, трябва да признае, че дори да има шестнайсет милиарда съпруги, Богът пак няма да е проявил напълно безкрайното си неизчерпаемо могъщество. Той имал само шестнайсет хиляди съпруги и влязъл едновременно във всички дворци, за да запише в историята на човешките същества на Земята, че Богът никога не е равен на тях или по-низш от тях, колкото и могъщи да са те. Никой не е нито равен на Бога, нито може да го превъзхожда. Богът запазва величието си във всяко едно отношение. Твърдението „Бог е велик“ е една вечна истина.

И така, щом видели отдалече съпруга си, който дълго отсъствал от къщи заради битката при Курукш̣етра, цариците се събудили от дрямката на размисъла и се приготвили да посрещнат любимия си. Според религиозните предписания на Я̄гявалкя една жена, чийто съпруг е далеч от дома си, не трябва да участва в никакви светски тържества, не трябва да украсява тялото си, да се смее и да посещава роднините си. Такъв обет приемат жените, чиито съпрузи са далеч от дома. В същото време се казва, че жената никога не трябва да се показва пред съпруга си нечиста и не съвсем спретната. Съпругата винаги трябва да носи украшения и хубави дрехи и да е щастлива и радостна пред мъжа си. Цариците на Бог Кр̣ш̣н̣а били потънали в размисъл и съзерцание, мислели за раздялата с Бога и съзнанието им постоянно било погълнато от него. Преданите на Бога не могат да живеят дори миг, без да мислят за Бога, а в още по-голяма степен това се отнася за цариците му. Те били богини на щастието, които се родили като царици в забавленията на Бога в Два̄рака̄. Те и Богът са неразделни благодарение или на личното присъствие на Бога, или на транса. Гопӣте от Вр̣нда̄вана не можели да забравят Бога, докато Той пасял кравите в гората. Когато като момче Бог Кр̣ш̣н̣а отивал извън селото, по домовете си гопӣте се тревожели за него, задето стъпвал по грубата земя с нежните си лотосови нозе. От тези мисли те понякога изпадали в транс и сърцата им застивали покрусени. В такова състояние се намират чистите спътници на Бога. Те винаги са потопени в транс както цариците по време на отсъствието на Бога. Но сега, след като видели Бога отдалече, цариците мигом изоставили всичките си занимания, в това число и обетите, описани по-горе. Според Шрӣ Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура в случая тази психологическа реакция била съвсем естествена. Цариците най-напред се изправили от местата си и макар че искали да видят съпруга си, женската им свенливост ги възпряла. Но благодарение на силния си екстаз те превъзмогнали тази слабост, помислили си как прегръщат Бога и тази мисъл ги накарала да загубят представа за всичко наоколо. Тази начална степен на екстаза унищожила всички нравствени норми и обществени условности и цариците преодолели всички препятствия по пътя към Бога. Това е съвършеното равнище, на което се осъществява срещата с Бога на душите, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а.

Макар че женският им свян им попречил да прегърнат любимия си съпруг Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, цариците направили това, като го погледнали, като го взели в най-съкровеното кътче на сърцето си и като изпратили синовете си да го прегърнат. И все пак действието оставало незавършено, затова от очите им потекли сълзи, въпреки всичките им усилия да ги възпрат. Жената косвено прегръща съпруга си, като изпраща сина си да го прегърне, защото синът се развива като част от тялото на майката. От гледна точка на пола прегръдката на сина не е съвсем същото като прегръдката между съпруга и съпругата, но от гледна точка на любовта тя носи удовлетворение. В съпружеските взаимоотношения прегръдката с поглед има по-голяма сила и според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ в такава обмяна на чувства между съпруга и съпругата няма нищо лошо.

Обусловените души постоянно се стремят да спечелят благоволението на богинята на щастието, макар че по природа тя не се задържа на едно място. В материалния свят на никого не може да му върви постоянно, колкото и умен да е. По света е имало толкова много велики империи, царували са толкова много могъщи царе, имало е толкова много хора, към които съдбата е била благосклонна, но постепенно всички са изчезнали от лицето на земята. Такива са законите на материалната природа. А в духовния свят е различно. Според Брахма сам̇хита̄ стотици хиляди богини на щастието почтително служат на Бога. Те винаги са насаме с Бога, но общуването им с него се обновява всеки миг и е толкова вдъхновяващо, че те не могат да напуснат Бога дори за миг, макар по природа да са непостоянни и непрекъснато да се скитат насам-натам. Духовните взаимоотношения с Бога са толкова вдъхновяващи и многообразни, че никой не може да се откъсне от общуването с Бога, след като веднъж се е подслонил при него.

По природа живите същества принадлежат към женското начало. Мъжкото начало, или наслаждаващият се, е Богът, а проявленията на различните му енергии са женското начало. В Бхагавад-гӣта̄ живите същества са наречени пара̄ пракр̣ти, т.е. висша енергия. Материалните елементи са апара̄ пракр̣ти, т.е. низша енергия. Тези енергии винаги са заети в удовлетворяване на господаря си, на този, който се наслаждава на всичко. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (5.29), върховният наслаждаващ се е самият Бог. Следователно когато енергиите са заети пряко в служене на Бога, те възвръщат естественото си състояние и във взаимоотношенията между тях и енергоизточника изчезват всички несъответствия.

Обикновено хората, които се занимават със служене, се стремят да получат някакъв пост в правителството, което е върховният наслаждаващ се в държавата. Тъй като Богът е върховният наслаждаващ се на всичко във вселената и извън нея, да работиш за него, е голямо щастие. След като веднъж са получили възможност да служат във върховното правителство на Бога, живите същества никога не пожелават да изоставят тези дейности. Най-голямото съвършенство в човешкия живот е да се търси някаква дейност във висшето служене на Бога. Това ще направи човека необикновено щастлив. Той няма повече да търси непостоянната богиня на щастието извън отношенията си с Бога.

Както се каза по-горе, живите същества не могат истински да се наслаждават на това, което се проявява като творение на Бога. Истинският собственик и наслаждаващ се на всичко, което е проявено в творението на Бога, е самият Бог. Но, за съжаление, под влияние на заблуждаващата енергия, обусловено от проявленията на природата, живото същество заема позата на наслаждаващ се. Заблудено, живото същество се опиянява от лъжливото усещане, че е станало Бог, и по всевъзможни начини се старае да увеличава материалната си сила. Вследствие на това то се превръща в такова бреме за Земята, че тя става напълно негодна за нормални обитатели. Това положение се нарича дхармася гла̄них̣ – неправилно приложение на енергията на човешкото същество. Когато злоупотребяването с човешката енергия се разпростре навсякъде, разумните живи същества страдат в тежките условия, създадени от порочните управници, които са просто едно бреме за Земята. Тогава чрез вътрешната си енергия Богът се появява, за да спаси здравата част от човечеството и да облекчи Земята от свръхтовара, създаван от управниците по целия свят. Той не взема страната на никой от тези управляващи негодници, но с волята си сее между тях вражди, както вятърът предизвиква горски пожар, като кара бамбуковите стъбла да се трият едно в друго. Горският пожар избухва сам, под въздействието на вятъра; по същия начин заради невидимия замисъл на Бога възникват сблъсъците между политическите групировки. Недостойните управници, горди с недействителната си власт и военна сила, започват да се сражават помежду си заради идеологическите си разногласия и изчерпват всичките си сили. Историята на човечеството всъщност отразява тази истинска воля на Бога. И това ще продължи дотогава, докато живите същества не се привържат към служенето на Бога. Този факт е подчертан много ярко в Бхагавад-гӣта̄ (7.14). Там се казва: „Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гун̣и на материалната природа, се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“. Това означава, че нито плодоносните дейности, нито умозрителната философия или идеология могат да донесат в обществото мир и благоденствие. Единственият начин е човек да се отдаде на Върховния Бог и така да се освободи от объркващото въздействие на заблуждаващата енергия.

За съжаление, тези, които сеят разруха, не могат да се отдадат на Божествената Личност. Те всички са пълни глупаци; те са най-низшите измежду човешкия род; те са тези, които са лишени от знание, макар и да притежават академично образование. Те имат демоничен начин на мислене и постоянно отправят предизвикателства към върховната власт на Бога. Материалистите, които постоянно жадуват материална сила и власт, са съвършени глупаци, защото не знаят нищо за жизнената енергия. Заради невежеството си във върховната духовна наука те са се отдали на материалната наука, която свършва със смъртта на материалното тяло. Те са най-низшите сред човешкия род, защото човешкият живот е предназначен за възстановяване на изгубената връзка с Бога, а те пропускат тази възможност, отдавайки се на материални дейности. Те са лишени от знание, защото дори след дълги размишления не могат да постигнат равнището, на което биха разбрали Божествената Личност – сумум бонум на всичко. Тези хора са с демонична природа и изстрадват последиците от това, както такива герои материалисти, като Ра̄ван̣а, Хиран̣якашипу, Кам̇са и други.

Богът се оженил и живял като глава на семейство. Това звучи като някаква светска любовна история, но когато научим, че се оженил за шестнайсет хиляди сто и осем принцеси и живял с всяка от тях поотделно във всеки един дворец, разбираме, че това не е нещо светско. И така, Богът, който живял като глава на семейство с достойните си съпруги, не е светска личност и съпружеските му взаимоотношения никога не трябва да се вземат за светски любовни отношения. Жените, които станали съпруги на Бога, не били обикновени жени – те получили Бога за съпруг след стотици милиони животи, посветени на тапася (отречения). Когато Богът се появява на различните локи (планети) или на тази планета, обитавана от човешки същества, Той показва трансценденталните си забавления само за да привлече обусловените души и те да станат негови вечни слуги, приятели, родители и любими в трансценденталния свят, където Той отговаря с взаимност на това служене. В материалния свят служенето се проявява в изкривен вид и прекъсва преждевременно, като оставя само горчиви чувства. Обусловено от материалната природа, заради невежеството си заблуденото живо същество не може да разбере, че всичките му взаимоотношения в материалния свят са временни и пълни със замърсявания. Те не могат да му донесат вечно щастие. Но ако установи същите отношения с Бога, веднага щом напусне материалното си тяло, живото същество ще се издигне до трансценденталния свят и вечно ще общува с Бога по начина, по който е пожелало. Следователно жените, с които Богът живял като съпруг, не са обикновените жени от материалния свят, а имат с него вечна връзка на трансцендентални съпруги. Те са достигнали това положение, като са се усъвършенствали в преданото служене. В това е величието им. Богът е парам̇ брахма, Върховната Божествена Личност. Обусловените души търсят вечното щастие навсякъде – не само на Земята, но и по другите планети из цялата вселена. По природа духовната искра може да пътува във всички части от Божието творение. Но тя е обусловена от материалните проявления, опитва се да броди из космическото пространство с космически кораби и затова не успява да стигне там, където желае. Законът за гравитацията я оковава както веригите – затворника. С помощта на други методи душата може да отиде навсякъде, но дори да достигне и най-висшата планета, тя няма да получи вечното щастие, което търси живот след живот. Когато обаче отново се опомни, тя започва да търси щастието в Брахман, защото добре знае, че в материалния свят никога няма да получи безкрайното щастие, към което се стреми. Естествено Върховното същество, Парабрахман, не се стреми към щастие никъде в материалния свят. Нито пък в материалния свят ще открием това, което му носи щастие. Той не е безличностен. Той е предводителят и Върховното същество сред безбройните живи същества, затова не може да е безличностен. Той е същият като нас и притежава в пълна степен всички склонности на едно индивидуално живо същество. Той се жени досущ като нас, но женитбата му не е светска, нито влиза в рамките на ограничения опит в обусловеното състояние. Съпругите му само изглеждат светски жени, а всъщност са трансцендентални освободени души, съвършени проявления на вътрешната му енергия.

Пътят на спасението, на връщането при Бога строго забранява общуването с жени. Цялата система на сана̄тана дхарма (варн̣а̄шрама дхарма) също забранява или ограничава общуването с жени. Тогава как може да бъде признат за Върховна Божествена Личност този, който е привързан към повече от шестнайсет хиляди съпруги? Любознателните хора, които наистина искат да разберат трансценденталната същност на Върховния Бог, с право могат да попитат това. За да отговорят на подобни въпроси, в тази и в следващите няколко шлоки мъдреците от Наимиша̄ран̣я обсъждат трансценденталната природа на Бога. От тук става ясно, че с привлекателността си жените можели да покорят Купидон и дори най-неподатливото и невъзмутимо същество, Шива. Но те не могли да завладеят сетивата на Бога. Работата на Купидон е да събужда материалната похот. Цялата вселена се движи, подбудена от стрелата на Купидон. В основата на всички дейности в този свят лежи взаимното влечение между мъжете и жените. Мъжете търсят за съпруги красиви жени, а жените си търсят подходящи мъже. И това е движещата сила на всички дейности. Щом мъжът се съедини с жената, половите взаимоотношения здраво запояват материалните окови на живото същество. Привързаността на двамата към уютен дом, родина, потомство, общество, приятели и трупане на богатства става причина да се образува едно измамно поле за действие – така се проявява лъжливото, но неотслабващо влечение към временното материално битие, изпълнено със страдания. Затова всички писания препоръчват на тези, които са поели пътя към освобождението, пътя, който води към къщи, обратно при Бога, да се освободят от подобни обекти на материална привързаност. А това е възможно само чрез общуване с предани на Бога, които са маха̄тма̄. Купидон пуска стрели по живите същества, за да ги накара да загубят ума си по другия пол, независимо дали партньорът наистина е красив. Подстрекателствата на Купидон могат да се наблюдават дори сред животни, които изглеждат отвратително в очите на цивилизованите хора. Влиянието на Купидон се разпростира дори и върху най-грозните форми на живот, а какво остава за тези, които притежават съвършена красота. Шива, който бил смятан за най-непристъпен, също бил улучен от стрелата на Купидон. Той напълно полудял от любов към Мохин̣ӣ (инкарнация на Бога) и се признал за победен. Но самият Купидон бил пленен от сдържаното и вълнуващо поведение на богините на щастието и доброволно хвърлил лъка си, напълно объркан – толкова прекрасни и очарователни били цариците на Бог Кр̣ш̣н̣а. Но въпреки това те не могли да развълнуват трансценденталните сетива на Бога, защото Той е всесъвършен а̄тма̄ра̄ма, удовлетворен сам по себе си. За удовлетворението си Той не се нуждае от чужда помощ. Следователно цариците не можели да удовлетворят Бога с женското си очарование. Но те го удовлетворявали с искрената си любов и служене. Те можели да го удовлетворяват само с чистото си трансцендентално любовно служене и Богът с удоволствие се държал с тях като със свои съпруги. И така, удовлетворен от чистото им служене, Богът им отвърнал като най-верен съпруг. Нищо друго не можело да го накара да има толкова много съпруги. Той е съпруг на всички, но съпружеско отношение проявява към тези, които го приемат като такъв. Тази чиста обич, лишена от всякакви материални примеси, не трябва да се сравнява със светската страст. Тя е напълно трансцендентална. Женствената сдържаност, която показвали цариците, също била трансцендентална, защото била плод на трансцендентален екстаз. В предишните стихове вече се каза, че Богът изглеждал като обикновен съпруг, но всъщност взаимоотношенията със съпругите му били трансцендентални, чисти и необусловени от проявленията на материалната природа.

Тук по-голямо внимание заслужава думата абудхах̣. Само от невежество глупавите любители на светски спорове не могат да разберат истински Върховния Бог и разпространяват сред наивните хора измислиците си. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог, изначалната и предвечна Божествена Личност и когато се явил лично пред погледа на всички, Той проявил абсолютното си божествено могъщество във всички области на дейност. Както обяснихме в първия стих на Шрӣмад Бха̄гаватам, Богът има пълната свобода да постъпва както пожелае, но всичките му дейности са изпълнени с блаженство, знание и вечност. Само глупавите материалисти се заблуждават в представите си за него, защото не знаят нищо за вечната му форма, изтъкана от знание и блаженство, форма, която е описана в Бхагавад-гӣта̄ и Упаниш̣адите. Различните му енергии действат в съвършена съгласуваност и естествено следват съвършения му замисъл. Той извършва всичко чрез различните си енергии и затова винаги остава абсолютно независимият. От безпричинна милост към живите същества Той идва в материалния свят чрез собствената си енергия. Той не е обусловен от материалните проявления на природата и идва такъв, какъвто е, като запазва изначалната си същност. Мислителите, които разчитат само на ума си, не могат да разберат, че Той е Върховната Личност, и смятат, че няма нищо по-висше от необяснимия Брахман, който е безличностният аспект на Бога. Това схващане също се дължи на обусловения живот – тези „философи“ не могат да надскочат възможностите си. Следователно този, който смята, че Богът е на равнището на неговото собствено ограничено могъщество, е един най-посредствен човек. Той не може да бъде убеден, че Божествената Личност не е подчинена на проявленията на материалната природа. Той не може да разбере, че заразената материя не е в състояние да влияе на слънцето. Празните философи оценяват всичко от гледна точка на собственото си експериментално знание. Затова когато в брачните си взаимоотношения Богът действа като обикновен човек, те го приемат за един от многото хора, забравяйки, че Той може да има шестнайсет хиляди и дори повече съпруги едновременно. Поради ограничените си познания те приемат едната страна на монетата и в същото време не вярват в другата. Това означава, че само от невежество те смятат, че Бог Кр̣ш̣н̣а е като тях, и правят собствени абсурдни заключения, които не се потвърждават от Шрӣмад Бха̄гаватам.

Във Ведите и във ведическите писания (шрути и смр̣ти) се потвърждава, че у Бога няма нищо материално. Той, върховният знаещ, е единствен и трансцендентален (ниргун̣а). Хари, Божествената Личност, е върховната трансцендентална личност, която се намира отвъд обсега на действие на материята. Дори А̄ча̄ря Шан̇кара приема тези твърдения. Някой може да възрази, че взаимоотношенията на Бога с богините на щастието са трансцендентални, но дали същото може да се каже за взаимоотношенията му с династията Яду, щом е роден в нея, или за убиването на атеисти като Джара̄сандха и други асури, които са в пряко взаимодействие с проявленията на материалната природа? В отговор може да се каже, че божествената същност на Върховния Бог никога не се докосва до качествата на материалната природа. Всъщност Богът е свързан с тези качества, защото е крайният източник на всичко, но Той е недосегаем за въздействието им. Затова е известен като Йогешвара, т.е. господаря на мистичните сили, или иначе казано, собственика на цялото могъщество. Учените му предани също не попадат под влиянието на материалните проявления. Шестимата велики Госва̄мӣ на Вр̣нда̄вана произхождали от много богати и аристократични семейства и когато приели живота на просяци и отшелници във Вр̣нда̄вана, отстрани изглеждало като че ли живеят сред много жалки условия. От гледна точка на духовните ценности обаче нямало никой по-богат от тях. Почестите и оскърбленията, гладът и удовлетворението, сънят и бодърстването и другите следствия от влиянието на трите проявления на материалната природа не могат да засегнат по никакъв начин такива маха̄-бха̄гавати, извисени предани, макар те да живеят сред хората. Понякога те се занимават със светски дейности, но дори и дейностите не могат да им повлияят. Докато човек не постигне такова безразличие към явленията в живота, не може да бъде смятан за установен на трансцендентално равнище. Богът и придружителите му се намират на едно и също трансцендентално равнище и йога-ма̄я̄, вътрешната енергия на Бога, прави величието им вечно свято. Преданите на Бога винаги са трансцендентални, дори и ако понякога падат. Богът категорично заявява в Бхагавад-гӣта̄ (9.30), че дори един чист предан да падне заради материалните си замърсявания от миналото, той трябва да бъде смятан за напълно трансцендентална личност, защото изцяло се е отдал на предано служене на Бога. Богът винаги го защитава за това, че той му отдава служене, и това падане е временно и случайно. Много скоро положението ще се промени.

Дори трансценденталните съпруги на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а не напълно осъзнавали необятното величие на Бога. Това невежество не е светско, защото се дължи на действието на вътрешната енергия на Бога в обмяната на чувства между него и вечните му придружители. В трансценденталните взаимоотношения Богът може да приеме пет роли: собственик, господар, приятел, син и любим. Всички тези забавления се осъществяват изцяло под влиянието на йога-ма̄я̄, вътрешната енергия. Богът приема ролята на равен приятел на пастирчетата или на Арджуна. Пред Яшода̄ма̄та̄ Той е досущ като дете, за пастирките е като истински любовник, а пред цариците на Два̄рака̄ играе ролята на съпруг. Тези предани на Бога никога не мислят за него като за Върховната Личност, а като за обикновен приятел, любимо дете, любим или съпруг, скъп на сърцето и душата. Такива са взаимоотношенията между Бога и трансценденталните му предани, които са негови спътници в духовното небе, където се намират безброй планети Ваикун̣т̣хи. Когато Богът идва, с него идва и цялото му обкръжение, за да може да покаже една пълна картина на трансценденталния свят, в който царуват чистата любов и преданост към Бога и няма и най-малка следа от материално желание за господстване над Божието творение. Тези предани на Бога са освободени души, съвършено проявление на междинната или на вътрешната енергия, и са напълно свободни от влиянието на външната енергия. Вътрешната енергия накарала съпругите на Бог Кр̣ш̣н̣а да забравят безкрайното величие на Бога, за да не може нищо да препятства отношенията им с него. Така те приемали, че Богът е галеният им съпруг, който винаги им се подчинява, щом останат насаме. Иначе казано, дори личните спътници на Бога не притежават съвършено знание за него и за трансценденталното му величие, какво остава за писачите на дебели книги и за философстващите мислители? Те представят различни теории за това, как Той става причина за сътворението, за съставните елементи на творението или за материалната и действената причина на творението, но всичко това си остава частично знание за Бога. В действителност тези хора са толкова невежи, колкото и всички други. Човек може да узнае Бога само по неговата милост и по никакъв друг начин. Тъй като взаимоотношенията на Бога със съпругите му се основават на чиста трансцендентална любов и преданост, цариците се намират на трансцендентално равнище и са лишени от всякакви материални замърсявания.