Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Бог Кр̣ш̣н̣а влиза в Два̄рака̄
Деванагари
सूत उवाच
आनर्तान् स उपव्रज्य स्वृद्धाञ्जनपदान्स्वकान् ।
दध्मौ दरवरं तेषां विषादं शमयन्निव ॥ १ ॥
आनर्तान् स उपव्रज्य स्वृद्धाञ्जनपदान्स्वकान् ।
दध्मौ दरवरं तेषां विषादं शमयन्निव ॥ १ ॥
Стих
сӯта ува̄ча
а̄нарта̄н са упавраджя
свр̣ддха̄н̃ джана-пада̄н свака̄н
дадхмау дараварам̇ теш̣а̄м̇
виш̣а̄дам̇ шамаянн ива
а̄нарта̄н са упавраджя
свр̣ддха̄н̃ джана-пада̄н свака̄н
дадхмау дараварам̇ теш̣а̄м̇
виш̣а̄дам̇ шамаянн ива
Дума по дума
сӯтах̣ ува̄ча — Сӯта Госва̄мӣ каза; а̄нарта̄н — страната, наречена А̄нарта̄н (Два̄рака̄); сах̣ — Той; упавраджя — стигайки границите на; свр̣ддха̄н — най-процъфтяващия; джана-пада̄н — град; свака̄н — собствената си; дадхмау — наду; дараварам — раковината, която предвещава щастие; теш̣а̄м — на тях; виш̣а̄дам — отчаяние; шамаян — успокоявайки; ива — привидно.
Превод
Сӯта Госва̄мӣ каза: Когато достигна границите на най-процъфтяващата си област, известна като страната на А̄нартите (Два̄рака̄), Богът наду раковината си, която предвещаваше щастие и успех, и оповести с нея пристигането си. Този звук разсея унинието на жителите.
Пояснение
Заради битката при Курукш̣етра Богът, когото всички жители обичали, дълго време бил далеч от процъфтяващата си столица Два̄рака̄ и жителите ѝ много тъгували, разделени от него. Когато Богът слиза на Земята, с него идват и вечните му придружители, както свитата винаги придружава царя. Тези спътници на Бога са вечно освободени души, които не могат да понесат да бъдат разделени от Бога дори за миг, защото изпитват към него силна обич. Затова жителите на град Два̄рака̄ били потиснати и скръбни и всеки миг очаквали пристигането на Бога. Като чули радостния звук на раковината, те веднага се оживили и унинието им мигом се разсеяло. Желанието им да видят Бога при себе си станало още по-силно и те се приготвили да посрещнат Кр̣ш̣н̣а както подобава. Това са признаците на искрената любов към Бога.
Деванагари
स उच्चकाशे धवलोदरो दरो-
ऽप्युरुक्रमस्याधरशोणशोणिमा ।
दाध्मायमान: करकञ्जसम्पुटे
यथाब्जखण्डे कलहंस उत्स्वन: ॥ २ ॥
ऽप्युरुक्रमस्याधरशोणशोणिमा ।
दाध्मायमान: करकञ्जसम्पुटे
यथाब्जखण्डे कलहंस उत्स्वन: ॥ २ ॥
Стих
са уччака̄ше дхавалодаро даро
'пй урукрамася̄дхарашон̣а-шон̣има̄
да̄дхма̄яма̄нах̣ кара-кан̃джа-сампут̣е
ятха̄бджа-кхан̣д̣е кала-хам̇са утсванах̣
'пй урукрамася̄дхарашон̣а-шон̣има̄
да̄дхма̄яма̄нах̣ кара-кан̃джа-сампут̣е
ятха̄бджа-кхан̣д̣е кала-хам̇са утсванах̣
Дума по дума
сах̣ — това; уччака̄ше — заблестя; дхавала-ударах̣ — бяла и заоблена; дарах̣ — раковина; апи — макар че е така; урукрамася — на великия търсач на приключения; адхарашон̣а — от трансценденталните свойства на устните му; шон̣има̄ — почервеня; да̄дхма̄яма̄нах̣ — надута; кара-кан̃джа-сампут̣е — хваната от лотосовата ръка; ятха̄ — като че ли; абджа-кхан̣д̣е — от стъблата на лотосите; кала-хам̇сах̣ — гмуркащ се лебед; утсванах̣ — високо зазвуча.
Превод
Когато Бог Кр̣ш̣н̣а взе в ръка бялата заоблена раковина и я наду, тя като че ли порозовя от допира на трансценденталните му устни. Сякаш бял лебед се гмуркаше между стъблата на червени лотоси.
Пояснение
Червеникавият оттенък на бялата раковина, появил се при допира до устните на Бога, е символ, който има духовен смисъл. Богът е напълно духовен, а материята е невежество за духовното битие. Всъщност в духовното просветление няма нищо материално. То идва при досега с Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Богът се намира във всяка частица от битието и може да прояви присъствието си у всеки. Чрез силната любов към Бога и чрез преданото служене, или с други думи, чрез духовното съприкосновение с Бога, всичко добива червеникава духовна окраска, подобно на раковината в ръката на Бога, а парамахам̇сите, изключително мъдрите хора, са като лебед, който се гмурка във водите на духовното блаженство, вечно украсени с лотосовите нозе на Бога.
Деванагари
तमुपश्रुत्य निनदं जगद्भयभयावहम् ।
प्रत्युद्ययु: प्रजा: सर्वा भर्तृदर्शनलालसा: ॥ ३ ॥
प्रत्युद्ययु: प्रजा: सर्वा भर्तृदर्शनलालसा: ॥ ३ ॥
Стих
там упашрутя нинадам̇
джагад-бхая-бхая̄вахам
пратюдяюх̣ праджа̄х̣ сарва̄
бхартр̣-даршана-ла̄ласа̄х̣
джагад-бхая-бхая̄вахам
пратюдяюх̣ праджа̄х̣ сарва̄
бхартр̣-даршана-ла̄ласа̄х̣
Дума по дума
Превод
Щом чуха звука, от който в материалния свят се плаши и самият страх, жителите на Два̄рака̄ се втурнаха натам, за да видят най-сетне Бога, защитника на всички предани, когото така дълго очакваха.
Пояснение
Както вече обяснихме, всички жители на Два̄рака̄ от времето на Бог Кр̣ш̣н̣а били освободени души, дошли заедно с Бога като негова свита. Всички горели от желание да видят Бога, макар че благодарение на духовната си връзка с него никога не се били разделяли. Както гопӣте във Вр̣нда̄вана мислели за Кр̣ш̣н̣а, докато Той пасял кравите извън селото, така жителите на Два̄рака̄ били погълнати от мисли за Бога, докато Той бил далеч от тях, за да участва в битката при Курукш̣етра. Един известен бенгалски писател твърди, че Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана, Кр̣ш̣н̣а в Матхура̄ и Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄ са различни личности. От гледна точка на историята това заключение е съвършено невярно. Кр̣ш̣н̣а в Курукш̣етра и Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄ са една и съща личност.
Заради отсъствието на Бога от Два̄рака̄ жителите на трансценденталния град били изпаднали в униние, така както ние тъгуваме нощем, задето слънцето го няма. Звукът, който възвестил пристигането на Бог Кр̣ш̣н̣а, бил като предизвестие за утринната зора. И когато слънцето на Кр̣ш̣н̣а изгряло, всички жители на Два̄рака̄ се събудили от сън и се устремили към него да го видят. Преданите на Бога не знаят друг защитник.
Звукът на Бога е тъждествен с Бога, както вече се опитахме да обясним, основавайки се на недвойствената позиция на Бога. В положението, в което се намираме сега, материалното ни битие е изпълнено със страх. От четирите трудности в материалното съществуване – осигуряването на храна, намирането на подслон, страха и размножаването – най-много ни тревожи страхът. Ние постоянно се боим, защото не знаем каква беда ни очаква в следващия момент. Цялото материално битие е изпълнено с проблеми, затова страхът винаги ще ни безпокои най-много. Той се дължи на общуването ни със заблуждаващата енергия на Бога, наречена ма̄я̄, външна енергия. Но щом се разнесе звукът на Бога под формата на святото му име, провъзгласено от Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, всичкият страх изчезва. Това свято име се състои от следните шестнайсет думи:
Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе /
Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.
Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.
Можем да се възползваме от тези звуци и с тяхна помощ да се освободим от всички заплахи и неприятности на материалното битие.
Деванагари
तत्रोपनीतबलयो रवेर्दीपमिवादृता: ।
आत्मारामं पूर्णकामं निजलाभेन नित्यदा ॥ ४ ॥
प्रीत्युत्फुल्लमुखा: प्रोचुर्हर्षगद्गदया गिरा ।
पितरं सर्वसुहृदमवितारमिवार्भका: ॥ ५ ॥
आत्मारामं पूर्णकामं निजलाभेन नित्यदा ॥ ४ ॥
प्रीत्युत्फुल्लमुखा: प्रोचुर्हर्षगद्गदया गिरा ।
पितरं सर्वसुहृदमवितारमिवार्भका: ॥ ५ ॥
Стих
татропанӣта-балайо
равер дӣпам ива̄др̣та̄х̣
а̄тма̄ра̄мам̇ пӯрн̣а-ка̄мам̇
ниджа-ла̄бхена нитяда̄
равер дӣпам ива̄др̣та̄х̣
а̄тма̄ра̄мам̇ пӯрн̣а-ка̄мам̇
ниджа-ла̄бхена нитяда̄
прӣтй-утпхулла-мукха̄х̣ прочур
харш̣а-гадгадая̄ гира̄
питарам̇ сарва-сухр̣дам
авита̄рам ива̄рбхака̄х̣
харш̣а-гадгадая̄ гира̄
питарам̇ сарва-сухр̣дам
авита̄рам ива̄рбхака̄х̣
Дума по дума
татра — след това; упанӣта — поднесли; балаях̣ — дарове; равех̣ — чак до слънцето; дӣпам — светилник; ива — като; а̄др̣та̄х̣ — оценени; а̄тма-а̄ра̄мам — на самодостатъчния; пӯрн̣а-ка̄мам — напълно удовлетворен; ниджа-ла̄бхена — чрез собствените му енергии; нитя-да̄ — този, който непрекъснато доставя; прӣти — обич; утпхулла-мукха̄х̣ — ликуващи лица; прочух̣ — каза; харш̣а — радостни; гадгадая̄ — екстатични; гира̄ — слова; питарам — на бащата; сарва — всички; сухр̣дам — приятели; авита̄рам — настойника; ива — като; арбхака̄х̣ — поверениците.
Превод
Жителите застанаха пред Бога с даровете си и ги поднесоха на напълно удовлетворения, завършен и цялостен сам по себе си Бог, който чрез енергията си винаги изпълнява желанията на другите. Тези дарове бяха като светилници, предлагани на слънцето. Но жителите посрещнаха Бога и започнаха да го приветстват с въодушевени слова, както децата посрещат своя настойник и баща.
Пояснение
Тук Върховният Бог е описан като а̄тма̄ра̄ма. Той е завършен и цялостен и няма нужда да търси щастие извън самия себе си. Той е самодостатъчен, защото самото му трансцендентално съществувание е пълно блаженство. Той съществува вечно, Той е всезнаещ и всеблажен. Затова Той няма нужда от никакви подаръци, колкото и ценни да са те. Но въпреки това, тъй като е доброжелател на всички, Той приема от всекиго всичко, което му се предлага с чиста преданост. Той самият няма нужда от тези неща, защото те са произведени от собствената му енергия. Даровете, предлагани на Бога, тук са сравнени със светилник, предлаган на слънчевия бог при обожаването му. Всичко, което има природата на огън и светлина, не е нищо друго, освен еманация от енергията на слънцето, но въпреки това за да обожаваме слънцето, трябва да му предложим светилник. Този, който обожава слънцето, иска да получи нещо от него, но в преданото служене на Бога и дума не може да става за някакви искания от страна на Бога или на предания. Всичко е проявление на чистата любов и привързаност между тях.
Богът е върховният баща на всички живи същества, затова ония, които съзнават тези жизненоважни взаимоотношения с Бога, могат да се обръщат към него със синовна молба – бащата безусловно ще бъде радостен да изпълни желанията на покорните си синове. Богът е като дърво на желанията и по безпричинната му милост всеки може да получи от него всичко. Но тъй като е върховен баща, Богът не дава на чистия предан това, което се смята препятствие за преданото служене. Благодарение на трансценденталната привлекателност на Бога тези, които му отдават предано служене, могат да се издигнат до равнището на чистото предано служене.
Деванагари
नता: स्म ते नाथ सदाङ्घ्रिपङ्कजं
विरिञ्चवैरिञ्च्यसुरेन्द्रवन्दितम् ।
परायणं क्षेममिहेच्छतां परं
न यत्र काल: प्रभवेत् पर: प्रभु: ॥ ६ ॥
विरिञ्चवैरिञ्च्यसुरेन्द्रवन्दितम् ।
परायणं क्षेममिहेच्छतां परं
न यत्र काल: प्रभवेत् पर: प्रभु: ॥ ६ ॥
Стих
ната̄х̣ сма те на̄тха сада̄н̇гхри-пан̇каджам̇
вирин̃ча-ваирин̃чя-сурендра-вандитам
пара̄ян̣ам̇ кш̣емам ихеччхата̄м̇ парам̇
на ятра ка̄лах̣ прабхавет парах̣ прабхух̣
вирин̃ча-ваирин̃чя-сурендра-вандитам
пара̄ян̣ам̇ кш̣емам ихеччхата̄м̇ парам̇
на ятра ка̄лах̣ прабхавет парах̣ прабхух̣
Дума по дума
ната̄х̣ — поклонили се; сма — направихме така; те — на теб; на̄тха — о, Господи; сада̄ — винаги; ан̇гхри-пан̇каджам — лотосови нозе; вирин̃ча — Брахма̄, първото живо същество; ваирин̃чя — синовете на Брахма̄, като Санака и Сана̄тана; сура-индра — небесният цар; вандитам — обожаван от; пара̄ян̣ам — върховното; кш̣емам — благо; иха — в този живот; иччхата̄м — този, който желае това; парам — най-висшият; на — никога; ятра — където; ка̄лах̣ — неумолимото време; прабхавет — може да упражнява влиянието си; парах̣ — трансцендентален; прабхух̣ — Върховният Бог.
Превод
Жителите казаха: О, Господи, Теб обожават Брахма̄, четиримата Сани, самият небесен цар и всички останали полубогове. Ти си окончателното убежище за тези, които наистина се стремят да постигнат най-висшето благо на живота. Ти си върховният трансцендентален Бог и неумолимото време няма никаква власт над теб.
Пояснение
Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог, както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄, Брахма сам̇хита̄ и други авторитетни ведически писания. Никой не е равен на него, нито по-велик от него – това отсъждат всички писания. Зависимите живи същества, които са неотделими части от Върховния Бог, са подвластни на влиянието на времето и пространството. Живите същества са подчинен брахман, а Върховният Бог е господстващият Абсолют. Щом забравим тази проста истина, попадаме под влиянието на илюзията и като в гъст мрак потъваме сред трите вида страдания. Ясното съзнание на знаещото живо същество е съзнанието за Бога, в което живото същество отдава почит на Бога при всички обстоятелства.
Деванагари
भवाय नस्त्वं भव विश्वभावन
त्वमेव माताथ सुहृत्पति: पिता ।
त्वं सद्गुरुर्न: परमं च दैवतं
यस्यानुवृत्त्या कृतिनो बभूविम ॥ ७ ॥
त्वमेव माताथ सुहृत्पति: पिता ।
त्वं सद्गुरुर्न: परमं च दैवतं
यस्यानुवृत्त्या कृतिनो बभूविम ॥ ७ ॥
Стих
бхава̄я нас твам̇ бхава вишва-бха̄вана
твам ева ма̄та̄тха сухр̣т-патих̣ пита̄
твам̇ сад-гурур нах̣ парамам̇ ча даиватам̇
яся̄нувр̣ття̄ кр̣тино бабхӯвима
твам ева ма̄та̄тха сухр̣т-патих̣ пита̄
твам̇ сад-гурур нах̣ парамам̇ ча даиватам̇
яся̄нувр̣ття̄ кр̣тино бабхӯвима
Дума по дума
бхава̄я — за доброто; нах̣ — на нас; твам — Ти; бхава — просто ставаш; вишва-бха̄вана — творецът на вселената; твам — Ти; ева — несъмнено; ма̄та̄ — майка; атха — както и; сухр̣т — доброжелател; патих̣ — съпруг; пита̄ — баща; твам — Ти; сат-гурух̣ — духовен учител; нах̣ — наш; парамам — върховният; ча — и; даиватам — обожавано божество; яся — чийто; анувр̣ття̄ — следване на стъпките; кр̣тинах̣ — успешно; бабхӯвима — ние станахме.
Превод
О, създателю на вселената, за нас Ти си майка, доброжелател, Господар, баща, духовен учител и Божество, което обожаваме. Като следвахме стъпките Ти, ние постигнахме успех във всичко. Затова те молим да продължиш да ни благославяш с милостта си.
Пояснение
Вседобрата Божествена Личност е творец на вселената и затова мисли за благото на всички добри живи същества. Богът съветва добродетелните живи същества да следват добрите му съвети, защото така ще постигнат успех във всички области на живота. Няма нужда да обожават някой друг, освен Бога. Богът е всесилен и ако остане удовлетворен от покорството ни в лотосовите му нозе, ще ни дари с всички благословии, за да постигнем успех и в материално, и в духовно отношение. Човешката форма на живот е възможност да се постигне духовното битие, защото в нея всеки може да разбере вечната си връзка с Бога. Взаимоотношенията между нас и Бога са вечни и не могат да бъдат прекъснати, нито да изчезнат. За известно време можем да ги забравим, но по милостта на Бога можем и да ги възстановим, ако следваме наставленията, изложени в писанията на всички времена и места по света.
Деванагари
अहो सनाथा भवता स्म यद्वयं
त्रैविष्टपानामपि दूरदर्शनम् ।
प्रेमस्मितस्निग्धनिरीक्षणाननं
पश्येम रूपं तव सर्वसौभगम् ॥ ८ ॥
त्रैविष्टपानामपि दूरदर्शनम् ।
प्रेमस्मितस्निग्धनिरीक्षणाननं
पश्येम रूपं तव सर्वसौभगम् ॥ ८ ॥
Стих
ахо сана̄тха̄ бхавата̄ сма яд ваям̇
траивиш̣т̣апа̄на̄м апи дӯра-даршанам
према-смита-снигдха-нирӣкш̣ан̣а̄нанам̇
пашйема рӯпам̇ тава сарва-саубхагам
траивиш̣т̣апа̄на̄м апи дӯра-даршанам
према-смита-снигдха-нирӣкш̣ан̣а̄нанам̇
пашйема рӯпам̇ тава сарва-саубхагам
Дума по дума
ахо — о, какво щастие; са-на̄тха̄х̣ — да сме защитени от господаря; бхавата̄ — от теб; сма — както сме станали; ят ваям — както сме; траивиш̣т̣а-па̄на̄м — на полубоговете; апи — също; дӯра-даршанам — този, който много рядко може да бъде видян; према-смита — усмихвайки се с любов; снигдха — нежен; нирӣкш̣ан̣а-а̄нанам — лице, което изглежда така; пашйема — нека погледнем; рӯпам — красота; тава — твоята; сарва — всички; саубхагам — благодат.
Превод
О, истинско щастие е за нас, че днес отново сме защитени с присъствието Ти, защото Ти много рядко посещаваш дори небесните обитатели. Сега отново можем да видим усмихнатото Ти лице и очите Ти, които ни гледат с любов. Отново можем да видим трансценденталната Ти форма, която носи благодат.
Пояснение
Само чистите предани могат да видят вечната личностна форма на Бога. Богът не е безличностен – Той е Върховната Абсолютна Божествена Личност, която с помощта на преданото служене човек може да срещне лице в лице. Това е непостижимо дори за обитателите на висшите планети. Когато Брахма̄джӣ и другите полубогове искат да се обърнат за съвет към Бог Виш̣н̣у, който е пълна част от Бог Кр̣ш̣н̣а, те трябва да чакат на брега на млечния океан, където на Белия остров (Шветадвӣпа) лежи Бог Виш̣н̣у. Млечният океан и планетата Шветадвӣпа са точно копие на Ваикун̣т̣халока в тази вселена. Нито Брахма̄джӣ, нито Индра, нито останалите полубогове могат да отидат на острова Шветадвӣпа. Но те могат да застанат на брега на млечния океан и оттам да предадат посланието си на Бог Виш̣н̣у, наречен още Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Следователно полубоговете рядко виждат Бога, а по милостта му жителите на Два̄рака̄ могат да го видят със собствените си очи, защото са чисти предани, освободени от материалните замърсявания на плодоносните дейности и емпиричните философски разсъждения. Това е изначалното положение на живите същества; всеки може да го достигне, като възстанови естественото си първоначално състояние на съществуване, което може да разкрие само с помощта на преданото служене.
Деванагари
यर्ह्यम्बुजाक्षापससार भो भवान्
कुरून् मधून् वाथ सुहृद्दिदृक्षया ।
तत्राब्दकोटिप्रतिम: क्षणो भवेद्
रविं विनाक्ष्णोरिव नस्तवाच्युत ॥ ९ ॥
कुरून् मधून् वाथ सुहृद्दिदृक्षया ।
तत्राब्दकोटिप्रतिम: क्षणो भवेद्
रविं विनाक्ष्णोरिव नस्तवाच्युत ॥ ९ ॥
Стих
ярхй амбуджа̄кш̣а̄пасаса̄ра бхо бхава̄н
курӯн мадхӯн ва̄тха сухр̣д-дидр̣кш̣ая̄
татра̄бда-кот̣и-пратимах̣ кш̣ан̣о бхавед
равим̇ вина̄кш̣н̣ор ива нас тава̄чюта
курӯн мадхӯн ва̄тха сухр̣д-дидр̣кш̣ая̄
татра̄бда-кот̣и-пратимах̣ кш̣ан̣о бхавед
равим̇ вина̄кш̣н̣ор ива нас тава̄чюта
Дума по дума
ярхи — всеки път, когато; амбуджа-акш̣а — о, лотосооки; апасаса̄ра — Ти заминаваш; бхо — о; бхава̄н — Ти; курӯн — потомците на цар Куру; мадхӯн — жителите на Матхура̄ (Враджабхӯми); ва̄ — или; атха — следователно; сухр̣т-дидр̣кш̣ая̄ — за да се срещнеш с тях; татра — в това време; абда-кот̣и — милиони години; пратимах̣ — като; кш̣ан̣ах̣ — мигове; бхавет — става; равим — слънцето; вина̄ — без; акш̣н̣ох̣ — на очите; ива — като това; нах̣ — нашите; тава — твоето; ачюта — о, непогрешими.
Превод
О, лотосооки Господи, когато отиваш в Матхура̄, Вр̣нда̄вана или Хастина̄пура, за да се срещнеш с приятелите и роднините си, всеки миг от раздялата ни с теб трае милиони години. О, непогрешими, тогава очите ни стават безполезни, като че ли са им отнели слънцето.
Пояснение
Всички сме много горди с материалните си сетива и се опитваме да правим експерименти, за да установим съществуването на Бога. Но ние забравяме, че сетивата ни не са абсолютни. Те могат да функционират само в определени условия. Да вземем за пример очите. Докато има слънчева светлина, те могат да действат до известна степен. Но при липса на светлина са напълно безпомощни. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който е изначалният Бог и Абсолютната Истина, може да бъде сравнен със слънцето. Без него цялото ни знание е или невярно, или непълно. Мракът е противоположността на слънцето и по подобен начин противоположност на Кр̣ш̣н̣а е ма̄я̄, илюзията. Преданите могат да виждат всяко нещо в истинската му светлина благодарение на светлината, която се разпръсква от Кр̣ш̣н̣а. По милостта на Бога чистите предани не могат да остават в мрака на невежеството. Затова винаги трябва да сме пред погледа на Бог Кр̣ш̣н̣а, за да можем да виждаме и себе си, и Бога с различните му енергии. Както не можем да видим нищо, ако слънцето го няма, така без действителното присъствие на Бога не можем да видим нищо, дори самите себе си. Без него цялото ни знание е покрито от илюзия.
Деванагари
कथं वयं नाथ चिरोषिते त्वयि प्रसन्नदृष्टयाखिलतापशोषणम ।
जीवेम ते सुन्दरहासशोभितमपश्यमाना वदनं मनोहरम ।
इति चोदीरिता वाच: प्रजानां भक्तवत्सल ।
शृण्वानोऽनुग्रहं दृष्टया वितन्वन् प्राविशत् पुरम् ॥ १० ॥
जीवेम ते सुन्दरहासशोभितमपश्यमाना वदनं मनोहरम ।
इति चोदीरिता वाच: प्रजानां भक्तवत्सल ।
शृण्वानोऽनुग्रहं दृष्टया वितन्वन् प्राविशत् पुरम् ॥ १० ॥
Стих
катхам̇ ваям̇ на̄тха чирош̣ите твайи
прасанна-др̣ш̣т̣я̄кхила-та̄па-шош̣ан̣ам̇
джӣвема те сундара-ха̄са-шобхитам
апашяма̄на̄ ваданам̇ манохарам
прасанна-др̣ш̣т̣я̄кхила-та̄па-шош̣ан̣ам̇
джӣвема те сундара-ха̄са-шобхитам
апашяма̄на̄ ваданам̇ манохарам
ити чодӣрита̄ ва̄чах̣
праджа̄на̄м̇ бхакта-ватсалах̣
шр̣н̣ва̄но 'нуграхам̇ др̣ш̣т̣я̄
витанван пра̄вишат пурам
праджа̄на̄м̇ бхакта-ватсалах̣
шр̣н̣ва̄но 'нуграхам̇ др̣ш̣т̣я̄
витанван пра̄вишат пурам
Дума по дума
катхам — как; ваям — ние; на̄тха — о, Господи; чирош̣ите — почти винаги далеч оттук; твайи — от теб; прасанна — удовлетворение; др̣шт̣я̄ — с погледа; акхила — всеобщи; та̄па — страдания; шош̣ан̣ам — отстранявайки; джӣвема — ще можем да живеем; те — твоята; сундара — красива; ха̄са — усмивка; шобхитам — украсено; апашяма̄на̄х̣ — без да виждаме; ваданам — лице; манохарам — привлекателно; ити — така; ча — и; удӣрита̄х̣ — говорейки; ва̄чах̣ — слова; праджа̄на̄м — на жителите; бхакта-ватсалах̣ — милостив към преданите; шр̣н̣ва̄нах̣ — научавайки така; ануграхам — милост; др̣ш̣т̣я̄ — с погледи; витанван — раздавайки; пра̄вишат — влезе; пурам — Два̄рака̄пурӣ.
Превод
О, господарю, ако постоянно живееш далеч от дома, няма да можем да гледаме красивото Ти лице, чиято усмивка побеждава всичките ни страдания. Как бихме живели без теб?
Като чу словата на поданиците и преданите си, Богът, който е много милостив към тях, влезе в град Два̄рака̄ и в отговор на всичките им приветствия ги дари с благодарен трансцендентален поглед.
Пояснение
Привлекателността на Бог Кр̣ш̣н̣а е толкова силна, че почувства ли веднъж влечение към него, човек никога вече не може да понесе раздялата. Защо става така? – Защото ние сме свързани с Бога вечно, както слънчевите лъчи са вечно свързани със слънчевия диск. Слънчевите лъчи са молекулни частици от слънчевото излъчване и затова не могат да бъдат отделени от слънцето. Облаците принудително ги разделят за кратко време, но щом небето се проясни, в присъствието на слънцето слънчевите лъчи отново показват целия си блясък. По същия начин живите същества, които са молекулни частици от цялостния дух, са отделени от Бога чрез изкуственото покривало на ма̄я̄, заблуждаващата енергия. Заблуждаващата енергия, т.е. завесата на ма̄я̄, трябва да се отдръпне – тогава живото същество ще може да види Бога лице в лице и всичките му страдания веднага ще се стопят. Всеки от нас иска да се спаси от страданията си, но не знае как да го направи. Тук е посочено разрешението и само от нас зависи дали ще поемем по верния път или не.
Деванагари
मधुभोजदशार्हार्हकुकुरान्धकवृष्णिभि: ।
आत्मतुल्यबलैर्गुप्तां नागैर्भोगवतीमिव ॥ ११ ॥
आत्मतुल्यबलैर्गुप्तां नागैर्भोगवतीमिव ॥ ११ ॥
Стих
мадху-бходжа-даша̄рха̄рха-
кукура̄ндхака-вр̣ш̣н̣ибхих̣
а̄тма-туля-балаир гупта̄м̇
на̄гаир бхогаватӣм ива
кукура̄ндхака-вр̣ш̣н̣ибхих̣
а̄тма-туля-балаир гупта̄м̇
на̄гаир бхогаватӣм ива
Дума по дума
Превод
Както На̄гите защитават Бхогаватӣ, столицата на На̄галока, така Два̄рака̄ бе защитена от потомците на Вр̣ш̣н̣и: Бходжа, Мадху, Даша̄рха, Арха, Кукура, Андхака и пр., които по сила бяха равни на Кр̣ш̣н̣а.
Пояснение
Планетата На̄галока е разположена по-ниско в сравнение със Земята; известно е, че до нея трудно достигат слънчевите лъчи. Но мракът на тази планета се разпръсква от искрящите скъпоценни камъни върху главите на На̄гите (божествени змии). Знае се, че на На̄галока има красиви градини, потоци и пр. за наслаждение на На̄гите. От дадения стих научаваме, че тази планета е много добре пазена от жителите си. Два̄рака̄ също била добре защитена от потомците на Вр̣ш̣н̣и, които по могъщество не отстъпвали на Бога (в пределите на силата, която Той проявявал на Земята).
Деванагари
सर्वर्तुसर्वविभवपुण्यवृक्षलताश्रमै: ।
उद्यानोपवनारामैर्वृतपद्माकरश्रियम् ॥ १२ ॥
उद्यानोपवनारामैर्वृतपद्माकरश्रियम् ॥ १२ ॥
Стих
сарварту-сарва-вибхава-
пун̣я-вр̣кш̣а-лата̄шрамаих̣
удя̄нопавана̄ра̄маир
вр̣та-падма̄кара-шриям
пун̣я-вр̣кш̣а-лата̄шрамаих̣
удя̄нопавана̄ра̄маир
вр̣та-падма̄кара-шриям
Дума по дума
сарва — всички; р̣ту — годишни времена; сарва — всички; вибхава — богатства; пун̣я — благочестиви; вр̣кш̣а — дървета; лата̄ — растения; а̄шрамаих̣ — отшелнически колиби; удя̄на — овощни градини; упавана — цветни градини; а̄ра̄маих̣ — градини за отмора и красиви паркове; вр̣та — обградена от; падма-а̄кара — места, където се раждат лотоси, т.е. красиви изкуствени езера; шриям — увеличавайки красотата.
Превод
Град Два̄рака̄пурӣ притежаваше богатствата на всички годишни времена. Там имаше отшелнически колиби, овощни и цветни градини, паркове и покрити с лотоси езера.
Пояснение
Човешката цивилизация може да стане съвършена, ако правилно се използват даровете на природата. По това описание на богатството на Два̄рака̄ можем да съдим, че тя била обградена от цветни и овощни градини, от езера, покрити с разцъфнали лотоси. Тук не се говори за фабрики и заводи, които се поддържат от кланици, макар те да са станали неотделима част от съвременните градове. Но дори и съвременният човек не е загубил напълно склонността си да използва даровете на природата. Водачите на съвременното общество избират за резиденциите си места с живописна природа, паркове и езера, а оставят обикновените хора да живеят в пренаселените градове, където няма паркове и градини. Естествено, Два̄рака̄ била съвсем различна, както виждаме от описанието в тази шлока. Цялата дха̄ма, т.е. мястото, където се намирали домовете на хората, била обградена от градини и паркове с изкуствени езера, в които растели лотоси. Ясно се вижда, че всички хора зависели от даровете на природата, от плодовете и цветята, и нямали нужда от промишлени предприятия, от които възникват мръсните колиби и предградия. Напредъкът на цивилизацията се измерва не с увеличаването броя на фабриките и заводите, които разрушават възвишените наклонности на човешкото същество, а с развиването на потенциалните духовни заложби на хората и на възможността им да се върнат обратно при Бога. Растежът на фабриките и заводите се нарича угра-карма, т.е. дейности, които са много лоши; те разрушават възвишените чувства у човека и в обществото, превръщайки света в затвор за демони.
В тази шлока се говори за благочестиви дървета, които раждат плодове и цветя през различните годишни времена. Неблагочестивите дървета са безполезни и стават само за горене. В днешно време такива дървета се засаждат от двете страни на шосетата. Човешката енергия трябва да се използва правилно за развиване на фините сетива, с които човек постига духовното – това е ключът за разрешаването на всички проблеми в живота. Плодовете, цветята, красивите градини, парковете и водоизточниците, в които сред лотосите плуват лебеди и патици; кравите, които дават достатъчно мляко и масло – това са неща, много важни за развитието на фините тъкани в човешкото тяло. За разлика от тях мрачните мини, заводи, фабрики и работилници са като затвори и развиват у работниците демонични наклонности. Ония, които имат власт и богатство, преуспяват за сметка на работниците; затова между тези две групи стават ожесточени сблъсъци. Два̄рака̄-дха̄ма, описана в тази шлока, е образец за човешка цивилизация.
Деванагари
गोपुरद्वारमार्गेषु कृतकौतुकतोरणाम् ।
चित्रध्वजपताकाग्रैरन्त: प्रतिहतातपाम् ॥ १३ ॥
चित्रध्वजपताकाग्रैरन्त: प्रतिहतातपाम् ॥ १३ ॥
Стих
гопура-два̄ра-ма̄ргеш̣у
кр̣та-каутука-торан̣а̄м
читра-дхваджа-пата̄ка̄граир
антах̣ пратихата̄тапа̄м
кр̣та-каутука-торан̣а̄м
читра-дхваджа-пата̄ка̄граир
антах̣ пратихата̄тапа̄м
Дума по дума
Превод
Градските порти, вратите на къщите и окичените с гирлянди арки, които бяха издигнати по улиците в чест на пристигането на Бога, бяха украсени с красиви празнични символи, такива като бананови дървета и мангови листа. Знамената, гирляндите, изрисуваните знаци и лозунгите закриваха слънцето.
Пояснение
Украсата за празниците и тържествата също се правела от различни предмети, които са дарове на природата – бананови и мангови дървета, плодове и цветя. Манговите дървета, кокосовите палми и банановите дървета и до днес се считат за благоприятни знаци. По знамената, за които се говори по-горе, били изрисувани ликовете на Гаруд̣а и на Ханума̄н, двама велики слуги на Бога. Преданите и до днес обожават такива картини и украшения – за да доставят удоволствие на господаря, оказват по-голяма почит на слугата му.
Деванагари
सम्मार्जितमहामार्गरथ्यापणकचत्वराम् ।
सिक्तां गन्धजलैरुप्तां फलपुष्पाक्षताङ्कुरै: ॥ १४ ॥
सिक्तां गन्धजलैरुप्तां फलपुष्पाक्षताङ्कुरै: ॥ १४ ॥
Стих
самма̄рджита-маха̄-ма̄рга-
ратхя̄пан̣ака-чатвара̄м
сикта̄м̇ гандха-джалаир упта̄м̇
пхала-пушпа̄кш̣ата̄н̇кураих̣
ратхя̄пан̣ака-чатвара̄м
сикта̄м̇ гандха-джалаир упта̄м̇
пхала-пушпа̄кш̣ата̄н̇кураих̣
Дума по дума
Превод
Главните улици, подземните проходи, алеите, пазарите и площадите бяха старателно почистени и след това напръскани с ароматна вода. В чест на Бога навсякъде бяха разпръснати плодове, цветя и зърна.
Пояснение
Благоуханните води се приготвяли от екстракта на рози, кеора и други цветя. С тях се пръскали улиците и алеите на Два̄рака̄дха̄ма. Тези места, пазарите и местата, където се събирали хората, били старателно почистени. От горното описание става ясно, че град Два̄рака̄дха̄ма бил доста голям, имал множество големи улици, алеи, площади, паркове, градини и водни басейни. Всичко било приятно украсено с цветя и плодове. А на всички обществени места били посипани цветя, плодове и зърна в чест на Бога. Целите зърна и покълналите семена от плодни дървета се смятали за благоприятни знаци. Индусите и до ден-днешен ги използват в празничните дни.
Деванагари
द्वारि द्वारि गृहाणां च दध्यक्षतफलेक्षुभि: ।
अलङ्कृतां पूर्णकुम्भैर्बलिभिर्धूपदीपकै: ॥ १५ ॥
अलङ्कृतां पूर्णकुम्भैर्बलिभिर्धूपदीपकै: ॥ १५ ॥
Стих
два̄ри два̄ри гр̣ха̄н̣а̄м̇ ча
дадхй-акш̣ата-пхалекш̣убхих̣
алан̇кр̣та̄м̇ пӯрн̣а-кумбхаир
балибхир дхӯпа-дӣпакаих̣
дадхй-акш̣ата-пхалекш̣убхих̣
алан̇кр̣та̄м̇ пӯрн̣а-кумбхаир
балибхир дхӯпа-дӣпакаих̣
Дума по дума
два̄ри два̄ри — вратата на всяка къща; гр̣ха̄н̣а̄м — на всички домове; ча — и; дадхи — извара; акш̣ата — цели; пхала — плодове; икш̣убхих̣ — захарна тръстика; алан̇кр̣та̄м — украсени; пӯрн̣а-кумбхаих̣ — пълни кани с вода; балибхих̣ — заедно с предмети за обожание; дхӯпа — благовония; дӣпакаих̣ — със светилници и свещи.
Превод
Пред всяка врата бяха поставени неща, които носят щастие: извара, плодове, захарна тръстика, пълни кани с вода, а също и предмети за обожание – благовония и свещи.
Пояснение
Ведическият обичай за посрещане на гости не е сух и официален. При посрещането не само се украсявали пътищата и улиците, както се каза по-горе, но и се обожавал Богът с благовония, светилници, цветя, сладкиши, плодове и други вкусни ястия, според възможностите на всеки. Всичко това се предлагало на Бога и после остатъците от храната се раздавали на събралите се жители. Това никак не приличало на скованите приеми в днешно време. Всеки дом бил гостоприемно отворен за Бога, затова от всяка къща надолу по улиците на жителите се раздавала храна и празникът преминавал много тържествено. Нито една церемония не е завършена, ако на нея не се раздава храна – такъв е обичаят във ведическата култура.
Деванагари
निशम्य प्रेष्ठमायान्तं वसुदेवो महामना: ।
अक्रूरश्चोग्रसेनश्च रामश्चाद्भुतविक्रम: ॥ १६ ॥
प्रद्युम्नश्चारुदेष्णश्च साम्बो जाम्बवतीसुत: ।
प्रहर्षवेगोच्छशितशयनासनभोजना: ॥ १७ ॥
अक्रूरश्चोग्रसेनश्च रामश्चाद्भुतविक्रम: ॥ १६ ॥
प्रद्युम्नश्चारुदेष्णश्च साम्बो जाम्बवतीसुत: ।
प्रहर्षवेगोच्छशितशयनासनभोजना: ॥ १७ ॥
Стих
нишамя преш̣т̣хам а̄я̄нтам̇
васудево маха̄-мана̄х̣
акрӯраш чограсенаш ча
ра̄маш ча̄дбхута-викрамах̣
васудево маха̄-мана̄х̣
акрӯраш чограсенаш ча
ра̄маш ча̄дбхута-викрамах̣
прадюмнаш ча̄рудеш̣н̣аш ча
са̄мбо джа̄мбаватӣ-сутах̣
прахарша-вегоччхашита-
шаяна̄сана-бходжана̄х̣
са̄мбо джа̄мбаватӣ-сутах̣
прахарша-вегоччхашита-
шаяна̄сана-бходжана̄х̣
Дума по дума
нишамя — веднага щом чуха; преш̣т̣хам — най-скъпият; а̄я̄нтам — завръщайки се у дома; васудевах̣ — Васудева (бащата на Кр̣ш̣н̣а); маха̄-мана̄х̣ — великодушните; акрӯрах̣ — Акрӯра; ча — и; уграсенах̣ — Уграсена; ча — и; ра̄мах̣ — Балара̄ма (големият брат на Кр̣ш̣н̣а); ча — и; адбхута — свръхчовешко; викрамах̣ — могъщество; прадюмнах̣ — Прадюмна; ча̄рудеш̣н̣ах̣ — Ча̄рудеш̣н̣а; ча — и; са̄мбах̣ — Са̄мба; джа̄мбаватӣ-сутах̣ — синът на Джа̄мбаватӣ; прахарша — необикновено щастие; вега — сила; уччхашита — повлиян от; шаяна — лежейки; а̄сана — седейки; бходжана̄х̣ — хранейки се.
Превод
Когато чуха, че скъпият им Кр̣ш̣н̣а наближава Два̄рака̄дха̄ма, великодушният Васудева, Акрӯра, Уграсена, Балара̄ма (който притежава свръхчовешка сила), Прадюмна, Ча̄рудеш̣н̣а и Са̄мба, синът на Джа̄мбаватӣ, бяха обзети от щастие и скочиха от местата си, без да довършат трапезата си и без да мислят за почивката си.
Пояснение
Васудева е син на цар Шӯрасена, съпруг на Девакӣ и баща на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Освен това той е брат на Кунтӣ и баща на Субхадра̄. Субхадра̄ се омъжила за братовчед си Арджуна – този обичай и до днес се среща в някои части на Индия. Васудева бил министър на Уграсена и по-късно се оженил за осем от дъщерите на брата на Уграсена, Девака. Девакӣ е една от тях. Кам̇са бил шурей на Васудева и Васудева доброволно приел да бъде затворен от него и да му предаде осмия си син. Но по волята на Кр̣ш̣н̣а това не се случило. Като вуйчо на Па̄н̣д̣авите, Васудева играел важна роля в пречистващите ритуали, през които минали те. Той изпратил да повикат от Шатаср̣н̇га Парвата жреца Кашяпа, който извършил необходимите церемонии. Когато зад решетките на затвора на Кам̇са се появил Кр̣ш̣н̣а, Васудева го пренесъл в Гокула, в дома на Нанда Маха̄ра̄джа, който го осиновил. Кр̣ш̣н̣а и Баладева напуснали Земята преди Васудева, затова след смъртта на Васудева Арджуна (неговият племенник) се погрижил за погребалната церемония.
Акрӯра е главнокомандващ на династията Вр̣ш̣н̣и и велик предан на Бог Кр̣ш̣н̣а. Той постигнал съвършенство в преданото служене, като следвал един от процесите му – отдаване на молитви. Акрӯра бил съпруг на Сӯтанӣ, дъщерята на Ахӯка. Той бил на страната на Арджуна, когато по волята на Кр̣ш̣н̣а Арджуна отвлякъл Субхадра̄. След като той успял да отвлече Субхадра̄, Кр̣ш̣н̣а и Акрӯра отишли при него. И двамата му поднесли дарове. Акрӯра бил на сватбата на Абхиманю, сина на Субхадра̄, когато той се женел за Уттара̄, майката на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Акрӯра не бил в много добри отношения с тъста си Ахӯка. Но и двамата били предани на Бога.
Уграсена е един от могъщите царе на династията Вр̣ш̣н̣и и братовчед на Маха̄ра̄джа Кунтибходжа. Той се наричал още и Ахӯка. Негов министър бил Васудева, а могъщият Кам̇са му бил син. Кам̇са хвърлил в тъмница баща си и станал цар на Матхура̄. По милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а и на брат му, Бог Баладева, Кам̇са бил убит и Уграсена отново заел мястото си на престола. Когато Ша̄лва нападнал град Два̄рака̄, Уграсена се сражавал много храбро и успял да отблъсне врага. Уграсена питал На̄рададжӣ за божествеността на Кр̣ш̣н̣а. Когато династията Яду била пред унищожение, на Уграсена поверили парчето желязо, появило се от утробата на Са̄мба. Той го разбил на дребни късове, смлял ги и ги смесил с морска вода на брега на Два̄рака̄. След това наложил пълна забрана върху употребата на спиртни напитки в град Два̄рака̄ и в цялото царство. След смъртта си Уграсена постигнал освобождение.
Баладева е божественият син на Васудева и Рохин̣ӣ. Той е известен и като Рохин̣ӣ-нандана, любимия син на Рохин̣ӣ. Когато след споразумението с Кам̇са Васудева се съгласил да влезе в затвора, Баладева заедно с майка си Рохин̣ӣ също бил поверен на грижите на Нанда Маха̄ра̄джа. Освен Кр̣ш̣н̣а, Нанда Маха̄ра̄джа осиновил и Баладева. Бог Кр̣ш̣н̣а и Бог Баладева още от най-ранно детство непрекъснато били заедно, макар че не били истински братя. Баладева е пълно проявление на Върховната Божествена Личност, затова по могъщество е равен на Кр̣ш̣н̣а. Той принадлежи към виш̣н̣у-таттва (категорията на Бога). Заедно с Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Баладева бил на церемонията сваям̇вара на Драупадӣ. Когато Арджуна отвлякъл Субхадра̄ по замисления от Кр̣ш̣н̣а план, Баладева много се разгневил и поискал веднага да убие Арджуна. Заради скъпия си приятел Шрӣ Кр̣ш̣н̣а паднал в нозете на Бог Баладева и го помолил да не се гневи. Това удовлетворило Шрӣ Баладева. Веднъж Той се разгневил и на Кауравите и поискал да хвърли целия им град в дълбините на Ямуна̄. Но Кауравите го удовлетворили, като се предали в божествените му лотосови нозе. Всъщност Баладева бил седмият син на Девакӣ и се появил преди да се роди Бог Кр̣ш̣н̣а, но по волята на Бога бил преместен в утробата на Рохин̣ӣ, за да избегне гнева на Кам̇са. Затова Баладева е известен и като Сан̇карш̣ан̣а, който също е пълна част от Шрӣ Баладева. Той се нарича Баладева, защото е могъщ колкото Бог Кр̣ш̣н̣а и може да дарява преданите с духовна сила. Във Ведите се казва, че никой не може да узнае Върховния Бог, без да спечели благоразположението на Баладева. Бала означава духовна, а не физическа сила. Някои ограничени хора тълкуват бала като сила на тялото, но никой не може да постигне духовно познание чрез физическа сила. Физическата сила свършва заедно с края на материалното тяло, а духовната сила следва трансценденталната душа в преселението ѝ – по този начин силата, дадена от Баладева, никога не се губи. Тя е вечна, затова Баладева е духовният учител на всички предани.
Шрӣ Баладева бил приятел на Кр̣ш̣н̣а и като възпитаник на Са̄ндӣпани Муни. В детството си заедно с Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Той убил много асури, сред които е Дхенука̄сура в Та̄лавана. По време на битката при Курукш̣етра Той не взел ничия страна и направил всичко възможно да предотврати тази война. Той бил благоразположен към Дурьодхана, но въпреки това запазил неутралитет. Баладева станал свидетел на схватката с боздугани между Дурьодхана и Бхӣмасена. Той много се разгневил, когато Бхӣмасена ударил Дурьодхана по бедрото, т.е. под пояса, и пожелал да отмъсти на Бхӣмасена за тази нечестна постъпка. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а спасил Бхӣма от гнева му. Но отвратен от Бхӣмасена, Баладева веднага си тръгнал и след заминаването му Дурьодхана рухнал на земята и се простил с живота си. Баладева извършил погребалната церемония на Абхиманю, сина на Арджуна, защото бил вуйчо на покойния. Па̄н̣д̣авите били така обзети от мъка, че не били в състояние да извършат церемонията. Когато накрая Баладева напускал този свят, от устата му излязла Шешана̄га, една голяма бяла змия, която го отнесла.
Прадюмна е инкарнация на Ка̄мадева, а според други – инкарнация на Санат-кума̄ра. Той се родил като син на Божествената Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и Лакш̣мӣдевӣ Шрӣматӣ Рукмин̣ӣ, най-високопоставената царица в Два̄рака̄. Той бил един от тези, които отишли да поздравят Арджуна за сватбата му със Субхадра̄. Прадюмна бил един от великите пълководци, които се сражавали с Ша̄лва. Докато се биел с него, Прадюмна загубил съзнание. Колесничарят му го извел от бойното поле и го откарал обратно в бойния стан, но Прадюмна останал много недоволен от тази постъпка и отправил тежки укори към колесничаря си. Както и да е, той отново се сражавал с Ша̄лва и победил. От На̄рададжӣ Прадюмна научил всичко за различните полубогове. Той е третата от четирите пълни експанзии на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Прадюмна разпитвал баща си Шрӣ Кр̣ш̣н̣а за величието на бра̄хман̣ите. Когато се разгоряла братоубийствената война между потомците на Яду, той умрял от ръката на Бходжа, друг цар на Вр̣ш̣н̣ите. След смъртта си Прадюмна заел изначалното си положение.
Ча̄рудеш̣н̣а е друг син на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и Рукмин̣ӣдевӣ. Той също присъствал на сваям̇варата на Драупадӣ. Ча̄рудеш̣н̣а бил велик воин като братята си и баща си. Сражавал се с Вивинидхака и го убил.
Са̄мба е един от великите герои на династията Яду, син на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и съпругата му Джа̄мбаватӣ. От Арджуна той научил изкуството да се пускат стрели, а по времето на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил член на учреденото от него събрание. Са̄мба присъствал на Ра̄джасӯя-ягя, извършена от Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. По времето на Прабха̄са-ягя, когато се били събрали всички Вр̣ш̣н̣и, Са̄тяки разказал на Бог Баладева за славните дейности на Са̄мба. Са̄мба бил и на ашвамедха-ягята, извършена от Юдхиш̣т̣хира. Веднъж братята му го преоблекли като бременна жена и отишли заедно с него при едни р̣ш̣и. Са̄мба попитал на шега р̣ш̣ите какво ще роди. Те отговорили, че ще роди един къс желязо, който ще причини братоубийствена война в рода Яду. На следващата сутрин от утробата на Са̄мба излязъл един голям железен къс, който дали на Уграсена, за да направи каквото е необходимо. Предсказаната братоубийствена война наистина избухнала и Са̄мба загинал в нея.
И така, всички синове на Бог Кр̣ш̣н̣а излезли от дворците си, изоставяйки всичките си занимания, включително почивката и храната си, и се спуснали да срещнат великия си баща.
Деванагари
वारणेन्द्रं पुरस्कृत्य ब्राह्मणै: ससुमङ्गलै: ।
शङ्खतूर्यनिनादेन ब्रह्मघोषेण चादृता: ।
प्रत्युज्जग्मू रथैर्हृष्टा: प्रणयागतसाध्वसा: ॥ १८ ॥
शङ्खतूर्यनिनादेन ब्रह्मघोषेण चादृता: ।
प्रत्युज्जग्मू रथैर्हृष्टा: प्रणयागतसाध्वसा: ॥ १८ ॥
Стих
ва̄ран̣ендрам̇ пураскр̣тя
бра̄хман̣аих̣ сасуман̇галаих̣
шан̇кха-тӯря-нина̄дена
брахма-гхош̣ен̣а ча̄др̣та̄х̣
пратюджджагмӯ ратхаир хр̣ш̣т̣а̄х̣
пран̣ая̄гата-са̄дхваса̄х̣
бра̄хман̣аих̣ сасуман̇галаих̣
шан̇кха-тӯря-нина̄дена
брахма-гхош̣ен̣а ча̄др̣та̄х̣
пратюджджагмӯ ратхаир хр̣ш̣т̣а̄х̣
пран̣ая̄гата-са̄дхваса̄х̣
Дума по дума
ва̄ран̣а-индрам — слонове като символи на успех; пураскр̣тя — поставени отпред; бра̄хман̣аих̣ — от бра̄хман̣ите; са-суман̇галаих̣ — с благоприятни знаци; шан̇кха — раковина; тӯря — рог; нина̄дена — със звука на; брахма-гхош̣ен̣а — с пеенето на ведическите химни; ча — и; а̄др̣та̄х̣ — възхваляваха; прати — към; уджджагмух̣ — бързо се втурнаха; ратхаих̣ — на колесниците; хр̣ш̣т̣а̄х̣ — радостно; пран̣ая̄гата — пропити с обич; са̄дхваса̄х̣ — почтителни.
Превод
Заедно с бра̄хман̣ите, които носеха цветя, те бързаха към Бога с колесниците си. Пред тях вървяха слонове, символи на успех и добро бъдеще. Разнасяха се звуци на раковини и рогове, чуваха се ведически химни. По този начин синовете даваха израз на любовта и благоговението си.
Пояснение
Ведическият обичай за посрещане на велики личности създава атмосфера на уважение, пропита с обич и благоговение. Благоприятната обстановка при един такъв прием се създава чрез описаните по-горе предмети: раковини, цветя, благовония и украсени слонове, и чрез опитни бра̄хман̣и, които произнасят стихове от ведическите писания. Този начин на посрещане е изпълнен с искреност както от страна на посрещачите, така и от страна на посрещаните.
Деванагари
वारमुख्याश्च शतशो यानैस्तद्दर्शनोत्सुका: ।
लसत्कुण्डलनिर्भातकपोलवदनश्रिय: ॥ १९ ॥
लसत्कुण्डलनिर्भातकपोलवदनश्रिय: ॥ १९ ॥
Стих
ва̄рамукхя̄ш ча шаташо
я̄наис тад-даршанотсука̄х̣
ласат-кун̣д̣ала-нирбха̄та-
капола-вадана-шриях̣
я̄наис тад-даршанотсука̄х̣
ласат-кун̣д̣ала-нирбха̄та-
капола-вадана-шриях̣
Дума по дума
Превод
В същото време стотици прочути куртизанки се отправиха натам с колесниците си. Те горяха от желание да видят Бога. Хубавите им лица бяха украсени с блестящи обици, които подчертаваха красотата на челата им.
Пояснение
Ние не изпитваме неприязън дори към проститутките, ако те са предани на Бога. Дори в днешно време в големите градове на Индия има много проститутки, които са искрени предани на Бога. Поради превратностите на съдбата човек може да е принуден да си изкарва прехраната по начин, който не се ползва с голямо уважение в обществото, но това не може да бъде препятствие за преданото служене на Бога. Преданото служене не може да бъде спряно от никакви обстоятелства. От тук става ясно, че дори в онези дни, преди около пет хиляди години, в град като Два̄рака̄, в който живеел Бог Кр̣ш̣н̣а, имало проститутки. Това означава, че те са необходими на обществото, за да се поддържа в него нужният ред. Правителството разрешава да се отварят барове и заведения, но това не означава, че насърчава алкохолизма. Работата е в това, че има една категория хора, които ще пият независимо от всичко, и опитът показва, че налагането на сух режим в големите градове само поощрява контрабандата на алкохол. Така и за мъжете, които не могат да получат удовлетворение у дома си, са необходими такива отстъпки, защото ако няма проститутки, тези долни хора ще предизвикват други да проституират. По-добре на пазара да има проститутки, за да се поддържа чистотата в обществото. По-добре е да се поддържа едно съсловие от проститутки, отколкото да се насърчава проституцията в самото общество. Истинският път за възвисяването на обществения морал е всички хора да получават знание и да бъдат предани на Бога – това ще сложи край на всички явления, които водят до деградация.
Когато бил семеен, Шрӣ Билваман̇гала Т̣ха̄кура, велик а̄ча̄ря от ваиш̣н̣ава школата на Виш̣н̣усва̄мӣ, бил много привързан към една проститутка, Чинта̄ман̣и, която била предана на Бога. Една бурна нощ, когато от небето се изливал пороен дъжд и трещели гръмотевици, този Т̣ха̄кура дошъл в къщата на Чинта̄ман̣и. Тя била изумена как той е успял да дойде в такава ужасна нощ и да прекоси разпенилата се река. Чинта̄ман̣и казала на Т̣ха̄кура Билваман̇гала, че влечението му към плътта на такава нищожна жена като нея би било полезно, ако можеше да бъде насочено към предано служене на Бога. По този начин той би развил привързаност към трансценденталната красота на Бога. Това бил съдбоносен час в живота на Т̣ха̄кура. По-късно той приел проститутката за свой духовен учител. На няколко места в литературните си произведения Билваман̇гала Т̣ха̄кура възславя името ѝ за това, че му показала верния път.
В Бхагавад-гӣта̄ (9.32) Богът казва: „О, сине на Пр̣тха̄, дори низшите чан̣д̣а̄ли и тези, които са родени в семейства на невярващи, дори проститутките ще достигнат съвършенство в живота, ако приемат подслон при чистото предано служене на мен, защото низшият произход и трудът, чрез който човек си изкарва прехраната, не са препятствия по пътя на преданото служене. Този път е открит пред всеки, който иска да го следва“.
Очевидно е, че проститутките на Два̄рака̄, които с такова нетърпение очаквали да се срещнат с Бога, били чисти негови предани и затова напредвали по пътя към освобождението, както твърди Бхагавад-гӣта̄. Следователно единствената промяна, необходима в обществото, е да се полагат съгласувани усилия, за да се превърнат гражданите в предани на Бога. По този начин у тях спонтанно ще се развият всички добри качества на небесните обитатели. От друга страна, колкото и напреднали от материална гледна точка да са тези, които не са предани, те не притежават никакви добри качества. Разликата между тях и преданите е, че преданите на Бога са поели пътя към освобождението, докато неотдадените вървят по пътя към все по-голямото заплитане в мрежите на материалното робство. Критерий за прогреса на цивилизацията е доколко хората са образовани и напредват по пътя към освобождението.
Деванагари
नटनर्तकगन्धर्वा: सूतमागधवन्दिन: ।
गायन्ति चोत्तमश्लोकचरितान्यद्भुतानि च ॥ २० ॥
गायन्ति चोत्तमश्लोकचरितान्यद्भुतानि च ॥ २० ॥
Стих
нат̣а-нартака-гандхарва̄х̣
сӯта-ма̄гадха-вандинах̣
га̄янти чоттамашлока-
чарита̄нй адбхута̄ни ча
сӯта-ма̄гадха-вандинах̣
га̄янти чоттамашлока-
чарита̄нй адбхута̄ни ча
Дума по дума
нат̣а — драматурзи; нартака — танцьори; гандхарва̄х̣ — божествени певци; сӯта — историци; ма̄гадха — генеалози; вандинах̣ — учени оратори; га̄янти — възпяват; ча — съответно; уттамашлока — Върховният Бог; чарита̄ни — дейности; адбхута̄ни — всички свръхчовешки; ча — и.
Превод
Опитни драматурзи, актьори, танцьори, певци, историци, генеалози и учени оратори отдаваха дължимото на Бога, вдъхновени от свръхчовешките му забавления. И продължаваха, без да знаят умора.
Пояснение
Оттук става ясно, че преди пет хиляди години обществото също се нуждаело от услугите на драматурзи, актьори, танцьори, певци, историци, генеалози, публични оратори и пр. Повечето танцьори, певци и драматични актьори произлизали от кастата на шӯдрите, докато учените историци, генеалози и оратори произхождали от кастата на бра̄хман̣ите. Всички принадлежали към определено съсловие и получавали необходимата подготовка в семействата си. Тези драматурзи, танцьори, певци, историци, генеалози и оратори подробно се спирали не на обикновени събития, а на свръхчовешките дейности на Бога в различните епохи и милениуми. Те не ги разглеждали в хронологичен ред. Всички Пура̄н̣и описват исторически събития, които са свързани единствено с Върховния Бог и са се случили в различни епохи и времена и на различни планети. Затова в тях не откриваме никаква хронологическа последователност. По тази причина съвременните историци не могат да открият връзката между тях и необосновано заключават, че Пура̄н̣ите са едни измислени истории.
Дори само преди сто години всички драматични представления в Индия били посветени на свръхчовешките дейности на Върховния Бог. Обикновените хора истински се забавлявали на драматичните представления, а трупите я̄три представяли по чудесен начин свръхчовешките дейности на Бога. Така дори простият земеделец, въпреки че не притежавал академична образованост, ставал съпричастен на знанието, изложено във ведическите писания. Следователно актьорите, танцьорите, певците, ораторите и пр. са необходими за духовното просвещаване на обикновените хора. Генеалозите давали подробни сведения за потомците на даден род. Даже и в днешно време водачите по местата за поклонение в Индия могат да дадат на новодошлите пълни сведения за родословното им дърво. Това чудо понякога привлича множество посетители, които искат да узнаят тези неща.
Деванагари
भगवांस्तत्र बन्धूनां पौराणामनुवर्तिनाम् ।
यथाविध्युपसङ्गम्य सर्वेषां मानमादधे ॥ २१ ॥
यथाविध्युपसङ्गम्य सर्वेषां मानमादधे ॥ २१ ॥
Стих
бхагава̄м̇с татра бандхӯна̄м̇
паура̄н̣а̄м анувартина̄м
ятха̄-видхй упасан̇гамя
сарвеш̣а̄м̇ ма̄нам а̄дадхе
паура̄н̣а̄м анувартина̄м
ятха̄-видхй упасан̇гамя
сарвеш̣а̄м̇ ма̄нам а̄дадхе
Дума по дума
бхагава̄н — Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност; татра — на това място; бандхӯна̄м — на приятелите; паура̄н̣а̄м — на жителите; анувартина̄м — тези, които се приближиха към него, за да го посрещнат и поздравят; ятха̄-видхи — както подобава; упасан̇гамя — доближавайки; сарвеш̣а̄м — за всеки от тях; ма̄нам — почит и уважение; а̄дадхе — отдаде.
Превод
Бог Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, се приближи към тях и отдаде дължимата почит и уважение на всеки един от приятелите си, роднините си, на жителите и на всички други, които бяха дошли да го посрещнат и поздравят.
Пояснение
Върховната Божествена Личност не е безличностна и не е безжизнен обект, който не може да откликва на чувствата на преданите си. Важна тук е думата ятха̄-видхи, която означава „точно както подобава“. Богът общува „както подобава“ с различните си поклонници и предани. Естествено, чистите предани са само един вид, защото не служат на никого другиго, освен на Бога. Затова Богът също им отвръща „както подобава“: винаги внимателно следи всичките им дейности. Но има и такива, които считат Бога за безличностен. Към тях Богът на свой ред също не изпитва особен интерес. Богът удовлетворява всеки според степента, в която той е развил духовното си съзнание. Тук, в отношенията на Бога с различните посрещачи, виждаме един пример за такава взаимност.
Деванагари
प्रह्वाभिवादनाश्लेषकरस्पर्शस्मितेक्षणै: ।
आश्वास्य चाश्वपाकेभ्यो वरैश्चाभिमतैर्विभु: ॥ २२ ॥
आश्वास्य चाश्वपाकेभ्यो वरैश्चाभिमतैर्विभु: ॥ २२ ॥
Стих
прахва̄бхива̄дана̄шлеш̣а-
кара-спарша-смитекш̣ан̣аих̣
а̄шва̄ся ча̄швапа̄кебхьо
вараиш ча̄бхиматаир вибхух̣
кара-спарша-смитекш̣ан̣аих̣
а̄шва̄ся ча̄швапа̄кебхьо
вараиш ча̄бхиматаир вибхух̣
Дума по дума
прахва̄ — като наведе глава; абхива̄дана — като изрече приветствени слова; а̄шлеш̣а — прегръдки; кара-спарша — ръкувания; смита-ӣкш̣ан̣аих̣ — с погледи и усмивки; а̄шва̄ся — насърчавайки; ча — и; а̄швапа̄кебхях̣ — дори и най-долните кучеядци; вараих̣ — с благословии; ча — също; абхиматаих̣ — както пожелаха; вибхух̣ — Всемогъщият.
Превод
Всемогъщият Бог поздрави всички, които бяха дошли: Той наведе глава и размени с тях любезни слова, прегърна ги, ръкува се с тях; Той ги гледаше, усмихваше се и отправяше насърчителни слова и благословии дори и към най-низшите.
Пояснение
В чест на посрещането на Бога дошли всякакви хора, като се започне от Васудева, Уграсена и Гаргамуни – бащата, дядото и учителя на Кр̣ш̣н̣а – и се стигне до проститутките и чан̣д̣а̄лите, които се хранят с кучета. Богът поздравил всеки един от тях както подобавало, в зависимост от положението, което заемала съответната личност. Като чисти живи същества, ние всички сме неотделими от Бога частици, вечно свързани с него. Затова за него никой не е чужд. В зависимост от степента на замърсяване от проявленията на материалната природа чистите живи същества заемат различни по важност положения, но Богът обича еднакво всичките си неотделими частици, независимо от материалните им позиции. Той идва единствено за да призове тези живи същества материалисти да се върнат обратно в царството му. Интелигентните хора се възползват от тази възможност, която Божествената Личност предлага на всички живи същества. Богът не отказва на никого достъп до царството си. Дали ще приеме този път или не, зависи от живото същество.
Деванагари
स्वयं च गुरुभिर्विप्रै: सदारै: स्थविरैरपि ।
आशीर्भिर्युज्यमानोऽन्यैर्वन्दिभिश्चाविशत्पुरम् ॥ २३ ॥
आशीर्भिर्युज्यमानोऽन्यैर्वन्दिभिश्चाविशत्पुरम् ॥ २३ ॥
Стих
сваям̇ ча гурубхир випраих̣
сада̄раих̣ стхавираир апи
а̄шӣрбхир юджяма̄но 'няир
вандибхиш ча̄вишат пурам
сада̄раих̣ стхавираир апи
а̄шӣрбхир юджяма̄но 'няир
вандибхиш ча̄вишат пурам
Дума по дума
сваям — Той самият; ча — също; гурубхих̣ — от възрастните роднини; випраих̣ — от бра̄хман̣ите; сада̄раих̣ — със съпругите си; стхавираих̣ — немощни; апи — също; а̄шӣрбхих̣ — с благословиите; юджяма̄нах̣ — възхваляван от; аняих̣ — от другите; вандибхих̣ — поклонници; ча — и; авишат — влезе в; пурам — града.
Превод
След това Богът влезе в града, съпровождан от възрастните си роднини и от немощните бра̄хман̣и и съпругите им. Всички го благославяха и пееха за величието му. Останалите също възхваляваха Бога.
Пояснение
Бра̄хман̣ите никога не се занимавали да трупат пари за времето, когато ще се оттеглят от вихъра на активния живот. Когато станели немощни старци, те се обръщали към царските събрания и просто като възхвалявали славните дейности на царете, заедно със съпругите си получавали всичко, което им било необходимо за живот. Тези бра̄хман̣и не били платени ласкатели на царете, защото царете наистина извършвали славни дейности. С възвишените си слова бра̄хман̣ите пробуждали у тях искрено желание за още повече благочестиви дейности. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а заслужава всички възхвали и като възхвалявали Бога, молещите се бра̄хман̣и и всички останали сами ставали славни.
Деванагари
राजमार्गं गते कृष्णे द्वारकाया: कुलस्त्रिय: ।
हर्म्याण्यारुरुहुर्विप्र तदीक्षणमहोत्सवा: ॥ २४ ॥
हर्म्याण्यारुरुहुर्विप्र तदीक्षणमहोत्सवा: ॥ २४ ॥
Стих
ра̄джа-ма̄ргам̇ гате кр̣ш̣н̣е
два̄рака̄я̄х̣ кула-стриях̣
хармя̄н̣й а̄рурухур випра
тад-ӣкш̣ан̣а-махотсава̄х̣
два̄рака̄я̄х̣ кула-стриях̣
хармя̄н̣й а̄рурухур випра
тад-ӣкш̣ан̣а-махотсава̄х̣
Дума по дума
ра̄джа-ма̄ргам — обществените пътища; гате — докато минаваше по; кр̣ш̣н̣е — Бог Кр̣ш̣н̣а; два̄рака̄я̄х̣ — на град Два̄рака̄; кула-стриях̣ — жените от уважаваните семейства; хармя̄н̣и — върху дворците; а̄рурухух̣ — се качиха; випра — о, бра̄хман̣и; тат-ӣкш̣ан̣а — просто за да го погледнат (Кр̣ш̣н̣а); маха̄-утсава̄х̣ — приеха като най-големия празник.
Превод
Докато Бог Кр̣ш̣н̣а минаваше по главните улици, всички жени от уважаваните семейства на Два̄рака̄ се качиха на покривите на дворците, за да могат да видят Бога. За тях това беше най-големият празник.
Пояснение
Разбира се, да видиш Бога, е велико събитие, както смятали и жените на град Два̄рака̄. В Индия някои отдадени жени и до днес следват този пример. Особено в празничните дни на церемониите Джхулана и Джанма̄ш̣т̣амӣ индийските жени се тълпят в храма на Бога, където се извършва обожание на вечната му трансцендентална форма. Трансценденталната форма на Бога, която е поставена в храма, не се различава от личната форма на Бога. Тази форма се нарича арча-виграха или арча инкарнация. Богът я проявява чрез вътрешната си енергия само за да даде възможност на безбройните си предани в материалния свят да извършват предано служене. Материалните сетива не могат да възприемат духовната природа на Бога, затова Той приема арча-виграха, която привидно е изградена от материални елементи, като глина, дърво и камък, но в действителност не притежава никакви материални замърсявания. Богът е каиваля (единен), в него няма материя. Всемогъщият Бог е единствен и неповторим, затова може да се появи във всякаква форма, без да се замърси с материални схващания. Следователно празниците, които се честват в храма на Бога, не се различават от тържествата в Два̄рака̄ преди около пет хиляди години, на които Богът лично присъствал. Упълномощените а̄ча̄рии, които познават до съвършенство тази наука, основават такива храмове на Бога в съответствие с определени регулиращи принципи само за да дадат възможност на обикновения човек да се доближи до Бога. Но ограничените хора, които не са запознати с тази наука, погрешно смятат това велико начинание за идолопоклонничество и се опитват да си дават мнението за неща, за които не са дорасли. Затова жените и мъжете, които идват на празниците в храмовете на Бога просто за да погледат трансценденталната му форма, са хиляди пъти по-славни от тези, които не вярват в нея.
Тази шлока показва, че всички жители на Два̄рака̄ притежавали огромни дворци, а това пък говори за благополучието на града. Жените се били качили на покривите, за да погледат шествието и да видят Бога. Те не се смесвали с тълпата на улицата и по този начин безупречно запазвали доброто си име. В онези времена не съществувало неестественото равенство между жените и мъжете. Уважението към жените се запазва по-лесно, когато те са отделени от мъжете. Двата пола не трябва да общуват помежду си неограничено и произволно.
Деванагари
नित्यं निरीक्षमाणानां यदपि द्वारकौकसाम् ।
न वितृप्यन्ति हि दृश: श्रियो धामाङ्गमच्युतम् ॥ २५ ॥
न वितृप्यन्ति हि दृश: श्रियो धामाङ्गमच्युतम् ॥ २५ ॥
Стих
нитям̇ нирӣкш̣ама̄н̣а̄на̄м̇
яд апи два̄ракаукаса̄м
на витр̣пянти хи др̣шах̣
шрийо дха̄ма̄н̇гам ачютам
яд апи два̄ракаукаса̄м
на витр̣пянти хи др̣шах̣
шрийо дха̄ма̄н̇гам ачютам
Дума по дума
нитям — постоянно, винаги; нирӣкш̣ама̄н̣а̄на̄м — на тези, които го гледат; ят — макар че; апи — въпреки че; два̄рака̄-окаса̄м — жителите на Два̄рака̄; на — никога; витр̣пянти — удовлетворени; хи — точно; др̣шах̣ — зрение; шриях̣ — прелести; дха̄ма-ан̇гам — тялото, което е източник; ачютам — безпогрешен.
Превод
Жителите на Два̄рака̄ много пъти бяха виждали безпогрешния Бог, който е източник на цялата красота, но никога не можеха да му се наситят.
Пояснение
Когато жените на Два̄рака̄ се качили на покривите на дворците си, те дори и не помислили, че много пъти са виждали красивото тяло на непогрешимия Бог. Това показва, че желанието им да гледат Бога никога не можело да бъде заситено. По закона на пресищането всеки материален предмет, който видим няколко пъти, загубва привличащата си сила. Този закон действа в материалния свят, но в духовните владения той губи силата си. В дадената шлока особено внимание заслужава думата „безпогрешен“, защото макар че Богът милостиво бил дошъл на Земята, Той оставал непогрешим. Живите същества са склонни да падат, защото когато влязат в съприкосновение с материалния свят, забравят духовната си същност. Така материалното тяло, което получават, под влияние на природните закони става подчинено на раждането, растежа, промяната, равновесието, израждането и разрушението. Но тялото на Бога не е такова. Той идва такъв, какъвто е, и никога не попада под властта на законите на материалните проявления. Тялото му е източник на всичко, което съществува. То е вместилище на всички красоти, непостижими за представите и опита ни. Никой не може да се насити да съзерцава трансценденталното тяло на Бога, защото то проявява все нова и нова красота. Трансценденталното име, форма, качества, обкръжение и всичко останало, свързано с Бога, е духовно проявление. Никой не може да се насити на повтарянето на святото име на Бога, никому не омръзват разговорите за качествата на Бога, а обкръжението му няма граници. Той е източник на всичко и е безкраен.
Деванагари
श्रियो निवासो यस्योर: पानपात्रं मुखं दृशाम् ।
बाहवो लोकपालानां सारङ्गाणां पदाम्बुजम् ॥ २६ ॥
बाहवो लोकपालानां सारङ्गाणां पदाम्बुजम् ॥ २६ ॥
Стих
шрийо нива̄со ясьорах̣
па̄на-па̄трам̇ мукхам̇ др̣ша̄м
ба̄хаво лока-па̄ла̄на̄м̇
са̄ран̇га̄н̣а̄м̇ пада̄мбуджам
па̄на-па̄трам̇ мукхам̇ др̣ша̄м
ба̄хаво лока-па̄ла̄на̄м̇
са̄ран̇га̄н̣а̄м̇ пада̄мбуджам
Дума по дума
шриях̣ — на богинята на щастието; нива̄сах̣ — жилище; яся — на чиито; урах̣ — гърди; па̄на-па̄трам — съд за пиене; мукхам — лице; др̣ша̄м — на очите; ба̄хавах̣ — ръцете; лока-па̄ла̄на̄м — на управляващите полубогове; са̄ран̇га̄н̣а̄м — на преданите, които говорят и възпяват същността или основата; пада-амбуджам — лотосовите нозе.
Превод
Гърдите на Бога са обител на богинята на щастието. Луноподобното му лице е като изящния съд за очите, които търсят красивото. Ръцете му са убежището на управляващите полубогове. А лотосовите му нозе са подслон за чистите предани, които никога не говорят за никой друг и не възпяват никой друг, освен него.
Пояснение
Има различни видове човешки същества и всички търсят наслаждение от различни обекти. Има личности, които се стремят към благоразположението на богинята на щастието – за тях ведическите писания съобщават, че стотици хиляди богини на щастието с благоговение служат на Бога в чинта̄ман̣и-дха̄ма*, трансценденталната му обител, където всички дървета са дървета на желанията, а жилищата са изградени от философски камък. Там естественото занимание на Бог Говинда е да пасе кравите сурабхи. Ако сме привлечени от външността на Бога, веднага ще видим богините на щастието. Заради склонността си към умозрителни разсъждения имперсоналистите не могат да видят тези богини. А художниците, които се прекланят пред красотата на творението, трябва да се стремят към красивото лице на Бога, за да получат пълно удовлетворение. В лицето на Бога е събрана цялата красота. Това, което хората наричат красива природа, не е нищо друго, освен усмивката на Бога, а сладките песни на птиците са шепотът на Бога. Има полубогове, които отговарят за отделните раздели от управлението на космоса. В управлението на държавата също има мънички „богове“. Те винаги се боят от съперници, но ако се приютят в ръцете на Бога, Той всякога ще ги закриля от нападките на враговете. Един верен слуга на Бога, който се занимава с управление, е съвършен ръководител и може да защитава интересите на хората. Останалите, които претендират да се наричат управници, са символи на един анахронизъм и довеждат хората, които са под тяхно управление, до болезнени страдания. Управниците могат да бъдат в безопасност само когато ги защитават ръцете на Бога. Върховният Бог е същината на всичко, Той се нарича са̄рам. А тези, които го възпяват и говорят за него, са са̄ран̇ги, т.е. чисти предани. Чистите предани винаги копнеят за лотосовите нозе на Бога. Лотосът дава един особен вид мед, който доставя трансцендентално удоволствие на преданите. Като пчели преданите винаги са жадни за този мед. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ, велик предан и а̄ча̄ря от Гауд̣ӣя-ваиш̣н̣ава-сампрада̄я, е написал песен за този лотосов мед, в която сравнява себе си с пчела: „О, мой Боже Кр̣ш̣н̣а, позволи ми да Ти отдам молитвите си. Умът ми е като пчела, която е жадна за мед. Бъди милостив и дай на тази пчела място при лотосовите си нозе, откъдето извира всичкият трансцендентален мед. Знам, че дори велики полубогове като Брахма̄ не могат да видят лъчите от ноктите Ти, макар че години наред остават потънали в съзерцание. Но аз имам това желание, о, безпогрешни, защото Ти си много милостив към душите, отдали се на теб. О, Ма̄дхава, знам също, че нямам истинска преданост, за да мога да служа в лотосовите Ти нозе. Но понеже си изключително могъщ, Ти можеш да осъществиш и невъзможното. Пред лотосовите Ти нозе е жалък дори нектарът на небесното царство; затова те така ме привлякоха. О, върховна вечност, нека умът ми се установи върху лотосовите Ти нозе, за да мога вечно да се наслаждавам на вкуса на трансценденталното служене на теб“. Преданите са доволни да бъдат в лотосовите нозе на Бога; те не се стремят да видят красивото му лице, нито искат защитата на силните му ръце. Те са смирени по природа, а Богът винаги е много благосклонен към смирените предани.
*чинта̄ман̣и-пракара-садмасу калпа-вр̣кш̣а-
лакш̣а̄вр̣теш̣у сурабхӣр абхипа̄лаянтам
лакш̣мӣ-сахасра-шата-самбхрама-севяма̄нам
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
(Брахма сам̇хита̄, 5.29)
лакш̣а̄вр̣теш̣у сурабхӣр абхипа̄лаянтам
лакш̣мӣ-сахасра-шата-самбхрама-севяма̄нам
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
(Брахма сам̇хита̄, 5.29)
Деванагари
सितातपत्रव्यजनैरुपस्कृत:
प्रसूनवर्षैरभिवर्षित: पथि ।
पिशङ्गवासा वनमालया बभौ
घनो यथार्कोडुपचापवैद्युतै: ॥ २७ ॥
प्रसूनवर्षैरभिवर्षित: पथि ।
पिशङ्गवासा वनमालया बभौ
घनो यथार्कोडुपचापवैद्युतै: ॥ २७ ॥
Стих
сита̄тапатра-вяджанаир упаскр̣тах̣
прасӯна-варш̣аир абхиварш̣итах̣ патхи
пишан̇га-ва̄са̄ вана-ма̄лая̄ бабхау
гхано ятха̄ркод̣упа-ча̄па-ваидютаих̣
прасӯна-варш̣аир абхиварш̣итах̣ патхи
пишан̇га-ва̄са̄ вана-ма̄лая̄ бабхау
гхано ятха̄ркод̣упа-ча̄па-ваидютаих̣
Дума по дума
сита-а̄тапатра — бял чадър; вяджанаих̣ — с ветрило ча̄мара; упаскр̣тах̣ — обслужван от; прасӯна — цветя; варш̣аих̣ — от дъжда; абхиварш̣итах̣ — така покрит; патхи — на пътя; пишан̇га-ва̄са̄х̣ — с жълтите дрехи; вана-ма̄лая̄ — с гирляндите от цветя; бабхау — така стана; гханах̣ — облак; ятха̄ — като че ли; арка — слънцето; уд̣упа — луната; ча̄па — дъгата; ваидютаих̣ — със светкавицата.
Превод
Докато Богът вървеше по главната улица на Два̄рака̄, един бял чадър пазеше главата му от слънцето. Пухкави ветрила от бели пера описваха полукръгове във въздуха, а по пътя се сипеше истински дъжд от цветя. С жълтите си дрехи и с гирляндите от цветя Той приличаше на черен облак, опасан едновременно от слънце, луна, светкавици и дъга.
Пояснение
Слънцето, луната, дъгата и светкавиците не се появяват в небето по едно и също време. Когато изгрее слънцето, лунната светлина загубва силата си, а ако има облаци и дъга, не може да има светкавици. Цветът на тялото на Бога е като цвета на млад облак през дъждовния сезон. Тук Богът е сравнен с облак. Белият чадър над главата му е като слънцето, буйното ветрило от опашка на як – като луната, дъждът от цветя – като звездите, а жълтите дрехи на Бога – като дъгата. Но всички тези небесни явления не могат да съществуват едновременно, затова не могат да участват в общо сравнение. Това може да стане само когато мислим за необикновеното могъщество на Бога. Богът е всемогъщ и в негово присъствие благодарение на непроницаемата му енергия всичко невъзможно става възможно. Шествието му по улиците на Два̄рака̄ било толкова красиво, че не може да се сравни с нищо друго, освен с тези природни явления.
Деванагари
प्रविष्टस्तु गृहं पित्रो: परिष्वक्त: स्वमातृभि: ।
ववन्दे शिरसा सप्त देवकीप्रमुखा मुदा ॥ २८ ॥
ववन्दे शिरसा सप्त देवकीप्रमुखा मुदा ॥ २८ ॥
Стих
правиш̣т̣ас ту гр̣хам̇ питрох̣
париш̣вактах̣ сва-ма̄тр̣бхих̣
ваванде шираса̄ сапта
девакӣ-прамукха̄ муда̄
париш̣вактах̣ сва-ма̄тр̣бхих̣
ваванде шираса̄ сапта
девакӣ-прамукха̄ муда̄
Дума по дума
правиш̣т̣ах̣ — след като влезе; ту — но; гр̣хам — къщи; питрох̣ — на бащата; париш̣вактах̣ — прегърнат; сва-ма̄тр̣бхих̣ — от собствените си майки; ваванде — отдаде почитания; шираса̄ — главата му; сапта — седем; девакӣ — Девакӣ; прамукха̄ — оглавявани от; муда̄ — с радост.
Превод
Когато Богът влезе в бащиния си дом, майките му го прегърнаха и Той им отдаде почитания, като сведе глава в нозете им. Оглавяваше ги Девакӣ (родната майка на Бога).
Пояснение
Оттук става ясно, че Васудева, бащата на Бог Кр̣ш̣н̣а, имал отделен дом, където живеел с осемнайсетте си съпруги, от които Шрӣматӣ Девакӣ е родна майка на Бог Кр̣ш̣н̣а. Но въпреки това останалите съпруги обичали Кр̣ш̣н̣а не по-малко, както ще научим от следващата шлока. Бог Кр̣ш̣н̣а също не правел разлика между родната си майка и мащехите си и отдал почитания на всички съпруги на Васудева, които се били събрали в чест на пристигането му. Според писанията човек има седем майки: родната майка, съпругата на духовния учител, съпругата на бра̄хман̣а, съпругата на царя, кравата, дойката и земята. Всички те са му майки. От това наставление на ша̄стрите следва, че мащехата, която е съпруга на бащата, също трябва да бъде смятана за майка, защото бащата е един от духовните учители. Бог Кр̣ш̣н̣а, господарят на вселената, се показал в ролята на съвършен син само за да даде пример на другите как да се отнасят с мащехите си.
Деванагари
ता: पुत्रमङ्कमारोप्य स्नेहस्नुतपयोधरा: ।
हर्षविह्वलितात्मान: सिषिचुर्नेत्रजैर्जलै: ॥ २९ ॥
हर्षविह्वलितात्मान: सिषिचुर्नेत्रजैर्जलै: ॥ २९ ॥
Стих
та̄х̣ путрам ан̇кам а̄ропя
снеха-снута-пайодхара̄х̣
харш̣а-вихвалита̄тма̄нах̣
сиш̣ичур нетраджаир джалаих̣
снеха-снута-пайодхара̄х̣
харш̣а-вихвалита̄тма̄нах̣
сиш̣ичур нетраджаир джалаих̣
Дума по дума
та̄х̣ — всички те; путрам — сина; ан̇кам — скута; а̄ропя — поставен върху; снеха-снута — проляха от обич; пайодхара̄х̣ — пълни гърди; харш̣а — радост; вихвалита-а̄тма̄нах̣ — обзети от; сиш̣ичух̣ — мокри; нетраджаих̣ — от очите; джалаих̣ — вода.
Превод
Майките прегърнаха сина си и го взеха в скута си. От чиста обич от гърдите им бликна мляко. Те не бяха на себе си от радост и от очите им капеха сълзи, които мокреха Бога.
Пояснение
Когато Бог Кр̣ш̣н̣а бил във Вр̣нда̄вана, дори виметата на кравите овлажнявали от обич към него. Присъствието му карало да тече мляко от гърдите на всяко живо същество, което го обичало, да не говорим за мащехите му, които по нищо не се различавали от собствената му майка.
Деванагари
अथाविशत् स्वभवनं सर्वकाममनुत्तमम् ।
प्रासादा यत्र पत्नीनां सहस्राणि च षोडश ॥ ३० ॥
प्रासादा यत्र पत्नीनां सहस्राणि च षोडश ॥ ३० ॥
Стих
атха̄вишат сва-бхаванам̇
сарва-ка̄мам ануттамам
пра̄са̄да̄ ятра патнӣна̄м̇
сахасра̄н̣и ча ш̣од̣аша
сарва-ка̄мам ануттамам
пра̄са̄да̄ ятра патнӣна̄м̇
сахасра̄н̣и ча ш̣од̣аша
Дума по дума
Превод
След това Богът влезе в дворците си, които бяха абсолютно съвършенство. Там живееха съпругите му, които наброяваха повече от шестнайсет хиляди.
Пояснение
Бог Кр̣ш̣н̣а имал шестнайсет хиляди сто и осем съпруги и всяка от тях имала отделен дворец с всичко необходимо, с дворове и градини. В Десета песен подробно са описани тези дворци. Те били изградени от най-хубав мрамор. Осветявали ги скъпоценни камъни, украсявали ги завеси и килими от кадифе и коприна, които имали красиви шарки и били избродирани със златна дантела. Божествената Личност е този, който притежава цялата сила, енергия, богатства, красота, знание и отречение. Затова в дворците на Бога имало всичко необходимо за удовлетворяване на желанията му. Богът е безкраен, следователно желанията му също са безкрайни, както и възможностите за удовлетворяването им. Всичко било безкрайно и тук накратко е описано като сарва-ка̄мам, „изпълнено с всички желани неща“.
Деванагари
पत्न्य: पतिं प्रोष्य गृहानुपागतं
विलोक्य सञ्जातमनोमहोत्सवा: ।
उत्तस्थुरारात् सहसासनाशयात्
साकं व्रतैर्व्रीडितलोचनानना: ॥ ३१ ॥
विलोक्य सञ्जातमनोमहोत्सवा: ।
उत्तस्थुरारात् सहसासनाशयात्
साकं व्रतैर्व्रीडितलोचनानना: ॥ ३१ ॥
Стих
патнях̣ патим̇ прош̣я гр̣ха̄нупа̄гатам̇
вилокя сан̃джа̄та-мано-махотсава̄х̣
уттастхур а̄ра̄т сахаса̄сана̄шая̄т
са̄кам̇ вратаир врӣд̣ита-лочана̄нана̄х̣
вилокя сан̃джа̄та-мано-махотсава̄х̣
уттастхур а̄ра̄т сахаса̄сана̄шая̄т
са̄кам̇ вратаир врӣд̣ита-лочана̄нана̄х̣
Дума по дума
патнях̣ — жените (съпругите на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а); патим — съпруг; прош̣я — този, който е бил далеч от дома; гр̣ха-анупа̄гатам — който се е завърнал у дома; вилокя — като видяха; сан̃джа̄та — развили; манах̣-маха̄-утсава̄х̣ — радостно усещане за празник в сърцето; уттастхух̣ — изправиха се; а̄ра̄т — от разстояние; сахаса̄ — изведнъж; а̄сана̄ — от местата си; а̄шая̄т — от състояние на дълбоко съзерцание; са̄кам — заедно с; вратаих̣ — обетът; врӣд̣ита — гледайки свенливо; лочана — очи; а̄нана̄х̣ — с такива лица.
Превод
Сърцата на цариците на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а се изпълниха с радост, когато след дългата раздяла те отново видяха съпруга си у дома. Те прекъснаха размишленията си и бързо станаха от местата си. После срамежливо покриха лицата си, както бе прието, и свенливо се заоглеждаха наоколо.
Пояснение
Както се каза по-горе, Богът влязъл в дворците си, където живеели шестнайсет хиляди сто и осемте му царици. Това означава, че Той веднага се разпространил в толкова пълни експанзии, колкото били цариците и дворците, и едновременно влязъл във всеки един дворец. Това е друго проявление на вътрешната му енергия. Той може да се разшири в толкова духовно тъждествени форми, в колкото пожелае, и в същото време да остане единствен и неповторим. В шрути-мантрите се потвърждава, ча Абсолютът е единствен, но когато пожелае, Той става много. Тези многообразни експанзии на Върховния Бог се проявяват като пълни и отделени части. Отделените части представят енергията му, а пълните части са проявления на Личността му. По този начин Върховният Бог се проявил в шестнайсет хиляди сто и осем пълни експанзии и влязъл едновременно във всеки един от дворците на цариците. Това се нарича вайбхава, трансцендентално могъщество на Бога. Заради тези си способности Богът се нарича Йогешвара. Обикновено един йогӣ, или живо същество, което владее мистични сили, може да се разшири най-много в десет експанзии на собственото си тяло. Но Богът може да се разпространи в стотици хиляди форми или до безкрайност – както пожелае. Невярващите се удивяват, че Бог Кр̣ш̣н̣а се оженил за повече от шестнайсет хиляди принцеси, защото мислят, че Той е като тях и измерват могъществото му със собствените си ограничени възможности. Но човек трябва да знае, че Богът не е на равнището на живите същества, които са само експанзии на междинната му енергия; човек никога не трябва да приравнява собственика на енергията със самата енергия, макар че разликата между тях е много малка. Цариците също били експанзии на вътрешната енергия на Бога – по този начин енергоизточникът и енергията постоянно обменяли помежду си трансцендентално удоволствие, което се нарича забавления на Бога. Затова човек не бива да се чуди, че Богът имал толкова много съпруги. Нещо повече, трябва да признае, че дори да има шестнайсет милиарда съпруги, Богът пак няма да е проявил напълно безкрайното си неизчерпаемо могъщество. Той имал само шестнайсет хиляди съпруги и влязъл едновременно във всички дворци, за да запише в историята на човешките същества на Земята, че Богът никога не е равен на тях или по-низш от тях, колкото и могъщи да са те. Никой не е нито равен на Бога, нито може да го превъзхожда. Богът запазва величието си във всяко едно отношение. Твърдението „Бог е велик“ е една вечна истина.
И така, щом видели отдалече съпруга си, който дълго отсъствал от къщи заради битката при Курукш̣етра, цариците се събудили от дрямката на размисъла и се приготвили да посрещнат любимия си. Според религиозните предписания на Я̄гявалкя една жена, чийто съпруг е далеч от дома си, не трябва да участва в никакви светски тържества, не трябва да украсява тялото си, да се смее и да посещава роднините си. Такъв обет приемат жените, чиито съпрузи са далеч от дома. В същото време се казва, че жената никога не трябва да се показва пред съпруга си нечиста и не съвсем спретната. Съпругата винаги трябва да носи украшения и хубави дрехи и да е щастлива и радостна пред мъжа си. Цариците на Бог Кр̣ш̣н̣а били потънали в размисъл и съзерцание, мислели за раздялата с Бога и съзнанието им постоянно било погълнато от него. Преданите на Бога не могат да живеят дори миг, без да мислят за Бога, а в още по-голяма степен това се отнася за цариците му. Те били богини на щастието, които се родили като царици в забавленията на Бога в Два̄рака̄. Те и Богът са неразделни благодарение или на личното присъствие на Бога, или на транса. Гопӣте от Вр̣нда̄вана не можели да забравят Бога, докато Той пасял кравите в гората. Когато като момче Бог Кр̣ш̣н̣а отивал извън селото, по домовете си гопӣте се тревожели за него, задето стъпвал по грубата земя с нежните си лотосови нозе. От тези мисли те понякога изпадали в транс и сърцата им застивали покрусени. В такова състояние се намират чистите спътници на Бога. Те винаги са потопени в транс както цариците по време на отсъствието на Бога. Но сега, след като видели Бога отдалече, цариците мигом изоставили всичките си занимания, в това число и обетите, описани по-горе. Според Шрӣ Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура в случая тази психологическа реакция била съвсем естествена. Цариците най-напред се изправили от местата си и макар че искали да видят съпруга си, женската им свенливост ги възпряла. Но благодарение на силния си екстаз те превъзмогнали тази слабост, помислили си как прегръщат Бога и тази мисъл ги накарала да загубят представа за всичко наоколо. Тази начална степен на екстаза унищожила всички нравствени норми и обществени условности и цариците преодолели всички препятствия по пътя към Бога. Това е съвършеното равнище, на което се осъществява срещата с Бога на душите, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а.
Деванагари
तमात्मजैर्दृष्टिभिरन्तरात्मना
दुरन्तभावा: परिरेभिरे पतिम् ।
निरुद्धमप्यास्रवदम्बु नेत्रयो-
र्विलज्जतीनां भृगुवर्य वैक्लवात् ॥ ३२ ॥
दुरन्तभावा: परिरेभिरे पतिम् ।
निरुद्धमप्यास्रवदम्बु नेत्रयो-
र्विलज्जतीनां भृगुवर्य वैक्लवात् ॥ ३२ ॥
Стих
там а̄тмаджаир др̣ш̣т̣ибхир антара̄тмана̄
дуранта-бха̄ва̄х̣ париребхире патим
нируддхам апй а̄сравад амбу нетрайор
виладжджатӣна̄м̇ бхр̣гу-варя ваиклава̄т
дуранта-бха̄ва̄х̣ париребхире патим
нируддхам апй а̄сравад амбу нетрайор
виладжджатӣна̄м̇ бхр̣гу-варя ваиклава̄т
Дума по дума
там — него (Бога); а̄тма-джаих̣ — от синовете; др̣ш̣т̣ибхих̣ — със зрението си; антара-а̄тмана̄ — с най-скритата част на сърцето; дуранта-бха̄ва̄х̣ — непреодолим екстаз; париребхире — прегърнаха; патим — съпруг; нируддхам — задушени; апи — въпреки; а̄срават — сълзи; амбу — като капки вода; нетрайох̣ — от очите; виладжджатӣна̄м — на тези, които са свенливи; бхр̣гу-варя — о, предводителю на Бхр̣гу; ваиклава̄т — неумишлено.
Превод
Непреодолимият екстаз бе толкова силен, че свенливите царици най-напред прегърнаха Бога в най-съкровеното кътче на сърцето си. След това го обгърнаха с поглед и изпратиха синовете си да го прегърнат (което не се различава от собствената им прегръдка). Но предводителю на Бхр̣гу, макар че те се опитаха да потиснат чувствата си, сълзите сами потекоха от очите им.
Пояснение
Макар че женският им свян им попречил да прегърнат любимия си съпруг Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, цариците направили това, като го погледнали, като го взели в най-съкровеното кътче на сърцето си и като изпратили синовете си да го прегърнат. И все пак действието оставало незавършено, затова от очите им потекли сълзи, въпреки всичките им усилия да ги възпрат. Жената косвено прегръща съпруга си, като изпраща сина си да го прегърне, защото синът се развива като част от тялото на майката. От гледна точка на пола прегръдката на сина не е съвсем същото като прегръдката между съпруга и съпругата, но от гледна точка на любовта тя носи удовлетворение. В съпружеските взаимоотношения прегръдката с поглед има по-голяма сила и според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ в такава обмяна на чувства между съпруга и съпругата няма нищо лошо.
Деванагари
यद्यप्यसौ पार्श्वगतो रहोगत-
स्तथापि तस्याङ्घ्रियुगं नवं नवम् ।
पदे पदे का विरमेत तत्पदा-
च्चलापि यच्छ्रीर्न जहाति कर्हिचित् ॥ ३३ ॥
स्तथापि तस्याङ्घ्रियुगं नवं नवम् ।
पदे पदे का विरमेत तत्पदा-
च्चलापि यच्छ्रीर्न जहाति कर्हिचित् ॥ ३३ ॥
Стих
ядяпй асау па̄ршва-гато рахо-гатас
татха̄пи тася̄н̇гхри-югам̇ навам̇ навам
паде паде ка̄ вирамета тат-пада̄ч
чала̄пи яч чхрӣр на джаха̄ти кархичит
татха̄пи тася̄н̇гхри-югам̇ навам̇ навам
паде паде ка̄ вирамета тат-пада̄ч
чала̄пи яч чхрӣр на джаха̄ти кархичит
Дума по дума
яди — въпреки че; апи — несъмнено; асау — Той (Бог Кр̣ш̣н̣а); па̄ршва-гатах̣ — съвсем до тях; рахах̣-гатах̣ — в пълна самота; татха̄пи — все пак; тася — неговите; ан̇гхри-югам — нозете на Бога; навам навам — все по-нови и по-нови; паде — стъпка; паде — на всяка крачка; ка̄ — който; вирамета — може да се откъсне от; тат-пада̄т — от нозете му; чала̄пи — подвижна; ят — когото; шрӣх̣ — богинята на щастието; на — никога; джаха̄ти — напуска; кархичит — в никое време.
Превод
Макар че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а постоянно бе с тях и те не се виждаха с никой друг, нозете му им се струваха все нови и нови. Въпреки че богинята на щастието по природа е неспокойна и не се застоява на едно място, тя не може да се откъсне от нозете на Бога. Коя жена ще се отдели от тези нозе, щом веднъж се е подслонила при тях?
Пояснение
Обусловените души постоянно се стремят да спечелят благоволението на богинята на щастието, макар че по природа тя не се задържа на едно място. В материалния свят на никого не може да му върви постоянно, колкото и умен да е. По света е имало толкова много велики империи, царували са толкова много могъщи царе, имало е толкова много хора, към които съдбата е била благосклонна, но постепенно всички са изчезнали от лицето на земята. Такива са законите на материалната природа. А в духовния свят е различно. Според Брахма сам̇хита̄ стотици хиляди богини на щастието почтително служат на Бога. Те винаги са насаме с Бога, но общуването им с него се обновява всеки миг и е толкова вдъхновяващо, че те не могат да напуснат Бога дори за миг, макар по природа да са непостоянни и непрекъснато да се скитат насам-натам. Духовните взаимоотношения с Бога са толкова вдъхновяващи и многообразни, че никой не може да се откъсне от общуването с Бога, след като веднъж се е подслонил при него.
По природа живите същества принадлежат към женското начало. Мъжкото начало, или наслаждаващият се, е Богът, а проявленията на различните му енергии са женското начало. В Бхагавад-гӣта̄ живите същества са наречени пара̄ пракр̣ти, т.е. висша енергия. Материалните елементи са апара̄ пракр̣ти, т.е. низша енергия. Тези енергии винаги са заети в удовлетворяване на господаря си, на този, който се наслаждава на всичко. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (5.29), върховният наслаждаващ се е самият Бог. Следователно когато енергиите са заети пряко в служене на Бога, те възвръщат естественото си състояние и във взаимоотношенията между тях и енергоизточника изчезват всички несъответствия.
Обикновено хората, които се занимават със служене, се стремят да получат някакъв пост в правителството, което е върховният наслаждаващ се в държавата. Тъй като Богът е върховният наслаждаващ се на всичко във вселената и извън нея, да работиш за него, е голямо щастие. След като веднъж са получили възможност да служат във върховното правителство на Бога, живите същества никога не пожелават да изоставят тези дейности. Най-голямото съвършенство в човешкия живот е да се търси някаква дейност във висшето служене на Бога. Това ще направи човека необикновено щастлив. Той няма повече да търси непостоянната богиня на щастието извън отношенията си с Бога.
Деванагари
एवं नृपाणां क्षितिभारजन्मना-
मक्षौहिणीभि: परिवृत्ततेजसाम् ।
विधाय वैरं श्वसनो यथानलं
मिथो वधेनोपरतो निरायुध: ॥ ३४ ॥
मक्षौहिणीभि: परिवृत्ततेजसाम् ।
विधाय वैरं श्वसनो यथानलं
मिथो वधेनोपरतो निरायुध: ॥ ३४ ॥
Стих
евам̇ нр̣па̄н̣а̄м̇ кш̣ити-бха̄ра-джанмана̄м
акш̣аухин̣ӣбхих̣ паривр̣тта-теджаса̄м
видха̄я ваирам̇ швасано ятха̄налам̇
митхо вадхенопарато нира̄юдхах̣
акш̣аухин̣ӣбхих̣ паривр̣тта-теджаса̄м
видха̄я ваирам̇ швасано ятха̄налам̇
митхо вадхенопарато нира̄юдхах̣
Дума по дума
евам — така; нр̣па̄н̣а̄м — на царете или управниците; кш̣ити-бха̄ра — бремето върху Земята; джанмана̄м — роден по този начин; акш̣аухин̣ӣбхих̣ — подкрепени от бойните сили (коне, слонове, колесници и пеши воини); паривр̣тта — възгордели се от това обкръжение; теджаса̄м — могъщество; видха̄я — създал; ваирам — враждебност; швасанах̣ — взаимодействието между вятъра и растенията с кухи стъбла; ятха̄ — такива, каквито са; аналам — огън; митхах̣ — един с друг; вадхена — като ги уби; упаратах̣ — освободи; нира̄юдхах̣ — без да участва лично в тази битка.
Превод
Богът бе спокоен, след като уби царете, които бяха бреме за Земята. Те се бяха възгордели заради военното си могъщество, заради конете, колесниците, воините си и пр. Той самият не взе участие във войната. Той просто пося враждата между могъщите владетели и те започнаха да се сражават помежду си. Той бе като вятъра, който причинява триене между бамбуковите стъбла и от искрите лумва пожар.
Пояснение
Както се каза по-горе, живите същества не могат истински да се наслаждават на това, което се проявява като творение на Бога. Истинският собственик и наслаждаващ се на всичко, което е проявено в творението на Бога, е самият Бог. Но, за съжаление, под влияние на заблуждаващата енергия, обусловено от проявленията на природата, живото същество заема позата на наслаждаващ се. Заблудено, живото същество се опиянява от лъжливото усещане, че е станало Бог, и по всевъзможни начини се старае да увеличава материалната си сила. Вследствие на това то се превръща в такова бреме за Земята, че тя става напълно негодна за нормални обитатели. Това положение се нарича дхармася гла̄них̣ – неправилно приложение на енергията на човешкото същество. Когато злоупотребяването с човешката енергия се разпростре навсякъде, разумните живи същества страдат в тежките условия, създадени от порочните управници, които са просто едно бреме за Земята. Тогава чрез вътрешната си енергия Богът се появява, за да спаси здравата част от човечеството и да облекчи Земята от свръхтовара, създаван от управниците по целия свят. Той не взема страната на никой от тези управляващи негодници, но с волята си сее между тях вражди, както вятърът предизвиква горски пожар, като кара бамбуковите стъбла да се трият едно в друго. Горският пожар избухва сам, под въздействието на вятъра; по същия начин заради невидимия замисъл на Бога възникват сблъсъците между политическите групировки. Недостойните управници, горди с недействителната си власт и военна сила, започват да се сражават помежду си заради идеологическите си разногласия и изчерпват всичките си сили. Историята на човечеството всъщност отразява тази истинска воля на Бога. И това ще продължи дотогава, докато живите същества не се привържат към служенето на Бога. Този факт е подчертан много ярко в Бхагавад-гӣта̄ (7.14). Там се казва: „Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гун̣и на материалната природа, се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“. Това означава, че нито плодоносните дейности, нито умозрителната философия или идеология могат да донесат в обществото мир и благоденствие. Единственият начин е човек да се отдаде на Върховния Бог и така да се освободи от объркващото въздействие на заблуждаващата енергия.
За съжаление, тези, които сеят разруха, не могат да се отдадат на Божествената Личност. Те всички са пълни глупаци; те са най-низшите измежду човешкия род; те са тези, които са лишени от знание, макар и да притежават академично образование. Те имат демоничен начин на мислене и постоянно отправят предизвикателства към върховната власт на Бога. Материалистите, които постоянно жадуват материална сила и власт, са съвършени глупаци, защото не знаят нищо за жизнената енергия. Заради невежеството си във върховната духовна наука те са се отдали на материалната наука, която свършва със смъртта на материалното тяло. Те са най-низшите сред човешкия род, защото човешкият живот е предназначен за възстановяване на изгубената връзка с Бога, а те пропускат тази възможност, отдавайки се на материални дейности. Те са лишени от знание, защото дори след дълги размишления не могат да постигнат равнището, на което биха разбрали Божествената Личност – сумум бонум на всичко. Тези хора са с демонична природа и изстрадват последиците от това, както такива герои материалисти, като Ра̄ван̣а, Хиран̣якашипу, Кам̇са и други.
Деванагари
स एष नरलोकेऽस्मिन्नवतीर्ण: स्वमायया ।
रेमे स्त्रीरत्नकूटस्थो भगवान् प्राकृतो यथा ॥ ३५ ॥
रेमे स्त्रीरत्नकूटस्थो भगवान् प्राकृतो यथा ॥ ३५ ॥
Стих
са еш̣а нара-локе 'сминн
аватӣрн̣ах̣ сва-ма̄яя̄
реме стрӣ-ратна-кӯт̣астхо
бхагава̄н пра̄кр̣то ятха̄
аватӣрн̣ах̣ сва-ма̄яя̄
реме стрӣ-ратна-кӯт̣астхо
бхагава̄н пра̄кр̣то ятха̄
Дума по дума
сах̣ — Той (Върховната Божествена Личност); еш̣ах̣ — всички тези; нара-локе — на тази планета на човешките същества; асмин — на тази; аватӣрн̣ах̣ — се е появил; сва — лична вътрешна; ма̄яя̄ — безпричинна милост; реме — наслаждаваше се; стрӣ-ратна — жена, която е достойна да стане съпруга на Бога; кӯт̣астхах̣ — сред; бхагава̄н — Божествената Личност; пра̄кр̣тах̣ — светски; ятха̄ — като че ли.
Превод
По безпричинната си милост Върховната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а се появи на тази планета чрез вътрешната си енергия и се наслаждава в обществото на достойните жени като че ли взаимоотношенията му с тях бяха светски.
Пояснение
Богът се оженил и живял като глава на семейство. Това звучи като някаква светска любовна история, но когато научим, че се оженил за шестнайсет хиляди сто и осем принцеси и живял с всяка от тях поотделно във всеки един дворец, разбираме, че това не е нещо светско. И така, Богът, който живял като глава на семейство с достойните си съпруги, не е светска личност и съпружеските му взаимоотношения никога не трябва да се вземат за светски любовни отношения. Жените, които станали съпруги на Бога, не били обикновени жени – те получили Бога за съпруг след стотици милиони животи, посветени на тапася (отречения). Когато Богът се появява на различните локи (планети) или на тази планета, обитавана от човешки същества, Той показва трансценденталните си забавления само за да привлече обусловените души и те да станат негови вечни слуги, приятели, родители и любими в трансценденталния свят, където Той отговаря с взаимност на това служене. В материалния свят служенето се проявява в изкривен вид и прекъсва преждевременно, като оставя само горчиви чувства. Обусловено от материалната природа, заради невежеството си заблуденото живо същество не може да разбере, че всичките му взаимоотношения в материалния свят са временни и пълни със замърсявания. Те не могат да му донесат вечно щастие. Но ако установи същите отношения с Бога, веднага щом напусне материалното си тяло, живото същество ще се издигне до трансценденталния свят и вечно ще общува с Бога по начина, по който е пожелало. Следователно жените, с които Богът живял като съпруг, не са обикновените жени от материалния свят, а имат с него вечна връзка на трансцендентални съпруги. Те са достигнали това положение, като са се усъвършенствали в преданото служене. В това е величието им. Богът е парам̇ брахма, Върховната Божествена Личност. Обусловените души търсят вечното щастие навсякъде – не само на Земята, но и по другите планети из цялата вселена. По природа духовната искра може да пътува във всички части от Божието творение. Но тя е обусловена от материалните проявления, опитва се да броди из космическото пространство с космически кораби и затова не успява да стигне там, където желае. Законът за гравитацията я оковава както веригите – затворника. С помощта на други методи душата може да отиде навсякъде, но дори да достигне и най-висшата планета, тя няма да получи вечното щастие, което търси живот след живот. Когато обаче отново се опомни, тя започва да търси щастието в Брахман, защото добре знае, че в материалния свят никога няма да получи безкрайното щастие, към което се стреми. Естествено Върховното същество, Парабрахман, не се стреми към щастие никъде в материалния свят. Нито пък в материалния свят ще открием това, което му носи щастие. Той не е безличностен. Той е предводителят и Върховното същество сред безбройните живи същества, затова не може да е безличностен. Той е същият като нас и притежава в пълна степен всички склонности на едно индивидуално живо същество. Той се жени досущ като нас, но женитбата му не е светска, нито влиза в рамките на ограничения опит в обусловеното състояние. Съпругите му само изглеждат светски жени, а всъщност са трансцендентални освободени души, съвършени проявления на вътрешната му енергия.
Деванагари
उद्दामभावपिशुनामलवल्गुहास-
व्रीडावलोकनिहतो मदनोऽपि यासाम् ।
सम्मुह्य चापमजहात्प्रमदोत्तमास्ता
यस्येन्द्रियं विमथितुं कुहकैर्न शेकु: ॥ ३६ ॥
व्रीडावलोकनिहतो मदनोऽपि यासाम् ।
सम्मुह्य चापमजहात्प्रमदोत्तमास्ता
यस्येन्द्रियं विमथितुं कुहकैर्न शेकु: ॥ ३६ ॥
Стих
удда̄ма-бха̄ва-пишуна̄мала-валгу-ха̄са-
врӣд̣а̄валока-нихато мадано 'пи я̄са̄м
саммухя ча̄пам аджаха̄т прамадоттама̄с та̄
ясйендриям̇ виматхитум̇ кухакаир на шекух̣
врӣд̣а̄валока-нихато мадано 'пи я̄са̄м
саммухя ча̄пам аджаха̄т прамадоттама̄с та̄
ясйендриям̇ виматхитум̇ кухакаир на шекух̣
Дума по дума
удда̄ма — много сериозно; бха̄ва — изражение; пишуна — възбуждащи; амала — безупречни; валгу-ха̄са — красиви усмивки; врӣд̣а — ъгълът на окото; авалока — погледи; нихатах̣ — покорен; маданах̣ — Купидон (или амадана – изключително търпеливият Шива); апи — също; я̄са̄м — чиито; саммухя — покорен от; ча̄пам — лъкове; аджаха̄т — изостави; прамада — жена, която влудява; уттама̄х̣ — в най-висша степен; та̄ — всички; яся — чиито; индриям — сетива; виматхитум — обезпокоят; кухакаих̣ — магически уловки; на — никога; шекух̣ — бяха способни.
Превод
Макар че красивите усмивки и плахите погледи на цариците бяха чисти и вълнуващи; макар че бяха в състояние да покорят самия Купидон и да го накарат да захвърли от отчаяние лъка си; макар че дори непревземаемият Шива можеше да стане жертва на красотата им, въпреки приказното си очарование те не можеха да обезпокоят сетивата на Бога.
Пояснение
Пътят на спасението, на връщането при Бога строго забранява общуването с жени. Цялата система на сана̄тана дхарма (варн̣а̄шрама дхарма) също забранява или ограничава общуването с жени. Тогава как може да бъде признат за Върховна Божествена Личност този, който е привързан към повече от шестнайсет хиляди съпруги? Любознателните хора, които наистина искат да разберат трансценденталната същност на Върховния Бог, с право могат да попитат това. За да отговорят на подобни въпроси, в тази и в следващите няколко шлоки мъдреците от Наимиша̄ран̣я обсъждат трансценденталната природа на Бога. От тук става ясно, че с привлекателността си жените можели да покорят Купидон и дори най-неподатливото и невъзмутимо същество, Шива. Но те не могли да завладеят сетивата на Бога. Работата на Купидон е да събужда материалната похот. Цялата вселена се движи, подбудена от стрелата на Купидон. В основата на всички дейности в този свят лежи взаимното влечение между мъжете и жените. Мъжете търсят за съпруги красиви жени, а жените си търсят подходящи мъже. И това е движещата сила на всички дейности. Щом мъжът се съедини с жената, половите взаимоотношения здраво запояват материалните окови на живото същество. Привързаността на двамата към уютен дом, родина, потомство, общество, приятели и трупане на богатства става причина да се образува едно измамно поле за действие – така се проявява лъжливото, но неотслабващо влечение към временното материално битие, изпълнено със страдания. Затова всички писания препоръчват на тези, които са поели пътя към освобождението, пътя, който води към къщи, обратно при Бога, да се освободят от подобни обекти на материална привързаност. А това е възможно само чрез общуване с предани на Бога, които са маха̄тма̄. Купидон пуска стрели по живите същества, за да ги накара да загубят ума си по другия пол, независимо дали партньорът наистина е красив. Подстрекателствата на Купидон могат да се наблюдават дори сред животни, които изглеждат отвратително в очите на цивилизованите хора. Влиянието на Купидон се разпростира дори и върху най-грозните форми на живот, а какво остава за тези, които притежават съвършена красота. Шива, който бил смятан за най-непристъпен, също бил улучен от стрелата на Купидон. Той напълно полудял от любов към Мохин̣ӣ (инкарнация на Бога) и се признал за победен. Но самият Купидон бил пленен от сдържаното и вълнуващо поведение на богините на щастието и доброволно хвърлил лъка си, напълно объркан – толкова прекрасни и очарователни били цариците на Бог Кр̣ш̣н̣а. Но въпреки това те не могли да развълнуват трансценденталните сетива на Бога, защото Той е всесъвършен а̄тма̄ра̄ма, удовлетворен сам по себе си. За удовлетворението си Той не се нуждае от чужда помощ. Следователно цариците не можели да удовлетворят Бога с женското си очарование. Но те го удовлетворявали с искрената си любов и служене. Те можели да го удовлетворяват само с чистото си трансцендентално любовно служене и Богът с удоволствие се държал с тях като със свои съпруги. И така, удовлетворен от чистото им служене, Богът им отвърнал като най-верен съпруг. Нищо друго не можело да го накара да има толкова много съпруги. Той е съпруг на всички, но съпружеско отношение проявява към тези, които го приемат като такъв. Тази чиста обич, лишена от всякакви материални примеси, не трябва да се сравнява със светската страст. Тя е напълно трансцендентална. Женствената сдържаност, която показвали цариците, също била трансцендентална, защото била плод на трансцендентален екстаз. В предишните стихове вече се каза, че Богът изглеждал като обикновен съпруг, но всъщност взаимоотношенията със съпругите му били трансцендентални, чисти и необусловени от проявленията на материалната природа.
Деванагари
तमयं मन्यते लोको ह्यसङ्गमपि सङ्गिनम् ।
आत्मौपम्येन मनुजं व्यापृण्वानं यतोऽबुध: ॥ ३७ ॥
आत्मौपम्येन मनुजं व्यापृण्वानं यतोऽबुध: ॥ ३७ ॥
Стих
там аям̇ маняте локо
хй асан̇гам апи сан̇гинам
а̄тмаупамйена мануджам̇
вя̄пр̣н̣ва̄нам̇ ято 'будхах̣
хй асан̇гам апи сан̇гинам
а̄тмаупамйена мануджам̇
вя̄пр̣н̣ва̄нам̇ ято 'будхах̣
Дума по дума
там — на Бог Кр̣ш̣н̣а; аям — всички тези (обикновени хора); маняте — въобразяват си; локах̣ — обусловените души; хи — несъмнено; асан̇гам — непривързан; апи — въпреки; сан̇гинам — засегнат; а̄тма — душата; аупамйена — в сравнение с душата; мануджам — обикновен човек; вя̄пр̣н̣ва̄нам — отдаден на; ятах̣ — защото; абудхах̣ — от невежество.
Превод
Обикновените обусловени души материалисти предполагат, че Богът е един от тях. От невежество те мислят, че Богът е подвластен на материята, макар че тя дори не се докосва до него.
Пояснение
Тук по-голямо внимание заслужава думата абудхах̣. Само от невежество глупавите любители на светски спорове не могат да разберат истински Върховния Бог и разпространяват сред наивните хора измислиците си. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог, изначалната и предвечна Божествена Личност и когато се явил лично пред погледа на всички, Той проявил абсолютното си божествено могъщество във всички области на дейност. Както обяснихме в първия стих на Шрӣмад Бха̄гаватам, Богът има пълната свобода да постъпва както пожелае, но всичките му дейности са изпълнени с блаженство, знание и вечност. Само глупавите материалисти се заблуждават в представите си за него, защото не знаят нищо за вечната му форма, изтъкана от знание и блаженство, форма, която е описана в Бхагавад-гӣта̄ и Упаниш̣адите. Различните му енергии действат в съвършена съгласуваност и естествено следват съвършения му замисъл. Той извършва всичко чрез различните си енергии и затова винаги остава абсолютно независимият. От безпричинна милост към живите същества Той идва в материалния свят чрез собствената си енергия. Той не е обусловен от материалните проявления на природата и идва такъв, какъвто е, като запазва изначалната си същност. Мислителите, които разчитат само на ума си, не могат да разберат, че Той е Върховната Личност, и смятат, че няма нищо по-висше от необяснимия Брахман, който е безличностният аспект на Бога. Това схващане също се дължи на обусловения живот – тези „философи“ не могат да надскочат възможностите си. Следователно този, който смята, че Богът е на равнището на неговото собствено ограничено могъщество, е един най-посредствен човек. Той не може да бъде убеден, че Божествената Личност не е подчинена на проявленията на материалната природа. Той не може да разбере, че заразената материя не е в състояние да влияе на слънцето. Празните философи оценяват всичко от гледна точка на собственото си експериментално знание. Затова когато в брачните си взаимоотношения Богът действа като обикновен човек, те го приемат за един от многото хора, забравяйки, че Той може да има шестнайсет хиляди и дори повече съпруги едновременно. Поради ограничените си познания те приемат едната страна на монетата и в същото време не вярват в другата. Това означава, че само от невежество те смятат, че Бог Кр̣ш̣н̣а е като тях, и правят собствени абсурдни заключения, които не се потвърждават от Шрӣмад Бха̄гаватам.
Деванагари
एतदीशनमीशस्य प्रकृतिस्थोऽपि तद्गुणै: ।
न युज्यते सदात्मस्थैर्यथा बुद्धिस्तदाश्रया ॥ ३८ ॥
न युज्यते सदात्मस्थैर्यथा बुद्धिस्तदाश्रया ॥ ३८ ॥
Стих
етад ӣшанам ӣшася
пракр̣ти-стхо 'пи тад-гун̣аих̣
на юджяте сада̄тма-стхаир
ятха̄ буддхис тад-а̄шрая̄
пракр̣ти-стхо 'пи тад-гун̣аих̣
на юджяте сада̄тма-стхаир
ятха̄ буддхис тад-а̄шрая̄
Дума по дума
етат — тази; ӣшанам — божественост; ӣшася — на Божествената Личност; пракр̣ти-стхах̣ — в съприкосновение с материалната природа; апи — въпреки; тат-гун̣аих̣ — от качествата; на — никога; юджяте — е повлиян; сада̄ а̄тма-стхаих̣ — тези, които пребивават във вечността; ятха̄ — както е; буддхих̣ — интелигентността; тат — Богът; а̄шрая̄ — тези, които са приели подслон при.
Превод
В това е божествената същност на Личността на Бога: Богът не попада под влиянието на качествата на материалната природа, макар че е в съприкосновение с тях. Преданите, които са приели подслон при Бога, също се освобождават от въздействието на материалните качества.
Пояснение
Във Ведите и във ведическите писания (шрути и смр̣ти) се потвърждава, че у Бога няма нищо материално. Той, върховният знаещ, е единствен и трансцендентален (ниргун̣а). Хари, Божествената Личност, е върховната трансцендентална личност, която се намира отвъд обсега на действие на материята. Дори А̄ча̄ря Шан̇кара приема тези твърдения. Някой може да възрази, че взаимоотношенията на Бога с богините на щастието са трансцендентални, но дали същото може да се каже за взаимоотношенията му с династията Яду, щом е роден в нея, или за убиването на атеисти като Джара̄сандха и други асури, които са в пряко взаимодействие с проявленията на материалната природа? В отговор може да се каже, че божествената същност на Върховния Бог никога не се докосва до качествата на материалната природа. Всъщност Богът е свързан с тези качества, защото е крайният източник на всичко, но Той е недосегаем за въздействието им. Затова е известен като Йогешвара, т.е. господаря на мистичните сили, или иначе казано, собственика на цялото могъщество. Учените му предани също не попадат под влиянието на материалните проявления. Шестимата велики Госва̄мӣ на Вр̣нда̄вана произхождали от много богати и аристократични семейства и когато приели живота на просяци и отшелници във Вр̣нда̄вана, отстрани изглеждало като че ли живеят сред много жалки условия. От гледна точка на духовните ценности обаче нямало никой по-богат от тях. Почестите и оскърбленията, гладът и удовлетворението, сънят и бодърстването и другите следствия от влиянието на трите проявления на материалната природа не могат да засегнат по никакъв начин такива маха̄-бха̄гавати, извисени предани, макар те да живеят сред хората. Понякога те се занимават със светски дейности, но дори и дейностите не могат да им повлияят. Докато човек не постигне такова безразличие към явленията в живота, не може да бъде смятан за установен на трансцендентално равнище. Богът и придружителите му се намират на едно и също трансцендентално равнище и йога-ма̄я̄, вътрешната енергия на Бога, прави величието им вечно свято. Преданите на Бога винаги са трансцендентални, дори и ако понякога падат. Богът категорично заявява в Бхагавад-гӣта̄ (9.30), че дори един чист предан да падне заради материалните си замърсявания от миналото, той трябва да бъде смятан за напълно трансцендентална личност, защото изцяло се е отдал на предано служене на Бога. Богът винаги го защитава за това, че той му отдава служене, и това падане е временно и случайно. Много скоро положението ще се промени.
Деванагари
तं मेनिरेऽबला मूढा: स्त्रैणं चानुव्रतं रह: ।
अप्रमाणविदो भर्तुरीश्वरं मतयो यथा ॥ ३९ ॥
अप्रमाणविदो भर्तुरीश्वरं मतयो यथा ॥ ३९ ॥
Стих
там̇ менире 'бала̄ мӯд̣ха̄х̣
страин̣ам̇ ча̄нувратам̇ рахах̣
апрама̄н̣а-видо бхартур
ӣшварам̇ матайо ятха̄
страин̣ам̇ ча̄нувратам̇ рахах̣
апрама̄н̣а-видо бхартур
ӣшварам̇ матайо ятха̄
Дума по дума
там — на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а; менире — приемаха за дадено; абала̄х̣ — нежни; мӯд̣ха̄х̣ — поради простодушието си; страин̣ам — този, който слуша съпругата си; ча — също; анувратам — последовател; рахах̣ — уединено място; апрама̄н̣а-видах̣ — не знаейки степента на величието; бхартух̣ — на съпруга си; ӣшварам — върховният повелител; матаях̣ — твърдение; ятха̄ — както е.
Превод
Простодушните и слаби жени наистина мислеха, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, любимият им съпруг, ги следва и им се подчинява. Те нямаха никаква представа за истинското величие на мъжа си, както безбожниците не знаят, че Той е върховният повелител.
Пояснение
Дори трансценденталните съпруги на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а не напълно осъзнавали необятното величие на Бога. Това невежество не е светско, защото се дължи на действието на вътрешната енергия на Бога в обмяната на чувства между него и вечните му придружители. В трансценденталните взаимоотношения Богът може да приеме пет роли: собственик, господар, приятел, син и любим. Всички тези забавления се осъществяват изцяло под влиянието на йога-ма̄я̄, вътрешната енергия. Богът приема ролята на равен приятел на пастирчетата или на Арджуна. Пред Яшода̄ма̄та̄ Той е досущ като дете, за пастирките е като истински любовник, а пред цариците на Два̄рака̄ играе ролята на съпруг. Тези предани на Бога никога не мислят за него като за Върховната Личност, а като за обикновен приятел, любимо дете, любим или съпруг, скъп на сърцето и душата. Такива са взаимоотношенията между Бога и трансценденталните му предани, които са негови спътници в духовното небе, където се намират безброй планети Ваикун̣т̣хи. Когато Богът идва, с него идва и цялото му обкръжение, за да може да покаже една пълна картина на трансценденталния свят, в който царуват чистата любов и преданост към Бога и няма и най-малка следа от материално желание за господстване над Божието творение. Тези предани на Бога са освободени души, съвършено проявление на междинната или на вътрешната енергия, и са напълно свободни от влиянието на външната енергия. Вътрешната енергия накарала съпругите на Бог Кр̣ш̣н̣а да забравят безкрайното величие на Бога, за да не може нищо да препятства отношенията им с него. Така те приемали, че Богът е галеният им съпруг, който винаги им се подчинява, щом останат насаме. Иначе казано, дори личните спътници на Бога не притежават съвършено знание за него и за трансценденталното му величие, какво остава за писачите на дебели книги и за философстващите мислители? Те представят различни теории за това, как Той става причина за сътворението, за съставните елементи на творението или за материалната и действената причина на творението, но всичко това си остава частично знание за Бога. В действителност тези хора са толкова невежи, колкото и всички други. Човек може да узнае Бога само по неговата милост и по никакъв друг начин. Тъй като взаимоотношенията на Бога със съпругите му се основават на чиста трансцендентална любов и преданост, цариците се намират на трансцендентално равнище и са лишени от всякакви материални замърсявания.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху единадесета глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, наречена „Бог Кр̣ш̣н̣а влиза в Два̄рака̄“.