Шрӣмад Бха̄гаватам 1.11.26

Има различни видове човешки същества и всички търсят наслаждение от различни обекти. Има личности, които се стремят към благоразположението на богинята на щастието – за тях ведическите писания съобщават, че стотици хиляди богини на щастието с благоговение служат на Бога в чинта̄ман̣и-дха̄ма*, трансценденталната му обител, където всички дървета са дървета на желанията, а жилищата са изградени от философски камък. Там естественото занимание на Бог Говинда е да пасе кравите сурабхи. Ако сме привлечени от външността на Бога, веднага ще видим богините на щастието. Заради склонността си към умозрителни разсъждения имперсоналистите не могат да видят тези богини. А художниците, които се прекланят пред красотата на творението, трябва да се стремят към красивото лице на Бога, за да получат пълно удовлетворение. В лицето на Бога е събрана цялата красота. Това, което хората наричат красива природа, не е нищо друго, освен усмивката на Бога, а сладките песни на птиците са шепотът на Бога. Има полубогове, които отговарят за отделните раздели от управлението на космоса. В управлението на държавата също има мънички „богове“. Те винаги се боят от съперници, но ако се приютят в ръцете на Бога, Той всякога ще ги закриля от нападките на враговете. Един верен слуга на Бога, който се занимава с управление, е съвършен ръководител и може да защитава интересите на хората. Останалите, които претендират да се наричат управници, са символи на един анахронизъм и довеждат хората, които са под тяхно управление, до болезнени страдания. Управниците могат да бъдат в безопасност само когато ги защитават ръцете на Бога. Върховният Бог е същината на всичко, Той се нарича са̄рам. А тези, които го възпяват и говорят за него, са са̄ран̇ги, т.е. чисти предани. Чистите предани винаги копнеят за лотосовите нозе на Бога. Лотосът дава един особен вид мед, който доставя трансцендентално удоволствие на преданите. Като пчели преданите винаги са жадни за този мед. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ, велик предан и а̄ча̄ря от Гауд̣ӣя-ваиш̣н̣ава-сампрада̄я, е написал песен за този лотосов мед, в която сравнява себе си с пчела: „О, мой Боже Кр̣ш̣н̣а, позволи ми да Ти отдам молитвите си. Умът ми е като пчела, която е жадна за мед. Бъди милостив и дай на тази пчела място при лотосовите си нозе, откъдето извира всичкият трансцендентален мед. Знам, че дори велики полубогове като Брахма̄ не могат да видят лъчите от ноктите Ти, макар че години наред остават потънали в съзерцание. Но аз имам това желание, о, безпогрешни, защото Ти си много милостив към душите, отдали се на теб. О, Ма̄дхава, знам също, че нямам истинска преданост, за да мога да служа в лотосовите Ти нозе. Но понеже си изключително могъщ, Ти можеш да осъществиш и невъзможното. Пред лотосовите Ти нозе е жалък дори нектарът на небесното царство; затова те така ме привлякоха. О, върховна вечност, нека умът ми се установи върху лотосовите Ти нозе, за да мога вечно да се наслаждавам на вкуса на трансценденталното служене на теб“. Преданите са доволни да бъдат в лотосовите нозе на Бога; те не се стремят да видят красивото му лице, нито искат защитата на силните му ръце. Те са смирени по природа, а Богът винаги е много благосклонен към смирените предани.

*чинта̄ман̣и-пракара-садмасу калпа-вр̣кш̣а-
лакш̣а̄вр̣теш̣у сурабхӣр абхипа̄лаянтам
лакш̣мӣ-сахасра-шата-самбхрама-севяма̄нам
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
(Брахма сам̇хита̄, 5.29)