Шрӣмад Бха̄гаватам 1.11.27
Деванагари
सितातपत्रव्यजनैरुपस्कृत:
प्रसूनवर्षैरभिवर्षित: पथि ।
पिशङ्गवासा वनमालया बभौ
घनो यथार्कोडुपचापवैद्युतै: ॥ २७ ॥
प्रसूनवर्षैरभिवर्षित: पथि ।
पिशङ्गवासा वनमालया बभौ
घनो यथार्कोडुपचापवैद्युतै: ॥ २७ ॥
Стих
сита̄тапатра-вяджанаир упаскр̣тах̣
прасӯна-варш̣аир абхиварш̣итах̣ патхи
пишан̇га-ва̄са̄ вана-ма̄лая̄ бабхау
гхано ятха̄ркод̣упа-ча̄па-ваидютаих̣
прасӯна-варш̣аир абхиварш̣итах̣ патхи
пишан̇га-ва̄са̄ вана-ма̄лая̄ бабхау
гхано ятха̄ркод̣упа-ча̄па-ваидютаих̣
Дума по дума
сита-а̄тапатра — бял чадър; вяджанаих̣ — с ветрило ча̄мара; упаскр̣тах̣ — обслужван от; прасӯна — цветя; варш̣аих̣ — от дъжда; абхиварш̣итах̣ — така покрит; патхи — на пътя; пишан̇га-ва̄са̄х̣ — с жълтите дрехи; вана-ма̄лая̄ — с гирляндите от цветя; бабхау — така стана; гханах̣ — облак; ятха̄ — като че ли; арка — слънцето; уд̣упа — луната; ча̄па — дъгата; ваидютаих̣ — със светкавицата.
Превод
Докато Богът вървеше по главната улица на Два̄рака̄, един бял чадър пазеше главата му от слънцето. Пухкави ветрила от бели пера описваха полукръгове във въздуха, а по пътя се сипеше истински дъжд от цветя. С жълтите си дрехи и с гирляндите от цветя Той приличаше на черен облак, опасан едновременно от слънце, луна, светкавици и дъга.
Пояснение
Слънцето, луната, дъгата и светкавиците не се появяват в небето по едно и също време. Когато изгрее слънцето, лунната светлина загубва силата си, а ако има облаци и дъга, не може да има светкавици. Цветът на тялото на Бога е като цвета на млад облак през дъждовния сезон. Тук Богът е сравнен с облак. Белият чадър над главата му е като слънцето, буйното ветрило от опашка на як – като луната, дъждът от цветя – като звездите, а жълтите дрехи на Бога – като дъгата. Но всички тези небесни явления не могат да съществуват едновременно, затова не могат да участват в общо сравнение. Това може да стане само когато мислим за необикновеното могъщество на Бога. Богът е всемогъщ и в негово присъствие благодарение на непроницаемата му енергия всичко невъзможно става възможно. Шествието му по улиците на Два̄рака̄ било толкова красиво, че не може да се сравни с нищо друго, освен с тези природни явления.