Шрӣмад Бха̄гаватам 1.11.39
Деванагари
तं मेनिरेऽबला मूढा: स्त्रैणं चानुव्रतं रह: ।
अप्रमाणविदो भर्तुरीश्वरं मतयो यथा ॥ ३९ ॥
अप्रमाणविदो भर्तुरीश्वरं मतयो यथा ॥ ३९ ॥
Стих
там̇ менире 'бала̄ мӯд̣ха̄х̣
страин̣ам̇ ча̄нувратам̇ рахах̣
апрама̄н̣а-видо бхартур
ӣшварам̇ матайо ятха̄
страин̣ам̇ ча̄нувратам̇ рахах̣
апрама̄н̣а-видо бхартур
ӣшварам̇ матайо ятха̄
Дума по дума
там — на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а; менире — приемаха за дадено; абала̄х̣ — нежни; мӯд̣ха̄х̣ — поради простодушието си; страин̣ам — този, който слуша съпругата си; ча — също; анувратам — последовател; рахах̣ — уединено място; апрама̄н̣а-видах̣ — не знаейки степента на величието; бхартух̣ — на съпруга си; ӣшварам — върховният повелител; матаях̣ — твърдение; ятха̄ — както е.
Превод
Простодушните и слаби жени наистина мислеха, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, любимият им съпруг, ги следва и им се подчинява. Те нямаха никаква представа за истинското величие на мъжа си, както безбожниците не знаят, че Той е върховният повелител.
Пояснение
Дори трансценденталните съпруги на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а не напълно осъзнавали необятното величие на Бога. Това невежество не е светско, защото се дължи на действието на вътрешната енергия на Бога в обмяната на чувства между него и вечните му придружители. В трансценденталните взаимоотношения Богът може да приеме пет роли: собственик, господар, приятел, син и любим. Всички тези забавления се осъществяват изцяло под влиянието на йога-ма̄я̄, вътрешната енергия. Богът приема ролята на равен приятел на пастирчетата или на Арджуна. Пред Яшода̄ма̄та̄ Той е досущ като дете, за пастирките е като истински любовник, а пред цариците на Два̄рака̄ играе ролята на съпруг. Тези предани на Бога никога не мислят за него като за Върховната Личност, а като за обикновен приятел, любимо дете, любим или съпруг, скъп на сърцето и душата. Такива са взаимоотношенията между Бога и трансценденталните му предани, които са негови спътници в духовното небе, където се намират безброй планети Ваикун̣т̣хи. Когато Богът идва, с него идва и цялото му обкръжение, за да може да покаже една пълна картина на трансценденталния свят, в който царуват чистата любов и преданост към Бога и няма и най-малка следа от материално желание за господстване над Божието творение. Тези предани на Бога са освободени души, съвършено проявление на междинната или на вътрешната енергия, и са напълно свободни от влиянието на външната енергия. Вътрешната енергия накарала съпругите на Бог Кр̣ш̣н̣а да забравят безкрайното величие на Бога, за да не може нищо да препятства отношенията им с него. Така те приемали, че Богът е галеният им съпруг, който винаги им се подчинява, щом останат насаме. Иначе казано, дори личните спътници на Бога не притежават съвършено знание за него и за трансценденталното му величие, какво остава за писачите на дебели книги и за философстващите мислители? Те представят различни теории за това, как Той става причина за сътворението, за съставните елементи на творението или за материалната и действената причина на творението, но всичко това си остава частично знание за Бога. В действителност тези хора са толкова невежи, колкото и всички други. Човек може да узнае Бога само по неговата милост и по никакъв друг начин. Тъй като взаимоотношенията на Бога със съпругите му се основават на чиста трансцендентална любов и преданост, цариците се намират на трансцендентално равнище и са лишени от всякакви материални замърсявания.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху единадесета глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, наречена „Бог Кр̣ш̣н̣а влиза в Два̄рака̄“.