Шрӣмад Бха̄гаватам 1.11.4-5
Деванагари
तत्रोपनीतबलयो रवेर्दीपमिवादृता: ।
आत्मारामं पूर्णकामं निजलाभेन नित्यदा ॥ ४ ॥
प्रीत्युत्फुल्लमुखा: प्रोचुर्हर्षगद्गदया गिरा ।
पितरं सर्वसुहृदमवितारमिवार्भका: ॥ ५ ॥
आत्मारामं पूर्णकामं निजलाभेन नित्यदा ॥ ४ ॥
प्रीत्युत्फुल्लमुखा: प्रोचुर्हर्षगद्गदया गिरा ।
पितरं सर्वसुहृदमवितारमिवार्भका: ॥ ५ ॥
Стих
татропанӣта-балайо
равер дӣпам ива̄др̣та̄х̣
а̄тма̄ра̄мам̇ пӯрн̣а-ка̄мам̇
ниджа-ла̄бхена нитяда̄
равер дӣпам ива̄др̣та̄х̣
а̄тма̄ра̄мам̇ пӯрн̣а-ка̄мам̇
ниджа-ла̄бхена нитяда̄
прӣтй-утпхулла-мукха̄х̣ прочур
харш̣а-гадгадая̄ гира̄
питарам̇ сарва-сухр̣дам
авита̄рам ива̄рбхака̄х̣
харш̣а-гадгадая̄ гира̄
питарам̇ сарва-сухр̣дам
авита̄рам ива̄рбхака̄х̣
Дума по дума
татра — след това; упанӣта — поднесли; балаях̣ — дарове; равех̣ — чак до слънцето; дӣпам — светилник; ива — като; а̄др̣та̄х̣ — оценени; а̄тма-а̄ра̄мам — на самодостатъчния; пӯрн̣а-ка̄мам — напълно удовлетворен; ниджа-ла̄бхена — чрез собствените му енергии; нитя-да̄ — този, който непрекъснато доставя; прӣти — обич; утпхулла-мукха̄х̣ — ликуващи лица; прочух̣ — каза; харш̣а — радостни; гадгадая̄ — екстатични; гира̄ — слова; питарам — на бащата; сарва — всички; сухр̣дам — приятели; авита̄рам — настойника; ива — като; арбхака̄х̣ — поверениците.
Превод
Жителите застанаха пред Бога с даровете си и ги поднесоха на напълно удовлетворения, завършен и цялостен сам по себе си Бог, който чрез енергията си винаги изпълнява желанията на другите. Тези дарове бяха като светилници, предлагани на слънцето. Но жителите посрещнаха Бога и започнаха да го приветстват с въодушевени слова, както децата посрещат своя настойник и баща.
Пояснение
Тук Върховният Бог е описан като а̄тма̄ра̄ма. Той е завършен и цялостен и няма нужда да търси щастие извън самия себе си. Той е самодостатъчен, защото самото му трансцендентално съществувание е пълно блаженство. Той съществува вечно, Той е всезнаещ и всеблажен. Затова Той няма нужда от никакви подаръци, колкото и ценни да са те. Но въпреки това, тъй като е доброжелател на всички, Той приема от всекиго всичко, което му се предлага с чиста преданост. Той самият няма нужда от тези неща, защото те са произведени от собствената му енергия. Даровете, предлагани на Бога, тук са сравнени със светилник, предлаган на слънчевия бог при обожаването му. Всичко, което има природата на огън и светлина, не е нищо друго, освен еманация от енергията на слънцето, но въпреки това за да обожаваме слънцето, трябва да му предложим светилник. Този, който обожава слънцето, иска да получи нещо от него, но в преданото служене на Бога и дума не може да става за някакви искания от страна на Бога или на предания. Всичко е проявление на чистата любов и привързаност между тях.
Богът е върховният баща на всички живи същества, затова ония, които съзнават тези жизненоважни взаимоотношения с Бога, могат да се обръщат към него със синовна молба – бащата безусловно ще бъде радостен да изпълни желанията на покорните си синове. Богът е като дърво на желанията и по безпричинната му милост всеки може да получи от него всичко. Но тъй като е върховен баща, Богът не дава на чистия предан това, което се смята препятствие за преданото служене. Благодарение на трансценденталната привлекателност на Бога тези, които му отдават предано служене, могат да се издигнат до равнището на чистото предано служене.