Шрӣмад Бха̄гаватам 1.11.10
Деванагари
कथं वयं नाथ चिरोषिते त्वयि प्रसन्नदृष्टयाखिलतापशोषणम ।
जीवेम ते सुन्दरहासशोभितमपश्यमाना वदनं मनोहरम ।
इति चोदीरिता वाच: प्रजानां भक्तवत्सल ।
शृण्वानोऽनुग्रहं दृष्टया वितन्वन् प्राविशत् पुरम् ॥ १० ॥
जीवेम ते सुन्दरहासशोभितमपश्यमाना वदनं मनोहरम ।
इति चोदीरिता वाच: प्रजानां भक्तवत्सल ।
शृण्वानोऽनुग्रहं दृष्टया वितन्वन् प्राविशत् पुरम् ॥ १० ॥
Стих
катхам̇ ваям̇ на̄тха чирош̣ите твайи
прасанна-др̣ш̣т̣я̄кхила-та̄па-шош̣ан̣ам̇
джӣвема те сундара-ха̄са-шобхитам
апашяма̄на̄ ваданам̇ манохарам
прасанна-др̣ш̣т̣я̄кхила-та̄па-шош̣ан̣ам̇
джӣвема те сундара-ха̄са-шобхитам
апашяма̄на̄ ваданам̇ манохарам
ити чодӣрита̄ ва̄чах̣
праджа̄на̄м̇ бхакта-ватсалах̣
шр̣н̣ва̄но 'нуграхам̇ др̣ш̣т̣я̄
витанван пра̄вишат пурам
праджа̄на̄м̇ бхакта-ватсалах̣
шр̣н̣ва̄но 'нуграхам̇ др̣ш̣т̣я̄
витанван пра̄вишат пурам
Дума по дума
катхам — как; ваям — ние; на̄тха — о, Господи; чирош̣ите — почти винаги далеч оттук; твайи — от теб; прасанна — удовлетворение; др̣шт̣я̄ — с погледа; акхила — всеобщи; та̄па — страдания; шош̣ан̣ам — отстранявайки; джӣвема — ще можем да живеем; те — твоята; сундара — красива; ха̄са — усмивка; шобхитам — украсено; апашяма̄на̄х̣ — без да виждаме; ваданам — лице; манохарам — привлекателно; ити — така; ча — и; удӣрита̄х̣ — говорейки; ва̄чах̣ — слова; праджа̄на̄м — на жителите; бхакта-ватсалах̣ — милостив към преданите; шр̣н̣ва̄нах̣ — научавайки така; ануграхам — милост; др̣ш̣т̣я̄ — с погледи; витанван — раздавайки; пра̄вишат — влезе; пурам — Два̄рака̄пурӣ.
Превод
О, господарю, ако постоянно живееш далеч от дома, няма да можем да гледаме красивото Ти лице, чиято усмивка побеждава всичките ни страдания. Как бихме живели без теб?
Като чу словата на поданиците и преданите си, Богът, който е много милостив към тях, влезе в град Два̄рака̄ и в отговор на всичките им приветствия ги дари с благодарен трансцендентален поглед.
Пояснение
Привлекателността на Бог Кр̣ш̣н̣а е толкова силна, че почувства ли веднъж влечение към него, човек никога вече не може да понесе раздялата. Защо става така? – Защото ние сме свързани с Бога вечно, както слънчевите лъчи са вечно свързани със слънчевия диск. Слънчевите лъчи са молекулни частици от слънчевото излъчване и затова не могат да бъдат отделени от слънцето. Облаците принудително ги разделят за кратко време, но щом небето се проясни, в присъствието на слънцето слънчевите лъчи отново показват целия си блясък. По същия начин живите същества, които са молекулни частици от цялостния дух, са отделени от Бога чрез изкуственото покривало на ма̄я̄, заблуждаващата енергия. Заблуждаващата енергия, т.е. завесата на ма̄я̄, трябва да се отдръпне – тогава живото същество ще може да види Бога лице в лице и всичките му страдания веднага ще се стопят. Всеки от нас иска да се спаси от страданията си, но не знае как да го направи. Тук е посочено разрешението и само от нас зависи дали ще поемем по верния път или не.