Шрӣмад Бха̄гаватам 1.11.24
Деванагари
राजमार्गं गते कृष्णे द्वारकाया: कुलस्त्रिय: ।
हर्म्याण्यारुरुहुर्विप्र तदीक्षणमहोत्सवा: ॥ २४ ॥
हर्म्याण्यारुरुहुर्विप्र तदीक्षणमहोत्सवा: ॥ २४ ॥
Стих
ра̄джа-ма̄ргам̇ гате кр̣ш̣н̣е
два̄рака̄я̄х̣ кула-стриях̣
хармя̄н̣й а̄рурухур випра
тад-ӣкш̣ан̣а-махотсава̄х̣
два̄рака̄я̄х̣ кула-стриях̣
хармя̄н̣й а̄рурухур випра
тад-ӣкш̣ан̣а-махотсава̄х̣
Дума по дума
ра̄джа-ма̄ргам — обществените пътища; гате — докато минаваше по; кр̣ш̣н̣е — Бог Кр̣ш̣н̣а; два̄рака̄я̄х̣ — на град Два̄рака̄; кула-стриях̣ — жените от уважаваните семейства; хармя̄н̣и — върху дворците; а̄рурухух̣ — се качиха; випра — о, бра̄хман̣и; тат-ӣкш̣ан̣а — просто за да го погледнат (Кр̣ш̣н̣а); маха̄-утсава̄х̣ — приеха като най-големия празник.
Превод
Докато Бог Кр̣ш̣н̣а минаваше по главните улици, всички жени от уважаваните семейства на Два̄рака̄ се качиха на покривите на дворците, за да могат да видят Бога. За тях това беше най-големият празник.
Пояснение
Разбира се, да видиш Бога, е велико събитие, както смятали и жените на град Два̄рака̄. В Индия някои отдадени жени и до днес следват този пример. Особено в празничните дни на церемониите Джхулана и Джанма̄ш̣т̣амӣ индийските жени се тълпят в храма на Бога, където се извършва обожание на вечната му трансцендентална форма. Трансценденталната форма на Бога, която е поставена в храма, не се различава от личната форма на Бога. Тази форма се нарича арча-виграха или арча инкарнация. Богът я проявява чрез вътрешната си енергия само за да даде възможност на безбройните си предани в материалния свят да извършват предано служене. Материалните сетива не могат да възприемат духовната природа на Бога, затова Той приема арча-виграха, която привидно е изградена от материални елементи, като глина, дърво и камък, но в действителност не притежава никакви материални замърсявания. Богът е каиваля (единен), в него няма материя. Всемогъщият Бог е единствен и неповторим, затова може да се появи във всякаква форма, без да се замърси с материални схващания. Следователно празниците, които се честват в храма на Бога, не се различават от тържествата в Два̄рака̄ преди около пет хиляди години, на които Богът лично присъствал. Упълномощените а̄ча̄рии, които познават до съвършенство тази наука, основават такива храмове на Бога в съответствие с определени регулиращи принципи само за да дадат възможност на обикновения човек да се доближи до Бога. Но ограничените хора, които не са запознати с тази наука, погрешно смятат това велико начинание за идолопоклонничество и се опитват да си дават мнението за неща, за които не са дорасли. Затова жените и мъжете, които идват на празниците в храмовете на Бога просто за да погледат трансценденталната му форма, са хиляди пъти по-славни от тези, които не вярват в нея.
Тази шлока показва, че всички жители на Два̄рака̄ притежавали огромни дворци, а това пък говори за благополучието на града. Жените се били качили на покривите, за да погледат шествието и да видят Бога. Те не се смесвали с тълпата на улицата и по този начин безупречно запазвали доброто си име. В онези времена не съществувало неестественото равенство между жените и мъжете. Уважението към жените се запазва по-лесно, когато те са отделени от мъжете. Двата пола не трябва да общуват помежду си неограничено и произволно.