Шрӣмад Бха̄гаватам 1.11.23
Деванагари
स्वयं च गुरुभिर्विप्रै: सदारै: स्थविरैरपि ।
आशीर्भिर्युज्यमानोऽन्यैर्वन्दिभिश्चाविशत्पुरम् ॥ २३ ॥
आशीर्भिर्युज्यमानोऽन्यैर्वन्दिभिश्चाविशत्पुरम् ॥ २३ ॥
Стих
сваям̇ ча гурубхир випраих̣
сада̄раих̣ стхавираир апи
а̄шӣрбхир юджяма̄но 'няир
вандибхиш ча̄вишат пурам
сада̄раих̣ стхавираир апи
а̄шӣрбхир юджяма̄но 'няир
вандибхиш ча̄вишат пурам
Дума по дума
сваям — Той самият; ча — също; гурубхих̣ — от възрастните роднини; випраих̣ — от бра̄хман̣ите; сада̄раих̣ — със съпругите си; стхавираих̣ — немощни; апи — също; а̄шӣрбхих̣ — с благословиите; юджяма̄нах̣ — възхваляван от; аняих̣ — от другите; вандибхих̣ — поклонници; ча — и; авишат — влезе в; пурам — града.
Превод
След това Богът влезе в града, съпровождан от възрастните си роднини и от немощните бра̄хман̣и и съпругите им. Всички го благославяха и пееха за величието му. Останалите също възхваляваха Бога.
Пояснение
Бра̄хман̣ите никога не се занимавали да трупат пари за времето, когато ще се оттеглят от вихъра на активния живот. Когато станели немощни старци, те се обръщали към царските събрания и просто като възхвалявали славните дейности на царете, заедно със съпругите си получавали всичко, което им било необходимо за живот. Тези бра̄хман̣и не били платени ласкатели на царете, защото царете наистина извършвали славни дейности. С възвишените си слова бра̄хман̣ите пробуждали у тях искрено желание за още повече благочестиви дейности. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а заслужава всички възхвали и като възхвалявали Бога, молещите се бра̄хман̣и и всички останали сами ставали славни.