Шрӣмад Бха̄гаватам 1.11.37
Деванагари
तमयं मन्यते लोको ह्यसङ्गमपि सङ्गिनम् ।
आत्मौपम्येन मनुजं व्यापृण्वानं यतोऽबुध: ॥ ३७ ॥
आत्मौपम्येन मनुजं व्यापृण्वानं यतोऽबुध: ॥ ३७ ॥
Стих
там аям̇ маняте локо
хй асан̇гам апи сан̇гинам
а̄тмаупамйена мануджам̇
вя̄пр̣н̣ва̄нам̇ ято 'будхах̣
хй асан̇гам апи сан̇гинам
а̄тмаупамйена мануджам̇
вя̄пр̣н̣ва̄нам̇ ято 'будхах̣
Дума по дума
там — на Бог Кр̣ш̣н̣а; аям — всички тези (обикновени хора); маняте — въобразяват си; локах̣ — обусловените души; хи — несъмнено; асан̇гам — непривързан; апи — въпреки; сан̇гинам — засегнат; а̄тма — душата; аупамйена — в сравнение с душата; мануджам — обикновен човек; вя̄пр̣н̣ва̄нам — отдаден на; ятах̣ — защото; абудхах̣ — от невежество.
Превод
Обикновените обусловени души материалисти предполагат, че Богът е един от тях. От невежество те мислят, че Богът е подвластен на материята, макар че тя дори не се докосва до него.
Пояснение
Тук по-голямо внимание заслужава думата абудхах̣. Само от невежество глупавите любители на светски спорове не могат да разберат истински Върховния Бог и разпространяват сред наивните хора измислиците си. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог, изначалната и предвечна Божествена Личност и когато се явил лично пред погледа на всички, Той проявил абсолютното си божествено могъщество във всички области на дейност. Както обяснихме в първия стих на Шрӣмад Бха̄гаватам, Богът има пълната свобода да постъпва както пожелае, но всичките му дейности са изпълнени с блаженство, знание и вечност. Само глупавите материалисти се заблуждават в представите си за него, защото не знаят нищо за вечната му форма, изтъкана от знание и блаженство, форма, която е описана в Бхагавад-гӣта̄ и Упаниш̣адите. Различните му енергии действат в съвършена съгласуваност и естествено следват съвършения му замисъл. Той извършва всичко чрез различните си енергии и затова винаги остава абсолютно независимият. От безпричинна милост към живите същества Той идва в материалния свят чрез собствената си енергия. Той не е обусловен от материалните проявления на природата и идва такъв, какъвто е, като запазва изначалната си същност. Мислителите, които разчитат само на ума си, не могат да разберат, че Той е Върховната Личност, и смятат, че няма нищо по-висше от необяснимия Брахман, който е безличностният аспект на Бога. Това схващане също се дължи на обусловения живот – тези „философи“ не могат да надскочат възможностите си. Следователно този, който смята, че Богът е на равнището на неговото собствено ограничено могъщество, е един най-посредствен човек. Той не може да бъде убеден, че Божествената Личност не е подчинена на проявленията на материалната природа. Той не може да разбере, че заразената материя не е в състояние да влияе на слънцето. Празните философи оценяват всичко от гледна точка на собственото си експериментално знание. Затова когато в брачните си взаимоотношения Богът действа като обикновен човек, те го приемат за един от многото хора, забравяйки, че Той може да има шестнайсет хиляди и дори повече съпруги едновременно. Поради ограничените си познания те приемат едната страна на монетата и в същото време не вярват в другата. Това означава, че само от невежество те смятат, че Бог Кр̣ш̣н̣а е като тях, и правят собствени абсурдни заключения, които не се потвърждават от Шрӣмад Бха̄гаватам.