ТЕКСТ 1:

Великият мъдрец На̄рада продължи: Скъпи царю, след като по всевъзможни начини омайваше съпруга си и го подчиняваше на своята воля, накрая царицата напълно го задоволи, като се наслаждава с него на любовни наслади.

ТЕКСТ 2:

После царицата се изкъпа, облече се в красиви одежди и си сложи подходящи за тях украшения. След това се нахрани и напълно удовлетворена, се върна при царя. При вида на нейното хубаво, с вкус украсено лице, той я приветства, изпълнен от възхищение.

ТЕКСТ 3:

Царица Пуран̃джанӣ прегърна царя и той ѝ отвърна, като обви с ръце нейните рамене. Така те се наслаждаваха уединени насаме, разменяйки си шеги и закачки. Изцяло пленен от прекрасната си съпруга, царят се отклони от повелята на здравия разум. Като пилееше времето си по такъв начин, той напълно забрави, че с всеки изтекъл ден и отминала нощ животът му се скъсява неумолимо.

ТЕКСТ 4:

Така, въпреки развитото си съзнание, цар Пуран̃джана потъваше все по-дълбоко в илюзията и постоянно лежеше, склонил глава върху меката ръка на съпругата си. За него жената бе станала живот и душа. Така, напълно завладян от гун̣ата на невежеството, той не беше способен да разбере какво е себепознание, какво е истинското му аз, нито какво представлява Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 5:

Скъпи царю Пра̄чӣнабархиш̣ат, така цар Пуран̃джана, чието сърце бе изпълнено с похот и греховни последици, започна да се наслаждава на секс и младостта му отлетя за по-малко от миг.

ТЕКСТ 6:

После великият мъдрец На̄рада каза на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат: О, дълголетни (вира̄т̣), така цар Пуран̃джана зачена в утробата на жена си, Пуран̃джанӣ, хиляда и сто синове. Но докато се занимаваше с това, половината му живот мина.

ТЕКСТ 7:

О, Праджа̄пати, царю Пра̄чӣнабархиш̣ат, цар Пуран̃джана зачена и сто и десет дъщери. Те всички бяха не по-малко славни от баща си и майка си. Те бяха благонравни, великодушни и притежаваха ред други добродетели.

ТЕКСТ 8:

След това, за да умножи потомците на бащиния си род, цар Пуран̃джана, владетелят на държавата Пан̃ча̄ла, намери за синовете си достойни съпруги, а дъщерите си омъжи за достойни съпрузи.

ТЕКСТ 9:

Всеки от многобройните синове на цар Пуран̃джана стана на свой ред баща на стотици деца. Така синовете и внуците запълниха цяла Пан̃ча̄ла.

ТЕКСТ 10:

Синовете и внуците на цар Пуран̃джана бяха точно като грабители, отнемащи всичките му богатства – те ограбваха дома и съкровищницата му, слугите и секретарите му и всичките му останали притежания. А привързаността на царя към тези неща бе дълбоко вкоренена у него.

ТЕКСТ 11:

Великият мъдрец На̄рада продължи: Скъпи царю Пра̄чӣнабархиш̣ат, също като тебе цар Пуран̃джана бе роб на безбройни желания. Затова той се кланяше на полубоговете, прадедите и силните на деня с жертвени церемонии, които до една бяха отблъскващи, понеже бяха предизвикани от желанието да се убиват животни.

ТЕКСТ 12:

Изцяло във властта на замърсеното си съзнание, така цар Пуран̃джана, който бе много привързан към плодоносните дейности (карма-ка̄н̣д̣ӣя) и към роднините и приятелите си, накрая стигна до оня момент, който хората, пристрастени към материалното, никак не обичат.

ТЕКСТ 13:

О, царю! На Гандхарвалока има владетел, наречен с името Чан̣д̣авега. Той командва триста и шейсет много могъщи воини гандхарви.

ТЕКСТ 14:

Чан̣д̣авега е придружаван от толкова жени гандхарви, колкото са и воините му, и всички те постоянно отнемат нещата, предназначени за сетивни наслади.

ТЕКСТ 15:

Щом цар Гандхарва-ра̄джа (Чан̣д̣авега) и подчинените му започнаха да ограбват града на Пуран̃джана, голямата петглава змия взе да го защитава.

ТЕКСТ 16:

Петглавата змия, закрилник и пазач на Пуран̃джановия град, се сражава с гандхарвите сто години. Тя воюва съвсем сама срещу тях, макар те да бяха седемстотин и двайсет.

ТЕКСТ 17:

Принудена да се бие сама срещу толкова много бойци, всеки от които бе опитен воин, петглавата змия съвсем отмаля. Като видяха, че най-близкият им другар губи сили, цар Пуран̃джана, поданиците и приятелите му от града силно се разтревожиха.

ТЕКСТ 18:

Данъците, които цар Пуран̃джана събираше от жителите на град Пан̃чала, му даваха възможност да се занимава със секс. Изцяло във властта на жените, царят не забелязваше, че животът му преминава и вече настъпва смъртта.

ТЕКСТ 19:

Скъпи царю Пра̄чӣнабархиш̣ат, по същото това време дъщерята на страшното Време си търсеше съпруг навсякъде из трите свята. Макар че никой не я искаше, тя продължаваше да пътува и търси.

ТЕКСТ 20:

Дъщерята на Времето (Джара̄) беше много несретна и затова я наричаха Дурбхага̄ („злощастна“). Но веднъж тя остана доволна от един велик цар и понеже той я прие, тя му даде голяма благословия.

ТЕКСТ 21:

Веднъж, когато се спусках на Земята от Брахмалока, най-висшата планетна система, дъщерята на Времето, която се скиташе из вселената, срещна и мен. Тя знаеше, че съм заклет брахмача̄рӣ, но обзета от похот, ми предложи да я приема.

ТЕКСТ 22:

Великият мъдрец На̄рада продължи: Когато отхвърлих молбата ѝ, в пристъп на гняв дъщерята на Времето отправи към мене тежко проклятие. Тя ме прокле никога да не оставам дълго време на едно място.

ТЕКСТ 23:

След като я отблъснах, тя, последвала моя съвет, отиде при Бхая (Страха), царя на яваните, и го взе за съпруг.

ТЕКСТ 24:

Обръщайки се към царя на яваните като към велик герой, Ка̄лаканя̄ му каза: О, достопочтени, ти си най-издигнатият сред недокосваемите. Аз съм влюбена в тебе и искам да се оженим. Зная, че няма човек, който да е загубил от това, че се е сприятелил с тебе.

ТЕКСТ 25:

Хората, които не дават пожертвования според обичая или както изискват писанията, както и всички, които не приемат подобни пожертвования, са в гун̣ата на невежеството. Такива личности действат като глупаци и няма съмнение, че накрая горчиво ще съжаляват.

ТЕКСТ 26:

Ка̄лаканя̄ продължи: О, благородни, дойдох тук, за да ти служа. Моля те, смили се над мене и ме приеми. Пръв дълг на добросъвестния човек е да проявява състрадание към измъчените.

ТЕКСТ 27:

Когато чу думите на дъщерята на Времето, царят на яваните се усмихна и се замисли как да изпълни този поверителен дълг, възложен му от провидението. Накрая той се обърна към Ка̄лаканя̄ със следните думи.

ТЕКСТ 28:

Царят на яваните отвърна: Дълго размишлявах и накрая ти намерих съпруг. Всички мислят, че ти носиш само зло и беди. Кой би те взел за жена, щом не се харесваш на никого?

ТЕКСТ 29:

Този свят е породен от плодоносните дейности, затова ти може неусетно да нападаш обикновените хора и с помощта на войниците ми да ги убиваш, без да срещаш съпротива от тяхна страна.

ТЕКСТ 30:

Царят на яваните продължи: Това е брат ми Праджва̄ра. А от днес ти ми ставаш сестра. Това, което искам от вас двамата и от опасните ми войници, е незабелязано да действате навсякъде в този свят.