Шрӣмад бха̄гаватам 4.27.3
Текст
рахо 'нумантраир апакр̣ш̣т̣а-четанах̣
на ка̄ла-рам̇хо бубудхе дуратяям̇
дива̄ нишети прамада̄-париграхах̣
Дума по дума
тая̄ – от царицата; упагӯд̣хах̣ – беше прегърнат; парирабдха – прегърна; кандхарах̣ – раменете; рахах̣ – на усамотено място; анумантраих̣ – с шеговити думи; апакр̣ш̣т̣а-четанах̣ – с деградирало съзнание; на – не; ка̄ла-рам̇хах̣ – хода на времето; бубудхе – съзнаваше; дуратяям – невъзможно да се превъзмогне; дива̄ – ден; ниша̄ – нощ; ити – така; прамада̄ – от жената; париграхах̣ – пленен.
Превод
Царица Пуран̃джанӣ прегърна царя и той ѝ отвърна, като обви с ръце нейните рамене. Така те се наслаждаваха уединени насаме, разменяйки си шеги и закачки. Изцяло пленен от прекрасната си съпруга, царят се отклони от повелята на здравия разум. Като пилееше времето си по такъв начин, той напълно забрави, че с всеки изтекъл ден и отминала нощ животът му се скъсява неумолимо.
Пояснение
В тази строфа е много важна думата прамада̄. Хубавата жена безспорно е извор на вдъхновение за съпруга си, но тя може да бъде и причина за деградацията му. Думата прамада̄ значи „вдъхновяващ“, но също така и „побъркващ, замайващ“. Обикновено семейните не се замислят твърде над отлитането на дните и нощите. Невежите не виждат нищо особено в това, че след деня идва нощ, а след нощта – нов ден. Такъв е законът на материалната природа. Невежият човек обаче не знае, че с всеки свой изгрев слънцето скъсява живота му. Ден след ден животът ни намалява, но глупакът, забравил дълга на човешкото съществуване, продължава да се наслаждава, уединен някъде със съпругата си. Това се нарича апакр̣ш̣т̣а-четана, деградирало съзнание. Човек трябва да използва разума си, за да се издигне до равнището на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Когато е прекалено привързан към съпругата и семейните си дела, той не гледа сериозно на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така той деградира, без да съзнава, че не може да върне назад нито миг от живота си дори с цената на милиони. Най-голямата загуба, която човек може да претърпи, е да остави времето да минава, без да се опита да разбере Кр̣ш̣н̣а. Трябва да използваме пълноценно всеки миг от живота си, а това означава да отдаваме на Бога все повече и повече служене. Без предано служене всичките ни дейности са напразно загубено време. Шрама ева хи кевалам. „Съвестното изпълнение на дълга“ само по себе си не носи някаква полза. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.8):
виш̣ваксена-катха̄су ях̣
нотпа̄дайед яди ратим̇
шрама ева хи кевалам
Ако човек съвестно е изпълнил дълга си, но това не му е помогнало да напредне в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той просто си е загубил времето и всичките му усилия са отишли напразно.