ТЕКСТ 3
Text 3
Текст
Texto
рахо 'нумантраир апакр̣ш̣т̣а-четанах̣
на ка̄ла-рам̇хо бубудхе дуратяям̇
дива̄ нишети прамада̄-париграхах̣
raho ’numantrair apakṛṣṭa-cetanaḥ
na kāla-raṁho bubudhe duratyayaṁ
divā niśeti pramadā-parigrahaḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
тая̄ – от царицата; упагӯд̣хах̣ – беше прегърнат; парирабдха – прегърна; кандхарах̣ – раменете; рахах̣ – на усамотено място; анумантраих̣ – с шеговити думи; апакр̣ш̣т̣а-четанах̣ – с деградирало съзнание; на – не; ка̄ла-рам̇хах̣ – хода на времето; бубудхе – съзнаваше; дуратяям – невъзможно да се превъзмогне; дива̄ – ден; ниша̄ – нощ; ити – така; прамада̄ – от жената; париграхах̣ – пленен.
tayā — por la reina; upagūḍhaḥ — fue abrazado; parirabdha — abrazó; kandharaḥ — hombros; rahaḥ — en un lugar solitario; anumantraiḥ — con palabras jocosas; apakṛṣṭa-cetanaḥ — con la conciencia degradada; na — no; kāla-raṁhaḥ — el paso del tiempo; bubudhe — era consciente de; duratyayam — imposible de vencer; divā — día; niśā — noche; iti — de ese modo; pramadā — por la mujer; parigrahaḥ — cautivado.
Превод
Traducción
Царица Пуран̃джанӣ прегърна царя и той ѝ отвърна, като обви с ръце нейните рамене. Така те се наслаждаваха уединени насаме, разменяйки си шеги и закачки. Изцяло пленен от прекрасната си съпруга, царят се отклони от повелята на здравия разум. Като пилееше времето си по такъв начин, той напълно забрави, че с всеки изтекъл ден и отминала нощ животът му се скъсява неумолимо.
La reina Purañjanī abrazó al rey, y el rey correspondió envolviéndola con su abrazo. De esta manera, intercambiaron palabras jocosas en un lugar solitario. Así, el rey Purañjana quedó completamente cautivado por su hermosa esposa y perdió todo buen juicio, olvidando que, con el paso de los días y las noches, su vida se reducía sin provecho alguno.
Пояснение
Significado
В тази строфа е много важна думата прамада̄. Хубавата жена безспорно е извор на вдъхновение за съпруга си, но тя може да бъде и причина за деградацията му. Думата прамада̄ значи „вдъхновяващ“, но също така и „побъркващ, замайващ“. Обикновено семейните не се замислят твърде над отлитането на дните и нощите. Невежите не виждат нищо особено в това, че след деня идва нощ, а след нощта – нов ден. Такъв е законът на материалната природа. Невежият човек обаче не знае, че с всеки свой изгрев слънцето скъсява живота му. Ден след ден животът ни намалява, но глупакът, забравил дълга на човешкото съществуване, продължава да се наслаждава, уединен някъде със съпругата си. Това се нарича апакр̣ш̣т̣а-четана, деградирало съзнание. Човек трябва да използва разума си, за да се издигне до равнището на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Когато е прекалено привързан към съпругата и семейните си дела, той не гледа сериозно на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така той деградира, без да съзнава, че не може да върне назад нито миг от живота си дори с цената на милиони. Най-голямата загуба, която човек може да претърпи, е да остави времето да минава, без да се опита да разбере Кр̣ш̣н̣а. Трябва да използваме пълноценно всеки миг от живота си, а това означава да отдаваме на Бога все повече и повече служене. Без предано служене всичките ни дейности са напразно загубено време. Шрама ева хи кевалам. „Съвестното изпълнение на дълга“ само по себе си не носи някаква полза. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.8):
La palabra pramadā es muy significativa en este verso. Sin lugar a dudas, una bella esposa es una fuente de inspiración para el hombre casado, pero al mismo tiempo es la causa de su degradación. La palabra pramadā significa «inspiradora», pero también «que hace enloquecer». Generalmente, el hombre casado no presta demasiada atención al paso de los días y las noches. Bajo la influencia de la ignorancia, las personas consideran normal que los días y las noches se sucedan. Esa es la ley de la naturaleza material. Sin embargo, bajo la influencia de la ignorancia, los hombres no saben que el Sol, cuando sale por la mañana temprano, está empezando a quitarle lo que le queda de vida. Así, día tras día, la vida se acorta. Olvidando el deber de la vida humana, el necio permanece en compañía de su esposa y disfruta con ella en soledad. Esa condición se denomina apakṛṣṭa-cetana, conciencia degradada. El ser humano debe emplear su conciencia para elevarse al plano de conciencia de Kṛṣṇa. Sin embargo, la persona demasiado atraída por la esposa y los asuntos familiares no presta mucha atención al proceso de conciencia de Kṛṣṇa. De esa manera, se degrada, sin saber que ni con millones de dólares podría recuperar un solo segundo de su vida. La mayor pérdida en la vida humana es dejar que el tiempo pase sin entender a Kṛṣṇa. Debemos emplear correctamente hasta el más pequeño instante de nuestras vidas; el modo de emplear correctamente la vida consiste en aumentar nuestro servicio devocional al Señor. Sin servicio devocional al Señor, las actividades de la vida no son más que una pérdida de tiempo. Śrama eva hi kevalam. Para sacar provecho de la vida, no basta con el «sentido del deber». Como se confirma en el Śrīmad-Bhāgavatam (1.2.8):
виш̣ваксена-катха̄су ях̣
нотпа̄дайед яди ратим̇
шрама ева хи кевалам
viṣvaksena-kathāsu yaḥ
notpādayed yadi ratiṁ
śrama eva hi kevalam
Ако човек съвестно е изпълнил дълга си, но това не му е помогнало да напредне в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той просто си е загубил времето и всичките му усилия са отишли напразно.
Cuando alguien cumple a la perfección con sus deberes prescritos, pero no progresa en el cultivo de conciencia de Kṛṣṇa, debe entenderse que lo único que ha hecho es perder el tiempo en un esfuerzo inútil.