След като се върнал от лов, цар Пуран̃джана се изкъпал, нахранил се добре и в прилив на сили започнал да търси жена си. Когато видял, че тя лежи на земята без постеля и дори без дреха, сякаш е изоставена, сърцето на царя се свило от мъка. Той изпитал силно влечение към жена си и те започнали да се наслаждават. По подобен начин живото същество е затънало в греховни дейности в материалния свят. Неговите греховни дела може да се сравнят с ловуването на цар Пуран̃джана в гората.

Човек може да изкупи греховете си с помощта на различни методи, препоръчани от религията, като ягя, врата и да̄на, т.е. жертвоприношения, обети за религиозни обреди и раздаване на пожертвования. С тези дейности той може да се освободи от последиците на греховното си съществуване и да пробуди изначалното си съзнание, своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Като се върнал у дома, изкъпал се, нахранил се до насита, възстановил силите си и започнал да търси своята съпруга, цар Пуран̃джана възвърнал нормалното си съзнание на семеен човек. С други думи, порядъчният семеен живот, основан на принципите на Ведите, е по-добър от безотговорното съществуване, изпълнено с грехове. Ако съпрузите живеят в мир и съгласие и си помагат взаимно да напредват в Кр̣ш̣н̣а съзнание, това е чудесно. Но ако мъжът изпитва прекалено влечение към жена си и заради нея забрави най-висшия дълг на своя живот, двамата отново затъват в материалното съществуване. Във връзка с това Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ препоръчва: ана̄сактася виш̣ая̄н (Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.255). Съвместният живот на съпрузите трябва да им помага да напредват духовно, а не да ги привързва към секса. Съпругът трябва да отдава предано служене, а жената – да е благочестива и вярна според ведическите норми и принципи. Такъв съюз е чудесен. Ако мъжът изпитва силно сексуално влечение към жена си, положението на двамата става много рисковано. По принцип жените са склонни към секс. Нещо повече, твърди се, че тяхното сексуално желание е девет пъти по-силно от това на мъжете. Ето защо мъжът трябва да държи съпругата си в своя власт, като я задоволява с бижута, дрехи и вкусна храна и я насърчава да извършва религиозни дейности. Разбира се, жената трябва да има деца и тогава няма да тревожи съпруга си. Но ако единственото желание на мъжа е да прави секс със съпругата си, семейният живот става непристоен и жалък.

Великият политик Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита е казал: бха̄ря̄ рӯпаватӣ шатрух̣ – красивата жена е враг за съпруга си. Разбира се, в очите на своя съпруг всяка жена е хубава. Дори другите да не я смятат за чак такава красавица, нейният съпруг винаги я харесва, защото тя го привлича. Ако обаче мъжът смята съпругата си за изключително хубава, това означава, че изпитва към нея прекалено силно влечение. Причината за това влечение е желанието за секс. Целият свят е във властта на двете материални гун̣и – страст и невежество. По принцип жените са склонни към силни чувства и не са много разумни. Затова мъжът трябва да направи всичко възможно, за да не стане подвластен на тяхната страст и на невежеството им. Като следва процеса на бхакти йога, т.е. като отдава предано служене, човек се издига до равнището на доброто. Жената може да е в гун̣ите на страстта и невежеството, но ако нейният съпруг е в доброто и е способен да я държи в подчинение, тя ще извлече от това огромна полза. Отърсвайки се от естествената си склонност към страст и невежество, тя става покорна и вярна на своя съпруг, който е в гун̣ата на доброто. Такъв съвместен живот е похвален. Той дава възможност интелигентността на мъжа и на жената взаимно да се допълват и двамата съпрузи решително да напредват по пътя на духовното себепознание. Но ако мъжът стане подчинен на жена си, той се прощава с доброто и става слуга на страстта и невежеството. Така целият им съюз се опорочава.

И така, по-добре е човек да бъде семеен, отколкото да води безотговорен греховен живот, но ако в семейството мъжът се окаже подчинен на жена си, животът му отново се изпълва с материализъм. Така той все повече затъва в материалното робство. Ето защо във ведическата култура се препоръчва след определена възраст мъжът да напусне семейството си и да заживее като ва̄напрастха, а след това да приеме сання̄са.

Жените обичат да се обличат добре и да носят красиви бижута. Понякога те дори си закичват косите с цветя. Жената се облича особено изискано привечер, защото тогава, след уморителния работен ден, у дома се прибира съпругът ѝ. Тя е длъжна да се облича добре, за да може той веднага да бъде привлечен от нейната хубост и чистота и да се почувства доволен. С други думи, жената е вдъхновение за разума на мъжа. Когато вижда съпругата си красиво облечена, мъжът е в състояние да мисли трезво за семейните дела. Ако има много семейни неприятности, той не може да изпълнява правилно своя дълг към семейството. Жената трябва да бъде извор на вдъхновение за съпруга си и да поддържа разума му ясен и здрав. Така, като си помагат взаимно, двамата спокойно ще могат да изпълняват задълженията си към семейството.

В тази строфа е много важна думата прамада̄. Хубавата жена безспорно е извор на вдъхновение за съпруга си, но тя може да бъде и причина за деградацията му. Думата прамада̄ значи „вдъхновяващ“, но също така и „побъркващ, замайващ“. Обикновено семейните не се замислят твърде над отлитането на дните и нощите. Невежите не виждат нищо особено в това, че след деня идва нощ, а след нощта – нов ден. Такъв е законът на материалната природа. Невежият човек обаче не знае, че с всеки свой изгрев слънцето скъсява живота му. Ден след ден животът ни намалява, но глупакът, забравил дълга на човешкото съществуване, продължава да се наслаждава, уединен някъде със съпругата си. Това се нарича апакр̣ш̣т̣а-четана, деградирало съзнание. Човек трябва да използва разума си, за да се издигне до равнището на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Когато е прекалено привързан към съпругата и семейните си дела, той не гледа сериозно на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така той деградира, без да съзнава, че не може да върне назад нито миг от живота си дори с цената на милиони. Най-голямата загуба, която човек може да претърпи, е да остави времето да минава, без да се опита да разбере Кр̣ш̣н̣а. Трябва да използваме пълноценно всеки миг от живота си, а това означава да отдаваме на Бога все повече и повече служене. Без предано служене всичките ни дейности са напразно загубено време. Шрама ева хи кевалам. „Съвестното изпълнение на дълга“ само по себе си не носи някаква полза. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.8):

Ако човек съвестно е изпълнил дълга си, но това не му е помогнало да напредне в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той просто си е загубил времето и всичките му усилия са отишли напразно.

Човешкият живот е предназначен за себепознание. Човек преди всичко трябва да разбере собствения си аз, наречен в тази строфа ниджам, а след това да осъзнае и Свръхдушата, или Парама̄тма̄, Върховната Божествена Личност. Но когато някой има силни материални привързаности, за него смисъл на живота става жената. Това е в основата на всички материални привързаности. В такова състояние човек не може да разбере нито собствения си аз, нито Върховната Божествена Личност. Затова в Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.2) е казано: махат-сева̄м̇ два̄рам а̄хур вимуктес тамо-два̄рам̇ йош̣ита̄м̇ сан̇ги-сан̇гам. Ако човек общува с маха̄тми, с предани на Бога, пред него се открива пътят към освобождението. Но ако е твърде привързан към жените или към личности, привързани към жени, т.е. ако пряко или косвено изпитва привързаност към жените, той отваря пред себе си тамо-два̄рам – вратата, водеща към непрогледния мрак на ада.

Цар Пуран̃джана бил велика душа, много интелигентен и с развито съзнание, но тъй като изпитвал силна страст към жените, съзнанието му било замъглено. Под влияние на месото, жените и алкохола е замъглено съзнанието и на съвременните хора. Именно затова те са неспособни да напредват в духовното себепознание. Първата крачка в себепознанието е човек да разбере, че е душа, различна от тялото. А втората – че всяка душа, всяко индивидуално живо създание, е неразделна частица от Върховната Душа, Парама̄тма̄, Върховната Божествена Личност. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (15.7):

„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“.

Всички живи същества са неразделни частици от Върховния Бог. За жалост, в цивилизацията, в която живеем, мъжете и жените имат възможност да се привличат взаимно още от най-ранна възраст и това ги прави напълно неспособни да се издигнат до равнището на себепознанието. Те не разбират, че ако не постигнат духовната си природа, загубват най-ценното в човешкото съществуване. Ако постоянно мисли за някоя жена и пази образа ѝ в сърцето си, човек все едно лежи с нея на скъпо ложе. Сърцето също е ложе, и то най-скъпото. Мъж, който постоянно мисли за пари и жени, всъщност си почива в обятията на своята любима или съпруга. Така, изцяло отдаден на секс, той става неспособен да осъзнае истинското си аз.

В една от песните на Шрӣла Говинда да̄са Т̣ха̄кура откриваме следните редове:

В тези стихове Шрӣла Говинда да̄са казва, че удоволствията, на които човек се отдава в младостта си, всъщност не му носят радост. В младите си години човек е изпълнен с жажда да се наслаждава на всякакви сетивни обекти. Сетивни обекти са формите, вкусовете, миризмите, допирът, звуците. Съвременният научен прогрес, научно-техническият прогрес на цивилизацията, насърчава наслаждението с тези пет сетива. Младежите обичат да гледат красиви форми, да слушат светски новини и забавна музика, да вдъхват приятни аромати, да се докосват до нежните тела и гърдите на младите жени, а накрая и до половите им органи. Но всичко това доставя голямо удоволствие и на животните. Ето защо в човешкото общество има ограничения по отношение на сетивното наслаждение. Ако човек не спазва тези ограничения, той става точно като животно.

В този текст специално се подчертава: ка̄ма-кашмала-четасах̣ – съзнанието на цар Пуран̃джана било осквернено от похотливи желания и греховни дела. В предишния текст се каза, че макар и да имал развито съзнание, той лежал със съпругата си в меки постели. С други думи, царят твърде много се отдавал на секс. Важно значение в този текст имат и думите навам̇ ваях̣. Те назовават младостта на човека, периода от шестнайсет до трийсет години. През тези четиринайсет-петнайсет години от своя живот човек може интензивно да се наслаждава на сетивата си. В тази възраст хората си мислят, че животът ще продължава вечно и те все така ще се наслаждават на сетивата си. Но времето не чака никого – младостта бързо отлита. Човек, който на младини пропилява живота си, отдавайки се на грехове, ще трябва да преживее тежко разочарование и да се раздели с всичките си илюзии, когато кратките младежки години свършат. Материалните наслади по време на младостта носят удоволствие предимно на хората, които не са възпитани в духовните ценности. Ако възпитанието, което човек получава, се основава изключително на телесния мироглед, целият живот се превръща в разочарование, защото телесните, сетивните удоволствия свършват, щом човек наближи четирийсетте. Когато прехвърли четирийсетте и изгуби илюзиите си, той остава без нищо, защото не притежава духовно знание. На такъв човек му се струва, че младостта е отлетяла за по-малко от миг. Ето защо удоволствието, което цар Пуран̃джана изпитвал, докато лежал със съпругата си, бързо свършило.

Ка̄ма-кашмала-четасах̣ означава също така, че законите на природата не позволяват на хората да се отдават без мярка на сетивни наслади. Който прави това, води греховен живот. Животните не нарушават законите на природата. Например при тях половият нагон е много силен в точно определен период от годината. Лъвът е много могъщо животно. Той се храни с месо и има изключителна сила, но се съвкуплява само веднъж годишно. По подобен начин религиозните принципи повеляват, че човекът може да има сексуални контакти само веднъж месечно, след менструалния период на съпругата си, и то при условие че тя не е бременна. Ако съпругата му е бременна, той трябва напълно да се въздържа от секс. Такъв е законът за хората. Мъжът може да има повече от една съпруга, защото ако тя е бременна, той не бива да води полов живот с нея. През този период той може да задоволява желанието си за секс с някоя друга от своите съпруги. Това са закони, изложени в Ману сам̇хита̄ и други свещени писания.

Тези закони и свещени писания са предназначени за хората. Ако ги нарушава, човек върши грях. Иначе казано, неограничените сетивни наслади означават греховен живот. Незаконни са тези полови отношения, които са в разрез със законите на писанията. Ако нарушава законите на писанията, на Ведите, човек върши греховни дела. А този, който върши греховни дела, не може да промени съзнанието си. Нашият истински дълг е да променим съзнанието си, като го насочим от греховното, кашмала, към най-чистото, Кр̣ш̣н̣а. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава, че Кр̣ш̣н̣а е съвършената чистота (парам̇ брахма парам̇ дха̄ма павитрам̇ парамам̇ бхава̄н), ето защо съзнанието ни се пречиства, ако го пренасочим от материалните удоволствия към Кр̣ш̣н̣а. Това е процесът, препоръчан от Бог Чайтаня Маха̄прабху и наречен от него чето-дарпан̣а-ма̄рджанам – изчистване на огледалото на сърцето.

В тази строфа особено внимание заслужават няколко думи, първите от които са ека̄даша шата̄ни. Цар Пуран̃джана заченал в утробата на жена си хиляда и сто синове и докато създавал тези деца, половината му живот минал. Така става с почти всеки мъж. Човек живее най-много сто години и като се ожени, до петдесет годишна възраст само създава деца. За съжаление, в днешно време хората дори не живеят по сто години, но въпреки това зачеват деца чак докато прехвърлят шейсетте. Интересно е да отбележим също, че в миналото хората зачевали по сто-двеста синове и дъщери. Както ще стане ясно от следващия текст, самият цар Пуран̃джана освен хиляда и стоте си синове имал и сто и десет дъщери. В днешно време никой не може да създаде толкова много деца. Напротив, човекът се опитва да ограничи броя на населението по земята с помощта на противозачатъчни средства.

Никъде във ведическата литература не се споменава хората да са използвали противозачатъчни средства, макар че са зачевали стотици деца. Да се предотвратява бременността чрез противозачатъчни средства, също е грях. В Кали юга обаче човекът е станал толкова грешен, че не се тревожи за последиците от греховния си живот. Със съпругата си Пуран̃джанӣ цар Пуран̃джана заченал много деца и никъде не се споменава да е използвал противозачатъчни средства. Според ведическите писания начинът да се предотврати бременността е половото въздържание. Недопустимо е човек да се отдава без мярка на секс и да предотвратява появата на деца чрез противозачатъчни средства. Ако мъжът има здраво съзнание, той се съветва с благочестивата си съпруга и така, с помощта на интелигентността, усъвършенства разбирането си за истинските ценности на живота. Иначе казано, ако мъжът е случил с добра и разумна съпруга, като се посъветва с нея, той може да стигне до извода, че смисълът на човешкия живот е да се напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание, а не да се зачеват много деца. Децата са наричани с думата парин̣а̄ма, „вторични продукти“. Когато се посъветва със здравия си разум, човек може да разбере, че производните, които създава, трябва да са разширение на неговото Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Децата, създадени според принципите и правилата в писанията, унаследяват добродетелите на своите родители, а незаконородените най-често стават варн̣а-сан̇кара. Хората от категорията варн̣а-сан̇кара се отнасят безотговорно към семейството си, към обществото и дори към самите себе си. В миналото раждането на деца варн̣а-сан̇кара се предотвратявало с помощта на пречистващ метод, който се наричал гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра и представлявал религиозна церемония за зачеване на дете. Цар Пуран̃джана имал много деца, но както се вижда от този текст, нито едно от тях не спадало към категорията варн̣а-сан̇кара. Напротив, те всички били добри, благонравни и притежавали същите добродетели като родителите си.

Дори децата, които създаваме, да са много добри, желанието ни да имаме повече сексуални контакти, отколкото позволяват писанията, трябва да се счита греховно. Всяко сетивно наслаждение (не само половото) се превръща в греховна дейност, ако е прекалено. Ето защо в края на своя живот всеки трябва да стане сва̄мӣ или госва̄мӣ. Човек може да създава деца до петдесетгодишна възраст, но после трябва да спре и да заживее като ва̄напрастха. Това означава, че трябва да напусне дома си и след време да стане сання̄сӣ. Сання̄сӣте носят титлата сва̄мӣ или госва̄мӣ, което значи, че напълно се въздържат от сетивни удоволствия. Но човек не бива да встъпва в този сан лекомислено. Преди да приеме сання̄са, той трябва да се е уверил, че е способен да владее желанията си за сетивни наслади. Семейният живот носел много щастие на цар Пуран̃джана. В тази строфа се казва, че той имал хиляда и сто синове и сто и десет дъщери. Всеки иска да има повече синове, отколкото дъщери, и тъй като дъщерите на цар Пуран̃джана били по-малко от синовете му, неговият семеен живот изглежда бил щастлив и спокоен.

Съгласно порядките във ведическата култура, всеки човек трябва да се ожени. Той трябва да се ожени, защото неговата съпруга ще му роди деца, а те на свой ред ще предлагат храна на предците си и ще извършват за тях погребални обреди, за да бъдат щастливи, където и да се намират в момента. Жертвите, извършвани в името на Бог Виш̣н̣у, се наричат пин̣д̣одака; потомците на всеки един род трябва да предлагат пин̣д̣а на своите прадеди.

Пуран̃джана, царят на Пан̃ча̄ла, не само че намирал пълно удовлетворение в собствения си сексуален живот, но се погрижил и за сексуалния живот на своите хиляда и сто синове и сто и десет дъщери. Така един аристократичен род постепенно може да прерасне в династия. Важно значение има фактът, че цар Пуран̃джана венчал и синовете, и дъщерите си. Дълг на родителите е да намерят брачни партньори за своите деца. Във ведическото общество това е тяхно задължение. Докато не венчаят синовете и дъщерите си, те не трябва да им позволяват да общуват свободно с другия пол. Тази уредба на ведическото общество препятства разпространението на незаконните полови връзки (варн̣а-сан̇кара), които в наши дни се ширят под най-различни названия. За жалост, в днешно време децата отказват да приемат брачния партньор, избран от родителите им, макар че родителите са загрижени да оженят децата си. Ето защо по света все повече нараства броят на варн̣а-сан̇кара, макар и под най-различни названия.

Не трябва да забравяме, че цар Пуран̃джана е живото същество, а градът Пан̃ча̄ла е тялото. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че тялото е поле на дейност за живото същество: кш̣етра-кш̣етрагя. Съставните елементи са два: живото същество (кш̣етра-гя) и неговото тяло (кш̣етра). Ако се позамисли, всяко живо същество може да разбере, че тялото е просто негова обвивка. Стига малко да се замисли, то ще открие, че тялото е негово притежание. То може да стигне до този извод чрез практическия си опит или благодарение на знанието, изложено в ша̄стрите. В Бхагавад-гӣта̄ (2.13) се казва: дехино 'смин ятха̄ дехе. Собственик на тялото е душата и тя се намира вътре в тялото. Тялото е пан̃ча̄ла-деша, поле за действие, в което живото същество може да се наслаждава на контакта между сетивата си и петте сетивни обекта: гандха, раса, рӯпа, спарша и шабда, т.е. сетивните обекти, изградени от земя, вода, огън, въздух и етер. В материалния свят всяко живо същество, което е въплътено в тяло, изтъкано от груба и фина материя, поражда действия и резултати, в този текст представени алегорично като синове и внуци. Действията и техните резултати може да бъдат два вида: благочестиви и неблагочестиви. Така в материалното битие човек все повече се омотава в мрежите на различни дейности и последици. Във връзка с това Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пише:

Плодоносните дейности и умозрителните философски търсения са като съдове, пълни с отрова. Всеки, който отпие от тях, мислейки, че са пълни с нектар, живот след живот ще попада в различни тела и ще трябва да води тежка борба за съществуване. Такъв човек яде всевъзможни противни неща и сам произнася присъда над себе си чрез дейностите, които извършва в името на измамните сетивни наслади“.

Така полето на дейностите и техните последствия, чрез които човек увеличава потомството си, започва със секса. Пуран̃джана умножил цялото си семейство, като заченал деца, които на свой ред също създали потомство. От това ясно се вижда как сексуалните желания обвързват живото същество със стотици хиляди дейности и последици. Само заради сетивното удоволствие то остава в материалния свят и непрекъснато се преселва от тяло в тяло. В резултат от създаването на толкова много деца и внуци постепенно възникват родовете, династиите, общностите, нациите и пр. И всички те се разрастват единствено в резултат на половите контакти. Както казва Прахла̄да Маха̄ра̄джа: ян маитхуна̄ди-гр̣хамедхи-сукхам̇ хи туччхам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.9.45). Гр̣хамедхи са хората, които искат да останат в материалния свят. С други думи, те искат да останат в сегашното си тяло, да продължат да са част от обществото и да търсят удоволствие в приятелството, любовта и своите близки. Тяхното единствено удоволствие е да увеличават броя на тези, които ще изпитват сексуални наслади. Те се наслаждават на секс и създават деца, които на свой ред се женят и ги даряват с внуци, а внуците се женят и създават правнуци. Така планетата постепенно се пренаселва, след което ненадейно идват реакции, предизвикани от материалната природа: избухват войни, настъпва глад, плъзват епидемии, стават земетресения и т.н. Тогава населението в света намалява, но само за да бъде наново създадено. В Бхагавад-гӣта̄ (8.19) този процес е обяснен като непрекъснат цикъл на сътворение и унищожение: бхӯтва̄ бхӯтва̄ пралӣяте. Така поради липса на Кр̣ш̣н̣а съзнание продължава цялото това сътворение и унищожение, което хората наричат човешка цивилизация. То продължава безкрайно, защото човекът няма знание за душата и за Върховната Божествена Личност.

В тази строфа важно значение има думата риктха-ха̄реш̣у, която значи „грабители на богатствата“. Синовете, внуците и останалите потомци са всъщност грабители, отнемащи богатството, което човек е създал. Има ред прочути бизнесмени и производители, които трупат огромни богатства и имат високо обществено положение, но в крайна сметка всичките им пари отиват в ръцете на синовете и внуците им. Неотдавна в Индия срещнах един богат индустриалец, който подобно на цар Пуран̃джана бе много привързан към секса и имаше половин дузина жени. Всяка от тях разполагаше със собствена къща, чиято поддръжка струваше няколко хиляди рупии. Докато разговарях с този човек, ясно виждах, че съзнанието му е изцяло погълнато от грижи, как да осигури на всяко от децата си поне петстотин хиляди рупии. Ето защо в ша̄стрите такива производители, бизнесмени или кармӣ са наречени мӯд̣хи. Те работят ден и нощ, за да натрупат пари, и след това с удоволствие гледат как синовете и внуците им ги разхищават. Такива хора не искат да върнат богатството си на истинския му собственик. В Бхагавад-гӣта̄ (5.29) е казано: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м̇ сарва-лока-махешварам – истинският собственик на всички богатства е Богът, Върховната Личност. Той е този, който истински се наслаждава. А прехвалените богаташи са хора, които под прикритието на бизнес, производство и търговия просто знаят как да откраднат парите, принадлежащи на Бога. Удоволствието, което им носи всичко това, е да гледат как синовете и внуците им разхищават богатството, което те са натрупали. Такъв е животът на материалиста. Затворен в тялото си като в клетка, материалистът е подведен от неверните представи за себе си и си мисли: „Аз съм тялото“, „Аз съм човек“, „Аз съм американец“, „Аз съм индиец“. Това отъждествяване с тялото се дължи на лъжливото его. Заблуден от лъжливото его, човек се идентифицира като член на някое семейство, нация или общност. Така той все по-дълбоко се привързва към материалния свят и става все по-трудно и дори невъзможно някога да се измъкне от тези мрежи. В Бхагавад-гӣта̄ (16.13 – 15) подобни хора са описани по следния начин:

„Демоничната личност мисли: „Притежавам огромно богатство и смятам да го увелича. Имам толкова много и в бъдеще ще става все повече. Той беше мой враг, но аз го убих и другите ми врагове също ще бъдат избити. Аз съм господар на всичко. Аз съм наслаждаващият се. Аз съм съвършен, могъщ и щастлив. Аз съм най-големият богаташ и роднините ми са аристократи. Няма друг като мен. Ще извърша някакви жертвоприношения, ще раздам малко милостиня и ще ликувам“. С подобно мислене такива хора са заблудени от невежество“.

Така човекът се отдава на дейности, които поглъщат цялата му енергия и усилват още повече привързаността му към тялото, дома, семейството, родината, обществото и пр.

В тази строфа великият мъдрец На̄рада Муни открива на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат, че му разказва историята на Пуран̃джана, за да може самият той да си вземе поука от нея. Всъщност целият този разказ е метафорично описание на дейностите на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат. В дадената строфа На̄рада открито казва на царя: „също като тебе“ (ятха̄ бхава̄н), с което посочва, че Пуран̃джана е самият Пра̄чӣнабархиш̣ат. Като велик ваиш̣н̣ава, На̄рада Муни искал да спре убийството на животни в жертвоприношенията. Но мъдрецът знаел, че царят няма да го послуша, ако просто му каже да прекрати тези жертвени ритуали. Затова той взел да разказва историята на цар Пуран̃джана. И едва в тази строфа, с думите „като тебе“, той за пръв път открива своите намерения, макар и не докрай. Кармӣте, които искат да се увеличава потомството, са принудени да извършват множество жертви, да се кланят на различни полубогове и да задоволяват всевъзможни управници, политици, философи и учени в името на благоденствието на бъдещото поколение. Прословутите учени се стремят да осигурят на същото това бъдещо поколение удобен живот и затова усърдно търсят нови източници на енергия за автомобилите, локомотивите, самолетите и т.н. Засега те само изчерпват нефтените запаси. Всички тези дейности са описани в Бхагавад-гӣта̄ (2.41):

„Всички, които вървят по този път, са решителни и целеустремени и целта им е само една. О, обично дете на Куру, разумът на нерешителните е твърде разклонен“.

Хората, които имат истинско знание, са пълни с решителност да следват принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но негодниците (мӯд̣ха̄х̣), грешниците (душ̣кр̣тинах̣), най-низшите сред човешкия род (нара̄дхама̄х̣), лишените от каквато и да било интелигентност (ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄х̣) и хората, които водят демоничен живот (а̄сурам̇ бха̄вам а̄шрита̄х̣), не проявяват интерес към Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова те се оказват въвлечени във всевъзможни дейности. По-голямата част от заниманията им обаче са съсредоточени около убиването на животни. Убиването на животни е съществен елемент от живота на съвременната цивилизация. Сред кармӣте се шири схващането, че ако човек не яде месо, ще започне да страда от липса на витамини и няма да има достатъчно енергия. Следователно, за да може да работи добре, той трябва да се храни с месо; за да усвои пълноценно месото, е необходимо да пие алкохол; а за да балансира месото и алкохола, трябва да има достатъчно секс и благодарение на всичко това ще придобие достатъчно сили да продължи да работи като магаре.

Има два начина за убиване на животни. Първият е като ги принасят в жертва, позовавайки се на религиозните предписания. С изключение на будизма, всички останали религии по света съдържат ритуали за убиване на животни в местата за богослужение. Например ведическата традиция позволява на месоядците да заколят жертвен козел в храм на Ка̄лӣ, като спазват определени условия и правила, и после да изядат плътта му. По подобен начин, ако извършат богослужение за богинята Чан̣д̣ика̄, те може да пият и вино. Целта на тези обреди е да ограничат споменатите дейности. Но хората днес са отхвърлили всички ограничения. Навсякъде има кланици и заводи за спиртни напитки и всички редовно употребяват алкохол и ядат месо. Един ваиш̣н̣ава и а̄ча̄ря като На̄рада Муни ясно съзнава, че като убиват животни, прикривайки се зад маската на религията, хората попадат в безкрайния цикъл на раждането и смъртта и забравят истинската цел на живота – да се върнат вкъщи, обратно при Бога.

Ето защо, когато обяснявал Шрӣмад Бха̄гаватам на Вя̄са Муни, На̄рада осъдил плодоносните дейности (карма-ка̄н̣д̣а), описани във Ведите. Той казал на Вя̄са:

„У хората по природа е заложена склонността към наслади, а ти я поощряваш в името на религията. Това е крайно осъдително и неразумно. Водени от напътствията ти, те ще извършват такива дела, криейки се зад маската на религията, и съвсем скоро ще отхвърлят всички забрани“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.5.15).

Шрӣла На̄рада Муни изразил недоволството си пред Вя̄садева, че Вя̄са, за да напътства обикновените хора, е съставил толкова много странични ведически произведения. На̄рада Муни не одобрил тази литература, понеже в нея не се говори за същинското предано служене. Тогава, следвайки наставленията на На̄рада, Вя̄садева създал Шрӣмад Бха̄гаватам, в който се описва непосредственото обожание на Върховната Божествена Личност. И така, нито Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, нито неговият поклонник позволяват да се убиват животни под прикритието на религията. Нещо повече, Кр̣ш̣н̣а лично дошъл в образа на Буда, за да сложи край на това. Както е казано в Бхагавад-гӣта̄ (18.31 – 32), хората, които убиват животни, като се прикриват зад религията, действат под влиянието на гун̣ата на невежеството:

„О, сине на Пр̣тха̄, интелигентността, която не прави разлика между религия и безверие, между правилно и неправилно действие, е в гун̣ата на страстта. Интелигентността, която приема безверието за религия и религията за безверие, която е под влияние на илюзията и мрака и винаги насочва в погрешна посока, о, Па̄ртха, е в гун̣ата на невежеството“.

Хората във властта на невежеството измислят религиозни системи, с които оправдават убийството на животни. Но истинската дхарма е трансцендентална. Както ни учи Бог Кр̣ш̣н̣а, трябва да оставим всички религиозни системи и просто да му се отдадем (сарва-дхарма̄н паритяджя). Така самият Бог, неговите предани и представителите му учат хората на трансценденталната дхарма, която не допуска убийството на животни. Много е жалко, че в съвременна Индия какви ли не мисионери разпространяват безверие под маската на религия. Те провъзгласяват за Бог някое обикновено човешко създание и препоръчват на всички, дори и на тези, които уж са сання̄сӣ, да ядат месо.

От съществено значение в тази строфа са думите прия-йош̣ита̄м и априях̣. Думата йош̣ит значи „жена“, а думата прия – „скъпа“ или „приятна“. Смъртта не е особено желана от хората, пристрастени към материалното наслаждение, кулминация на което е сексът. Във връзка с това има една поучителна история. Веднъж един мъдрец си вървял по пътя и както си вървял, срещнал един царски син. Мъдрецът благословил царския син с думите: „Скъпи принце, желая ти вечен живот!“. Не след дълго той срещнал един свят човек и му казал: „Ти може да живееш, може и да умреш, както сам предпочиташ“. По-надолу по пътя мъдрецът срещнал един брахмача̄рӣ, предан на Бога, и му казал: „Скъпи мой, дано веднага умреш!“. И най-накрая мъдрецът срещнал един ловец, когото благословил, като му казал: „Нито живей, нито умирай!“. Смисълът на тази история е, че прекалено сладострастните хора, които са се отдали на сетивни удоволствия, не искат да умират. Мъдрецът благословил принца с вечен живот, защото царските синове обикновено са много богати и могат да се наслаждават през целия си живот, но когато умрат, отиват в ада. А преданият брахмача̄рӣ се подлагал на сурови лишения и мъчения, за да се върне обратно при Бога, ето защо мъдрецът го благословил да умре незабавно, за да може веднага да се върне в духовния свят, без да продължава да полага толкова тежки усилия. За светеца пък не е от значение дали ще живее или ще умре, защото и приживе, и след смъртта си той непрекъснато служи на Бога. За святия предан на практика няма разлика между този и следващия живот, защото той винаги служи на Бога. Животът на ловеца, който убива животни, е противен и страшен; след смъртта си обаче ловецът отива в ада, ето защо мъдрецът му казал нито да живее, ни да умира.

Накрая цар Пуран̃джана стигнал до старостта. Когато човек остарее, сетивата му губят силата си и той се озовава в жалко и мъчително положение: все така иска да се наслаждава, и особено на сексуални удоволствия, но органите, с които може да направи това, вече не функционират. Сластолюбците никога не са готови да посрещнат смъртта. Те искат да живеят безкрайно и се надяват с помощта на тъй наречения научен прогрес да отложат мига на смъртта. Някои наивни руски учени дори заявяват, че благодарение на научните постижения след време човекът щял да стане безсмъртен. Подобни налудничави субекти насочват развитието на цялата човешка цивилизация. Но въпреки силното им желание да живеят вечно, безмилостната смърт неизбежно идва и ги отнася. Хиран̣якашипу също се стремял към вечен живот, но когато настъпило време, Богът лично дошъл и го убил за по-малко от миг.

Цар Чан̣д̣авега тук е олицетворение на времето. Времето не чака никого, затова в тази строфа е наречено „Чан̣д̣авега“ – „бързо отминаващо“. Ходът на времето се изчислява в години. Годината има триста и шейсет дни, тук символизирани от воините на Чан̣д̣авега. Времето тече много бързо – могъщите воини гандхарви на цар Чан̣д̣авега бързо отнасят нашите дни. С всеки свой изгрев и залез слънцето отнема част от живота ни. Така с всеки изминат ден нашият живот се скъсява. Затова се казва, че е невъзможно да съхраним времето, което ни е отсъдено да живеем. Но ако човек се е посветил на предано служене, слънцето не съкращава живота му. В Шрӣмад Бха̄гаватам (2.3.17) се казва: я̄юр харати ваи пум̇са̄м удянн астам̇ ча янн асау. И така, който иска да постигне безсмъртие, трябва да се откаже от сетивното наслаждение. Като отдава предано служене, човек постепенно влиза във вечното царство на Бога.

Миражите и другите зрителни измами понякога се наричат гандхарви. Постепенното изчерпване на живота се възприема от хората като остаряване. Този незабележим ход на дните е олицетворен тук от гандхарвите. Както ще стане дума по-късно, гандхарвите може да бъдат от мъжки и женски пол. Това означава, под непреодолимата сила на времето, символизирано от Чан̣д̣авега, и мъжете, и жените неусетно се разделят с дните, които са им отредени.

Воините на Чан̣д̣авега символизират дните. Нощем пък е времето, когато хората се отдават на секс. Дните биват смятани бели, а нощите – черни, но от друга гледна точка би могло да се каже, че има два вида нощи – бели и черни. Всички дни и нощи скъсяват живота ни и ни отнемат всичко, което сме създали за сетивни наслади. Дейностите, с които създаваме обекти за сетивни наслади, са материални дейности. Всички изследвания на учените са предназначени да открият как по-ефективно хората да задоволяват сетивата си. В Кали юга демоничните умове са впрегнати в изобретяване на всевъзможни видове механизми, които да улесняват сетивното наслаждение. Дори в най-обикновените домакински дейности хората използват десетки уреди и машини. Машини за миене на съдове, за почистване на под, за бръснене, за подстригване – в днешно време всичко се върши с машини. В дадената строфа думите сарва-ка̄ма-винирмита̄м означават именно всички тези приспособления, които се произвеждат, за да улесняват сетивното наслаждение. Времето обаче е толкова могъщ фактор, че под неговото въздействие се изчерпва не само животът ни, но се износват и всички машини и уреди, които хората са създали за сетивни наслади. Ето защо в този текст се използва думата вилумпанти („отнемащи“). Всичко започва да ни се отнема още от самото ни раждане.

Процесът, който ни лишава от нашите притежания и от продължителността на живота ни, започва още щом се родим, докато един ден смъртта окончателно свърши всичко. Тогава живото същество отгръща нова страница в съществуването си, като влиза в друго тяло и там отново попада в нескончаемия цикъл на сетивното наслаждение. В Шрӣмад Бха̄гаватам (7.5.30) Прахла̄да Маха̄ра̄джа описва този процес с думите пунах̣ пунаш чарвита-чарван̣а̄на̄м. Да се води материалистичен живот, означава отново и отново да се предъвква онова, което вече многократно е било дъвкано. Материалният живот е съсредоточен върху сетивното наслаждение. В различните тела, в които попада, живото същество се наслаждава с различни сетива и когато създава приспособления, улесняващи този процес, то всъщност предъвква нещо, което вече много пъти е било дъвкано. Независимо дали ще изстисква сока на захарната тръстика със зъби или с машина, крайният резултат е един и същ – сок от захарна тръстика. Човекът може да открива стотици начини за извличане на сок от тръстиката, но крайният резултат винаги си остава еднакъв.

Когато човек спи, жизненият му дъх остава активен и дейността му се проявява във вид на сънища. Петте глави на змията са олицетворение на петте въздушни потока, които окръжават жизнения дъх (пра̄н̣а, апа̄на, вя̄на, уда̄на и сама̄на). Жизненият дъх (пра̄н̣а) продължава да действа дори когато тялото е бездейно. До петдесетгодишна възраст човек е в състояние да работи много активно в името на сетивното наслаждение, но след това силите му бързо започват да се изчерпват, макар че с цената на големи усилия той би могъл да работи още две-три години, да речем докато стане на петдесет и пет. Затова законът обикновено определя петдесет и петата година като възраст за пенсиониране. Омаломощената енергия на човека, минал петдесетте, в тази строфа е олицетворена от змията.

Сборът от триста и шейсетте дни и нощи в една година е равен на седемстотин и двайсет – толкова били воините на Чан̣д̣авега (времето). Човек трябва да се сражава с тези воини през целия си живот, от самото си раждане та чак до смъртта си. Тази битка се нарича борба за съществуване. Но независимо от нейния изход, живото същество никога не умира. То е вечно, както провъзгласява Бхагавад-гӣта̄ (2.20):

„За душата няма раждане и смърт. Тя никога не е възниквала, не възниква и няма да възникне. Тя е неродена, вечна, винаги съществуваща и изначална. Тя не загива, когато тялото загине“. В действителност живото същество не се ражда и не умира, но през целия си живот е принудено да води тежка борба с неумолимите закони на материалната природа. Освен това то минава и през много страдания. И въпреки всичко, което го сполита, под влияние на илюзията живото същество мисли, че се чувства добре, защото се отдава на сетивни наслади.

Живото същество се намира в тялото и с различните телесни части, които тук са сравнени с поданици и приятели, води сурова борба за съществуване. Човек може да се сражава сам срещу много войници известно време, но не безкрайно. Живото същество, което е в тялото, в най-добрия случай може да се сражава стотина години, не повече. След известно време то се предава и става жертва. Във връзка с това в една от песните си Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура казва: вр̣ддха ка̄ла а̄ола саба сукха бха̄гала. Когато остарее, човек не може повече да се радва на материално щастие. Хората обикновено мислят, че трябва да станат благочестиви и религиозни чак в края на своя живот. Едва тогава у тях се появява известна склонност към размисъл и те започват да следват някакъв измислен йога процес, за да се разтоварят, като наричат това медитация. Но ако човек през целия си живот се е отдавал на сетивни удоволствия, заниманията му с медитация са просто фарс. Както се казва в шеста глава на Бхагавад-гӣта̄, медитацията (дхя̄на, дха̄ран̣а̄) е много трудно изкуство, на което човек трябва да се учи от най-ранна младост. За да може да медитира, той трябва да се въздържа напълно от всички сетивни наслади. За жалост, днес медитацията се е превърнала в мода именно сред хората, които са най-привързани към сетивните удоволствия. В условията на борбата за съществуване от тази псевдомедитация не остава и помен. Много често подобни „медитативни“ методи биват представяни за трансцендентална медитация. Тогава бихме могли да кажем, че като станал жертва на борбата за съществуване, цар Пуран̃джана (живото същество) заедно със своите приятели и роднини се заел с трансцендентална медитация.

Държавниците и правителствените лица, в това число монарсите, президентите, министрите, съветниците и прочее, имат възможност да използват данъците, събрани от гражданите, за собствени облаги. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че в Кали юга държавниците и политиците (ра̄джаняс), както и всички, които са свързани с държавното управление – министри, президенти, секретари и висши правителствени служители, – ще събират данъци единствено в името на собственото си сетивно наслаждение. В най-горните етажи на властта винаги е многолюдно, затова правителството не би могло да изхрани дори себе си, ако не увеличава постоянно размера на данъците. Всички данъчни постъпления отиват за сетивното наслаждение на държавните служители. Безотговорните политици забравят, че един ден ще дойде смъртта и ще ги лиши от всичките им сетивни наслади. Някои от тях дори твърдо вярват, че след смъртта всичко свършва. Тази атеистична теория е много стара, тя води началото си още от философа Ча̄рва̄ка. Според него човек трябва да живее охолно, все едно дали ще се налага да проси, да краде или да взема на заем. Ча̄рва̄ка твърди, че човек не бива да се страхува от смъртта, от следващия живот, от миналия си живот или от греховете си в настоящето, защото веднага щом тялото бъде изгорено и стане на пепел, всичко приключва. Това е философията на хората, които са силно привързани към материалното. Ала подобно философстване няма да ги спаси нито от смъртта, нито от жалкото съществуване, което ги чака след това.

С течение на времето, когато тялото започне да остарява и повече не е годно за нищо, то става обект на джара̄, страданията на старостта. Има четири основни вида страдания: раждането, старостта, болестите и смъртта. Нито един учен или философ не е успял да открие спасение от тези страдания. Старческата немощ, джара̄, тук е представена в образа на дъщеря на Времето. Никой не я иска, но тя е готова да стане съпруга на всекиго. Никой не иска да остарява и да губи силата си, но това е неизбежната участ на всекиго.

Както Бхактивинода Т̣ха̄кура пише, на старини всички радости си отиват: саба сукха бха̄гала. Затова е разбираемо, че никой не обича старостта, джара̄. Ето защо Джара̄, дъщерята на Времето, е най-злочестата. Веднъж обаче тя била приета от великия цар Яя̄ти. Цар Яя̄ти бил принуден да стори това заради проклятието на своя тъст, Шукра̄ча̄ря. Когато дъщерята на Шукра̄ча̄ря се омъжила за Яя̄ти, с нея дошла и една от приятелките ѝ, Шармиш̣т̣ха̄. Не след дълго цар Яя̄ти се влюбил в Шармиш̣т̣ха̄ и съпругата му се оплакала на своя баща. Тогава Шукра̄ча̄ря проклел цар Яя̄ти да остарее още на младини. Цар Яя̄ти имал петима млади синове. Той един по един ги умолявал да приемат неговата старост и в замяна да му дадат младостта си, но никой не се съгласил, освен Пӯру, най-младият син. Като отплата Пӯру получил от своя баща цялото царство. Двама от синовете, които не откликнали на бащината си молба, станали владетели на земи извън пределите на Индия, по всяка вероятност Турция и Гърция. Поуката от тази история е, че независимо колко богатства и други материални блага е натрупал човек, на старини те не могат да му донесат радост и удоволствие. Пӯру получил царството на баща си, но понеже пожертвал своята младост, не можел да се наслаждава на този разкош. Човек не трябва да чака да остарее, за да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание. Старческата немощ няма да му позволи да напредва духовно, независимо че може да притежава несметни материални богатства.

Великият мъдрец На̄рада бил наиш̣т̣хика-брахмача̄рӣ – никога през живота си нямал сексуални контакти. Затова той бил вечно млад, неподвластен на атаките на старостта, джара̄. Старческата немощ надвива обикновените хора, но На̄рада Муни не бил обикновен човек. Дъщерята на Времето обаче го помислила за такъв и се изправила пред него, изпълнена със сладострастни желания. Необходима е изключителна сила, за да може човек да устои на влечението към някоя жена. Това е трудно дори за старите хора, какво остава за младите. Всички брахмача̄рӣ трябва да вземат пример от великия мъдрец На̄рада Муни, който никога не се поддал на изкушенията, предлагани от Джара̄. Хората, които не могат да живеят без секс, стават жертва на джара̄ и животът им бързо отлита. Те не използват човешкото си съществуване, за да придобият Кр̣ш̣н̣а съзнание, и затова много бързо умират.

Великият мъдрец На̄рада Муни има духовно тяло, затова не се ражда, не остарява и не умира. На̄рада Муни е най-великодушният предан на Бога и постоянно пътува из вселената, за да разпространява съзнанието за Бога. С други думи, неговото единствено занимание е да превръща всички във ваиш̣н̣ави. Ето защо На̄рада Муни няма интерес да остава на дадено място по-дълго от времето, което му е необходимо, за да проповядва. Така проклятието на Ка̄лаканя̄ било добре дошло за него, защото той по собствено желание пътувал навсякъде из вселената. На различни места и в различни вселени, много други предани разнасят славата на Бога, следвайки примера на На̄рада Муни. Тези личности са отвъд властта на материалните закони.

На̄рада Муни е най-съвършеният ваиш̣н̣ава и затова желае добро всекиму, дори и на тези, които го проклинат. Макар да отпратил Ка̄лаканя̄, дъщерята на Времето, той все пак ѝ осигурил убежище. Никой друг освен един ваиш̣н̣ава не би могъл да намери убежище за такава злочеста девойка. Под влияние на старостта (джара̄) всеки се стопява и изнемощява. С решението си На̄рада Муни постигнал едновременно две цели: намерил убежище на Ка̄лаканя̄ и отвърнал с удар на обикновените кармӣ. Ако човек следва наставленията на велик ваиш̣н̣ава като На̄рада Муни, по милостта му той много бързо може да преодолее океана от страх (бхая).

В тази строфа думите явана̄на̄м р̣ш̣абхам се отнасят за царя на яваните. Санскритските думи явана и млеччха назовават хората, които не следват принципите на ведическата култура. Според тези принципи човек трябва да става рано сутрин и да се къпе, да повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, да прави ман̇гала-а̄рати за мӯртите, да изучава ведическите писания, да се храни с праса̄д, да облича мӯртите и да ги украсява. Освен това той трябва да събира средства за нуждите на храма, а ако е семеен – да работи в съответствие с предписанията за бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите или шӯдрите. С други думи, неговият живот трябва да е посветен на духовно познание – това е ведическият идеал за човешка цивилизация. Който не следва тези норми и правила, се нарича явана или млеччха. Човек не бива да мисли, че тези названия се отнасят само за групи от хора, населяващи други страни. Националната принадлежност в случая не играе никаква роля – ако не следва принципите на Ведите, човек се числи към категорията на яваните и млеччхите, независимо дали живее в Индия или другаде. Ако не съблюдава хигиенните принципи, които стоят в основата на ведическите норми и правила, човек се разболява от различни болести. Членовете на Обществото за Кр̣ш̣н̣а съзнание се стараят да спазват всички принципи на Ведите и затова по естествен начин винаги остават чисти и здрави.

Ако човек има Кр̣ш̣н̣а съзнание, той може да работи като младеж дори когато е седемдесет-осемдесетгодишен. Дъщерята на Ка̄ла (Времето) няма власт над ваиш̣н̣авите. Когато започнал да работи над Чайтаня чарита̄мр̣та, Шрӣла Кр̣ш̣н̣ада̄са Кавира̄джа Госва̄мӣ бил в много напреднала възраст, но създал най-забележителното произведение за живота на Бог Чайтаня. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ и Сана̄тана Госва̄мӣ започнали духовния си живот едва след като напуснали службата си и се оттеглили от семейния живот, т.е. в доста напреднала възраст, но оставили след себе си безценни произведения, които да помагат на хората да напредват по духовния път. Шрӣла Шрӣнива̄са А̄ча̄ря изтъква това в своите стихове, прославящи Госва̄мӣте:

„Отдавам смирените си поклони на шестимата Госва̄мӣ: Шрӣ Сана̄тана Госва̄мӣ, Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ, Шрӣ Рагхуна̄тха Бхат̣т̣а Госва̄мӣ, Шрӣ Рагуна̄тха да̄са Госва̄мӣ, Шрӣ Джӣва Госва̄мӣ и Шрӣ Гопа̄ла Бхат̣т̣а Госва̄мӣ, които задълбочено изучиха всички свещени писания, за да формулират за благото на цялото човечество вечните принципи на религията. Те са почитани навсякъде из трите свята и заслужават човек да приеме убежище при тях, защото са напълно потопени в настроението на гопӣте и отдават трансцендентално любовно служене на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а“.

И така, старостта (джара̄) не закача предания на Бога, защото той следва наставленията на На̄рада и се учи от неговата решителност. Всички предани принадлежат към ученическата последователност, водеща началото си от На̄рада Муни, защото се покланят на мӯртите според наставленията, които той е оставил под формата на На̄рада пан̃чара̄тра, па̄н̃чара̄трика-видхи. Преданите следват пътя както на па̄н̃чара̄трика-видхи, така и на бха̄гавата-видхи. Бха̄гавата-видхи включва в себе си проповядването – шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣нох̣, т.е. слушането за Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, и възпяването на неговата слава. А към па̄н̃чара̄трика-видхи се отнасят процесите арчанам, ванданам, да̄сям, сакхям и а̄тма-ниведанам. Преданият неотклонно следва наставленията на На̄рада Муни и затова не се страхува от старостта, болестите и смъртта. Външно погледнато, той може да остарява, но за него старостта не носи чувството за поражение, което обикновеният човек изпитва в старческите си години. Ето защо, когато остарее, преданият не се бои от смъртта. Ка̄лаканя̄ му помага да преодолее страха, който човек обикновено изпитва, когато старостта (джара̄) се приюти при него. Преданият не се бои от смъртта, защото знае, че когато умре, ще се върне обратно вкъщи, при Бога. Така, вместо да го гнети, напредналата възраст му помага да стане безстрашен и да се чувства щастлив.

Това, което се казва в тази строфа, е че ако иска благополучен живот, човек трябва стриктно да следва писанията. Същото нещо е казано и в Бхагавад-гӣта̄ (16.23):

„Този, който пренебрегва наставленията на свещените писания и действа своенравно, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховната цел“. Ако не следва строго правилата на Ведите, човек никога не може да постигне щастие и успех, да не говорим за връщане обратно при Бога.

В ша̄стрите има правило, че семеен мъж, кш̣атрия или човек, притежаващ власт, не може да откаже да се венчае за жена, която сама му предлага да му стане съпруга. Тъй като Ка̄лаканя̄, дъщерята на Времето, била изпратена при Явана-ра̄джа лично от На̄рада Муни, царят на яваните не можел да ѝ откаже. Всички отношения между хората трябва да се осъществяват така, както изискват ша̄стрите. Наставленията на ша̄стрите са потвърдени от велики мъдреци като На̄рада Муни. Във връзка с това Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва: са̄дху-ша̄стра-гуру-ва̄кя, читтете кария̄ аикя. Трябва да следваме принципите, установени от святите личности, писанията и духовния учител, и така непременно ще постигнем крайната цел на живота. Ка̄лаканя̄, дъщерята на Времето, постъпила точно според указанията на са̄дху, ша̄стра и гуру, когато дошла при царя на яваните. Затова Явана-ра̄джа нямал основание да я отхвърли.

Явана-ра̄джа можел да отпрати Ка̄лаканя̄, дъщерята на Времето, но понеже тя била изпратена от На̄рада Муни, царят на яваните уважил молбата ѝ. Той приел Ка̄лаканя̄ по напълно различен начин. С други думи, наставленията на На̄рада Муни, т.е. пътят на преданото служене, може да се следват от всеки човек в трите материални свята, дори и от царя на яваните. Бог Чайтаня лично призовавал всички да проповядват принципите на бхакти йога по целия свят, във всеки град и село. Проповедниците от движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание на практика са се убедили, че дори яваните и млеччхите одухотворяват живота си, когато спазват принципите на па̄н̃чара̄трика-видхи, завещани от На̄рада Муни. Ако по съвета на Чайтаня Маха̄прабху всички хора започнат да следват наставленията, оставени от ученическата последователност, това ще донесе огромна полза на целия свят.

В Чайтаня чарита̄мр̣та (А̄ди, 5.142) е казано:

Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, е върховният повелител, а всички останали са му слуги. Явана-ра̄джа, царят на яваните, също бил слуга на Кр̣ш̣н̣а. Ето защо чрез Ка̄лаканя̄ той искал да осъществи намерението на Кр̣ш̣н̣а. Ка̄лаканя̄ означава немощ и старост, но за да стори нещо полезно за Кр̣ш̣н̣а, Явана-ра̄джа решил да ѝ позволи да проникне навсякъде. Така, когато остарее, разумният човек ще започне да изпитва страх от смъртта. Безразсъдните хора се отдават на материални дейности, сякаш ще живеят вечно и вечно ще се наслаждават на материалния си прогрес. Но материален прогрес няма. В своята заблуда хората си въобразяват, че материалните постижения и богатства ще ги спасят, ала въпреки множеството научни открития проблемите на човечеството – раждането, старостта, болестите и смъртта – си остават. Въпреки това учените глупаво продължават да мислят, че са напреднали материално. Но когато ги връхлети Ка̄лаканя̄, старческото безсилие, те започват да изпитват страх от смъртта, ако са разумни. А тези, които са загубили разум, дори не се замислят за смъртта, нито пък знаят какво ги очаква след нея. Те смятат, че след смъртта няма живот и затова безотговорно пропиляват дните си в стремеж към колкото може повече сетивни наслади. За интелигентния човек обаче старостта е стимул за духовен живот. Хората изпитват естествен страх от неизбежната смърт. Ето с такива цели царят на яваните се опитал да използва Ка̄лаканя̄.

След дълги размишления царят на яваните решил да се опита да извлече максимална полза от вече сключената лоша сделка. Лошата сделка била Ка̄лаканя̄ – нея никой не я харесвал и не я искал. Всичко обаче може да се използва в служба на Бога, затова царят на яваните се опитал да направи по някакъв начин и Ка̄лаканя̄ полезна. Вече обяснихме как може да бъде използвана тя – джара̄, старческата немощ, може да послужи да предизвиква у хората страх и по този начин да ги подтиква да се обърнат към пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да се подготвят за следващия си живот.

Думата карма-винирмитам означава „създаден от плодоносните дейности“. Целият материален свят, особено в днешния му вид, е продукт на плодоносните дейности. Вниманието на хората е изцяло погълнато от създаването на магистрали, автомобили, електричество, небостъргачи, индустрия, търговия и пр. Това доставя голямо удоволствие на ония, които са се отдали на сетивно наслаждение и не знаят нищо за духовната си самоличност. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.4):

Хората, които не знаят нищо за душата, са като обезумели по материалните дейности и са готови на всякакви грехове в името на сетивното наслаждение. Р̣ш̣абхадева казва, че такива дейности не носят нищо добро, защото заради тях човек е принуден следващия път да се роди в ужасно, отблъскващо тяло. Всеки знае от опит, че колкото и да се грижи за тялото си, то винаги му причинява болка и е изложено на тристранните страдания. Иначе би ли имало толкова болници, приюти и застрахователни институции? Истината е, че на този свят няма щастие. Хората просто се опитват да се преборят с нещастието. Глупците вземат нещастието за щастие, затова царят на яваните решил да ги напада незабелязано със старост, болести и накрая със смърт. Разбира се, след смъртта идва ред на ново раждане. Ето защо Явана-ра̄джа решил, че е най-разумно да убива всички кармӣ с помощта на Ка̄лаканя̄ и така да им помогне да осъзнаят, че материалният прогрес не е действителен прогрес. По природа всяко живо същество е духовно, затова, ако човек не напредва по духовния път, той напразно пропилява целия си човешки живот.

На̄рада Муни изпратил Ка̄лаканя̄ при Явана-ра̄джа, за да му стане съпруга, но вместо за съпруга, той я приел за своя сестра. Хората, които не следват принципите на Ведите, не признават никакви ограничения във връзка със секса. Понякога те имат полови контакти дори със сестрите си. Кръвосмешенията са често явление в епохата на Кали. Макар че от уважение към На̄рада Муни Явана-ра̄джа изпълнил неговата молба, той всъщност мислел за непозволен секс, защото бил цар на яваните и млеччхите.

Тук важно значение има думата праджва̄рах̣. Тя значи „треска, изпратена от Бог Виш̣н̣у“. При такава треска телесната температура стига до 42°C – температурата, при която човек умира. Царят на млеччхите и яваните помолил Ка̄лаканя̄, дъщерята на Времето, да му стане сестра. Не било нужно да я моли да му става съпруга, защото яваните и млеччхите не правят разлика, щом става дума за секс. Те са готови да правят секс дори със своите сестри, майки и дъщери. Брат на Явана-ра̄джа бил Праджва̄ра, а Ка̄лаканя̄ била олицетворение на безсилието. Те двамата, подкрепяни от воините на Явана-ра̄джа – нечистотата, забранения секс и предсмъртната треска, – са в състояние напълно да съкрушат материалистичния начин на съществуване. Във връзка с това е важно да отбележим, че На̄рада Муни бил изцяло недосегаем за атаките на джара̄ (немощта). По същия начин, разрушителната сила джара̄ не може да окаже влияние и върху нито един чист ваиш̣н̣ава или последовател на На̄рада Муни.