Шрӣмад Бха̄гаватам 4.27.15
Деванагари
ते चण्डवेगानुचरा: पुरञ्जनपुरं यदा ।
हर्तुमारेभिरे तत्र प्रत्यषेधत्प्रजागर: ॥ १५ ॥
हर्तुमारेभिरे तत्र प्रत्यषेधत्प्रजागर: ॥ १५ ॥
Стих
те чан̣д̣авега̄нучара̄х̣
пуран̃джана-пурам̇ яда̄
хартум а̄ребхире татра
пратяш̣едхат праджа̄гарах̣
пуран̃джана-пурам̇ яда̄
хартум а̄ребхире татра
пратяш̣едхат праджа̄гарах̣
Дума по дума
те — всички те; чан̣д̣авега — на Чан̣д̣авега; анучара̄х̣ — подчинени; пуран̃джана — на цар Пуран̃джана; пурам — град; яда̄ — когато; хартум — да грабят; а̄ребхире — започнаха; татра — там; пратяш̣едхат — защитаваше; праджа̄гарах̣ — голямата змия.
Превод
Щом цар Гандхарва-ра̄джа (Чан̣д̣авега) и подчинените му започнаха да ограбват града на Пуран̃джана, голямата петглава змия взе да го защитава.
Пояснение
Когато човек спи, жизненият му дъх остава активен и дейността му се проявява във вид на сънища. Петте глави на змията са олицетворение на петте въздушни потока, които окръжават жизнения дъх (пра̄н̣а, апа̄на, вя̄на, уда̄на и сама̄на). Жизненият дъх (пра̄н̣а) продължава да действа дори когато тялото е бездейно. До петдесетгодишна възраст човек е в състояние да работи много активно в името на сетивното наслаждение, но след това силите му бързо започват да се изчерпват, макар че с цената на големи усилия той би могъл да работи още две-три години, да речем докато стане на петдесет и пет. Затова законът обикновено определя петдесет и петата година като възраст за пенсиониране. Омаломощената енергия на човека, минал петдесетте, в тази строфа е олицетворена от змията.