Шрӣмад Бха̄гаватам 4.27.16
Деванагари
स सप्तभि: शतैरेको विंशत्या च शतं समा: ।
पुरञ्जनपुराध्यक्षो गन्धर्वैर्युयुधे बली ॥ १६ ॥
पुरञ्जनपुराध्यक्षो गन्धर्वैर्युयुधे बली ॥ १६ ॥
Стих
са саптабхих̣ шатаир еко
вим̇шатя̄ ча шатам̇ сама̄х̣
пуран̃джана-пура̄дхякш̣о
гандхарваир ююдхе балӣ
вим̇шатя̄ ча шатам̇ сама̄х̣
пуран̃джана-пура̄дхякш̣о
гандхарваир ююдхе балӣ
Дума по дума
сах̣ — тя; саптабхих̣ — със седем; шатаих̣ — сто; еках̣ — сама; вим̇шатя̄ — с двайсет; ча — също; шатам — сто; сама̄х̣ — години; пуран̃джана — на цар Пуран̃джана; пура-адхякш̣ах̣ — закрилник на града; гандхарваих̣ — с гандхарвите; ююдхе — се сражава; балӣ — много храбро.
Превод
Петглавата змия, закрилник и пазач на Пуран̃джановия град, се сражава с гандхарвите сто години. Тя воюва съвсем сама срещу тях, макар те да бяха седемстотин и двайсет.
Пояснение
Сборът от триста и шейсетте дни и нощи в една година е равен на седемстотин и двайсет – толкова били воините на Чан̣д̣авега (времето). Човек трябва да се сражава с тези воини през целия си живот, от самото си раждане та чак до смъртта си. Тази битка се нарича борба за съществуване. Но независимо от нейния изход, живото същество никога не умира. То е вечно, както провъзгласява Бхагавад-гӣта̄ (2.20):
на джа̄яте мрияте ва̄ када̄чин
на̄ям̇ бхӯтва̄ бхавита̄ ва̄ на бхӯях̣
аджо нитях̣ ша̄швато 'ям̇ пура̄н̣о
на ханяте ханяма̄не шарӣре
на̄ям̇ бхӯтва̄ бхавита̄ ва̄ на бхӯях̣
аджо нитях̣ ша̄швато 'ям̇ пура̄н̣о
на ханяте ханяма̄не шарӣре
„За душата няма раждане и смърт. Тя никога не е възниквала, не възниква и няма да възникне. Тя е неродена, вечна, винаги съществуваща и изначална. Тя не загива, когато тялото загине“. В действителност живото същество не се ражда и не умира, но през целия си живот е принудено да води тежка борба с неумолимите закони на материалната природа. Освен това то минава и през много страдания. И въпреки всичко, което го сполита, под влияние на илюзията живото същество мисли, че се чувства добре, защото се отдава на сетивни наслади.