Шрӣмад Бха̄гаватам 4.27.17

Живото същество се намира в тялото и с различните телесни части, които тук са сравнени с поданици и приятели, води сурова борба за съществуване. Човек може да се сражава сам срещу много войници известно време, но не безкрайно. Живото същество, което е в тялото, в най-добрия случай може да се сражава стотина години, не повече. След известно време то се предава и става жертва. Във връзка с това в една от песните си Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура казва: вр̣ддха ка̄ла а̄ола саба сукха бха̄гала. Когато остарее, човек не може повече да се радва на материално щастие. Хората обикновено мислят, че трябва да станат благочестиви и религиозни чак в края на своя живот. Едва тогава у тях се появява известна склонност към размисъл и те започват да следват някакъв измислен йога процес, за да се разтоварят, като наричат това медитация. Но ако човек през целия си живот се е отдавал на сетивни удоволствия, заниманията му с медитация са просто фарс. Както се казва в шеста глава на Бхагавад-гӣта̄, медитацията (дхя̄на, дха̄ран̣а̄) е много трудно изкуство, на което човек трябва да се учи от най-ранна младост. За да може да медитира, той трябва да се въздържа напълно от всички сетивни наслади. За жалост, днес медитацията се е превърнала в мода именно сред хората, които са най-привързани към сетивните удоволствия. В условията на борбата за съществуване от тази псевдомедитация не остава и помен. Много често подобни „медитативни“ методи биват представяни за трансцендентална медитация. Тогава бихме могли да кажем, че като станал жертва на борбата за съществуване, цар Пуран̃джана (живото същество) заедно със своите приятели и роднини се заел с трансцендентална медитация.