Шрӣмад Бха̄гаватам 4.27.18

स एव पुर्यां मधुभुक्पञ्चालेषु स्वपार्षदै: ।
उपनीतं बलिं गृह्णन् स्त्रीजितो नाविदद्भयम् ॥ १८ ॥
са ева пуря̄м̇ мадху-бхук
пан̃ча̄леш̣у сва-па̄рш̣адаих̣
упанӣтам̇ балим̇ гр̣хн̣ан
стрӣ-джито на̄видад бхаям

Дума по дума

сах̣той; еванесъмнено; пуря̄мв града; мадху-бхукнаслаждавайки се на секс; пан̃ча̄леш̣ув царството Пан̃чала (петте сетивни обекта); сва-па̄рш̣адаих̣заедно с подчинените си; упанӣтамдонесени; балимданъци; гр̣хн̣анприемайки; стрӣ-джитах̣победен от жените; нане; авидатразбираше; бхаямстрах от смъртта.

Превод

Данъците, които цар Пуран̃джана събираше от жителите на град Пан̃чала, му даваха възможност да се занимава със секс. Изцяло във властта на жените, царят не забелязваше, че животът му преминава и вече настъпва смъртта.

Пояснение

Държавниците и правителствените лица, в това число монарсите, президентите, министрите, съветниците и прочее, имат възможност да използват данъците, събрани от гражданите, за собствени облаги. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че в Кали юга държавниците и политиците (ра̄джаняс), както и всички, които са свързани с държавното управление – министри, президенти, секретари и висши правителствени служители, – ще събират данъци единствено в името на собственото си сетивно наслаждение. В най-горните етажи на властта винаги е многолюдно, затова правителството не би могло да изхрани дори себе си, ако не увеличава постоянно размера на данъците. Всички данъчни постъпления отиват за сетивното наслаждение на държавните служители. Безотговорните политици забравят, че един ден ще дойде смъртта и ще ги лиши от всичките им сетивни наслади. Някои от тях дори твърдо вярват, че след смъртта всичко свършва. Тази атеистична теория е много стара, тя води началото си още от философа Ча̄рва̄ка. Според него човек трябва да живее охолно, все едно дали ще се налага да проси, да краде или да взема на заем. Ча̄рва̄ка твърди, че човек не бива да се страхува от смъртта, от следващия живот, от миналия си живот или от греховете си в настоящето, защото веднага щом тялото бъде изгорено и стане на пепел, всичко приключва. Това е философията на хората, които са силно привързани към материалното. Ала подобно философстване няма да ги спаси нито от смъртта, нито от жалкото съществуване, което ги чака след това.