Шрӣмад Бха̄гаватам 4.27.9
Деванагари
पुत्राणां चाभवन्पुत्रा एकैकस्य शतं शतम् ।
यैर्वै पौरञ्जनो वंश: पञ्चालेषु समेधित: ॥ ९ ॥
यैर्वै पौरञ्जनो वंश: पञ्चालेषु समेधित: ॥ ९ ॥
Стих
путра̄н̣а̄м̇ ча̄бхаван путра̄
екаикася шатам̇ шатам
яир ваи пауран̃джано вам̇шах̣
пан̃ча̄леш̣у самедхитах̣
екаикася шатам̇ шатам
яир ваи пауран̃джано вам̇шах̣
пан̃ча̄леш̣у самедхитах̣
Дума по дума
путра̄н̣а̄м — на синовете; ча — също; абхаван — бяха създадени; путра̄х̣ — синове; ека-екася — от всеки един; шатам — сто; шатам — сто; яих̣ — от когото; ваи — несъмнено; пауран̃джанах̣ — на цар Пуран̃джана; вам̇шах̣ — род; пан̃ча̄леш̣у — на земята, наречена Пан̃ча̄ла; самедхитах̣ — силно нарасна.
Превод
Всеки от многобройните синове на цар Пуран̃джана стана на свой ред баща на стотици деца. Така синовете и внуците запълниха цяла Пан̃ча̄ла.
Пояснение
Не трябва да забравяме, че цар Пуран̃джана е живото същество, а градът Пан̃ча̄ла е тялото. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че тялото е поле на дейност за живото същество: кш̣етра-кш̣етрагя. Съставните елементи са два: живото същество (кш̣етра-гя) и неговото тяло (кш̣етра). Ако се позамисли, всяко живо същество може да разбере, че тялото е просто негова обвивка. Стига малко да се замисли, то ще открие, че тялото е негово притежание. То може да стигне до този извод чрез практическия си опит или благодарение на знанието, изложено в ша̄стрите. В Бхагавад-гӣта̄ (2.13) се казва: дехино 'смин ятха̄ дехе. Собственик на тялото е душата и тя се намира вътре в тялото. Тялото е пан̃ча̄ла-деша, поле за действие, в което живото същество може да се наслаждава на контакта между сетивата си и петте сетивни обекта: гандха, раса, рӯпа, спарша и шабда, т.е. сетивните обекти, изградени от земя, вода, огън, въздух и етер. В материалния свят всяко живо същество, което е въплътено в тяло, изтъкано от груба и фина материя, поражда действия и резултати, в този текст представени алегорично като синове и внуци. Действията и техните резултати може да бъдат два вида: благочестиви и неблагочестиви. Така в материалното битие човек все повече се омотава в мрежите на различни дейности и последици. Във връзка с това Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пише:
карма-ка̄н̣д̣а, гя̄на-ка̄н̣д̣а, кевала виш̣ера бха̄н̣д̣а,
амр̣та балия̄ йеба̄ кха̄я
на̄на̄ йони сада̄ пхире, кадаря бхакш̣ан̣а каре,
та̄ра джанма адхах̣-па̄те я̄я
амр̣та балия̄ йеба̄ кха̄я
на̄на̄ йони сада̄ пхире, кадаря бхакш̣ан̣а каре,
та̄ра джанма адхах̣-па̄те я̄я
Плодоносните дейности и умозрителните философски търсения са като съдове, пълни с отрова. Всеки, който отпие от тях, мислейки, че са пълни с нектар, живот след живот ще попада в различни тела и ще трябва да води тежка борба за съществуване. Такъв човек яде всевъзможни противни неща и сам произнася присъда над себе си чрез дейностите, които извършва в името на измамните сетивни наслади“.
Така полето на дейностите и техните последствия, чрез които човек увеличава потомството си, започва със секса. Пуран̃джана умножил цялото си семейство, като заченал деца, които на свой ред също създали потомство. От това ясно се вижда как сексуалните желания обвързват живото същество със стотици хиляди дейности и последици. Само заради сетивното удоволствие то остава в материалния свят и непрекъснато се преселва от тяло в тяло. В резултат от създаването на толкова много деца и внуци постепенно възникват родовете, династиите, общностите, нациите и пр. И всички те се разрастват единствено в резултат на половите контакти. Както казва Прахла̄да Маха̄ра̄джа: ян маитхуна̄ди-гр̣хамедхи-сукхам̇ хи туччхам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.9.45). Гр̣хамедхи са хората, които искат да останат в материалния свят. С други думи, те искат да останат в сегашното си тяло, да продължат да са част от обществото и да търсят удоволствие в приятелството, любовта и своите близки. Тяхното единствено удоволствие е да увеличават броя на тези, които ще изпитват сексуални наслади. Те се наслаждават на секс и създават деца, които на свой ред се женят и ги даряват с внуци, а внуците се женят и създават правнуци. Така планетата постепенно се пренаселва, след което ненадейно идват реакции, предизвикани от материалната природа: избухват войни, настъпва глад, плъзват епидемии, стават земетресения и т.н. Тогава населението в света намалява, но само за да бъде наново създадено. В Бхагавад-гӣта̄ (8.19) този процес е обяснен като непрекъснат цикъл на сътворение и унищожение: бхӯтва̄ бхӯтва̄ пралӣяте. Така поради липса на Кр̣ш̣н̣а съзнание продължава цялото това сътворение и унищожение, което хората наричат човешка цивилизация. То продължава безкрайно, защото човекът няма знание за душата и за Върховната Божествена Личност.