Шрӣмад Бха̄гаватам 4.27.24

В тази строфа думите явана̄на̄м р̣ш̣абхам се отнасят за царя на яваните. Санскритските думи явана и млеччха назовават хората, които не следват принципите на ведическата култура. Според тези принципи човек трябва да става рано сутрин и да се къпе, да повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, да прави ман̇гала-а̄рати за мӯртите, да изучава ведическите писания, да се храни с праса̄д, да облича мӯртите и да ги украсява. Освен това той трябва да събира средства за нуждите на храма, а ако е семеен – да работи в съответствие с предписанията за бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите или шӯдрите. С други думи, неговият живот трябва да е посветен на духовно познание – това е ведическият идеал за човешка цивилизация. Който не следва тези норми и правила, се нарича явана или млеччха. Човек не бива да мисли, че тези названия се отнасят само за групи от хора, населяващи други страни. Националната принадлежност в случая не играе никаква роля – ако не следва принципите на Ведите, човек се числи към категорията на яваните и млеччхите, независимо дали живее в Индия или другаде. Ако не съблюдава хигиенните принципи, които стоят в основата на ведическите норми и правила, човек се разболява от различни болести. Членовете на Обществото за Кр̣ш̣н̣а съзнание се стараят да спазват всички принципи на Ведите и затова по естествен начин винаги остават чисти и здрави.

Ако човек има Кр̣ш̣н̣а съзнание, той може да работи като младеж дори когато е седемдесет-осемдесетгодишен. Дъщерята на Ка̄ла (Времето) няма власт над ваиш̣н̣авите. Когато започнал да работи над Чайтаня чарита̄мр̣та, Шрӣла Кр̣ш̣н̣ада̄са Кавира̄джа Госва̄мӣ бил в много напреднала възраст, но създал най-забележителното произведение за живота на Бог Чайтаня. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ и Сана̄тана Госва̄мӣ започнали духовния си живот едва след като напуснали службата си и се оттеглили от семейния живот, т.е. в доста напреднала възраст, но оставили след себе си безценни произведения, които да помагат на хората да напредват по духовния път. Шрӣла Шрӣнива̄са А̄ча̄ря изтъква това в своите стихове, прославящи Госва̄мӣте:

„Отдавам смирените си поклони на шестимата Госва̄мӣ: Шрӣ Сана̄тана Госва̄мӣ, Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ, Шрӣ Рагхуна̄тха Бхат̣т̣а Госва̄мӣ, Шрӣ Рагуна̄тха да̄са Госва̄мӣ, Шрӣ Джӣва Госва̄мӣ и Шрӣ Гопа̄ла Бхат̣т̣а Госва̄мӣ, които задълбочено изучиха всички свещени писания, за да формулират за благото на цялото човечество вечните принципи на религията. Те са почитани навсякъде из трите свята и заслужават човек да приеме убежище при тях, защото са напълно потопени в настроението на гопӣте и отдават трансцендентално любовно служене на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а“.

И така, старостта (джара̄) не закача предания на Бога, защото той следва наставленията на На̄рада и се учи от неговата решителност. Всички предани принадлежат към ученическата последователност, водеща началото си от На̄рада Муни, защото се покланят на мӯртите според наставленията, които той е оставил под формата на На̄рада пан̃чара̄тра, па̄н̃чара̄трика-видхи. Преданите следват пътя както на па̄н̃чара̄трика-видхи, така и на бха̄гавата-видхи. Бха̄гавата-видхи включва в себе си проповядването – шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣нох̣, т.е. слушането за Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, и възпяването на неговата слава. А към па̄н̃чара̄трика-видхи се отнасят процесите арчанам, ванданам, да̄сям, сакхям и а̄тма-ниведанам. Преданият неотклонно следва наставленията на На̄рада Муни и затова не се страхува от старостта, болестите и смъртта. Външно погледнато, той може да остарява, но за него старостта не носи чувството за поражение, което обикновеният човек изпитва в старческите си години. Ето защо, когато остарее, преданият не се бои от смъртта. Ка̄лаканя̄ му помага да преодолее страха, който човек обикновено изпитва, когато старостта (джара̄) се приюти при него. Преданият не се бои от смъртта, защото знае, че когато умре, ще се върне обратно вкъщи, при Бога. Така, вместо да го гнети, напредналата възраст му помага да стане безстрашен и да се чувства щастлив.