ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
ГЛАВА ДВАДЦАТЬ СЕДЬМАЯ
Чан̣д̣авега напада града на цар Пуран̃джана. Образът на Ка̄лаканя̄
Нападение Чандавеги на город царя Пуранджаны и характер Калаканьи
- ТЕКСТ 1:
- Великият мъдрец На̄рада продължи: Скъпи царю, след като по всевъзможни начини омайваше съпруга си и го подчиняваше на своята воля, накрая царицата напълно го задоволи, като се наслаждава с него на любовни наслади.
- ТЕКСТ 1:
- Великий мудрец Нарада продолжал: Дорогой царь, прибегнув к различным уловкам, жена царя Пуранджаны совершенно обворожила его и подчинила своей власти, а затем удовлетворила его страсть и насладилась с ним любовью.
- ТЕКСТ 2:
- После царицата се изкъпа, облече се в красиви одежди и си сложи подходящи за тях украшения. След това се нахрани и напълно удовлетворена, се върна при царя. При вида на нейното хубаво, с вкус украсено лице, той я приветства, изпълнен от възхищение.
- ТЕКСТ 2:
- Совершив омовение, царица облачилась в приносящие счастье одежды и надела на себя украшения. Затем она поела и, довольная, вернулась к царю. Глядя на ее привлекательное, разукрашенное лицо, царь сердечно приветствовал ее.
- ТЕКСТ 3:
- Царица Пуран̃джанӣ прегърна царя и той ѝ отвърна, като обви с ръце нейните рамене. Така те се наслаждаваха уединени насаме, разменяйки си шеги и закачки. Изцяло пленен от прекрасната си съпруга, царят се отклони от повелята на здравия разум. Като пилееше времето си по такъв начин, той напълно забрави, че с всеки изтекъл ден и отминала нощ животът му се скъсява неумолимо.
- ТЕКСТ 3:
- Царица Пуранджани обняла царя, и в ответ он тоже обнял ее за плечи. Так они наслаждались, сидя в уединенном месте и обмениваясь шутками. Очарованный своей прелестной женой, царь Пуранджана совсем потерял голову. Бесцельно проводя время, он забыл о том, что с каждым прошедшим днем и ночью ему остается жить все меньше и меньше.
- ТЕКСТ 4:
- Така, въпреки развитото си съзнание, цар Пуран̃джана потъваше все по-дълбоко в илюзията и постоянно лежеше, склонил глава върху меката ръка на съпругата си. За него жената бе станала живот и душа. Така, напълно завладян от гун̣ата на невежеството, той не беше способен да разбере какво е себепознание, какво е истинското му аз, нито какво представлява Върховната Божествена Личност.
- ТЕКСТ 4:
- Так царь Пуранджана, несмотря на развитое сознание, все больше погружался в иллюзию. Все свое время он проводил в постели, и голова его, как на подушке, всегда покоилась на руках жены. Иначе говоря, целью и смыслом его жизни стала женщина. Оказавшись таким образом во власти гуны невежества, он не мог понять смысл самоосознания, а также постичь свою духовную природу и Верховную Личность Бога.
- ТЕКСТ 5:
- Скъпи царю Пра̄чӣнабархиш̣ат, така цар Пуран̃джана, чието сърце бе изпълнено с похот и греховни последици, започна да се наслаждава на секс и младостта му отлетя за по-малко от миг.
- ТЕКСТ 5:
- Дорогой царь Прачинабархишат, так Пуранджана, сердце которого было осквернено вожделением и грехом, наслаждался близостью со своей женой, и его молодость пролетела, как одно мгновение.
- ТЕКСТ 6:
- После великият мъдрец На̄рада каза на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат: О, дълголетни (вира̄т̣), така цар Пуран̃джана зачена в утробата на жена си, Пуран̃джанӣ, хиляда и сто синове. Но докато се занимаваше с това, половината му живот мина.
- ТЕКСТ 6:
- Затем, обращаясь к царю Прачинабархишату, великий мудрец Нарада сказал: О ты, кому отпущена долгая жизнь [вира̄т̣], так царь Пуранджана зачал в лоне своей жены, Пуранджани, тысячу сто сыновей. Однако за этим занятием прошла половина его жизни.
- ТЕКСТ 7:
- О, Праджа̄пати, царю Пра̄чӣнабархиш̣ат, цар Пуран̃джана зачена и сто и десет дъщери. Те всички бяха не по-малко славни от баща си и майка си. Те бяха благонравни, великодушни и притежаваха ред други добродетели.
- ТЕКСТ 7:
- О Праджапати, о царь Прачинабархишат, у Пуранджаны также родилось сто десять дочерей. Все они были достойны своего отца и матери и отличались благонравием, великодушием и другими добродетелями.
- ТЕКСТ 8:
- След това, за да умножи потомците на бащиния си род, цар Пуран̃джана, владетелят на държавата Пан̃ча̄ла, намери за синовете си достойни съпруги, а дъщерите си омъжи за достойни съпрузи.
- ТЕКСТ 8:
- Затем, чтобы увеличить число продолжателей рода, царь Пуранджана, правитель Панчалы, нашел своим сыновьям добродетельных жен, а дочерям — достойных мужей.
- ТЕКСТ 10:
- Синовете и внуците на цар Пуран̃джана бяха точно като грабители, отнемащи всичките му богатства – те ограбваха дома и съкровищницата му, слугите и секретарите му и всичките му останали притежания. А привързаността на царя към тези неща бе дълбоко вкоренена у него.
- ТЕКСТ 10:
- Эти сыновья и внуки были настоящими грабителями, отнимавшими у царя Пуранджаны его богатства, в том числе дом, казну, слуг, помощников, словом, все, к чему Пуранджана был так сильно привязан.
- ТЕКСТ 11:
- Великият мъдрец На̄рада продължи: Скъпи царю Пра̄чӣнабархиш̣ат, също като тебе цар Пуран̃джана бе роб на безбройни желания. Затова той се кланяше на полубоговете, прадедите и силните на деня с жертвени церемонии, които до една бяха отблъскващи, понеже бяха предизвикани от желанието да се убиват животни.
- ТЕКСТ 11:
- Великий мудрец Нарада продолжал: Дорогой царь Прачинабархишат, как и тебя, царя Пуранджану обуревали многочисленные желания. Поэтому он поклонялся полубогам, предкам и сильным мира сего, совершая жертвоприношения одно ужаснее другого, ибо все они были вызваны желанием убивать животных.
- ТЕКСТ 12:
- Изцяло във властта на замърсеното си съзнание, така цар Пуран̃джана, който бе много привързан към плодоносните дейности (карма-ка̄н̣д̣ӣя) и към роднините и приятелите си, накрая стигна до оня момент, който хората, пристрастени към материалното, никак не обичат.
- ТЕКСТ 12:
- В конце концов для царя Пуранджаны, привязанного к кармической деятельности [карма-кандие], к своим родным и близким, и изнуренного оскверненным сознанием, наступило время, которое не по душе тем, в ком сильна привязанность к материальному.
- ТЕКСТ 16:
- Петглавата змия, закрилник и пазач на Пуран̃джановия град, се сражава с гандхарвите сто години. Тя воюва съвсем сама срещу тях, макар те да бяха седемстотин и двайсет.
- ТЕКСТ 16:
- Пятиглавый змей, градоначальник и защитник города царя Пуранджаны, бился с гандхарвами на протяжении ста лет. Он один сражался со всеми ими, хотя их было семьсот двадцать.
- ТЕКСТ 17:
- Принудена да се бие сама срещу толкова много бойци, всеки от които бе опитен воин, петглавата змия съвсем отмаля. Като видяха, че най-близкият им другар губи сили, цар Пуран̃джана, поданиците и приятелите му от града силно се разтревожиха.
- ТЕКСТ 17:
- Вынужденный в одиночку сражаться с таким количеством воинов, каждый из которых был отважным бойцом, пятиглавый змей совсем обессилел. Увидев, что его самый близкий друг теряет силы, царь Пуранджана, а также все его друзья и остальные жители города не на шутку встревожились.
- ТЕКСТ 18:
- Данъците, които цар Пуран̃джана събираше от жителите на град Пан̃чала, му даваха възможност да се занимава със секс. Изцяло във властта на жените, царят не забелязваше, че животът му преминава и вече настъпва смъртта.
- ТЕКСТ 18:
- Царь Пуранджана собирал налоги в городе Панчале, и это давало ему возможность наслаждаться сексом. Находясь в полной власти женщин, он не мог понять, что его жизнь проходит и что приближается его смерть.
- ТЕКСТ 19:
- Скъпи царю Пра̄чӣнабархиш̣ат, по същото това време дъщерята на страшното Време си търсеше съпруг навсякъде из трите свята. Макар че никой не я искаше, тя продължаваше да пътува и търси.
- ТЕКСТ 19:
- Дорогой царь Прачинабархишат, в ту пору дочь грозного Времени бродила по трем мирам, ища себе мужа. Никто не соглашался взять ее в жены, но она все равно приходила к каждому.
- ТЕКСТ 20:
- Дъщерята на Времето (Джара̄) беше много несретна и затова я наричаха Дурбхага̄ („злощастна“). Но веднъж тя остана доволна от един велик цар и понеже той я прие, тя му даде голяма благословия.
- ТЕКСТ 20:
- Дочери Времени [Джаре] очень не везло, поэтому ее прозвали Дурбхагой [«несчастной»]. Но некогда один великий царь угодил ей. Этот царь приветил ее, и потому она даровала ему чудесное благословение.
- ТЕКСТ 21:
- Веднъж, когато се спусках на Земята от Брахмалока, най-висшата планетна система, дъщерята на Времето, която се скиташе из вселената, срещна и мен. Тя знаеше, че съм заклет брахмача̄рӣ, но обзета от похот, ми предложи да я приема.
- ТЕКСТ 21:
- Однажды, когда я спустился на Землю с высшей планетной системы, Брахмалоки, я встретился с дочерью Времени, которая бродила по вселенной. Зная, что я дал обет брахмачарьи, она воспылала ко мне страстью и предложила мне обручиться с ней.
- ТЕКСТ 22:
- Великият мъдрец На̄рада продължи: Когато отхвърлих молбата ѝ, в пристъп на гняв дъщерята на Времето отправи към мене тежко проклятие. Тя ме прокле никога да не оставам дълго време на едно място.
- ТЕКСТ 22:
- Великий мудрец Нарада продолжал: Когда я отказался выполнить ее просьбу, она разгневалась и предала меня суровому проклятию. Поскольку я отказал ей, она сказала, что отныне я не смогу подолгу оставаться в одном месте.
- ТЕКСТ 24:
- Обръщайки се към царя на яваните като към велик герой, Ка̄лаканя̄ му каза: О, достопочтени, ти си най-издигнатият сред недокосваемите. Аз съм влюбена в тебе и искам да се оженим. Зная, че няма човек, който да е загубил от това, че се е сприятелил с тебе.
- ТЕКСТ 24:
- Приблизившись к царю яванов, Калаканья обратилась к нему как к великому герою: Мой повелитель, ты — лучший из неприкасаемых. Я влюблена в тебя и хочу выйти за тебя замуж. Я знаю, что тот, кто дружит с тобой, никогда не потерпит поражения.
- ТЕКСТ 25:
- Хората, които не дават пожертвования според обичая или както изискват писанията, както и всички, които не приемат подобни пожертвования, са в гун̣ата на невежеството. Такива личности действат като глупаци и няма съмнение, че накрая горчиво ще съжаляват.
- ТЕКСТ 25:
- Считается, что тот, кто не раздает пожертвования, как того требуют обычаи или священные писания, а также тот, кто не принимает их, находятся под влиянием гуны невежества. Такие люди идут путем глупцов и потому в конце скорбят и жалеют о прожитой жизни.
- ТЕКСТ 26:
- Ка̄лаканя̄ продължи: О, благородни, дойдох тук, за да ти служа. Моля те, смили се над мене и ме приеми. Пръв дълг на добросъвестния човек е да проявява състрадание към измъчените.
- ТЕКСТ 26:
- Калаканья продолжала: О благородный муж, я пришла для того, чтобы служить тебе. Будь же милостив ко мне и возьми меня в жены. Первый долг каждого порядочного человека — проявлять сострадание к тому, кто оказался в беде.
- ТЕКСТ 27:
- Когато чу думите на дъщерята на Времето, царят на яваните се усмихна и се замисли как да изпълни този поверителен дълг, възложен му от провидението. Накрая той се обърна към Ка̄лаканя̄ със следните думи.
- ТЕКСТ 27:
- Услышав слова Калаканьи, дочери Времени, царь яванов улыбнулся и стал думать о том, как исполнить тайную миссию, порученную ему провидением. Затем он обратился к Калаканье со следующими словами.
- ТЕКСТ 28:
- Царят на яваните отвърна: Дълго размишлявах и накрая ти намерих съпруг. Всички мислят, че ти носиш само зло и беди. Кой би те взел за жена, щом не се харесваш на никого?
- ТЕКСТ 28:
- Царь яванов ответил: Тщательно все обдумав, я решил, кто будет твоим мужем. На самом деле каждый знает, что от тебя нечего ждать, кроме неприятностей и вреда. Кто же возьмет тебя в жены, если ты никому не нравишься?
- ТЕКСТ 29:
- Този свят е породен от плодоносните дейности, затова ти може неусетно да нападаш обикновените хора и с помощта на войниците ми да ги убиваш, без да срещаш съпротива от тяхна страна.
- ТЕКСТ 29:
- Этот мир является результатом кармической деятельности, поэтому ты можешь исподтишка нападать на всех живущих в нем людей. С помощью моих воинов ты будешь убивать их, не встречая сопротивления.
- ТЕКСТ 30:
- Царят на яваните продължи: Това е брат ми Праджва̄ра. А от днес ти ми ставаш сестра. Това, което искам от вас двамата и от опасните ми войници, е незабелязано да действате навсякъде в този свят.
- ТЕКСТ 30:
- Царь яванов продолжал: Вот мой брат Праджвара, ты же будешь моей сестрой. С вашей помощью, а также с помощью моих грозных воинов я буду, оставаясь невидимым, действовать в этом мире.