Skip to main content

ТЕКСТ 14

ТЕКСТ 14

Текст

Текст

гандхарвяс та̄др̣ш̣ӣр ася
маитхуняш ча сита̄сита̄х̣
паривр̣ття̄ вилумпанти
сарва-ка̄ма-винирмита̄м
гандхарвйас та̄др̣ш́ӣр асйа
маитхунйаш́ ча сита̄сита̄х̣
паривр̣ттйа̄ вилумпанти
сарва-ка̄ма-винирмита̄м

Дума по дума

Пословный перевод

гандхарвях̣ – жени гандхарви; та̄др̣ш̣ӣх̣ – също; ася – на Чан̣д̣авега; маитхунях̣ – интимни партньорки; ча – също; сита – бели; асита̄х̣ – черни; паривр̣ття̄ – окръжавайки; вилумпанти – отнемаха; сарва-ка̄ма – всевъзможни желани неща; винирмита̄м – произвеждани.

гандхарвйах̣ — гандхарви; та̄др̣ш́ӣх̣ — так же как и; асйа — Чандавеги; маитхунйах̣ — половые партнеры; ча — также; сита — белые; асита̄х̣ — черные; паривр̣ттйа̄ — окружая; вилумпанти — они расхищали; сарва-ка̄ма — все, чего желаем; винирмита̄м — созданные.

Превод

Перевод

Чан̣д̣авега е придружаван от толкова жени гандхарви, колкото са и воините му, и всички те постоянно отнемат нещата, предназначени за сетивни наслади.

У Чандавеги было столько же женщин, гандхарви, сколько и воинов, и все они постоянно расхищали то, чем наслаждается человек.

Пояснение

Комментарий

Воините на Чан̣д̣авега символизират дните. Нощем пък е времето, когато хората се отдават на секс. Дните биват смятани бели, а нощите – черни, но от друга гледна точка би могло да се каже, че има два вида нощи – бели и черни. Всички дни и нощи скъсяват живота ни и ни отнемат всичко, което сме създали за сетивни наслади. Дейностите, с които създаваме обекти за сетивни наслади, са материални дейности. Всички изследвания на учените са предназначени да открият как по-ефективно хората да задоволяват сетивата си. В Кали юга демоничните умове са впрегнати в изобретяване на всевъзможни видове механизми, които да улесняват сетивното наслаждение. Дори в най-обикновените домакински дейности хората използват десетки уреди и машини. Машини за миене на съдове, за почистване на под, за бръснене, за подстригване – в днешно време всичко се върши с машини. В дадената строфа думите сарва-ка̄ма-винирмита̄м означават именно всички тези приспособления, които се произвеждат, за да улесняват сетивното наслаждение. Времето обаче е толкова могъщ фактор, че под неговото въздействие се изчерпва не само животът ни, но се износват и всички машини и уреди, които хората са създали за сетивни наслади. Ето защо в този текст се използва думата вилумпанти („отнемащи“). Всичко започва да ни се отнема още от самото ни раждане.

В предыдущем стихе дни названы воинами Чандавеги. Как правило, ночь — это время любовных утех. Дни называют белыми, а ночи — черными. С другой стороны, есть два вида ночей: черные и белые. Но все эти дни и ночи, чередуясь, отнимают у нас время нашей жизни и все то, что мы создали в надежде насладиться этим. Заниматься материальной деятельностью — значит создавать предметы, доставляющие чувственное наслаждение. Ученые проводят исследования, чтобы найти все более изощренные способы удовлетворения органов чувств. Сейчас, в Кали-югу, демонические умы работают над созданием всевозможных механизмов, которые должны принести людям новые наслаждения. Даже в домашнем хозяйстве люди используют сейчас множество разных приспособлений. Люди изобрели машины для мытья посуды и пола, приборы для бритья и стрижки волос — все это сегодня делают машины. В этом стихе приспособления для удовлетворения органов чувств названы сарва-ка̄ма-винирмита̄м. Однако время необыкновенно могущественно: оно не только сокращает срок нашей жизни, но и приводит в негодность любые машины и приспособления для удовлетворения чувств. Вот почему в этом стихе употреблено слово вилумпанти («расхищающий»). С первых же дней нашей жизни у нас начинают отнимать все, чем мы обладаем.

Процесът, който ни лишава от нашите притежания и от продължителността на живота ни, започва още щом се родим, докато един ден смъртта окончателно свърши всичко. Тогава живото същество отгръща нова страница в съществуването си, като влиза в друго тяло и там отново попада в нескончаемия цикъл на сетивното наслаждение. В Шрӣмад Бха̄гаватам (7.5.30) Прахла̄да Маха̄ра̄джа описва този процес с думите пунах̣ пунаш чарвита-чарван̣а̄на̄м. Да се води материалистичен живот, означава отново и отново да се предъвква онова, което вече многократно е било дъвкано. Материалният живот е съсредоточен върху сетивното наслаждение. В различните тела, в които попада, живото същество се наслаждава с различни сетива и когато създава приспособления, улесняващи този процес, то всъщност предъвква нещо, което вече много пъти е било дъвкано. Независимо дали ще изстисква сока на захарната тръстика със зъби или с машина, крайният резултат е един и същ – сок от захарна тръстика. Човекът може да открива стотици начини за извличане на сок от тръстиката, но крайният резултат винаги си остава еднакъв.

Это расхищение нашей собственности и времени жизни начинается с момента нашего рождения. Наступит день, когда смерть всему положит конец и живому существу придется войти в новое тело и начать новую главу своей жизни, то есть вступить в очередной цикл материальных наслаждений. Прахлада Махараджа назвал этот процесс пунах̣ пунаш́ чарвита-чарван̣а̄на̄м (Бхаг., 7.5.30). Вести материалистический образ жизни — значит снова и снова жевать уже пережеванное. Чувственные наслаждения являются сутью материального существования. В различных телах живое существо наслаждается по-разному, с помощью различных органов чувств, и, создавая для этого всевозможные приспособления, жует всю ту же жвачку. Чем бы мы ни выжимали сок из сахарного тростника, зубами или машиной, результат будет один и тот же — мы получим только сок сахарного тростника. Можно изобрести много различных способов выжимания сока из сахарного тростника, но результат будет один и тот же.