Skip to main content

ТЕКСТ 16

ТЕКСТ 16

Текст

Текст

са саптабхих̣ шатаир еко
вим̇шатя̄ ча шатам̇ сама̄х̣
пуран̃джана-пура̄дхякш̣о
гандхарваир ююдхе балӣ
са саптабхих̣ ш́атаир эко
вим̇ш́атйа̄ ча ш́атам̇ сама̄х̣
пуран̃джана-пура̄дхйакшо
гандхарваир йуйудхе балӣ

Дума по дума

Пословный перевод

сах̣ – тя; саптабхих̣ – със седем; шатаих̣ – сто; еках̣ – сама; вим̇шатя̄ – с двайсет; ча – също; шатам – сто; сама̄х̣ – години; пуран̃джана – на цар Пуран̃джана; пура-адхякш̣ах̣ – закрилник на града; гандхарваих̣ – с гандхарвите; ююдхе – се сражава; балӣ – много храбро.

сах̣ — он; саптабхих̣ — с семью; ш́атаих̣ — сотнями; эках̣ — один; вим̇ш́атйа̄ — с двадцатью; ча — также; ш́атам — сто; сама̄х̣ — лет; пуран̃джана — царя Пуранджаны; пура-адхйакшах̣ — градоначальник; гандхарваих̣ — с гандхарвами; йуйудхе — сражался; балӣ — очень храбрый.

Превод

Перевод

Петглавата змия, закрилник и пазач на Пуран̃джановия град, се сражава с гандхарвите сто години. Тя воюва съвсем сама срещу тях, макар те да бяха седемстотин и двайсет.

Пятиглавый змей, градоначальник и защитник города царя Пуранджаны, бился с гандхарвами на протяжении ста лет. Он один сражался со всеми ими, хотя их было семьсот двадцать.

Пояснение

Комментарий

Сборът от триста и шейсетте дни и нощи в една година е равен на седемстотин и двайсет – толкова били воините на Чан̣д̣авега (времето). Човек трябва да се сражава с тези воини през целия си живот, от самото си раждане та чак до смъртта си. Тази битка се нарича борба за съществуване. Но независимо от нейния изход, живото същество никога не умира. То е вечно, както провъзгласява Бхагавад-гӣта̄ (2.20):

Триста шестьдесят дней и триста шестьдесят ночей — это семьсот двадцать воинов Чандавеги (времени). Живому существу приходится сражаться с ними всю жизнь, с рождения и до самой смерти. Эту битву называют борьбой за существование. Но, хотя живое существо и ведет борьбу за существование, оно не умирает. В «Бхагавад-гите» (2.20) сказано, что живое существо бессмертно:

на джа̄яте мрияте ва̄ када̄чин
на̄ям̇ бхӯтва̄ бхавита̄ ва̄ на бхӯях̣
аджо нитях̣ ша̄швато 'ям̇ пура̄н̣о
на ханяте ханяма̄не шарӣре
на джа̄йате мрийате ва̄ када̄чин
на̄йам̇ бхӯтва̄ бхавита̄ ва̄ на бхӯйах̣
аджо нитйах̣ ш́а̄ш́вато ’йам̇ пура̄н̣о
на ханйате ханйама̄не ш́арӣре

„За душата няма раждане и смърт. Тя никога не е възниквала, не възниква и няма да възникне. Тя е неродена, вечна, винаги съществуваща и изначална. Тя не загива, когато тялото загине“. В действителност живото същество не се ражда и не умира, но през целия си живот е принудено да води тежка борба с неумолимите закони на материалната природа. Освен това то минава и през много страдания. И въпреки всичко, което го сполита, под влияние на илюзията живото същество мисли, че се чувства добре, защото се отдава на сетивни наслади.

«Душа не рождается и не умирает. Она никогда не прекращает своего существования. Нерожденная, вечная, всегда существующая, неумирающая и изначальная, душа не погибает со смертью тела». В действительности живое существо не рождается и не умирает, однако ему всю жизнь приходится сражаться с неумолимыми законами материальной природы и испытывать всевозможные страдания. Тем не менее, находясь во власти иллюзии, живое существо думает, что у него есть все возможности для того, чтобы наслаждаться.