Шрӣмад Бха̄гаватам 4.27.20
Деванагари
दौर्भाग्येनात्मनो लोके विश्रुता दुर्भगेति सा ।
या तुष्टा राजर्षये तु वृतादात्पूरवे वरम् ॥ २० ॥
या तुष्टा राजर्षये तु वृतादात्पूरवे वरम् ॥ २० ॥
Стих
даурбха̄гйена̄тмано локе
вишрута̄ дурбхагети са̄
я̄ туш̣т̣а̄ ра̄джарш̣айе ту
вр̣та̄да̄т пӯраве варам
вишрута̄ дурбхагети са̄
я̄ туш̣т̣а̄ ра̄джарш̣айе ту
вр̣та̄да̄т пӯраве варам
Дума по дума
Превод
Дъщерята на Времето (Джара̄) беше много несретна и затова я наричаха Дурбхага̄ („злощастна“). Но веднъж тя остана доволна от един велик цар и понеже той я прие, тя му даде голяма благословия.
Пояснение
Както Бхактивинода Т̣ха̄кура пише, на старини всички радости си отиват: саба сукха бха̄гала. Затова е разбираемо, че никой не обича старостта, джара̄. Ето защо Джара̄, дъщерята на Времето, е най-злочестата. Веднъж обаче тя била приета от великия цар Яя̄ти. Цар Яя̄ти бил принуден да стори това заради проклятието на своя тъст, Шукра̄ча̄ря. Когато дъщерята на Шукра̄ча̄ря се омъжила за Яя̄ти, с нея дошла и една от приятелките ѝ, Шармиш̣т̣ха̄. Не след дълго цар Яя̄ти се влюбил в Шармиш̣т̣ха̄ и съпругата му се оплакала на своя баща. Тогава Шукра̄ча̄ря проклел цар Яя̄ти да остарее още на младини. Цар Яя̄ти имал петима млади синове. Той един по един ги умолявал да приемат неговата старост и в замяна да му дадат младостта си, но никой не се съгласил, освен Пӯру, най-младият син. Като отплата Пӯру получил от своя баща цялото царство. Двама от синовете, които не откликнали на бащината си молба, станали владетели на земи извън пределите на Индия, по всяка вероятност Турция и Гърция. Поуката от тази история е, че независимо колко богатства и други материални блага е натрупал човек, на старини те не могат да му донесат радост и удоволствие. Пӯру получил царството на баща си, но понеже пожертвал своята младост, не можел да се наслаждава на този разкош. Човек не трябва да чака да остарее, за да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание. Старческата немощ няма да му позволи да напредва духовно, независимо че може да притежава несметни материални богатства.