Шрӣмад Бха̄гаватам 4.27.1

След като се върнал от лов, цар Пуран̃джана се изкъпал, нахранил се добре и в прилив на сили започнал да търси жена си. Когато видял, че тя лежи на земята без постеля и дори без дреха, сякаш е изоставена, сърцето на царя се свило от мъка. Той изпитал силно влечение към жена си и те започнали да се наслаждават. По подобен начин живото същество е затънало в греховни дейности в материалния свят. Неговите греховни дела може да се сравнят с ловуването на цар Пуран̃джана в гората.

Човек може да изкупи греховете си с помощта на различни методи, препоръчани от религията, като ягя, врата и да̄на, т.е. жертвоприношения, обети за религиозни обреди и раздаване на пожертвования. С тези дейности той може да се освободи от последиците на греховното си съществуване и да пробуди изначалното си съзнание, своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Като се върнал у дома, изкъпал се, нахранил се до насита, възстановил силите си и започнал да търси своята съпруга, цар Пуран̃джана възвърнал нормалното си съзнание на семеен човек. С други думи, порядъчният семеен живот, основан на принципите на Ведите, е по-добър от безотговорното съществуване, изпълнено с грехове. Ако съпрузите живеят в мир и съгласие и си помагат взаимно да напредват в Кр̣ш̣н̣а съзнание, това е чудесно. Но ако мъжът изпитва прекалено влечение към жена си и заради нея забрави най-висшия дълг на своя живот, двамата отново затъват в материалното съществуване. Във връзка с това Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ препоръчва: ана̄сактася виш̣ая̄н (Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.255). Съвместният живот на съпрузите трябва да им помага да напредват духовно, а не да ги привързва към секса. Съпругът трябва да отдава предано служене, а жената – да е благочестива и вярна според ведическите норми и принципи. Такъв съюз е чудесен. Ако мъжът изпитва силно сексуално влечение към жена си, положението на двамата става много рисковано. По принцип жените са склонни към секс. Нещо повече, твърди се, че тяхното сексуално желание е девет пъти по-силно от това на мъжете. Ето защо мъжът трябва да държи съпругата си в своя власт, като я задоволява с бижута, дрехи и вкусна храна и я насърчава да извършва религиозни дейности. Разбира се, жената трябва да има деца и тогава няма да тревожи съпруга си. Но ако единственото желание на мъжа е да прави секс със съпругата си, семейният живот става непристоен и жалък.

Великият политик Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита е казал: бха̄ря̄ рӯпаватӣ шатрух̣ – красивата жена е враг за съпруга си. Разбира се, в очите на своя съпруг всяка жена е хубава. Дори другите да не я смятат за чак такава красавица, нейният съпруг винаги я харесва, защото тя го привлича. Ако обаче мъжът смята съпругата си за изключително хубава, това означава, че изпитва към нея прекалено силно влечение. Причината за това влечение е желанието за секс. Целият свят е във властта на двете материални гун̣и – страст и невежество. По принцип жените са склонни към силни чувства и не са много разумни. Затова мъжът трябва да направи всичко възможно, за да не стане подвластен на тяхната страст и на невежеството им. Като следва процеса на бхакти йога, т.е. като отдава предано служене, човек се издига до равнището на доброто. Жената може да е в гун̣ите на страстта и невежеството, но ако нейният съпруг е в доброто и е способен да я държи в подчинение, тя ще извлече от това огромна полза. Отърсвайки се от естествената си склонност към страст и невежество, тя става покорна и вярна на своя съпруг, който е в гун̣ата на доброто. Такъв съвместен живот е похвален. Той дава възможност интелигентността на мъжа и на жената взаимно да се допълват и двамата съпрузи решително да напредват по пътя на духовното себепознание. Но ако мъжът стане подчинен на жена си, той се прощава с доброто и става слуга на страстта и невежеството. Така целият им съюз се опорочава.

И така, по-добре е човек да бъде семеен, отколкото да води безотговорен греховен живот, но ако в семейството мъжът се окаже подчинен на жена си, животът му отново се изпълва с материализъм. Така той все повече затъва в материалното робство. Ето защо във ведическата култура се препоръчва след определена възраст мъжът да напусне семейството си и да заживее като ва̄напрастха, а след това да приеме сання̄са.