Шрӣмад бха̄гаватам 4.27.7
Текст
питр̣-ма̄тр̣-яшаскарӣх̣
шӣлауда̄ря-гун̣опета̄х̣
пауран̃джанях̣ праджа̄-пате
Дума по дума
духитР̣̄х̣ – дъщери; даша-уттара – десет повече от; шатам – сто; питр̣ – като бащата; ма̄тр̣ – и майката; яшаскарӣх̣ – славни; шӣла – добро поведение; ауда̄ря – великодушие; гун̣а – добродетели; упета̄х̣ – притежавани; пауран̃джанях̣ – от дъщерите на Пуран̃джана; праджа̄-пате – о, Праджа̄пати.
Превод
О, Праджа̄пати, царю Пра̄чӣнабархиш̣ат, цар Пуран̃джана зачена и сто и десет дъщери. Те всички бяха не по-малко славни от баща си и майка си. Те бяха благонравни, великодушни и притежаваха ред други добродетели.
Пояснение
Децата, създадени според принципите и правилата в писанията, унаследяват добродетелите на своите родители, а незаконородените най-често стават варн̣а-сан̇кара. Хората от категорията варн̣а-сан̇кара се отнасят безотговорно към семейството си, към обществото и дори към самите себе си. В миналото раждането на деца варн̣а-сан̇кара се предотвратявало с помощта на пречистващ метод, който се наричал гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра и представлявал религиозна церемония за зачеване на дете. Цар Пуран̃джана имал много деца, но както се вижда от този текст, нито едно от тях не спадало към категорията варн̣а-сан̇кара. Напротив, те всички били добри, благонравни и притежавали същите добродетели като родителите си.
Дори децата, които създаваме, да са много добри, желанието ни да имаме повече сексуални контакти, отколкото позволяват писанията, трябва да се счита греховно. Всяко сетивно наслаждение (не само половото) се превръща в греховна дейност, ако е прекалено. Ето защо в края на своя живот всеки трябва да стане сва̄мӣ или госва̄мӣ. Човек може да създава деца до петдесетгодишна възраст, но после трябва да спре и да заживее като ва̄напрастха. Това означава, че трябва да напусне дома си и след време да стане сання̄сӣ. Сання̄сӣте носят титлата сва̄мӣ или госва̄мӣ, което значи, че напълно се въздържат от сетивни удоволствия. Но човек не бива да встъпва в този сан лекомислено. Преди да приеме сання̄са, той трябва да се е уверил, че е способен да владее желанията си за сетивни наслади. Семейният живот носел много щастие на цар Пуран̃джана. В тази строфа се казва, че той имал хиляда и сто синове и сто и десет дъщери. Всеки иска да има повече синове, отколкото дъщери, и тъй като дъщерите на цар Пуран̃джана били по-малко от синовете му, неговият семеен живот изглежда бил щастлив и спокоен.