Шрӣмад Бха̄гаватам 4.27.11

В тази строфа великият мъдрец На̄рада Муни открива на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат, че му разказва историята на Пуран̃джана, за да може самият той да си вземе поука от нея. Всъщност целият този разказ е метафорично описание на дейностите на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат. В дадената строфа На̄рада открито казва на царя: „също като тебе“ (ятха̄ бхава̄н), с което посочва, че Пуран̃джана е самият Пра̄чӣнабархиш̣ат. Като велик ваиш̣н̣ава, На̄рада Муни искал да спре убийството на животни в жертвоприношенията. Но мъдрецът знаел, че царят няма да го послуша, ако просто му каже да прекрати тези жертвени ритуали. Затова той взел да разказва историята на цар Пуран̃джана. И едва в тази строфа, с думите „като тебе“, той за пръв път открива своите намерения, макар и не докрай. Кармӣте, които искат да се увеличава потомството, са принудени да извършват множество жертви, да се кланят на различни полубогове и да задоволяват всевъзможни управници, политици, философи и учени в името на благоденствието на бъдещото поколение. Прословутите учени се стремят да осигурят на същото това бъдещо поколение удобен живот и затова усърдно търсят нови източници на енергия за автомобилите, локомотивите, самолетите и т.н. Засега те само изчерпват нефтените запаси. Всички тези дейности са описани в Бхагавад-гӣта̄ (2.41):

„Всички, които вървят по този път, са решителни и целеустремени и целта им е само една. О, обично дете на Куру, разумът на нерешителните е твърде разклонен“.

Хората, които имат истинско знание, са пълни с решителност да следват принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но негодниците (мӯд̣ха̄х̣), грешниците (душ̣кр̣тинах̣), най-низшите сред човешкия род (нара̄дхама̄х̣), лишените от каквато и да било интелигентност (ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄х̣) и хората, които водят демоничен живот (а̄сурам̇ бха̄вам а̄шрита̄х̣), не проявяват интерес към Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова те се оказват въвлечени във всевъзможни дейности. По-голямата част от заниманията им обаче са съсредоточени около убиването на животни. Убиването на животни е съществен елемент от живота на съвременната цивилизация. Сред кармӣте се шири схващането, че ако човек не яде месо, ще започне да страда от липса на витамини и няма да има достатъчно енергия. Следователно, за да може да работи добре, той трябва да се храни с месо; за да усвои пълноценно месото, е необходимо да пие алкохол; а за да балансира месото и алкохола, трябва да има достатъчно секс и благодарение на всичко това ще придобие достатъчно сили да продължи да работи като магаре.

Има два начина за убиване на животни. Първият е като ги принасят в жертва, позовавайки се на религиозните предписания. С изключение на будизма, всички останали религии по света съдържат ритуали за убиване на животни в местата за богослужение. Например ведическата традиция позволява на месоядците да заколят жертвен козел в храм на Ка̄лӣ, като спазват определени условия и правила, и после да изядат плътта му. По подобен начин, ако извършат богослужение за богинята Чан̣д̣ика̄, те може да пият и вино. Целта на тези обреди е да ограничат споменатите дейности. Но хората днес са отхвърлили всички ограничения. Навсякъде има кланици и заводи за спиртни напитки и всички редовно употребяват алкохол и ядат месо. Един ваиш̣н̣ава и а̄ча̄ря като На̄рада Муни ясно съзнава, че като убиват животни, прикривайки се зад маската на религията, хората попадат в безкрайния цикъл на раждането и смъртта и забравят истинската цел на живота – да се върнат вкъщи, обратно при Бога.

Ето защо, когато обяснявал Шрӣмад Бха̄гаватам на Вя̄са Муни, На̄рада осъдил плодоносните дейности (карма-ка̄н̣д̣а), описани във Ведите. Той казал на Вя̄са:

„У хората по природа е заложена склонността към наслади, а ти я поощряваш в името на религията. Това е крайно осъдително и неразумно. Водени от напътствията ти, те ще извършват такива дела, криейки се зад маската на религията, и съвсем скоро ще отхвърлят всички забрани“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.5.15).

Шрӣла На̄рада Муни изразил недоволството си пред Вя̄садева, че Вя̄са, за да напътства обикновените хора, е съставил толкова много странични ведически произведения. На̄рада Муни не одобрил тази литература, понеже в нея не се говори за същинското предано служене. Тогава, следвайки наставленията на На̄рада, Вя̄садева създал Шрӣмад Бха̄гаватам, в който се описва непосредственото обожание на Върховната Божествена Личност. И така, нито Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, нито неговият поклонник позволяват да се убиват животни под прикритието на религията. Нещо повече, Кр̣ш̣н̣а лично дошъл в образа на Буда, за да сложи край на това. Както е казано в Бхагавад-гӣта̄ (18.31 – 32), хората, които убиват животни, като се прикриват зад религията, действат под влиянието на гун̣ата на невежеството:

„О, сине на Пр̣тха̄, интелигентността, която не прави разлика между религия и безверие, между правилно и неправилно действие, е в гун̣ата на страстта. Интелигентността, която приема безверието за религия и религията за безверие, която е под влияние на илюзията и мрака и винаги насочва в погрешна посока, о, Па̄ртха, е в гун̣ата на невежеството“.

Хората във властта на невежеството измислят религиозни системи, с които оправдават убийството на животни. Но истинската дхарма е трансцендентална. Както ни учи Бог Кр̣ш̣н̣а, трябва да оставим всички религиозни системи и просто да му се отдадем (сарва-дхарма̄н паритяджя). Така самият Бог, неговите предани и представителите му учат хората на трансценденталната дхарма, която не допуска убийството на животни. Много е жалко, че в съвременна Индия какви ли не мисионери разпространяват безверие под маската на религия. Те провъзгласяват за Бог някое обикновено човешко създание и препоръчват на всички, дори и на тези, които уж са сання̄сӣ, да ядат месо.