Цар Пуран̃джана отива на лов и неговата царица се разгневява

В тези три строфи образно се описва как материалното тяло на живото същество е във властта на трите качества на външната енергия. Колесницата, за която се говори, е тялото, а живото същество е нейният собственик – това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (2.13): дехино 'смин ятха̄ дехе. Собственикът на тялото е наречен дехӣ. Той се намира вътре в тялото, и по-точно – в сърцето. Колесницата, в която се вози живото същество, се управлява от колесничар. А самата тя, както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.61), е създадена от трите гун̣и, трите качества на материалната природа: янтра̄рӯд̣ха̄ни ма̄яя̄. Думата янтра значи колесница. Живото същество получава тялото си от материалната природа, а колесничар на тялото е Парама̄тма̄, Свръхдушата. Живото същество седи в колесницата. Това е действителното положение.

Живото същество винаги се намира под влиянието на трите качества – саттва (добро), раджас (страст) и тамас (невежество). Това е потвърдено и в Бхагавад-гӣта̄ (7.13). Трибхир гун̣амаяир бха̄ваих̣: трите качества на материалната природа объркват живото същество. В тези текстове трите качества са сравнени с три флагчета. По флага на колесницата човек може да познае кой е собственикът ѝ. Аналогично, по това, кои качества на материалната природа имат надмощие, човек лесно може да определи в каква посока се движи колесницата на материалното тяло. С други думи, зрящият може да разбере как под влияние на едно или друго качество на материалната природа тялото се движи в определена посока. Дейностите на живото същество, описани в тези стихове, показват как тялото попада под влияние на невежеството дори когато човек се стреми да бъде религиозен и благочестив. На̄рада Муни искал да докаже на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат, че макар всички да го смятат за много религиозен, царят е във властта на тамо-гун̣а, невежеството.

Хората, следващи карма-ка̄н̣д̣ӣя, пътя на плодоносните дейности, извършват различни жертвоприношения, които се препоръчват във Ведите. А в тези жертвоприношения се налага да бъдат убивани животни, т.е. да се експериментира с живота им, за да бъде изпитана силата на ведическите мантри. Убиването на животни несъмнено е дейност, продиктувана от гун̣ата на невежеството. Но писанията, и то не само Ведите, но и по-новите писания на съвременните религии, препоръчват тази дейност дори на религиозните хора. Подобни жертвоприношения са представени като дейности с религиозен характер, но в действителност те са за хора в гун̣ата на невежеството. Така, когато убиват животни, тези хора поне ще го правят в името на религията. В трансценденталните религиозни системи обаче, например във ваиш̣н̣авизма, няма място за убиване на животни. Именно такава трансцендентална религиозна система Кр̣ш̣н̣а препоръчва в Бхагавад-гӣта̄ (18.66):

„Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай“. Цар Пра̄чӣнабархиш̣ат извършвал жертвоприношения, в които убивал животни, затова На̄рада Муни казал, че подобни жертвоприношения са в гун̣ата на невежеството. Още в самото начало на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.1.2) се отсъжда: проджджхита-каитаво 'тра. Религиозните системи, които си служат с измама, нямат място в Шрӣмад Бха̄гаватам. В бхагавад-дхарма – религията, разглеждаща отношенията на човека с Върховната Божествена Личност – не се препоръчват жертвоприношения на животни. Сан̇кӣртана-ягя (пеенето на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе) не предвижда жертвоприношения на животни.

Трите строфи, които описват как цар Пуран̃джана отива на лов, символично представят поведението на живото същество, което под въздействие на гун̣ата на невежеството се заема с различни дейности за сетивно удоволствие. Самият факт, че живото същество е в материално тяло, показва, че то е вече под влиянието на материалните гун̣и и е движено от стремежа да се наслаждава на богатствата на природата. Когато тялото е във властта на гун̣ата на невежеството, заразата на материализма приема много остра форма. Когато тялото е под въздействието на гун̣ата на страстта, заразата се проявява във вид на различни симптоми. Но когато тялото е в гун̣ата на доброто, човек започва да се пречиства от заразата на материализма. Обредите и ритуалните церемонии, препоръчани в различните религии, са безспорно в гун̣ата на доброто, но в материалния свят дори гун̣ата на доброто понякога е замърсена с примеси от другите качества на природата (страстта и невежеството). Затова човек, който е в гун̣ата на доброто, понякога действа под влияние на невежеството.

В тези текстове се разказва как веднъж царят отишъл в гората да убива животни. С други думи, той, живото същество, попаднал във властта на гун̣ата на невежеството. Гората, в която цар Пуран̃джана отишъл да ловува, се казвала Пан̃ча-прастха. Думата пан̃ча значи „пет“; това символизира обектите на петте сетива. Тялото има пет деятелни сетива – ръцете, краката, езика, ануса и половите органи. Като ги използва в максимална степен, то се наслаждава на материалния свят. Конете, които теглели колесницата, са олицетворение на петте сетивни органа – очите, ушите, носа, кожата и езика. Сетивните органи много бързо се привличат от сетивните обекти. Затова тук е казано, че конете били много бързи. А двете експлозивни оръжия, които цар Пуран̃джана носел със себе си, може да се сравнят с ахан̇ка̄ра, лъжливото его. Лъжливото его се характеризира с две концепции – „Аз съм това тяло“ (аханта̄) и „Всичко, свързано с моето тяло, ми принадлежи“ (мамата̄).

Колелата на колесницата могат да бъдат сравнени с двата възможни начина на действие – благочестивото и грешното съществуване. Трите флагчета, украсяващи колесницата, са олицетворение на трите гун̣и на материалната природа. Петте препятствия, или неравните пътища, символизират петте въздушни потока, които минават през тялото. Те са пра̄н̣а, апа̄на, уда̄на, сама̄на и вя̄на. Самото тяло е обвито от пет различни слоя – кожа, мускули, мазнина, кръв, костен мозък, кости и семенна течност. Живото същество е покрито от пет груби и три фини материални елемента. Всъщност това са препятствията, които стоят пред него по пътя му към освобождението от материалното робство.

Думата рашми („въже“) в тази строфа се отнася за ума. Важна е и думата нӣд̣а: така се нарича гнездото, в което птицата си почива. В дадения случай нӣд̣а е сърцето – мястото, където се намира живото същество. Живото същество е разположено в точно определено място. Причините за неговото робство са две: скръбта и илюзията. В материалното битие живото същество се стреми към нещо, което никога не може да постигне. Следователно то е във властта на илюзията. А тъй като е във властта на илюзията, то постоянно тъгува. Затова в тези текстове тъгата и илюзията са описани със словосъчетанието дви-кӯбара – двата стълба на робството в материалния свят.

Живото същество изпълнява различните си желания по пет начина, т.е. чрез функционирането на петте деятелни сетива. Златните одежди и украшенията показват, че живото същество е под въздействието на раджо-гун̣а, гун̣ата на страстта. Тя оказва особено силно влияние върху хората, които имат много пари или други богатства. Когато е във властта на гун̣ата на страстта, човек е разкъсван от желания за най-различни неща, защото иска да се наслаждава в материалния свят. Единайсетте военачалници символизират десетте сетива и ума. Умът заедно с десетте сетива постоянно крои планове, как да се наслаждава на материалния свят. Гората Пан̃ча-прастха, в която царят отишъл да ловува, е гората на петте сетивни обекта: формата, вкуса, звука, мириса и допира. В тези три строфи На̄рада Муни описва положението на материалното тяло и на живото същество, което е затворено в него като в клетка.

Вид лов е и ловът на жени. Обусловената душа никога не се задоволява само с една жена. Това важи с особена сила за хората, които нямат контрол над сетивата си: те се опитват да пленят много жени. Постъпката на цар Пуран̃джана, който изоставил законната си съпруга, свързана с него в свещен брачен съюз, е символ на опита на обусловената душа да хване в мрежите си много жени, за да задоволи сетивата си. Където и да ходи, царят трябва да е придружаван от царицата. Но когато той, живото същество, е изцяло завладян от желанието за сетивни наслади, тогава не го е грижа за религиозните норми. Вместо тях той с гордост хваща лъка и стрелата на привързаността и омразата. Съзнанието ни може да действа само в две посоки – вярна или погрешна. Когато под влияние на гун̣ата на страстта човек твърде много се възгордее с положението си, той се отклонява от правия път и поема по грешния. Царете кш̣атрии трябва понякога да ходят в гората на лов за диви животни, за да се научат да убиват, но тези походи ни най-малко не са предназначени за сетивно удоволствие. Човек няма право да убива животни, за да се храни с плътта им.

Когато човек се възгордее с положението си в материалния свят, под влияние на гун̣ите на страстта и невежеството той се опитва да се наслаждава на сетивата си колкото е възможно повече, без да се съобразява с нищо. За такава личност се казва, че е демонична, или асурична. А демоничните по дух хора нямат милост към животните. Затова съществуват толкова много кланици. На санскрит това се нарича сӯна̄, или хим̇са̄ – убийство на живи същества. Тъй като в Кали юга преобладава влиянието на гун̣ите на страстта и невежеството, почти всички хора са асурични, или демонични. Те обичат да ядат плът и затова поддържат кланици, в които убиват животните.

В епохата на Кали човекът е почти напълно лишен от милосърдие, затова между отделните индивиди, а и между народите непрекъснато възникват конфликти или избухват войни. Хората не разбират, че докато продължават масово да избиват животни, те също ще бъдат убивани като животни в големите войни. Това е очевиден факт в западния свят. На Запад навсякъде има кланици и всеки пет-десет години избухват войни, в които хиляди хора биват безмилостно избивани като животни, ако не и по-жестоко. Често военните задържат военнопленниците в концентрационни лагери, където ги умъртвяват по най-жестоки начини. Всичко това са последици от масовото избиване на животни в кланиците и по горите. Хората, които са горделиви и демонични по дух, не познават законите на природата, законите на Бога. Затова, без да се трогват, те подлагат на унищожение беззащитни животни. В движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание абсолютно се забранява убийството на животни. Човек не може да бъде смятан за негов пълноправен участник, ако не следва четири основни принципа: да не убива животни, да не приема опияняващи и упойващи средства, да няма непозволени полови връзки и да не играе хазарт. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е единствената сила, която може да противодейства на греховните дейности на хората от Кали юга.

Може да възникне въпросът, защо е необходимо човек да си налага ограничения по отношение на сетивното наслаждение. Щом царят може да ходи в гората на лов, за да се научи как да убива, тогава защо живото същество, което тъй или иначе притежава сетива, да не може да се наслаждава на сетивата си без ограничения? В днешно време този аргумент ще чуем дори от така наричани сва̄мӣ и йогӣ, които твърдят на всеослушание, че щом имаме сетива, значи трябва да ги задоволяваме със сетивни наслади. Но подобни скудоумни „сва̄мӣ“ и „йогӣ“ не познават наставленията на ша̄стрите. Нещо повече, те дори съзнателно оспорват твърденията им. Те открито провъзгласяват, че няма полза от ша̄стри и книги. „Елате при мен – казват те, – аз само ще ви докосна и веднага ще постигнете духовното съвършенство“.

Демоничните хора искат да бъдат мамени, затова има толкова много мошеници и шарлатани. В наши дни, в Кали юга, цялото общество се е превърнало в сбор от измамници и измамени. По тази причина ведическите писания дават верни напътствия как да удовлетворяваме сетивата си. В днешно време всеки е склонен да яде месо и риба, да употребява алкохол и да води неограничаван полов живот, но според правилата на Ведите човек може да има сексуални контакти само в брака, да яде месо само когато животното е предложено в жертва на богиня Ка̄лӣ и да употребява спиртни напитки само при строго определени ограничения. В този текст думата ниямяте идва да покаже, че всички тези неща – убиването на животни, употребата на опияняващи и упойващи средства и половите контакти – трябва да бъдат регулирани с правила.

Правилата са за хората, не за животните. Пътните знаци, които указват движение в една или друга посока, са предназначени за хората, не за животните. Ако едно животно наруши правилника за уличното движение, то не подлежи на наказание, но ако човекът стори това, го наказват. И Ведите са предназначени за човешкото общество, не за животните. Който безразборно нарушава техните норми и правила, е осъден на наказание. Ето защо човек не трябва да се наслаждава на сетивата си според своите ненаситни желания, а трябва да регулира тези наслади в рамките на принципите, утвърдени от Ведите. Ако царят има право да ловува в гората, това не е за негова сетивна наслада. Човек не може да експериментира с изкуството да убива. Цар, който се страхува да се изправи срещу крадците и престъпниците, но в същото време избива беззащитни животни и яде плътта им вкъщи на топло, трябва да се раздели с царския трон. В днешната епоха всички царе имат такива демонични наклонности, затова по законите на природата монархията отмира навсякъде по света.

В съвременния свят хората са толкова деградирали, че, от една страна, забраняват многоженството, а, от друга, по всевъзможни начини ухажват и преследват жените. Вестниците са пълни с реклами, че в еди-кой си клуб или заведение на наше разположение ще бъдат полуголи момичета. В съвременното общество жената се е превърнала в инструмент за сетивна наслада. Но Ведите постановяват, че ако човек иска да се наслаждава на повече от една жена, както понякога мъжете от по-висшите обществени групи – бра̄хман̣ите, кш̣атриите и вайшите, че дори и шӯдрите, – той трябва да има няколко съпруги. Бракът означава човек да поеме изцяло грижата и отговорността за някоя жена и да живее с нея в сговор и мир, а не да се отдава на разврат. В момента развратът не е ограничаван от нищо и въпреки това обществото поддържа закон, който забранява мъжът да се жени за повече от една жена. Това е типичен белег на демоничното общество.

Както правителството изисква от гражданите разрешително за търговия, за да ги принуди да действат по определен начин, така и Ведите съдържат предписания и съвети, които налагат ограничения и по такъв начин регулират всички плодоносни дейности на човека. Всички живи същества в материалния свят са дошли тук да се наслаждават. Целта на Ведите е да ограничат сетивното наслаждение в разумни рамки. Който се наслаждава на сетивата си, като спазва заповедите на ведическите писания, не бива обвързван от своите дейности и от последиците им. В Бхагавад-гӣта̄ (3.9) е казано: ягя̄ртха̄т карман̣ах̣ – всичко, което човек прави, трябва да го върши като ягя, т.е. за да удовлетвори Бог Виш̣н̣у. Анятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣: всяко друго действие ще предизвиква последици, които ще обвързват живото същество. А целта на човешкия живот е именно в това – да се освободим от робството на раждането, старостта, болестите и смъртта. Ето защо регулиращите принципи на Ведите направляват дейността ни така, че да задоволим желанията си за сетивно наслаждение и в същото време постепенно да се освободим от материалното робство. Да се действа в съответствие с тези принципи, се нарича знание. Самата дума веда значи „знание“. Думите гя̄нена на са липяте показват, че когато следва ведическите принципи, човек не се заплита в мрежите на плодоносните дейности и произтичащите от тях последствия.

И така, човек трябва да действа според предписанията на Ведите, а не своеволно. Ако гражданинът спазва законите и правилата в страната, той не се забърква в престъпни дела. Но законите, създадени от хората, винаги са несъвършени, защото самите хора са обречени да допускат грешки, да попадат под влияние на илюзията, склонни са да заблуждават себеподобните си и имат несъвършени сетива. Ведическите наставления са от друг характер, защото са освободени от тези четири недостатъка. Те са безупречни. Знанието на Ведите идва направо от Бога и затова в него няма и следа от илюзия, измама, грешки или неточности, плод на несъвършените сетива. Цялото ведическо знание е съвършено, защото идва направо от Бога посредством веригата на парампара̄, ученическата последователност. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.1.1) се казва: тене брахма хр̣да̄ я а̄ди-кавайе. Брахма̄ – първоначалното същество във вселената, наричано още а̄ди-кави – получил наставления от Кр̣ш̣н̣а в сърцето си. След като получил това знание от самия Бог Кр̣ш̣н̣а, Брахма̄ чрез системата на парампара̄ го предал на На̄рада, а той на свой ред – на Вя̄са. Ето защо ведическото знание е съвършено. Ако действаме в съответствие с принципите на Ведите, няма опасност да се обвържем с греховни дейности.

В тази строфа има много думи, на които трябва да обърнем внимание. Първата от тях е думата анятха̄, „иначе“ – с нейната употреба се има предвид човекът, който не зачита ведическите норми и правила. Нормите и правилата, съдържащи се във Ведите, се наричат ша̄стра-видхи. Бхагавад-гӣта̄ категорично отсъжда, че който не зачита ша̄стра-видхи (ведическите норми и правила) и действа според собствените си разбирания или подтикван от безпочвена гордост, никога не може да постигне съвършенството на живота, нито постига щастие или пък освобождение от материалния свят.

„Този, който пренебрегва наставленията на свещените писания и действа своенравно, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховната цел“ (Бхагавад-гӣта̄, 16.23). И така, който съзнателно нарушава правилата и предписанията на ша̄стрите, все повече затъва в материално съществуване във властта на трите гун̣и на материалната природа. Ето защо хората трябва да следват ведическите принципи на живот, които са обобщени в Бхагавад-гӣта̄, иначе ще са принудени да останат в материалния свят. Лишените от разум не знаят, че душата минава през осем милиона и четиристотин хиляди вида живот. Когато чрез постепенна еволюция живото същество най-накрая стигне до човешката форма на съществуване, то трябва да следва правилата и предписанията на Ведите. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва, че от незапомнени времена живото същество е подложено на тристранните страдания в материалния свят заради демоничната си нагласа, т.е. заради своя дух на неподчинение спрямо Върховната Божествена Личност. Кр̣ш̣н̣а утвърждава същото нещо в Бхагавад-гӣта̄ (15.7):

„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“. Всяко живо същество е неразделна частица от Бога. Няма никаква друга причина то да трябва да води жалко съществуване в материалния свят, пълен с тристранни страдания, освен тази, че доброволно е избрало материалното битие, надявайки се, че така ще може да се наслаждава само. За да го спаси от това мъчително положение, Богът в инкарнацията си като Вя̄садева му е дал ведическата литература. Във връзка с това в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 20.117) е казано:

„Тъй като е забравило Кр̣ш̣н̣а, от незапомнени времена живото същество тъне в материализъм. Затова илюзорната енергия на Кр̣ш̣н̣а му причинява различни страдания в материалния свят“.

„Омагьосано от външната енергия, живото същество не може само да възроди изначалното си Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова Кр̣ш̣н̣а милостиво му дава ведическите писания – четирите Веди и осемнайсетте Пура̄н̣и“ (Чайтаня Чарита̄мр̣та, Мадхя, 20.122). Следователно човек трябва да се възползва от наставленията на Ведите, в противен случай няма да има кой да го води и той ще бъде поробен от независимите си действия.

В тази строфа важно значение има и думата ма̄на̄рӯд̣хах̣. Като се правят на велики философи и учени, хората по целия свят следват собствения си ум. Обикновено те не са поклонници на Върховния Бог, защото не зачитат наставленията, които Той е дал на първото живо същество, Брахма̄. Във връзка с това в Бха̄гаватам (5.18.12) се казва:

Който не е предан на Бога, не притежава добродетели, защото следва собствения си ум. Човек, който следва ума си, трябва периодично да коригира своите познания и възгледи. Така ще видим един философ да не се съгласява с друг философ, а един учен да доказва теория, противоречаща на теорията на друг учен. Всичко това произтича от факта, че те се опират на собствения си ум и нямат общоприет еталон за знание. Според наставленията на Ведите обаче съществува еталонно, общоприето знание, макар понякога част от твърденията да изглеждат противоречиви. Самите Веди са еталонът за знание, затова дори понякога да ни се струват противоречиви, трябва да ги приемаме. Човек, който не приема знанието на Ведите, остава в плен на материалните обстоятелства.

В тази строфа материалните обстоятелства са наречени гун̣а-права̄ха – поток, състоящ се от трите гун̣и на материалната природа. Във връзка с това Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура пише: мичхе ма̄я̄ра ваше, я̄ччха бхесе', кха̄ччха ха̄буд̣убу, бха̄и – „Защо страдаш? Защо вълните на материалното съществуване ту те заливат, ту те изхвърлят на повърхността?“. Джӣва кр̣ш̣н̣а-да̄са, е вишва̄са, карле та' а̄ра дух̣кха на̄и – „Моля те, проумей, че си слуга на Кр̣ш̣н̣а. Тогава ще се освободиш от всички страдания“. Веднага щом се предаде на Кр̣ш̣н̣а и приеме съвършения еталон за знание, Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, човек се избавя от влиянието на материалните гун̣и и повече не попада в тяхната власт, нито пък губи знанието, което е придобил.

Наш̣т̣а-прагях̣. Думата прагя значи „съвършено знание“, а нашт̣а-прагя означава „този, който не притежава съвършено знание“. Който няма съвършено знание, има само умозрителни предположения и догадки. Чрез подобни измислици той деградира все повече и повече, докато накрая не стигне до ада. Човек не може да пречисти сърцето си, ако не спазва законите на ша̄стрите. А когато сърцето му не е чисто, той действа под влиянието на трите гун̣и на материалната природа. Дейностите на такава личност са описани подробно в Бхагавад-гӣта̄ (17.1 – 6). В Бхагавад-гӣта̄ (2.45) още четем:

„Главна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, Арджуна. Стани трансцендентален към тях. Освободи се от всички противоположности, от желанията за печалба и сигурност и се съсредоточи върху аза“. Целият свят и цялото материално знание са в обсега на действие на трите материални гун̣и. Човек трябва да се издигне над гун̣ите, но за да постигне тази трансцендентална платформа, за да постигне съвършенство в живота си, той трябва да следва наставленията на Върховната Божествена Личност. В противен случай вълните на трите гун̣и на материалната природа ще го повалят. Това е обяснено по-подробно в Шрӣмад Бха̄гаватам (7.5.30), в думите на Прахла̄да Маха̄ра̄джа:

Материалистите, които са твърде увлечени от сетивното наслаждение и не знаят нищо отвъд рамките на непосредствено преживяното, са напълно зависими от капризите на материалната природа. Техният живот е предъвкване на нещо, което вече е било дъвкано хиляди пъти, и те са изцяло във властта на неовладените си сетива. Така материалистите деградират до най-тъмните сфери на ада.

Полубоговете, преданите на Бога, изпитват голяма болка, когато демоничните личности убиват животни. Съвременната демонична цивилизация поддържа кланици по целия свят. Негодници, които се представят за сва̄мӣ и йогӣ, поощряват безумните хора да убиват животни и да ядат плътта им и същевременно да се занимават с медитация и да следват практиката на мистицизма. Всичко това предизвиква истинско отвращение и един състрадателен човек, особено преданият на Бога, се чувства нещастен, като наблюдава подобни зрелища. Както вече говорихме, има различни видове лов. Цялата съвременна цивилизация се гради върху лова на жени, пиянството, наркоманията, убийството на животни и секса. Ваиш̣н̣авите се чувстват нещастни, като гледат до какво положение е стигнал светът, затова активно и всеотдайно разпространяват движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Преданите изпитват болка, като виждат как хората убиват животни в гората, как масово изтребват беззащитни създания в кланиците и експлоатират млади момичета в публични домове, функциониращи под формата на клубове и дружества. Великият мъдрец На̄рада започнал да поучава цар Пра̄чӣнабархиш̣ат именно защото бил преизпълнен с жалост към животните, които царят убивал в жертвените си церемонии. В наставленията си На̄рада Муни разкрил каква болка изпитват преданите като него от убийствата, които се вършат в човешкото общество. Тези убийства нараняват не само святите личности, но и самия Бог, затова Той идва в материалния свят, приел образа на Бог Буда. По този повод Джаядева Госва̄мӣ пише: садая-хр̣дая-даршита-пашу-гха̄там. Буда милостиво се появил с единствената цел да сложи край на убийствата на животни. Някои негодници теоретизират, че животните нямали душа, сякаш са безжизнени камъни. Така те се опитват да оправдаят греха, който човек върши, като убива животни. Определено животните не са мъртви камъни, но сърцата на убийците им са каменни. Затова тези хора остават глухи за доводите на разума и не се впечатляват от философските аргументи. Те продължават да поддържат кланици и да избиват животни в горите. И така, който не зачита наставленията на святи личности като На̄рада и преданите от неговата ученическа последователност, спада към категорията наш̣т̣а-прагя и затова неизбежно ще стигне до ада.

Човек, който е в гун̣ата на невежеството, извършва много греховни дела. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва, че човек върши грехове само от невежество. А греховният живот води след себе си много страдания. Който от невежество наруши приетите в обществото закони, подлежи на наказание според наказателното право. Природните закони също са неумолими. Ако си пъхне ръката в огъня, детето ще се изгори, макар че е само дете и не знае последиците от постъпката си. С други думи, природата не проявява милост към никой, който нарушава законите ѝ, дори това да е малко дете. Човек нарушава законите на природата само от невежество: който е култивирал в себе си знание, спира да върши грехове.

След като избил толкова много животни, царят почувствал умора. Когато срещне свята личност, човек узнава за строгите природни закони и става благочестив. Неблагочестивите хора на практика са като животните, но движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание им дава възможност да постигнат правилен светоглед и да се откажат от четирите основни вида забранени дейности – незаконния секс, месоядството, хазарта и приемането на опиати и алкохол. Това са първите стъпки в религиозния живот. Хора, които се смятат за религиозни, но извършват тези четири вида забранени дейности, са религиозни само на думи. Религиозният живот и греховните дейности са несъвместими. Който наистина иска да води благочестив, религиозен живот, т.е. да поеме по пътя на освобождението, трябва стриктно да спазва четирите основни принципа. Независимо колко грешен е бил, ако човек е получил знание от истински духовен учител, разкаял се е за греховете си и е престанал да ги извършва, той става достоен да се върне обратно при Бога. Всеки може да постигне това, ако съблюдава правилата и предписанията, дадени в ша̄стрите, и следва наставленията на истински духовен учител.

В наши дни целият свят приближава към точката, когато би могъл да отхвърли сляпата материалистична цивилизация, подобна на лова на животни в гората. Хората трябва да се възползват от движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание и да спрат да убиват, с което ще си спестят много страдания. Казва се, че убийците на животни не трябва нито да живеят, нито да умират. Ако живеят само за да убиват животни и да се забавляват с жени, от такъв живот не може да се очаква нищо добро. А веднага щом умре, убиецът на животни се озовава в по-низша форма на съществуване и потъва още по-дълбоко в кръговрата на раждането и смъртта. Това също не е хубаво. Следователно хората трябва да спрат да убиват и да се присъединят към движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да стане животът им съвършен. Самоубийството също не е спасение за обърканите и разочаровани хора – то само ще ги принуди да се родят в низши форми или да останат във вид на духове, неспособни да приемат грубо физическо тяло. Затова е най-добре човек напълно да изостави греховните дейности и да се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така той ще може да постигне пълно съвършенство и да се върне вкъщи, обратно при Бога.

Цяла седмица материалистите работят много усилено. Те постоянно се измъчват: „Как да спечеля повече пари? Как да спечеля повече?“. А след това, в края на седмицата, изпитват нужда да си починат от всички дейности и да се уединят на спокойствие. Цар Пуран̃джана се прибрал в двореца, понеже се изморил да ловува. Така съвестта му го накарала да спре да върши грехове и да се върне у дома си. В Бхагавад-гӣта̄ материалистите са характеризирани като душ̣кр̣тинах̣ – личности, които постоянно извършват греховни дела. Когато човек се опомни и осъзнае, че върши грехове, съвестта му, която тук е символизирана от двореца, отново се пробужда. Обикновено материалистите са заразени с гун̣ите на страстта и невежеството. А плод на страстта и невежеството са похотта и алчността. Материалистите действат, за да заситят своята похот и алчност. Когато се опомнят обаче, те изпитват желание да се оттеглят от всичките си дела. Ведическата култура настоятелно препоръчва подобно оттегляне; този етап от човешкия живот се нарича ва̄напрастха. А за материалистите, които искат да се отърсят от греховете, извършвани цял живот, подобно оттегляне е абсолютно задължително.

Цар Пуран̃джана се върнал у дома си, изкъпал се и се нахранил добре – с тази алегория се има предвид, че материалистът трябва да се оттегли от греховните дейности и да се пречисти, като приеме духовен учител и слуша от него за истинските ценности на живота. Ако направи това, той ще се почувства ободрен, както човек се чувства след баня. Щом получи посвещение от истински духовен учител, той трябва окончателно да се раздели с всички греховни дела, а именно непозволения секс, приемането на опиати и алкохол, хазарта и месоядството.

Много важна роля в тази строфа има думата учита̄ха̄рах̣. Учита значи „подходящ“. Човек трябва да яде подходящи храни, а не да се тъпче с всичко като свинята, която яде дори изпражнения. В Бхагавад-гӣта̄ (17.8) са изброени храните, които са предназначени за хората; те са наречени са̄ттвика-а̄ха̄ра, т.е. храни в гун̣ата на доброто. Човек не трябва да си позволява да яде храни в гун̣ите на страстта и невежеството. Това значи учита̄ха̄ра, правилно хранене. За да пробуди истинското си съзнание, човек трябва да се откаже от месото и алкохола, защото това са продукти в гун̣ите на страстта и невежеството. Така той ще се почувства ободрен и спокоен. Никой не може да разбере науката за Бога, ако е превъзбуден или уморен. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.20) се казва:

Докато не се освободи от влиянието на страстта и невежеството, човек не може да постигне спокойствие, а докато няма спокойствие, не е способен да разбере науката за Бога. Връщането на цар Пуран̃джана в двореца е символ на пробуждането на изначалното ни съзнание, нашето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнанието е абсолютна необходимост за хората, които са извършвали много греховни дела, особено ако са убивали животни или са ловували.

Когато човек придобие нужното съзнание и приеме свята личност за духовен учител, той чува много ведически наставления във формата на философски беседи, истории, разкази за велики предани и техните отношения с Бога и т.н. По този начин умът му се освежава и той се чувства бодър като човек, който се е намазал със сандалова паста и си е сложил бижута. Бижутата може да се сравнят с познанията за религията и аза. Благодарение на този вид знание човек се откъсва от материалистичния начин на живот и започва редовно да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам, Бхагавад-гӣта̄ и други ведически произведения. Думата са̄дхв-алан̇кр̣та в тази строфа посочва, че човек трябва да съсредоточи вниманието си върху знанието, получено под формата на поучения от святи личности. Както цар Пуран̃джана започнал да търси по-добрата си половинка, царицата, така човекът, увенчан със знание и наставления от святите личности, трябва да се опита да открие изначалното си съзнание – Кр̣ш̣н̣а съзнанието. Ако не е благословен с наставленията на святите личности, той не може да възвърне своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва: са̄дху-ша̄стра-гуру-ва̄кя, читтете кария̄ аикя. Ако искаме да станем святи или да възстановим изначалното си Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да общуваме със са̄дху (свята личност), ша̄стра (автентични ведически писания) и гуру (истински духовен учител). Такъв е пътят към тази цел.

Тази строфа е много важна за хората, които искат да придобият по-висше съзнание, да постигнат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Когато получи посвещение от духовен учител, човек променя навиците си и престава да яде нежелани храни; той спира да яде месо, да употребява алкохол, да има непозволени полови връзки и да играе хазарт. В ша̄стрите са изброени храните, които са са̄ттвика-а̄ха̄ра, т.е. в гун̣ата на доброто: това са пшеницата, оризът, зеленчуците, плодовете, млякото, захарта и млечните продукти. Човек може спокойно да преживява, като се храни с прости храни – ориз, варива, чапа̄тӣта, зеленчуци, мляко и захар. Но понякога хората, получили посвещение, си угаждат с богати ястия под претекст, че приемат праса̄д. Заради миналия си греховен живот те не могат да устоят на съблазните на Купидон и започват обилно да се хранят с най-отбрани блюда. Практиката показва, че когато начинаещият в Кр̣ш̣н̣а съзнание яде твърде много, той пропада духовно. Вместо да се издигне до нивото на чистото Кр̣ш̣н̣а съзнание, той става жертва на Купидон. Мнимият брахмача̄рӣ започва да се възбужда от жени, а у ва̄напрастхите се възражда желанието за интимни отношения със съпругата или пък те започват да си търсят нова съпруга. Движен от сантиментални подбуди, човек може да напусне съпругата си, да дойде в обществото на преданите и да срещне духовен учител, но под влияние на миналия си греховен живот не след дълго той си отива. Вместо да се издигне до Кр̣ш̣н̣а съзнание, под влиянието на Купидон той пропада и си взема друга съпруга, за да може отново да се наслаждава на секс. За деградацията на неопитния предан, който се отклонява от пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание и пропада до материалистичното съществуване, се говори в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.17), в думите на На̄рада Муни:

Това означава, че дори ако от липса на зрялост начинаещият предан изостави пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, служенето, което е извършил за Кр̣ш̣н̣а, никога не отива напразно. Докато този, който остава верен на семейните си задължения и никога не забравя семейния или обществения си дълг, не печели нищо от това, ако не се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но веднъж тръгнал по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек трябва много внимателно да избягва забранените дейности, които Рӯпа Госва̄мӣ изброява в Упадеш̣а̄мр̣та:

Начинаещият предан не трябва да яде прекалено много, нито да трупа повече пари, отколкото са му необходими. Да се яде твърде много и да се трупа повече от необходимото се нарича атя̄ха̄ра. Заради тази атя̄ха̄ра човек е принуден да полага огромни усилия. И това се превръща в прая̄са. Човек може външно да демонстрира, че много строго следва правилата и предписанията, но в действителност да не спазва регулиращите принципи стриктно – това е нияма̄граха. А заради джана-сан̇га, общуването с покварени личности, у него се зараждат похот и алчност и той изоставя пътя на преданото служене.

В тази строфа думата ведиш̣ат посочва цар Пра̄чӣнабархи. Когато човек, ободрен от общуването с преданите, пробуди съзнанието си за Кр̣ш̣н̣а, той се обръща за съвет към ума си и съобразно с неговите мисли, чувства и желания решава дали да се върне към материалните дейности или да продължи устойчиво да развива духовното си съзнание. Думата кушалам назовава това, което е благотворно и носи щастие. Човек може да направи дома си обител на щастие и благодат, ако отдава предано служене на Бог Виш̣н̣у. Но ако се занимава с друго освен с виш̣н̣у-бхакти, т.е. ако е зает в материални дейности, той винаги ще е пълен с тревоги. Здравомислещият човек трябва да се обърне за съвет към ума си, към неговите функции на мислене, чувстване и желаене, и да реши как да ги използва. Ако винаги мисли за Кр̣ш̣н̣а, ако чувства как да му служи и желае да изпълнява повелята му, човек се е вслушал в добрите съвети на интелигентността, която е като негова майка. Царят обаче, след като се възстановил, започнал да пита за съпругата си. Той се обърнал към мислите и желанията на своя ум за съвет, как да възвърне постоянното си съзнание. Умът може да предложи, че ще станем щастливи чрез виш̣ая-бхога, чрез сетивни наслади, но когато напредне в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек не изпитва щастие от материалните дейности. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (2.59):

„Въплътената душа може да се въздържа от сетивно наслаждение, но вкусът ѝ към сетивните обекти остава. Когато изпита по-висш вкус и прекрати това обвързване, тя постига устойчиво съзнание“. Човек не може да изгуби влечение към сетивните обекти, докато не си намери по-добро занимание в лицето на преданото служене. Парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате. Човек спира да върши материални дейности едва когато е реално зает с практическо предано служене.

Великият политик Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита е казал:

„Ако у дома човек си няма ни майка, нито съпруга, която да го радва, по-добре да отиде в гората, защото за него такъв дом не е по-добър от гората“. Истинска ма̄та̄ (майка) е преданото служене за Бога, а истинска патнӣ (вярна съпруга) е тази, която помага на съпруга си да следва религиозните принципи на преданото служене. За да има щастие в един дом, са необходими тези два компонента.

Жената трябва да е извор на сили и вдъхновение за мъжа. Ако погледнем назад в историята, ще видим, че зад всеки велик мъж стои жена – майка или съпруга. Ако човек има и добра майка, и вярна съпруга, семейният му живот е много щастлив. Тогава всичките му домашни дела и всички семейни богатства му носят истинска радост. Бог Чайтаня Маха̄прабху се чувствал много щастлив у дома си, защото имал и добра майка, и нежна съпруга. Но за благото на човешкия род той приел сання̄са и ги напуснал и двете. И така, за да бъде напълно щастлив у дома си, човек трябва да има добра майка и вярна съпруга. Иначе какъв е смисълът да остава вкъщи? Ако не отдава предано служене на Върховната Божествена Личност и интелигентността му не го води по пътя на религията, неговият дом никога няма да достави удоволствие на святите личности. С други думи, ако човек има добра майка и вярна съпруга, не е нужно да приема сання̄са, освен ако това не е абсолютно необходимо, както било в случая с Чайтаня Маха̄прабху.

Няма разлика между добрата съпруга и добрата интелигентност. Благодарение на способността си да разсъждава, интелигентният човек се спасява от много опасности. В материалния свят на всяка крачка ни дебнат опасности. Това е потвърдено и в Шрӣмад Бха̄гаватам (10.14.58): падам̇ падам̇ яд випада̄м̇ на теш̣а̄м. Материалният свят не е подходящо място за интелигентни хора или за предани, защото тук на всяка крачка има опасности. Истинският дом на предания е Вайкун̣т̣ха, където няма опасности и тревоги. Добра интелигентност има този, който има Кр̣ш̣н̣а съзнание. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва: кр̣ш̣н̣а йе бхадже се бад̣а чатура. Човек не може да бъде наречен интелигентен, ако не притежава Кр̣ш̣н̣а съзнание.

В тази строфа се разказва как цар Пуран̃джана търсел вярната си съпруга, която винаги му помагала да се справи с постоянните трудности в материалния свят. Както вече посочихме, истинската съпруга е дхарма-патнӣ, което означава, че е встъпила в брак според религиозния ритуал, т.е. омъжила се е в съответствие с религиозните принципи. Децата, родени от дхарма-патнӣ, от жена, омъжена според религиозните принципи, наследяват собствеността на баща си, за разлика от незаконните деца. Думата дхарма-патнӣ означава също и целомъдрена, вярна жена. Жената е целомъдрена, ако до сватбата си не е имала връзки с мъже. Една девойка много трудно би могла да остане целомъдрена, ако ѝ е предоставена свободата неограничено да общува с мъже. В най-честия случай тя се разделя с целомъдрието си. Маслото се разтапя, когато е близо до огъня. Жената е като огъня, а мъжът е като маслото. Но целомъдрената съпруга, за която човек се е оженил според религиозните принципи, е източник на незаменима помощ за своя съпруг, когато той е изправен пред опасности. Такава съпруга може да бъде извор на неоценима интелигентност. Когато човек има подобна съпруга, цялото му семейство служи на Бога и домът му се превръща в гр̣хастха-а̄шрама – дом на семейни, посветили се на духовно развитие.

Човек, който не отдава предано служене, виш̣н̣у-бхакти, върши множество грехове. Цар Пуран̃джана напуснал дома си, изоставил своята законна съпруга и започнал да убива животни. Така е с всички материалисти. Те не се интересуват от благочестивата си съпруга. За тях жената е инструмент за сетивно наслаждение, а не помощник в преданото служене. Кармӣте работят като луди, за да имат неограничен секс. Според тях е най-добре човек да прави секс с всяка жена, която му харесва, и после да ѝ плати, както се разплащат за стока. За подобни материални завоевания те работят къртовски с цялата си енергия. Такива хора са загубили разума си и трябва да потърсят интелигентност вътре в своето сърце. Човек винаги си остава с объркан разум, ако няма благочестива съпруга, за която да се е оженил според религиозните принципи.

Жената на цар Пуран̃джана лежала на земята, защото била изоставена от съпруга си. Жената винаги трябва да е под закрилата на своя съпруг. Навсякъде се казва, че богинята на щастието постоянно се намира върху гърдите на На̄ра̄ян̣а. С други думи, жената винаги трябва да бъде в обятията на своя съпруг. Така тя получава необходимата ѝ любов и закрила. Както човек лично пази спестените си пари, така трябва да се грижи и за съпругата си, като лично следи за нейната безопасност. Както интелигентността винаги се намира в сърцето, така върху гърдите на грижовния съпруг винаги трябва да има място за благочестивата му, обична жена. Такива са правилните отношения между съпрузите. Затова се казва, че жената е ардха̄н̇ганӣ, другата половина на тялото. Човек не може да остане с един крак, една ръка или половин тяло. Тялото има две половини. И природата така е устроена, че съпрузите трябва да живеят съвместно. Дори сред низшите форми на съществуване, сред птиците и животните, по силата на природните закони двойките живеят заедно. И при хората е най-добре съпрузите да са заедно. Човек трябва да сключи брак с необходимия ритуал, съпругата му трябва да е вярна и целомъдрена, а домът му – да е място на предано служене. Така той може да бъде щастлив у дома.

В тази строфа важно значение има думата авадхута̄м – тя се отнася за просяка, който не полага грижи за тялото си. Цар Пуран̃джана много се разстроил, като видял, че царицата лежи направо на земята, без постеля и небрежно облечена. Иначе казано, той съжалил, че е пренебрегнал интелигентността си и е отишъл в гората на лов. С други думи, когато пренебрегва интелигентността си или действа независимо от съветите ѝ, човек затъва в греховни дела. Отхвърлил истинския си разум, т.е. своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, той изпада в заблуда и започва да върши грехове. А после, когато осъзнае това, се разкайва. Нароттама да̄са Т̣ха̄кура дава израз на чувството, което човек изпитва в подобни случаи:

Нароттама да̄са Т̣ха̄кура горчиво съжалява, че е пропилял човешкия си живот и съзнателно е пил отрова. Който няма Кр̣ш̣н̣а съзнание, с охота пие отровата на материалното съществуване. И така, когато някой изостави вярната си благочестива съпруга, т.е. когато загуби здравия си разум и не върви по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, той се отдава изцяло на грехове.

Царят дълбоко съжалявал, че изоставил съпругата си и отишъл в гората да върши греховни дела. Когато някой започне да се разкайва за греховете си, за това, че е отхвърлил Кр̣ш̣н̣а съзнанието и истинския си разум, пред него се открива пътят на освобождението от материалното робство. В Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.5) е казано: пара̄бхавас та̄вад абодха-джа̄то я̄ван на джигя̄сата а̄тма-таттвам. Този, който изгуби своето Кр̣ш̣н̣а съзнание и стремежа си към себепознание, неизбежно затъва в греховни дела. Всички дейности на човека, лишен от Кр̣ш̣н̣а съзнание, водят до поражение и с тях той напразно пропилява живота си. Ето защо всеки, който поеме по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнанието, спонтанно съжалява за миналите си грехове. Единствено по този начин той може да се изтръгне от ноктите на невежеството в материалния свят.

За да започне да пробужда своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек най-напред трябва да почувства разкаяние за миналите си дейности. Както цар Пуран̃джана внимателно започнал да успокоява царицата, така след задълбочена равносметка човек трябва да се издигне до равнището на Кр̣ш̣н̣а съзнанието. За да постигне това, той трябва да се докосне до лотосовите нозе на духовен учител. Никой не може да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание със собствени сили. Ето защо човек трябва да се обърне към личност, която вече притежава Кр̣ш̣н̣а съзнание и е осъзнала духовната си природа, и да се докосне до лотосовите ѝ нозе. Във връзка с това Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва:

Докато не се докосне до лотосовите нозе на маха̄тма̄, на велик предан, човек не може да добие никаква представа за Кр̣ш̣н̣а съзнанието. Така започва процесът на отдаване на Бога. Бог Кр̣ш̣н̣а иска всички да му се предадат и този процес на отдаване започва, когато човек се докосне до лотосовите нозе на истински духовен учител. Като служи искрено на такъв духовен учител, той започва духовния си живот в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Да се докосне човек до лотосовите нозе на духовен учител, означава да се раздели с измамния си престиж и с неоснователната си гордост от своето положение в материалния свят. Псевдоучените и философите, които остават да тънат в мрака на материалното съществуване заради наглед престижната си позиция, всъщност са атеисти. Те не знаят коя е първопричината на цялото битие. Но макар да са заблудени, те не искат да се предадат в лотосовите нозе на личност, която познава истинската природа на този свят. Човек не може да пробуди своето Кр̣ш̣н̣а съзнание само с умозрителни разсъждения. Той трябва да се предаде на истински духовен учител. Това е единственият метод, който може да му помогне.

Според принципите на ведическата цивилизация човек трябва да се отнася към домашните животни и към слугите си като към свои деца. Когато наказват животните и децата, хората правят това от любов, а не за отмъщение. Така и господарят, когато наказва слугата си, прави това за негово добро, за да го поучи и да му помогне да следва правия път, а не от чувство за мъст. Ето защо цар Пуран̃джана приел наказанието, което неговата съпруга, царицата, му наложила, като милост от нейна страна. Той се смятал за неин покорен слуга. Царицата се разсърдила на царя, задето я оставил сама вкъщи и отишъл да ловува в гората, т.е. заради греховете, които извършил. Но цар Пуран̃джана приел това наказание за проява на истинска любов и привързаност от нейна страна. Така и когато по волята на Бога получаваме наказание от законите на природата, не трябва да негодуваме. Това е отношението на истинския предан. Преданият приема за милост на Бога трудностите, сред които се озовава.

В тази строфа се казва, че преданият приема обратите в живота си като благословия на Бога и в знак на благодарност му отдава още повече почитания и молитви, защото знае, че е заслужил това наказание с миналите си грехове, но Богът всъщност му отрежда много леко възмездие. Наказанието, което държавата или Богът налагат на провинилия се, е за негово собствено добро. В Ману сам̇хита̄ се казва, че цар, който осъжда убийците на смърт, проявява милост към тях, защото, като изтърпят наказание в този живот, те се разплащат за греховете си и следващия път се раждат свободни от грях. Ако слугата приема като награда наказанието, наложено му от господаря, той получава достатъчно разум да не допуска същата грешка отново.

Казва се, че когато човек дава добър съвет на глупака, той не приема. Напротив, глупакът се сърди. Неговото раздразнение е сравнявано със змийска отрова, защото змията увеличава отровата си, когато я храним с банани и мляко. Вместо да стане по-спокойна и кротка, тя става още по-злобна, когато ѝ даваме нещо вкусно за ядене. Така е и с глупака. Вместо да се вслуша в това, което му казват, и да се поправи, той се зъби.

Запленен от физическата красота на жена си, мекушавият съпруг се мъчи да стане неин най-покорен слуга. Затова Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря съветва човека да не става пленник на парче плът и кръв. Във връзка с това има един много поучителен разказ. Веднъж един мъж бил много влюбен в една млада жена и толкова настойчиво я ухажвал, че накрая тя решила да се отърве от него, като му покаже от какво се състои красотата ѝ. Жената си уговорила среща с мъжа, но в деня преди срещата взела разхлабително и през цялото време ходила по голяма нужда и събирала изпражненията си в един съд. На следващата вечер, когато дошло време за срещата, тя изглеждала изпита и грозна. Щом се появил на уреченото място, мъжът веднага попитал къде е жената, с която има среща, и девойката му отвърнала, че тя е същата тази жена. Мъжът не повярвал, защото не знаел, че тя е загубила красотата си под въздействието на силното разхлабително. Когато той отказал да повярва и започнал да спори, жената му казала, че не изглежда хубава като преди, защото е отделила от себе си съставките на своята красота. Мъжът я попитал какво значи това и тогава тя му показала гърнето, пълно с редки изпражнения и повръщано. Така той научил, че хубавата жена е само смес от кръв, изпражнения, урина и други отблъскващи компоненти. Това е голата истина, но под влияние на илюзията мъжът чувства влечение към илюзорната красота и става жертва на ма̄я̄.

Цар Пуран̃джана умолявал царицата да възвърне предишното си очарование. Както той се опитвал да върне нейната жизненост, така и живото същество се опитва да съживи изначалното си съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнанието, което също е изпълнено с красота. Може да се направи аналогия между всяка една от красивите черти на царицата и различните аспекти на Кр̣ш̣н̣а съзнанието. Когато възстанови първоначалното си Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек действително става устойчив и животът му се увенчава с успех.

Във ведическата култура бра̄хман̣ите, т.е. тези, които принадлежат към най-интелигентната прослойка на обществото и са способни да разберат Абсолютната Истина, а също и преданите на Бог Кр̣ш̣н̣а, наричан понякога Мурадвиша („враг на демона Мура“), не са подвластни на разпоредбите и правилата в страната. С други думи, правителството може да накаже всеки, който нарушава законите на страната, с изключение на бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите. Но бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите никога не престъпват законите на държавата или на природата, защото добре знаят какви последици водят след себе си подобни деяния. И дори понякога да изглежда, че нарушават тези закони, царят не бива да ги наказва. Такъв съвет дал На̄рада Муни на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат. Цар Пуран̃джана бил олицетворение на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат. С това На̄рада Муни напомнял на царя, че неговият предшественик, Маха̄ра̄джа Пр̣тху, никога не наказвал бра̄хман̣а или ваиш̣н̣ава.

Чистият разум на живото същество, неговото чисто Кр̣ш̣н̣а съзнание, се замърсява от материалните дейности. Човек може да възвърне чистото си съзнание, като извършва жертвоприношения и благочестиви дела, като се занимава с благотворителност и т.н., но когато допусне обида срещу бра̄хман̣а или ваиш̣н̣ава, е много трудно да възстанови своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху сравнява оскърблението срещу ваиш̣н̣ава (ваиш̣н̣ава-апара̄дха) с побеснял слон. Човек трябва много да се пази да не обиди бра̄хман̣а или ваиш̣н̣ава. Дори великият йогӣ Дурва̄са̄ Муни бил преследван от Сударшана чакра, след като оскърбил Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а, който дори не бил бра̄хман̣а или сання̄сӣ, а обикновен семеен ваиш̣н̣ава.

И така, ако човек е загубил своето Кр̣ш̣н̣а съзнание заради натрупани грехове в материалния свят, той може да отстрани греховете просто като повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Но ако е замърсил съзнанието си с обида срещу ваиш̣н̣ава или бра̄хман̣а, не може да го възстанови, докато не изкупи греха си, като удовлетвори оскърбения. Така трябвало да постъпи и Дурва̄са̄ Муни – той се предал в ръцете на Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а. Ваиш̣н̣ава-апара̄дхите не може да бъдат изкупени по никакъв друг начин, освен като човек помоли за прошка обидения от него ваиш̣н̣ава.

Всяка жена се разхубавява, като се украси с киновар и тилак. Когато устните ѝ са обагрени с червеникав шафран, тя става много очарователна. Ако съзнанието и интелигентността на човек не са озарени от мисли за Кр̣ш̣н̣а, те изгубват блясъка си и стават така унили, че колкото и развити да са, от тях няма никаква полза.

Мъжът и жената се желаят взаимно и това желание лежи в основата на цялото материално съществуване. Жената винаги се стреми да е хубава, за да бъде привлекателна за сладострастния си съпруг. Когато той дойде при нея, жадуващ за близост, тя изпитва удоволствие от агресивността му. Тъй като е похотлива, жената обича атаките на мъжа, независимо дали това е нейният собствен съпруг или някой друг мъж. С други думи, когато човек използва правилно интелигентността си, удоволствие изпитват и интелигентността му, и самият той, защото си доставят взаимна наслада. Във връзка с това в Шрӣмад Бха̄гаватам (7.9.45) е казано:

Същинското удоволствие на кармӣте е сексът. Те работят като волове вън от дома си и очаквайки награда за тежкия труд, се връщат вкъщи, за да се наслаждават на секс. Така и цар Пуран̃джана отишъл в гората на лов и след като се трудил до изнемога, се върнал вкъщи да се наслаждава на секс. Ако заради работата си човек няма възможност да се прибира всяка вечер у дома и трябва да прекарва цялата седмица в града или някъде другаде, той с нетърпение чака почивните дни, когато ще може да се върне вкъщи и да се наслаждава на секс със съпругата си. Това е потвърдено в Шрӣмад Бха̄гаватам: ян маитхуна̄ди-гр̣хамедхи-сукхам̇ ху туччхам. Кармӣте работят ден и нощ само за да могат да се наслаждават на секса. Единствената цел на високото материално развитие, постигнато от съвременната цивилизация, е да отпаднат всички ограничения и по всякакви начини хората да бъдат подбуждани към сексуален живот. Това е особено очевидно на Запад.