Шрӣмад Бха̄гаватам 4.26.18

नारद उवाच
पुरञ्जन: स्वमहिषीं निरीक्ष्यावधुतां भुवि ।
तत्सङ्गोन्मथितज्ञानो वैक्लव्यं परमं ययौ ॥ १८ ॥
на̄рада ува̄ча
пуран̃джанах̣ сва-махиш̣ӣм̇
нирӣкш̣я̄вадхута̄м̇ бхуви
тат-сан̇гонматхита-гя̄но
ваиклавям̇ парамам̇ яяу

Дума по дума

на̄радах̣ ува̄чавеликият мъдрец На̄рада каза; пуран̃джанах̣цар Пуран̃джана; сва-махиш̣ӣмсвоята царица; нирӣкш̣якогато видя; авадхута̄мкато просякиня; бхувина земята; татнея; сан̇гачрез общуване; унматхитанасърчен; гя̄нах̣чието знание; ваиклавямобъркване; парамамвърховно; яяуполучи.

Превод

Великият мъдрец На̄рада продължи: Скъпи царю Пра̄чӣнабархи, щом видя съпругата си да лежи на земята като просякиня, цар Пуран̃джана се смути и обърка.

Пояснение

В тази строфа важно значение има думата авадхута̄м – тя се отнася за просяка, който не полага грижи за тялото си. Цар Пуран̃джана много се разстроил, като видял, че царицата лежи направо на земята, без постеля и небрежно облечена. Иначе казано, той съжалил, че е пренебрегнал интелигентността си и е отишъл в гората на лов. С други думи, когато пренебрегва интелигентността си или действа независимо от съветите ѝ, човек затъва в греховни дела. Отхвърлил истинския си разум, т.е. своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, той изпада в заблуда и започва да върши грехове. А после, когато осъзнае това, се разкайва. Нароттама да̄са Т̣ха̄кура дава израз на чувството, което човек изпитва в подобни случаи:
хари хари випхале джанама гон̇а̄ину
мануш̣я-джанама па̄ия̄
, ра̄дха̄-кр̣ш̣н̣а на̄ бхаджия̄,
джа̄ния̄ шуния̄ виш̣а кха̄ину
Нароттама да̄са Т̣ха̄кура горчиво съжалява, че е пропилял човешкия си живот и съзнателно е пил отрова. Който няма Кр̣ш̣н̣а съзнание, с охота пие отровата на материалното съществуване. И така, когато някой изостави вярната си благочестива съпруга, т.е. когато загуби здравия си разум и не върви по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, той се отдава изцяло на грехове.