Шрӣмад Бха̄гаватам 4.26.18

В тази строфа важно значение има думата авадхута̄м – тя се отнася за просяка, който не полага грижи за тялото си. Цар Пуран̃джана много се разстроил, като видял, че царицата лежи направо на земята, без постеля и небрежно облечена. Иначе казано, той съжалил, че е пренебрегнал интелигентността си и е отишъл в гората на лов. С други думи, когато пренебрегва интелигентността си или действа независимо от съветите ѝ, човек затъва в греховни дела. Отхвърлил истинския си разум, т.е. своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, той изпада в заблуда и започва да върши грехове. А после, когато осъзнае това, се разкайва. Нароттама да̄са Т̣ха̄кура дава израз на чувството, което човек изпитва в подобни случаи:

Нароттама да̄са Т̣ха̄кура горчиво съжалява, че е пропилял човешкия си живот и съзнателно е пил отрова. Който няма Кр̣ш̣н̣а съзнание, с охота пие отровата на материалното съществуване. И така, когато някой изостави вярната си благочестива съпруга, т.е. когато загуби здравия си разум и не върви по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, той се отдава изцяло на грехове.