Шрӣмад Бха̄гаватам 4.26.19
Деванагари
सान्त्वयन् श्लक्ष्णया वाचा हृदयेन विदूयता ।
प्रेयस्या: स्नेहसंरम्भलिङ्गमात्मनि नाभ्यगात् ॥ १९ ॥
प्रेयस्या: स्नेहसंरम्भलिङ्गमात्मनि नाभ्यगात् ॥ १९ ॥
Стих
са̄нтваян шлакш̣н̣ая̄ ва̄ча̄
хр̣дайена видӯята̄
преяся̄х̣ снеха-сам̇рамбха-
лин̇гам а̄тмани на̄бхяга̄т
хр̣дайена видӯята̄
преяся̄х̣ снеха-сам̇рамбха-
лин̇гам а̄тмани на̄бхяга̄т
Дума по дума
Превод
Натъжен, царят се обърна към царицата с мили думи. Той много съжаляваше за всичко, което бе сторил, и се опита да я утеши, но не виждаше у любимата си съпруга никакъв признак на гняв, породен от любовта, стаена в сърцето ѝ.
Пояснение
Царят дълбоко съжалявал, че изоставил съпругата си и отишъл в гората да върши греховни дела. Когато някой започне да се разкайва за греховете си, за това, че е отхвърлил Кр̣ш̣н̣а съзнанието и истинския си разум, пред него се открива пътят на освобождението от материалното робство. В Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.5) е казано: пара̄бхавас та̄вад абодха-джа̄то я̄ван на джигя̄сата а̄тма-таттвам. Този, който изгуби своето Кр̣ш̣н̣а съзнание и стремежа си към себепознание, неизбежно затъва в греховни дела. Всички дейности на човека, лишен от Кр̣ш̣н̣а съзнание, водят до поражение и с тях той напразно пропилява живота си. Ето защо всеки, който поеме по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнанието, спонтанно съжалява за миналите си грехове. Единствено по този начин той може да се изтръгне от ноктите на невежеството в материалния свят.