Шрӣмад Бха̄гаватам 4.26.20

अनुनिन्येऽथ शनकैर्वीरोऽनुनयकोविद: ।
पस्पर्श पादयुगलमाह चोत्सङ्गलालिताम् ॥ २० ॥
анунинйе 'тха шанакаир
вӣро 'нуная-ковидах̣
паспарша па̄да-югалам
а̄ха чотсан̇га-ла̄лита̄м

Дума по дума

анунинйезапочна да ласкае; атхатака; шанакаих̣постепенно; вӣрах̣героят; ануная-ковидах̣който е изкусен ласкател; паспаршадокосна; па̄да-югаламдвете ѝ стъпала; а̄хаказа; часъщо; утсан̇гав скута си; ла̄лита̄мтака прегърната.

Превод

Царят беше изкусен ласкател и много кротко започна да успокоява царицата. Първо той докосна нозете ѝ, след това нежно я прегърна, сложи я в скута си и започна да ѝ говори.

Пояснение

За да започне да пробужда своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек най-напред трябва да почувства разкаяние за миналите си дейности. Както цар Пуран̃джана внимателно започнал да успокоява царицата, така след задълбочена равносметка човек трябва да се издигне до равнището на Кр̣ш̣н̣а съзнанието. За да постигне това, той трябва да се докосне до лотосовите нозе на духовен учител. Никой не може да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание със собствени сили. Ето защо човек трябва да се обърне към личност, която вече притежава Кр̣ш̣н̣а съзнание и е осъзнала духовната си природа, и да се докосне до лотосовите ѝ нозе. Във връзка с това Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва:
наиш̣а̄м̇ матис та̄вад урукрама̄н̇гхрим̇
спр̣ш̣атй анартха̄пагамо яд-артхах̣
махӣяса̄м̇ па̄да-раджо-'бхиш̣екам̇
ниш̣кин̃чана̄на̄м̇ на вр̣н̣ӣта я̄ват
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.5.32)
Докато не се докосне до лотосовите нозе на маха̄тма̄, на велик предан, човек не може да добие никаква представа за Кр̣ш̣н̣а съзнанието. Така започва процесът на отдаване на Бога. Бог Кр̣ш̣н̣а иска всички да му се предадат и този процес на отдаване започва, когато човек се докосне до лотосовите нозе на истински духовен учител. Като служи искрено на такъв духовен учител, той започва духовния си живот в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Да се докосне човек до лотосовите нозе на духовен учител, означава да се раздели с измамния си престиж и с неоснователната си гордост от своето положение в материалния свят. Псевдоучените и философите, които остават да тънат в мрака на материалното съществуване заради наглед престижната си позиция, всъщност са атеисти. Те не знаят коя е първопричината на цялото битие. Но макар да са заблудени, те не искат да се предадат в лотосовите нозе на личност, която познава истинската природа на този свят. Човек не може да пробуди своето Кр̣ш̣н̣а съзнание само с умозрителни разсъждения. Той трябва да се предаде на истински духовен учител. Това е единственият метод, който може да му помогне.