Шрӣмад Бха̄гаватам 4.26.21
Деванагари
पुरञ्जन उवाच
नूनं त्वकृतपुण्यास्ते भृत्या येष्वीश्वरा: शुभे ।
कृताग:स्वात्मसात्कृत्वा शिक्षादण्डं न युञ्जते ॥ २१ ॥
नूनं त्वकृतपुण्यास्ते भृत्या येष्वीश्वरा: शुभे ।
कृताग:स्वात्मसात्कृत्वा शिक्षादण्डं न युञ्जते ॥ २१ ॥
Стих
пуран̃джана ува̄ча
нӯнам̇ тв акр̣та-пун̣я̄с те
бхр̣тя̄ йеш̣в ӣшвара̄х̣ шубхе
кр̣та̄гах̣св а̄тмаса̄т кр̣тва̄
шикш̣а̄-дан̣д̣ам̇ на юн̃джате
нӯнам̇ тв акр̣та-пун̣я̄с те
бхр̣тя̄ йеш̣в ӣшвара̄х̣ шубхе
кр̣та̄гах̣св а̄тмаса̄т кр̣тва̄
шикш̣а̄-дан̣д̣ам̇ на юн̃джате
Дума по дума
пуран̃джанах̣ ува̄ча — Пуран̃джана каза; нӯнам — несъмнено; ту — тогава; акр̣та-пун̣я̄х̣ — неблагочестивите; те — такива; бхр̣тя̄х̣ — слуги; йеш̣у — на които; ӣшвара̄х̣ — господарите; шубхе — о, благотворна; кр̣та-а̄гах̣су — допуснал грешка; а̄тмаса̄т — приемайки като собствен; кр̣тва̄ — като направят така; шикш̣а̄ — служещо за урок; дан̣д̣ам — наказание; на юн̃джате — не дават.
Превод
Цар Пуран̃джана каза: Скъпа моя красавице, ако господарят е приел слугата си като част от семейството, но не го наказва за грешките му, такъв слуга няма много късмет.
Пояснение
Според принципите на ведическата цивилизация човек трябва да се отнася към домашните животни и към слугите си като към свои деца. Когато наказват животните и децата, хората правят това от любов, а не за отмъщение. Така и господарят, когато наказва слугата си, прави това за негово добро, за да го поучи и да му помогне да следва правия път, а не от чувство за мъст. Ето защо цар Пуран̃джана приел наказанието, което неговата съпруга, царицата, му наложила, като милост от нейна страна. Той се смятал за неин покорен слуга. Царицата се разсърдила на царя, задето я оставил сама вкъщи и отишъл да ловува в гората, т.е. заради греховете, които извършил. Но цар Пуран̃джана приел това наказание за проява на истинска любов и привързаност от нейна страна. Така и когато по волята на Бога получаваме наказание от законите на природата, не трябва да негодуваме. Това е отношението на истинския предан. Преданият приема за милост на Бога трудностите, сред които се озовава.
тат те 'нукампа̄м̇ сусамӣкш̣ама̄н̣о
бхун̃джа̄на ева̄тма-кр̣там̇ випа̄кам
хр̣д-ва̄г-вапурбхир видадхан намас те
джӣвета йо мукти-паде са да̄я-бха̄к
бхун̃джа̄на ева̄тма-кр̣там̇ випа̄кам
хр̣д-ва̄г-вапурбхир видадхан намас те
джӣвета йо мукти-паде са да̄я-бха̄к
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.14.8)
В тази строфа се казва, че преданият приема обратите в живота си като благословия на Бога и в знак на благодарност му отдава още повече почитания и молитви, защото знае, че е заслужил това наказание с миналите си грехове, но Богът всъщност му отрежда много леко възмездие. Наказанието, което държавата или Богът налагат на провинилия се, е за негово собствено добро. В Ману сам̇хита̄ се казва, че цар, който осъжда убийците на смърт, проявява милост към тях, защото, като изтърпят наказание в този живот, те се разплащат за греховете си и следващия път се раждат свободни от грях. Ако слугата приема като награда наказанието, наложено му от господаря, той получава достатъчно разум да не допуска същата грешка отново.