Шрӣмад Бха̄гаватам 4.26.22
Деванагари
परमोऽनुग्रहो दण्डो भृत्येषु प्रभुणार्पित: ।
बालो न वेद तत्तन्वि बन्धुकृत्यममर्षण: ॥ २२ ॥
बालो न वेद तत्तन्वि बन्धुकृत्यममर्षण: ॥ २२ ॥
Стих
парамо 'нуграхо дан̣д̣о
бхр̣тйеш̣у прабхун̣а̄рпитах̣
ба̄ло на веда тат танви
бандху-кр̣тям амарш̣ан̣ах̣
бхр̣тйеш̣у прабхун̣а̄рпитах̣
ба̄ло на веда тат танви
бандху-кр̣тям амарш̣ан̣ах̣
Дума по дума
парамах̣ — най-висша; ануграхах̣ — милост; дан̣д̣ах̣ — наказание; бхр̣тйеш̣у — на слугите; прабхун̣а̄ — от господаря; арпитах̣ — отредено; ба̄лах̣ — глупав; на — не; веда — знае; тат — че; танви — о, стройна девице; бандху-кр̣тям — дългът на приятел; амарш̣ан̣ах̣ — разсърден.
Превод
О, стройна девице, слугата трябва да приема наказанията на господаря си като истинска милост. Ако се сърди, значи е глупав и не разбира, че дълг на приятеля му е да го накаже.
Пояснение
Казва се, че когато човек дава добър съвет на глупака, той не приема. Напротив, глупакът се сърди. Неговото раздразнение е сравнявано със змийска отрова, защото змията увеличава отровата си, когато я храним с банани и мляко. Вместо да стане по-спокойна и кротка, тя става още по-злобна, когато ѝ даваме нещо вкусно за ядене. Така е и с глупака. Вместо да се вслуша в това, което му казват, и да се поправи, той се зъби.