Шрӣмад Бха̄гаватам 4.26.23
Деванагари
सा त्वं मुखं सुदति सुभ्र्वनुरागभार
व्रीडाविलम्बविलसद्धसितावलोकम् ।
नीलालकालिभिरुपस्कृतमुन्नसं न:
स्वानां प्रदर्शय मनस्विनि वल्गुवाक्यम् ॥ २३ ॥
व्रीडाविलम्बविलसद्धसितावलोकम् ।
नीलालकालिभिरुपस्कृतमुन्नसं न:
स्वानां प्रदर्शय मनस्विनि वल्गुवाक्यम् ॥ २३ ॥
Стих
са̄ твам̇ мукхам̇ судати субхрв анура̄га-бха̄ра-
врӣд̣а̄-виламба-виласад-дхасита̄валокам
нӣла̄лака̄либхир упаскр̣там уннасам̇ нах̣
сва̄на̄м̇ прадаршая манасвини валгу-ва̄кям
врӣд̣а̄-виламба-виласад-дхасита̄валокам
нӣла̄лака̄либхир упаскр̣там уннасам̇ нах̣
сва̄на̄м̇ прадаршая манасвини валгу-ва̄кям
Дума по дума
са̄ — тази (ти, моята съпруга); твам — ти; мукхам — лицето ти; су-дати — с красиви зъби; су-бхру — с хубави вежди; анура̄га — привързаност; бха̄ра — изпълнена; врӣд̣а̄ — с женска свенливост; виламба — отпуснати; виласат — сияеща; хасита — усмихната; авалокам — с погледи; нӣла — със синкави; алака — коси; алибхих̣ — като пчела; упаскр̣там — така красива; уннасам — с чип нос; нах̣ — на мене; сва̄на̄м — който ти принадлежа; прадаршая — моля те, покажи; манасвини — о, умислена господарке; валгу-ва̄кям — с мили думи.
Превод
Скъпа съпруго, зъбите ти са красиви и равни, а нежните ти черти те правят да изглеждаш умислена. Моля те, не ми се сърди, бъди милостива към мене и се усмихни с любов и привързаност. Когато съзра усмивка на дивното ти лице, когато видя косите ти, прекрасни като синевата, когато видя чипото ти носле и до ушите ми долети ласкавата ти реч, тогава ще станеш за мене още по-хубава, ще пробудиш у мене неудържимо влечение и аз ще ти бъда много признателен. Ти си моята дълбоко почитана господарка.
Пояснение
Запленен от физическата красота на жена си, мекушавият съпруг се мъчи да стане неин най-покорен слуга. Затова Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря съветва човека да не става пленник на парче плът и кръв. Във връзка с това има един много поучителен разказ. Веднъж един мъж бил много влюбен в една млада жена и толкова настойчиво я ухажвал, че накрая тя решила да се отърве от него, като му покаже от какво се състои красотата ѝ. Жената си уговорила среща с мъжа, но в деня преди срещата взела разхлабително и през цялото време ходила по голяма нужда и събирала изпражненията си в един съд. На следващата вечер, когато дошло време за срещата, тя изглеждала изпита и грозна. Щом се появил на уреченото място, мъжът веднага попитал къде е жената, с която има среща, и девойката му отвърнала, че тя е същата тази жена. Мъжът не повярвал, защото не знаел, че тя е загубила красотата си под въздействието на силното разхлабително. Когато той отказал да повярва и започнал да спори, жената му казала, че не изглежда хубава като преди, защото е отделила от себе си съставките на своята красота. Мъжът я попитал какво значи това и тогава тя му показала гърнето, пълно с редки изпражнения и повръщано. Така той научил, че хубавата жена е само смес от кръв, изпражнения, урина и други отблъскващи компоненти. Това е голата истина, но под влияние на илюзията мъжът чувства влечение към илюзорната красота и става жертва на ма̄я̄.
Цар Пуран̃джана умолявал царицата да възвърне предишното си очарование. Както той се опитвал да върне нейната жизненост, така и живото същество се опитва да съживи изначалното си съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнанието, което също е изпълнено с красота. Може да се направи аналогия между всяка една от красивите черти на царицата и различните аспекти на Кр̣ш̣н̣а съзнанието. Когато възстанови първоначалното си Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек действително става устойчив и животът му се увенчава с успех.